Присъда по дело №416/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 27 от 09.06.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 416 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Д. И. С. от
град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
Наказателния кодекс за това, че на 22.11.2021 г. в град Хасково, отнел чужди
движими вещи, а именно парична сума в размер на 400 лв. от владението на
А. Х. С. с ЕГН: ********** от с. Поточница, общ. Крумовград, обл.
Кърджали, махала „****** без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по
отношение на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и
поради факта, че същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието,
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия Д. И. С. от
град Хасково да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от
1 година, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
които подлага на обстоен анализ, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1, вр. ал. 54
от НК – да определи наказание от 8 месеца. Счита, че изтърпяването на това
наказание следвало да бъде отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Защитникът на подс. Д. И. С. от град Хасково – адв. А.С. от АК –
Хасково пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството
по делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на
подзащитният му, че фактическата обстановка и авторството деянието били
доказани. Счита, че следвало да бъде отчетено оказаното съдействие от
страна на подсъдимия в хода на разследването и в съдебна фаза и моли по
отношение на подзащитния му да бъде наложено съответно наказание, за срок
от 9 месеца, което след редукцията бъде определено за срок от 6 месеца, а
изпълнението му – отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.
66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Д. И. С. от град Хасково разбира обвинението и се
признава за виновен по него, след като преди това в рамките на проведеното
разпоредително заседание и допуснатото предварително изслушване заявява,
че признава изцяло очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения – основание за провеждане на съдебното следствие по
реда на Глава 27 от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. При
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от
неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума изразява
1

съжаление за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. И. С. е роден на *****, с постоянен адрес и адрес за
призоваване: град Хасково, ул. „******
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 438,
издадена от Районен съд – Хасково на 18.02.2022 г. същият, към датата на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан, след като
е реабилитиран, последователно по чл. 86 и чл. 88а НК за предходните
осъждания - с Присъда № 62/02.07.2014 г. на Районен съд -Хасково по НОХД
№597/2014 г., в сила от 17.07.2014 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, отложено за изтърпяване с 3-
годишен изпитателен срок, за извършено на 19.05.2013 г. престъпление по
чл.194, ал.1 от НК; с Присъда №71/09.09.2014 г. на Районен съд - Хасково по
НОХД №737/2014 г., в сила от 24.09.2014 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено за изтърпяване с 3-
годишен изпитателен срок, за извършено на 09.05.2013 г. престъпление по
чл.194, ал.1 от НК и с Определение № 194/05.12.2017 г., с което на същата
дата е одобрено споразумение по НОХД № 1426/2017 г. на Районен съд -
Хасково и му е наложено наказание „пробация“, за извършено на 30.05.2017
г. престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като наказанието е изтърпяно на
14.12.2018 г., които осъждания, въпреки настъпилата реабилитация са от
значение за преценката по същество. От представените на досъдебното
производство характеристични данни се установява, че подсъдимият Д. И. С.
от град Хасково има регистрирани криминални прояви, за него са вписани
данни, че употребява наркотични вещества и не се ползва с добро име сред
съседите в квартала, в който живее.
Установено в хода на разследването е, че А. Х. С., разпитан в хода на
досъдебното производство в качеството на свидетел, бил с постоянен адрес в
с. Поточница, общ. Крумовград, обл. Кърджали, махала „******, но от 1989 г.
живеел в Република Турция, град Измир. Брат му живеел в с. Поточница,
общ. Крумовград, обл. Кърджали и поради тази причина, си идвал 2-3 пъти
годишно до Република България, за да се види с брат си. Пострадалия А.С.
страдал от заболявания - хроничен бронхит и дископатия, и поради тази
причина когато си идвал в България, ходел на санаториум в гр. Велинград.
На 22.11.2021 г., рано сутринта около 05:00 часа - 05:15 часа,
пострадалият С. пристигнал с автобус на автогарата в гр. Хасково от гр.
Измир. Веднага се насочил до най-близкия банкомат на „*****“ ЕАД,
находящ се до читалище „Заря“ в гр.Хасково, за да изтегли пари за престоя си
в Република България. До банкомата бил в около 05:30 часа, и с дебитната си
карта изтеглил на два пъти сумата от 400 лв., или общо 800 лева, след което
сложил дебитната си карта за трети път в устройството за да изтегли още 400
2

лева. В този момент зад пострадалия се намирал подсъдимия Д. И. С.. След
като устройството /банкомат/ отброило тези 400 лв., то освободило картата на
пострадалия, който я взел и я сложил в джоба на якето. В момента, в който
парите - сумата от 400 лева била подадена от устройството за получаване от
теглещия клиент, подс. Д. И. С. изпреварил реакцията /действието/ на
пострадалия да ги вземе и дръпнал с ръка парите от банкомата, след което
побягнал в посока бившата сграда на ДНА в града.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи,
справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лице по
назначената на досъдебното производство видео – техническа и лицево -
идентификационна експертиза, всички преценени във връзка с изявленията на
подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в
съдебната фаза признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Д. И. С. от град Хасково е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност, тъй като на 22.11.2021 г. в град Хасково, отнел
чужди движими вещи, а именно парична сума в размер на 400 лв. от
владението на А. Х. С. с ЕГН: ********** от с. Поточница, общ. Крумовград,
обл. Кърджали, махала „******, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на всяко от деянията, механизма на осъществяването им, техния предмет
както авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се
потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Спорен донякъде се явява единствено
моментът с установяване, на база интерпретацията на иначе
безпротиворечиво установените факти, наличието на квалифициращия
признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, а оттам и относно правната
квалификация. От обективните данни по делото, касаещи механизма на
осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани с дързостта
3

при осъществяване на инкриминираната деятелност от страна на подсъдимия
и неговата завишена обществена опасност предпоставят невъзможността
случаят да бъде квалифициран като маловажен, въпреки относително ниската
обща стойност на предмета на престъплението – под размер на минималната
работна заплата. За квалифицирането на случая като маловажен и
разколебаване на извода за възможност за квалификация на кражбата по т. 7
на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо процесният случай, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Настоящата хипотеза обаче не е такава. Действително, както бе посочено по –
горе, ниска е стойността на предмета на престъпление, в сравнение с размера
на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на
престъплението. От друга страна обаче, подсъдимият към момента на
деянието с установени данни за личността, характеризиращи го в в негативен
план и те, наред с останалите фактори, сочат на липсата на възможност да се
приеме, че случаят е с по – ниска степен на обществена опасност от
обикновените, поради което обосновано и в съответствие с материалния
закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази
квалификация изключва възможността за приложение на привилегирования
състав и по чл. 195, ал. 4 НК.
Налице е квалифициращият признак “повторност” по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за посочения период
от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след
анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъжданията на
последния към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния
акт – с Присъда № 62/02.07.2014 г. на Районен съд - Хасково по НОХД
№597/2014 г., в сила от 17.07.2014 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, отложено за изтърпяване с 3-
годишен изпитателен срок, за извършено на 19.05.2013 г. престъпление по
чл.194, ал.1 от НК; с Присъда №71/09.09.2014 г. на Районен съд - Хасково по
НОХД №737/2014 г., в сила от 24.09.2014 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено за изтърпяване с 3-
годишен изпитателен срок, за извършено на 09.05.2013 г. престъпление по
чл.194, ал.1 от НК и с Определение № 194/05.12.2017 г., с което на същата
дата е одобрено споразумение по НОХД № 1426/2017 г. на Районен съд -
Хасково и му е наложено наказание „пробация“, за извършено на 30.05.2017
г. престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като наказанието е изтърпяно на
14.12.2018 г. Цитираните осъждания на подсъдимия, предхождащи
инкриминираната дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност
по настоящото дело, обосновава извода, че деянието следва да се
квалифицира като извършено при условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1
от Наказателния кодекс, съответно правилна се явява и дадената в
обвинителния акт квалификация на извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7
4

от НК, независимо от настъпилата реабилитация в 5 – годишния срок по
цитираната разпоредба по - горе.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият Д. И. С. формално
е с необременено съдебно минало, с оглед настъпилата реабилитация за трите
коментирани по – горе осъждания, като за същия са събрани негативни
характеристични данни за личността му, както вече бе изтъкнато. Изложеното
обосновава извода за степента на обществена опасност на дееца и следва да
бъдат отчетено от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство, с оглед
личността му. От друга страна обаче, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете ниската стойност на предмета на престъпление,
сравнително младата възраст на подсъдимия, съдействието, което деецът е
оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които
допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното
съжаление и разкаяние за извършеното. Наред с това, не могат да бъдат
пренебрегнати и данните за личността на подсъдимия в семеен и социален
план. Преценявайки изложеното, в контекста на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че наказанието за подсъдимия Д. И. С. може да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но само с оглед принципа, залегнал в
текста на чл. 58а, ал. 4 НК - да предоставя по – благоприятно разрешение за
него. В случая той не би бил спазен с налагане на наказание под минимума на
фона на преценка за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода
под специалния минимум за срок от 10 месеца. По този начин съдът прие
подход предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” да бъде
наложено за срок от 1 година, съобразно предвидения в приложимата правна
норма от особената част на НК минимум, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1
от НК – определено и наложено за срок от 8 месеца. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
5

въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото, а поради наличието на формалните
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липсата на необходимост от ефективно
изтърпяване, изпълнението му бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият Д. И. С. бе признат за виновен
в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 253.40
лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата
в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко служебно
издаване на изпълнителен лист.
По отношение на въпроса, свързан с произнасянето по разпореждането
с веществените доказателства, съдът намира, че приобщеният като
веществено доказателство 1 бр. оптичен носител – CD-R- „Verbatim” 700 MB
52x, 80 min следва да остане приложен по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
6

Номер на акта:	27
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20225640200416
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2022 г.

Присъда по дело №416/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите