РЕШЕНИЕ
№ 2639 25.06.2019г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ
граждански състав
На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание на двадесет и седми май 2019 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Десислава
Кръстева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело
№ 9372 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
М.В.Т., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв.
Б.П., е предявила срещу „Геоглоуб Юръп”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе” № 11, представлявано от *** В.К., обективно съединени искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева (петнадесет
хиляди лева)- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2210,74 лева (две
хиляди двеста и десет лева и 74ст.)- обезщетение за имуществени вреди, в
резултат на претърпяна от ищеца на **** г. злополука, която е призната за
трудова с разпореждане на ТП Пловдив на НОИ № ********** г., ведно със законна
лихва върху сумите от датата на злополуката – **** г. до окончателното им
плащане.
В
исковата молба се твърди, че ищцата работела при ответника по трудов договор № *********
г. на длъжност „***********“. На **** г. в *** часа по време на изпълнение на
служебните си задължения, докато работела на ***********, без да отдръпне
ръката си от опасната зона, натиснала бутона за задействане на ****, в резултат
на което получила ***********. Веднага била приета в болница, където била
оперирана, с поставена диагноза „***********“. Изпитвала силни болки, имала
обилно кървене. Трудовата злополука изцяло променила живота й, причинила й
изключителни страдания. Липсата на *********** причинило много неудобства при ******************************.
Този ***** не можел да бъде възстановен, което водело до затруднения до края на
живота й. За периода 30.10.2017 г.- 27.04.2017 г. ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, като за това време претендирала обезщетение в
размер на 2210,74 лева- разлика между брутното трудово възнаграждение, което би
получавала, ако ходела на работа и получаваните болнични. Наред с това се предявява
и иск за обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в
размер на 15 000 лева. Претендират се законна лихва от увреждането, както и
разноските в процеса.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че искът е допустим,
но по същество се оспорва като неоснователен. При постъпването си на работа
ищцата подписала декларация, че е запозната с правилника за вътрешния трудов
ред и със задължението да го спазва, както и с правилата за безопасност на
труда, които също трябвало да спазва. На **** г. й бил проведен начален
инструктаж, за което се издал и съответен документ, подписан от лицето.
Инцидентът станал скоро след постъпването й на работа, като на посочената дата
тя работела втора смяна на ***********. Обсъждала производствен проблем,
свързан с качеството на изделията, като в този момент по невнимание *********
била в обхвата на действие на ********, а ******* върху **********. Тя
задействала *****, чиято работна част **************************. В този смисъл
били писмените обяснения на лицето и друг работник, както и декларацията и
протокола за трудова злополука. От същите било видно, че увреждането било
резултат на невниманието на лицето, вследствие на което ********** попаднала в
обсега на **********. Твърди се, че работникът допринесъл за настъпване на
увреждането, като проявил груба небрежност- да задейства *********, без да
премести ********** от работната й зона. Това пък поведение представлявало
нарушение на правилата за работа на *****та, въпреки проведения инструктаж и
декларацията на лицето, че е запозната и се задължава да спазва правилата за
безопасност. След инцидента ищцата постъпила в болница, но от документацията
при изписването й не се установявали усложнения на лечението, като пациентът
бил изписан с подобрения. Тези обстоятелства сочели, че палецът бил запазил
своите функции и нормална циркулация. Всички работници в предприятието били
застраховани, като в тази връзка и на ищцата било изплатено обезщетение в
размер на 630 лева, с които претенцията й следвало да се намали.
С определение от 19.10.2018 г. по
делото като трето лице- помагач на страната на ответника по негово искане е
конституиран „Уника Живот“ АД, ЕИК: *********. Подава
писмено становище, с което поддържа отговора. Също излага съображения за съпричиняване на работника, който проявил груба небрежност
и допринесъл за настъпване на уврежданията си. Посочва се още, че лицето вече
било получило обезщетение от застрахователя и настоящата претенция
представлявала опит за получаване на двукратно обезщетение за една и съща
вреда. Искът за имуществени вреди бил недоказан по размер, защото нетното
трудово възнаграждение било по- ниско от получаваното от НОИ обезщетение.
Претенцията за лихва относно имуществените вреди можела да се претендира от
реалното им настъпване, който начален момент бил по- късен от датата на
злополуката. Оспорват се твърденията за ************* на пострадалата, както и
за невъзможност за обслужването й. Моли за отхвърляне на иска. Прави искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представения препис от трудов договор, се установява, че
ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от **** г. до **** г.
на длъжност “***********”.
От протокол
за трудова злополука № ********* г., както и от разпореждане № *********** г.
на ТП на НОИ – Пловдив, се установява, че на **** г. ищцата е изпълнявала
служебните си задължения, като е работила на ***** ***********, което е част от
технологичния процес за производство на ******. ***** има 4 работни места, всяко
с бутон. При натискане на всички бутони, ***** се задейства. Без да е
отдръпнала ****** от опасната зона, тя е натиснала бутон за задействане на *****.
Вследствие на това Т. получила *********** ****, което е прието за трудова
злополука.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, както и неоспорено от страните, се установява, че
при трудовата злополука, станала на **** г., на Т. е била причинена ***********************.
След приемането в болница на същата е била извършена операция и е оформен *******.
Непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес
са затихвали. Към момента на извършване на прегледа пострадалата е възстановена
почти напълно. ************ е добре оформен, подвижен с ограничени частично
движения в основата на *************** и болезнени движения. След като проведе курс по физиотерапия и
рехабилитация, болките ще изчезнат и движенията ще са в пълен обем. Всяка една
такава злополука е съпроводена и изживяна психотравма,
която оставя трайни спомени за в бъдеще и неприятни изживявания при определени
ситуации. **************************** е частична. ******* е в областта на *******************,
която е премахната. ************ е с дължина 4 см. Функциите на *************
са частично възстановени, като са затруднени в голяма степен ***** свойства на *****.
Към момента на извършване на прегледа пострадалата е възстановена почти
напълно. От разясненията на експерта в съдебно заседание се установи, че **** е
„пълна”, защото е **********, а „частична”, защото не е ***********. „Пълна”,
защото липсва ************, а „частична”, защото *************, има чукан. Само
„частична” е, когато нещо много малко липсва. Може да е запазена функцията на ********.
Може да е засегнат само ****, но **** да може да изпълнява функциите си. Много
е важно до каква степен е запазено и какво е ***************, защото някой път
се налага фрагменти, когато е надробено много, да ги извадят тези фрагменти и
се казва „частична”. Относно въпроса има ли *****, експертът уточни, че ****
все пак си губи възможността за хващане, защото не може да се противопостави
напълно на ****. Не може да се противопостави хубаво на другите ************ с
цел *******************************, защото голяма част от неговите функции са
загубени. Фината моторика е загубена в много голяма
степен. ******* е много важен като първи пръст и неговата функция е много
важна.
От
показанията на св. П.В.В. – *********** с ищцата, се установи, че с М. станала злополука. Това било накрая на м.
октомври 2017 г., отивал да я забере от работа, вечерта към 11 часа било.
Следващия момент, на километри от работата му звъннала, че е в линейка и отива
към Хирургиите. Той променил курса и отишъл заедно с линейката. Оттам в Спешния
кабинет я оперирали временно. ****************************. Изцяло липсваща. ***************.
Това е първоначално. След лечение 5 или 6 дни в Хирургиите тя се прибрала вкъщи
и оттам насетне започнал да й помага с домакинството. Със сигурност тя имала
много големи болки, които продължили повече от половин година. Тя била с
превръзка през това време. Превръзката се сменяла по 2-3 пъти на ден, с йодасепт и с реванол. То си било
точно като **********. Не са зашили липсващата част от ******************, тя
отишла някъде в отпадъците на *****. Няма вече **************. Липсващата част
е малко след *****************. М. имала много болки и се наложило юни месец на
2018 г. да я оперират наново в Евро хоспитал. Имало ********************,
най-вероятно от стария ****, било е зашито и това наложило повторна операция,
да се махне. То си бил постоянно възпален ********** там, като мазол. Това било
с месеци наред. Раната сега е зараснала, но тя все още изпитва болка. М. трудно
работила с този **********. При удар, или при допир, все още чувствала болка.
Захващането го няма, почти го няма. Може да се каже, че го няма захващането.
Лекарства
като аналгетици, болкоуспокояващи приемала. След ****
г. нямало друга операция. Превръзките продължили около 10-11 месеца. От
злополуката до м.септември 2018 г. тя си била с превързана рана. Дори да е била
зараснала ******, тя слагала реванол и йодасепт. Раната сега е затворена. Видимо е добре без ****,
но при допир при работа все още я боли. Изпитва определени болки, ако върши
домакинска работа, но вкъщи като се преумори чувства болки. Тя ходела всеки
месец в поликлиниката на ****************. Ходела на преглед при специалист,
при ****. Става въпрос за първите шест месеца ходела там на преглед.
От разпита
на св. В.Р.М., се установи, че се познават с М. от работата. Имат
колегиални отношения, нищо лично. Св. продължава да работи при ответника. Знае
за инцидента, който станал с М.. На **** г., около **** ч. работили на една *****,
на *********, на която се работи от 4 човека, по две двойки. ***** е дълга 9
метра. М. била на 4 метра и половина от св., през човек от нея, от лявата й
страна и просто един колега реагирал спонтанно някак си и разбрали, че се е
случило нещо с нея. Спрели работа и отишли да видят какво е станало. Оказало
се, че на **************, която ********* материала и част от *********** липсвал.
След като видели, че се е случил инцидент, спрели работа, погледнали,
половината **** го нямало на *********** и колега звъннал на 112. Излезли
навън, М. била сравнително добре, нямало нещо като припадъци, запалили по
цигара, обадили се на 112 и изчакали линейката. Линейката дошла. М. я качили и
те влезли вътре, и дошли *** и започнали да ги разпитват. Това се случва по
невнимание на човека, който го е направил. Няма как някой друг да го направи.
Тази ***** има 4 бутона, всеки човек трябва да натисне бутон, за да стане ****.
Един човек да не натисне копчето, няма как да паднат ****. Просто по невнимание
***** се е падала отдолу, с лявата е натиснала бутона и главата пада точно на
пръста.
По
принцип на *****, когато започнат работа, им провеждат начален инструктаж, за
което получават бележка в два екземпляра, като единият е за тях и се разписват,
и след инструктажа се почва работа. След това на три месеца имат периодичен и
другият е извънреден, ако някой отсъства повече от 45 дни от работа, като се
върне, пак му се провежда инструктаж. И на *****, пред всеки човек, има
бележка, написана. Предпазни средства трябва да имат, с мобилни телефони - не,
как **** не трябва да са им на *****, как човек не трябва да се разсейва, пред
всеки човек го има на 4 места. По принцип, се правят ************ и се слага
една лента. Тази лента, когато я сложиш, тя си има ограничители, трябва да е
вътре, когато са отвън ограничителите, ти си я наместваш. След като си готов и
си наместил материала, натискаш копчето, ръцете не трябва да са в *****, трябва
да ти е отвън ръката. Това го пише на тези бележки, които са до ***** на всеки
човек.
Вижда
М. след инцидента, когато си е носила болничните и декември била на един
банкет. Сторила й се добре, не била
отчаяна и отпаднала, весела и усмихната, тя винаги била така, *************
била превързана на банкета, на който тя дошла.
Последните
болнични, които носила, тогава я попитали как е. Казала, че е добре, но казала,
че й предстои още една операция, защото *********.
В
същия ден, когато станал инцидента, аз била на 4 метра и половина и била длъжна
да си гледа пред нея, защото по принцип всеки си отговаря за него. Те били 4
човека, двама по двама. Те си гледат тяхното дали е наместено. След като всички
са готови, махат се и натискат копчето.
Всеки
си натиска за него, 4 копчета има, четири човека са. Ако тримата са натиснали
копчето, а един да не е натиснал, ***** не падат, ***** не тръгва. На два
отделни детайла са, два по два са.
Даже
да го натисне св., половин час да й стоят **** там, докато четиримата не са натиснали, когато се
натисне четвъртият бутон, тогава пада. Не знае кой е натиснал четвъртия бутон,
тя е далече, не знае. Тя преценява, че е готова и знае, че няма да паднат ****,
след като тя си е сложила ****.
Не
можа да каже дали М. е нагласяла лентата, и дали е била помолена от някого от
участниците на *****, просто св. била на 4 метра и половина, тя няма как да
стане и да дърпа нещо, защото всеки си е на стола и на всеки си е пред него. Не
знае кой е бил последният човек, който е натиснал бутона. Когато си настроят
материала, който е в *****, всеки пред него си го настройва. Тя гледа колегата,
който е с нея, защото те де факто двамата работят и когато са готови, те си
слагат ****. От другата страна, когато са другите двама готови, пак си слагат
настрани ръцете и натискат копчето и четвъртият, последен, който натисне,
тогава падат всички ********.
В
деня на инцидента на тази ***** работили тя, колегата, който работи с нея - Е.,
и М. с Й..
На
всяко копче, което натискат, всяко едно копче отдолу е с един стоп бутон, и го
натискаш при нужда. Откакто помни, имало такъв бутон.
Преди
злополуката натискали с един пръст, а сега с два пръста това копче, което служи
за пускането на *******.
Този
стоп винаги си го имало, но преди злополуката се натискал с едната ръка и пак
може със стопа, а сега вече натискат с две ръце и бутона пак си го има. Преди
злополуката, за да тръгне *****, се натискал този бутон с една ръка, а сега, за
да тръгне ***** натискат този бутон с две ръце.
От разпита на св.Д.М.П., се установи, че
познава М., в чисто **** отношения са. Работи в **********. М. си ********* на
една *****. Това станало на **** г. Той работил на един **** *****, на около 5
м от нея и в това време видял, че всички колеги излезнали
извън ****. Отишъл да види какво става и тя казала, че си е ***************,
след което дошла линейка и тя била видимо спокойна. Нямала кръв, нищо, и после
казали, че ********** нещо ли си е откъснала.
Той
лично не видял какво се е случило с **** на М.. Когато излезнали
навън, М. казала, че си е ************ *****. От невнимание е станало, не е
натиснала бутона без да внимава.
*****,
на която е работила М., е дълга около 9 м,
работят 4 човека, всяка двойка се намира на два метра един от друг.
Пред
всеки човек има един бутон, който се натиска. Към онзи момент с една ръка се
натискал бутонът. Този бутон се
натиска, когато поставиш лентата в ***** и когато е готово, не трябва да се
бърка там в никакъв случай, просто всички трябва да натиснат всички бутони. И
тогава се задейства *****. Това е *******************. Този бутон се натиска,
когато поставиш лентата и е готова, и тогава натискаш. ***** тръгва, когато
натиснат четиримата бутоните, те са 4 бутона. На ********* има по едни табелки,
на всеки човек така, където пише: „Техника за безопасност по време на работа”.
Не трябва да се разсейваш, да ползваш предпазни средства, да не си поставиш
пръстите и ръцете там, където не ти е работата, да ползваш предпазни средства,
като тампони за уши, очила, ръкавици понякога, обувки. На тази ***** не се
ползват ръкавици. Не могат да се ползват.
Инструктажът
е начален. Първо, ако постъпиш на работа провеждат инструктаж за безопасност и
за работа на машините, след това има и през 3 месеца се прави периодичен, и,
ако някой отсъства повече от месец, пак му се провежда инструктаж. М. я видял
след инцидента на коледно-новогодишния купон, в един ресторант. Не бил я гледал
дали е била с **************. Била добре, танцувала, играела. Нямало следи от
този инцидент. Към момента на злополуката той работил на неговата си ***** и
всички излезнали групово навън.
Не
видял какво конкретно се случило на съседната *****. След злополуката с два
пръста се натиска бутона, за да бъде по-безопасно. Този бутон се въвел след
злополуката с М.. По принцип, когато се работи с ********, винаги е опасно.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните св. като логични, последователни и
съответни едни на други, както и на останалите събрани писмени доказателства,
както и на събраните в хода на досъдебното производство такива.
От заключенията на съдебно – счетоводната експертиза
се установи, че разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата
би получавала, ако бе работила и обезщетението, получено от ДОО, за периода
30.10.2017 г. – 27.04.2018 г., възлиза на 2840,74лв. Ищцата е получила като
обезщетение по застраховка от ЗД“Уника“ за
претърпяната злополука сумата от 630 лв., като след приспадането му дължимото
обезщетение е в размер на 2210,74лв. Съдът възприема заключението на съдебно –
счетоводната експертиза като обективно, изготвено с необходимите знания и опит,
както и неоспорено от страните.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда са налице.
Установено е
по надлежния ред, с нарочен акт, че на **** г. ищцата е претърпяла трудова
злополука. В резултат на злополуката същата е претърпяла
****************************. Стигнало
се е до увреждане на здравето на работника, което е постоянно и невъзвратимо,
като понастоящем все още са налице болки в ************, които според в.л. – м.
ще отшумят при провеждане на рехабилитационни
процедури.
Съдът намира,
че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и
претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава, както от
разпореждане № *********** г. на ТП на НОИ – Пловдив, така и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Ответникът прави възражение в насока, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. За да
е налице соченото основание за намаляване на отговорността на работодателя, е
необходимо пострадалият да е проявил груба небрежност. Същата, съгласно
трайната съдебна практика, е налице, когато пострадалият не е положил дължимата
грижа, която и най-небрежният би положил. От друга страна, за да е налице
сочената хипотеза, то следва да се установи, че грубата небрежност е пряка последица
от неизпълнение на вменени на работника трудови задължения. Установи се, че в
момента на злополуката пострадалата е провеждала разговор със свои колеги
относно качеството на произвежданата продукция, както и че по невнимание е
поставила ********* си под ********************, а с другата ********** е
задействала пуск – бутона на *****, които обстоятелства самата пострадала е
посочила в обясненията си по повод инцидента. С оглед посочените по-горе гласни
доказателства, съдът намира, че са налице нарушения на трудовото законодателство
и от страна на работодателя, а именно бутонът за задействане на *********** е
бил натискан с една ръка, което създава предпоставки за неволното му натискане.
Понастоящем задействането на ***** става посредством два бутона, които следва
да се натискат с двете ръце, което изключва вероятността от неволното му
натискане. Установи се също така, че за падането на ************ е необходимо
да се натиснат бутоните от четиримата работници, като в процесния
случай останалите три бутона следва да са били задействани от другите трима
работници, което довело до падането на ************* при неволното натискане на
бутона от ищцата. Следователно, за настъпилия вредоносен резултат е налице и
поведение на останалите трима работници.
Предвид краткия период от постъпване на ищеца на
работа до датата на злополуката, се налага изводът, че същият не е бил
подготвен за самостоятелна работа без надзор, макар същият да е бил надлежно
инструктиран. Следователно, макар да е налице проявена от пострадалия груба
небрежност, която да се явява в причинно – следствена връзка с инцидента, то за
настъпване на вредоносния резултат са допринесли в значителна степен и
нарушенията на трудовото законодателство от страна на работодателя, както и поведението
на останалите трима работници. Съпричиняването от
пострадалия е в размер на 20%, като се имат предвид и останалите обстоятелства
за настъпване на злополуката.
В резултат на увредата временно е била намалена
работоспособността на ищеца. Увреждането е причинило на ищеца значителни и
продължителни болки и страдания, изразили се в болка със силно изразен характер. Травмата е
довела до болеви усещания, които са намалявали много
бавно с времето и понастоящем не са отшумели напълно. Страданията, които е изтърпяла,
са силно изразени, поради невъзможност за самостоятелно обслужване в пълен
обем, както и загуба на фината моторика на дясната
ръка, осакатяване, които са невъзвратими, както и дългия период на
възстановяване – над година и половина до настоящия момент. Перспективата за
здравословното й състояние засега и в бъдеще е за отшумяване на болките след
провеждана рехабилитация, но невъзвратима е загубата на хватателната
способност в пълен обем, като голяма част от функциите на крайника са загубени.
Посочените болки и страдания по правилата на гражданското и трудовото право
следва да бъдат репарирани.
Неимуществената
отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост
от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял
и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с
оглед степента на търпените болки и страдания, както и наличието на
осакатяване, продължителността на болките и страданията, както и необходимост
от провеждане на рехабилитационни процедури,
преживяната психотравма, съобразно нормата на чл.52
от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца неимуществени
вреди следва да бъде уважен до размер на 15 000лв., предвид установяване на
причинно – следствена връзка с посочените увреждания. Предвид установеното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което
съдът определя на 20%, то обезщетението следва да бъде намалено със сумата от
12000лв. Предвид установяване, че застрахователят е изплатил застрахователна
сума в размер на 630лв., а от органите на Държавното обществено осигуряване е
изплатено обезщетение в размер на 2594,21лв., то и определеното обезщетение за
имуществени вреди в общ размер от 5434,95 лв., представляващо разлика между
полученото обезщетение за временна неработоспособност и застраховка и трудовото
възнаграждение, което ищецът би получавал, ако работеше, следва да се намали с
посочените суми. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установи, че след приспадане на сочените плащания, обезщетението възлиза на
2210,74лв. Ето искът за обезщетението за
неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 12 000лв. За разликата до
пълния предявен размер от 15000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно
предявения иск за заплащане на имуществени вреди, то същият следва да се уважи
в пълния предявен размер от 2210,74лв. по отношение на пропуснатите ползи,
който размер се установява от основното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда. Същото представлява
разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала в процесния период, ако злополуката не беше настъпила и
получаваното от Държавното обществено осигуряване обезщетение и изплатеното от
застрахователя обезщетение. Искът за имуществени вреди следва да се уважи в
пълния претендиран размер, като не се възприема
възражението на ответника и третото лице – помагач, че тази сума следва да се
намали с изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като същото е съобразено
при изчисленията на в.л., което посочва, че след приспадането на получените
суми от ДОО и застраховката, обезщетението възлиза на 2210,74лв.
Съдът
намира, че уважените главници следва да се присъдят наред със законната лихва
от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите. В
тази насока не се възприема възражението на третото лице – помагач, че
обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди от датата на пропускане
на ползите, тъй като макар отговорността на работодателя да е обективна, тя
почива на основата на деликта, като обезщетението за
забава се дължи от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД.
Ищецът
претендира разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие е
установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв. Третото
лице – помагач е направило възражение за прекомерност на това възнаграждение.
Съдът не споделя това възражение. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредба № 1 /
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
такива възлиза на 998лв., но предвид провеждане на четири съдебни заседания, то
на ищеца се дължи и възнаграждение в размер на още 200лв. или общият размер
възлиза на 1198лв., което е над уговорения размер, поради което и
възнаграждението не следва да бъде намалено. Съразмерно на уважената част от
исковете на същия ще се присъди сумата от 933,03 лв.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия
ще се присъди сумата от 187,91лв. / изчислена за отхвърлената част от исковете
в размер на 3000лв. при направени от ответника разноски в общ размер от
1078лв./.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 568,43лв., както и сумата от 210лв.- разноски за експертизи.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Геоглоуб Юръп” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско
шосе” № 11, представлявано от *** В.К. да заплати на М.В.Т.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. ***, на
основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда, СУМАТА от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева)- обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени от ищцата болки и
страдания и СУМАТА от 2210,74 лева (две хиляди двеста и десет
лева и 74ст.)- обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разликата между брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получавала, ако ходи на работа и болничните,
които е получавала за периода 30.10.2017 г. – 27.04.2018 г., както и
изплатеното застрахователно обезщетение от ЗК“Уника
Живот“ АД, ЕИК: *********, в резултат на претърпяна от ищеца на **** г.
злополука, която е призната за трудова с разпореждане на ТП Пловдив на НОИ № ***********г.,
ведно със законна лихва върху сумите от датата на злополуката – 30.10.2017г. до
окончателното им плащане, както и СУМАТА от 933,03 лв./деветстотин тридесет и три лева и три ст./ - разноски,
като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 15 000лв. на
обезщетението за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. ****, да заплати на „Геоглоуб Юръп”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе” № 11, представлявано от *** В.К. сумата от 187,91лв. /сто осемдесет и седем лева и 91ст./ - разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Геоглоуб Юръп” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе” № 11, представлявано от *** В.К.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 568,43лв./петстотин шестдесет и осем лева и 43ст./-
държавна такса, както и сумата от 210лв./двеста и десет лева/- разноски
за експертизи.
Решението е постановено при
участието на трето лице- помагач на
страната на ответника „Уника Живот“ АД, ЕИК:
*********.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ