Решение по дело №9765/2014 на Районен съд - Варна

   Р Е Ш Е Н И Е

 

888/23.2.2015г.

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  14 състав,  в публично съдебно заседание проведено на 03.02.2015  година, в състав:

 

                                               Районен съдия: Даниела Павлова 

 

            при участието на секретаря В.Т.  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9765 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД от «К.Г. ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** № 22, партер, представлявано от П***, в качеството на частен правоприемник на Е *** с ЕГН ********** срещу “Е.П. ” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. *** №***, Варна тауърс-Г, представлявано от Б ***  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1134.89 лева, представляваща  заплатена без основание от Е***  в полза на ответника  сума като корекция на потребена неотчетена стойност на електроенергия по фактура  № ********** от 23.03.2012 г. за периода от 18.09.2011 г. до 15.03.2012 г., общо за 180 дни, начислена  за обект с абонатен № ********** и кл.№ **********  за обект в село Петко Славейково, ул.” ***” № 17,  ведно със законната лихва,  считано от датата на подаване на  молбата – 28.07.2014 г.  до окончателното й изплащане.

             В исковата молбата ищецът твърди, че Е***  е титуляр на партида на електромер с абонатен № ********** и кл.№ **********   с адрес на потребление с.Петко Славейково, ул.*** № 17. Процесната сума е заплатена на ответника изцяло, тъй като същата е претендирана от абоната за което е издадена фактура  № ********** от 23.03.2012 г. Ответното дружество е  извършило проверка на измервателния уред, като е констатирано неточно и/или неизмерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от 1134.89 лева  за посочения период.  Сочи, че за   ответника не е било налице основание за начисляване на процесната сума и поради това, че абонатът я е заплатил, а в последствие е цедирал вземането си претендира ответникът да бъде осъден да върне недължимо полученото.  Моли ответникът да му заплати  сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответната страна “Е.П. ” АД. Същият  оспорва изцяло предявения иск  като неоснователен. Оспорва представения договор за продажба на вземане от 28.04.2014г. като нищожен, поради липса на предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане, както и поради липса на съгласие, тъй като е подписан от цедента чрез адв.Кр.Тодоров, без представителна власт.  В тази връзка оспорва ответникът да е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземане. Отделно от това, твърди че е било налице основание за праводателя на ищеца да заплати процесната сума, тъй като същата представлява дължима сума за доставена  ел.енергия, коригирана по реда на чл.38, ал.1, т.1 от ОУ, предвид измерената грешка при проверка на електромера. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

           В съдебно заседание страните чрез  процесуалните си  представители  поддържат становищата си. 

           Съдът,  след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

            От представения по делото констативен протокол № 0041065 от 15.03.2012 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили техническа проверка на електромер с посочен номер,  монтиран на обекта на ищеца.           Констатирано е, че преминаващата ел.енергия не се отчита, поради поставен мост между главен и вторичен предпазител.  

           Въз основа на констатациите от проверката ответникът едностранно е съставил справка за корекция на сметка от 22.03.2012 г., на осн.чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ за 180 дни за периода  18.09.2011 г. – 17.05.2012 г. Издадено е  дебитно известие № ********** от 23.03.2012 г. на стойност 1134.89 лева. Видно от представената справка за платени суми - л.28 от делото  сумата е заплатена от абоната на 28.06.2012 г.

          От заключението на СТЕ,  което съдът цени като пълно, обосновано и компетентно дадено  се установява, че с оглед констатациине в КП има данни за неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ и е било налице неотчитане на ел.енергията, преминала от захранващия кабел към абоната, тъй като СТИ при поставен мост не е участвал в схемата на свързване.          

         При действащите към датата на изготвяне на справката цени на електроенергия математическите изчисления по корекционната процедура са верни.  

         От заключението на ССЕ,  което съдът цени като пълно,  обосновано и компетентно дадено  се установява, че дължимата сума по фактура  № **********/23.03.2012 г. е заплатена изцяло, като на 28.06.2012 г. е платена сумата  437.64 лева, а остатъка по фактурата е заплатен на пет вноски, всяка по 224.81 лева платени през  периода от 27.07.2012 г. до 05.12.2012 г. Заплатената лихва  е в общ размер на 37.14 лева. 

          Абонатът Е*** с ЕГН **********  е упълномощила адвокат К*** да завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, с право  да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи, да осъществява представителство през „Енерго- Про Продажби” АД, като пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. С ръкописен текст е изписано, че пълномощникът разполага и с представителна власт пред „Енего – Про Продажби” АД да се разпорежда с всички вземания на доверителя, при условия каквито намери за добре, включително, но не само да уведомява от негово име длъжника.

           С договор за прехвърляне на вземането от 28.04.2014 г. цедентът  Е*** с ЕГН **********,  чрез пълномощника си адв.Красимир Тодоров е прехвърлил на цесионера ”К.Г.” ЕООД вземането си за сумата от 1134,89 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана ел.енергия за периода от 18.09.2011 г. до 15.03.2012 г.  за обект с  абонатен № ********** и кл.№ **********.

          С уведомление получено от „Е.П.” АД , вх. № 3174808/21.07.2014 г.  Е*** с ЕГН **********,  чрез пълномощника си  адв.Красимир Тодоров е уведомила ответника за извършеното прехвърляне на вземането от 28.04.2014 г.

         Ищцата е оспорила споразумителен протокол от 29.06.2012 г. за разсрочване на задължение в размер на 1134,89 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана ел.енергия за периода от 18.09.2011 г. до 15.03.2012 г.  за обект с  абонатен № ********** и кл.№ **********.

          От заключението на проведената съдебно-почеркова експертиза,  което съдът цени като пълно, обосновано и компетентно дадено  се установява, че подписът за „упълномощител” в пълномощно без дата между Ерма Антонова и адв.Кр.Тодоров е изпълнен от Е***, а подписът положен за „втора страна” в споразумителен протокол № ДР 10335 от 29.06.2012 г. не е изпълнен от Е***.

            От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. се установява, че същият работи в „Енерго-Про Мрежи” АД и при проверка на адреса на абоната служителите са установили нарушения при свързване на електромера. Проверката е извършена след 17.00 часа в присъствие на двама служители на охранителна фирма, които се подписали на протокола. Имало хора  в жилището, но не са излезли  в двора на къщата, където е монтиран електромера. 

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване, което в процесния случай означава реалното плащане на процесната сума от абоната в полза на ответника, наличието на валиден договор за цесия в полза на ищеца с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер, включително надлежно упълномощаване на сключилото договора лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. Ответникът следва да докаже, че плащането е на валидно правно основание, т.е., че разполага със законоустановено право да коригира сметките на потребителите за минало време, поради констатирано вмешателство в схемата на СТИ, както и че корекцията на сметката е била проведена при спазване на правилната методика. 

          Между страните не се спори, че цедентът   Ерма Антонова  е потребител на ел. енергия в посочения в КП обект на потребление, находящ се в село Петко Славейково и че ответното дружество  е доставчик на ел.енергия. Следователно страните са обвързани в отношенията си от ОУ на ДПЕЕ. Няма спор също, че ответното дружество е получило сумата от 1134.89 лева, която е била заплатена  по фактура  № ********** / 23.03.2012 г. на вноски,  като на 28.06.2012 г. е платена сумата  437.64 лева, а остатъка от фактурата е заплатен на пет вноски, всяка по 224.81 лева, платени през  периода от 27.07.2012 г. до 05.12.2012 г. Заплатената лихва  е в общ размер на 37.14 лева. 

             При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ответникът не е провел  успешно по пътя на  пълно и главно доказване  наличието на  законово основание за едностранна корекция на  сметката на абоната.  С решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание  както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

           Към настоящия момент са действащи Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в качеството си на подзаконов акт с нормативно действие съставляват източник на правото. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но доколкото по аргумент от чл.5, ал.4 Конституцията и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото липсва в ПИККЕ, разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат единствено за корекционни процедури с начална дата на констатиране на неизправността след 16.11.2013г.       

              Поради това и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ не следва да се вземат предвид в случая.

              По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от „Енерго – Про Продажби” АД, че процесна сума му се дължи.  Следователно платената без основание сума от абоната в полза на ответника в размер на 1134.89 подлежи на връщане.

               По отношение на материалноправната легитимация на ищеца,  същата е обоснована  от сключения с абоната договор за прехвърляне на процесното вземане от 28.04.2014 г. Съгласно чл. 99 и следващите от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

                Съдът намира възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет и поради липса на съгласие за неоснователни доколкото са налице доказателства оборващи тези твърдения.

                 Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане и право стига да са прехвърлими. Предмет могат да бъдат включително бъдещи, неизискуеми и спорни вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне, за което забрана в чл. 99 от ЗЗД няма. Вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е също годен предмет на договор за цесия. В случая вземането на абоната  произтича от установената първоначална липса на основание за плащането, което означава, че изискуемостта на връщането му настъпва от деня на престацията /плащането/. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, съдът намора, че към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

             Неоснователно е възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие. Ирелевантни в този смисъл са възраженията на ответника, че ръкописният текст в него не е изпълнен от упълномощителя, доколкото липсва подобно формално изискване, неспазването на което да влияе върху автентичността на документа. Отделно от това изрично в печатния текст е включено като правомощие сключване договор за цесия, поради което с полагане на подписа си, упълномощителят е обективирал и воля за това.Прехвърленото вземане е конкретно и подробно индивидуализирано. Посочени са имената на кредитора, длъжника, сума, период и обекта и фактурата, с която е начислена процесната сума. Установено е от заключението на СПЕ, че подписът  за упълномощител е на Ерма Антонова. 

             От доказателствата по делото се установява, че  цесията е съобщена на длъжника.  Съгласно  предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7/11.11.1954г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. С това се гарантира защита на  длъжникът  срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането.  В случая уведомяването е извършено от  стария кредитор, чрез неговия пълномощник адв. Тодоров, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.

              По изложените мотиви, съдът намира, че  предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

              При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 920 лева по представения списък по чл.80 ГПК.

 

              Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***”, Варна Тауърс Г № *** да плати на  „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„***” № 22, представлявано от П. сумата 1134.89 /хиляда сто тридесет и четири лева и 89 ст./ лева, представляваща  заплатена без основание от Е***  в полза на ответника  сума като корекция за потребена неотчетена стойност на електроенергия по фактура  № ********** от 23.03.2012 г. за периода от 18.09.2011 г. до 15.03.2012 г., общо за 180 дни, начислена  за обект с абонатен № ********** и кл.№ **********  за обект в село Петко Славейково, ул.”***” № 17,  ведно със законната лихва,  считано от датата на подаване на  молбата – 28.07.2014 г.  до окончателното й изплащане,  като вземането е прехвърлено на ищеца с договор от 28.04.2014 г., на осн. чл.55, ал.1,  и чл.86  ЗЗД.

 

            ОСЪЖДА  „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***”, Варна Тауърс Г № *** да плати на  „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„***” № 22, представлявано от П. сумата 920 /деветстотин и двадесет/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

             Решението  подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за съобщаването му на страните. 

 

                                                                      Районен съдия: