РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Девня, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д. ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от Д. ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100286 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. Х.,
ЕГН: **********3, като майка и законен представител на детето Б. Х., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Д***********6, чрез проц. представител -
адв. Д. И. от АК - Варна срещу Д. М. Ж. /Д. Х./, ЕГН: **********, с адрес: гр.
Ш********* иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение на размера
на определената по гр. дело №741/2013 г. по описа на РС - Девня издръжка в
полза на детето от 160 лева на 400 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на основание за нейното изменение и прекратяване.
Твърди се в исковата молба, че с решение по гр. дело № 741/2016г.
по описа на Районен съд - Девня ответникът Д. М. Ж., ЕГН: ********** /Д.
Х./ е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева за детето Б.
Х., ЕГН: **********. Сочи се, че от присъждането на издръжката е изминал
доста дълъг период от време, през което обстоятелствата, при които е
постановено горното решение са се променили, като цените на всички стоки и
услуги са се увеличили чувствително. Ищцата твърди, че сумата, която
получава като издръжка от ответника е крайно недостатъчна да задоволява
потребностите на общото им дете, още повече, че той не заплаща редовно
издръжката и не я заплаща в пълен размер, а само 80 лева. Излага се, че са
нарастнали нуждите на детето от учебни пособия, облекло, ежедневни
1
потребности, лекарства. Сочи се, че до м. септември /вероятно предходната
2022 г./ ищцата е работила по трудово правоотношение, но здравословното й
състояние се е влошило, при което се е наложило да провежда хемодиализно
лечение три пъти седмично, което не й позволявало да работи. Твърди се, че
ищцата е трудоустроена с експертно решение № 90269 от 06.02.2023 г. на
МБАЛ „СВ.АНАНА-ВАРНА“ АД - Варна, като й е определена 100 % ТНР.
Тъй като все още не получавала пенсия по болест за ищцата било
изключително трудно да се справя с посрещането на ежедневните нужди на
детето, разчитайки изцяло на родителите си. Счита, че ответникът като
родител следва да осигурява повече средства за сина им, тъй като грижите за
него полага единствено ищцата. Твърди, че ответникът работи в Обединено
Кралство - Великобритания и получава добри доходи. С оглед възрастта на
детето и увеличените му потребности счита, че месечно са необходими около
600 лева, от който ответникът следва да поеме по - голямата част, а именно
400 лева. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от назначен на ответника особен представител, в който се оспорва
исковата молба като неоснователна. Излага се, че ответникът Д. Ж. има още
едно дете - дъщеря Е., родена на ******** г., за което полага грижи. Твърди
се, че ответникът е с прекъснати здравно - осигурителни права от месец май
2023 г., поради което се предполага, че същия не е в трудови правоотношения
от този момент. Сочи се, че същият не притежава недвижими имоти на негово
име, както и че липсват доказателства, че ответникът работи в Обединено
Кралство Великобритания и получава добри доходи. Счита се, че
претендираната месечна издръжка в размер на 400 лева е прекомерно
завишена с оглед на възрастта на детето и неговите нужди, както и с оглед
факта, че ответникът трябва да полага грижи и за още едно дете. Счита се, че
размера на определената издръжка следва да се увеличи с процента на
инфлация в страната за периода от определянето й до 31.05.2023 г. - с 61, 92
лева, т.е. размера на месечната издръжка би трябвало да възлиза в размер на
222 лева. Моли се за уважаване на исковата претенция до този размер, като до
претендирания размер от 400 лева да бъде отхвърлена като неоснователна.
Контролиращата страна – ДСП – Девня представят социален доклад,
в който изразяват становище за основателност на исковата претенция предвид
нарастването на възрастта на детето, а от там и на неговите потребности.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С доклада на делото е прието за безспорно между страните и
2
ненуждаещо се от доказване, че ответника е баща на детето Б. Х., ЕГН
**********, роден на ********* г. в РТурция и, че по силата на влязъл в сила
съдебен акт по гр. дело № 741/2016 г. по описа на PC - Девня е осъден да
заплаща издръжка в полза на детето си, чрез неговата майка и законна
представителка в размер на 160 лева месечно.
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане №0*** от ******г., издадени от Община Девня е
видно, че родители на детето Б. Х., роден на 08.02.2013 г. в РТурция са
ищцата Р. П. Х. и Д. Х..
В конкретната хипотеза, от ангажираните в хода на процеса писмени
гласни доказателства, се установява, че родителските права по отношение на
детето са предоставени на неговата майка, която полага и преките и
непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. С предходно
съдебно решение №141, постановено на 25.09.2017 по гр. дело № 741/2016 г.
по описа на РС – Девня и влязло в законна сила на 20.10.2017 г. е определена
дължима месечна издръжка за детето в размер на 160 лева, която ответникът е
бил задължен да заплаща.
Съгласно служебна бележка №244 от 14.02.2023 г., издадена от
Директора на СУ“Васил Левски“ гр. Девня, Б. Х. е редовен ученик в 4а клас
през учебната 2022/2023 г.
Представената служебна бележка от управителя на ДФК“Лъвчета“
установява, че детето Б. Х. тренира в детския футболен клуб и внася месечен
членски внос в размер на 30 лева.
Видно от служебна бележка изх. №252/22.02.2023 г. е, че детето
посещава редовно учебни занятия и се храни в училищната столова, като от
26.09.2022 г. до датата на издаване на служебната бележка – 22.02.2023 г.
майката е закупила купони на стойност 230 лева при цена за един купон 2, 50
лева.
Представено е експертно решение №90269 от 06.02.2023 г.,
удостоверяващо, че ищцата Р. П. Х. е с призната 100% нетрудоспособност без
чужда помощ.
С разпореждане №********** от дата 28.03.2023 г. на Ръководител
„ПО“ на ищцата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 537 лева месечно.
Представени от особения представител на ответника са писмени
доказателства, удостоверяващи, че за периода от 01.01.1991 г. до 27.06.2023 г.
не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания на името
на ответника във всички Служби по вписванията в страната, както и че
същият е с прекъснати здравноосигурителни права.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя - чл.142 ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка
на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. Според чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка
може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва
да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по
реда на чл. 150 от СК се иска увеличение, респ. намаление на нейния размер
поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това
/В този смисъл Р –917/ 1980 г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 от СК, каквото е настоящото, от
значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с
което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл. 142 ал. 1 от СК - нуждите на детето и възможностите
на родителя. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички
обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката,
чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други
обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения
иск по чл. 150 от от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е
да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси
издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение
досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице
основание по чл. 150 от СК.
В насотящия случай новонастъпил факт е порастването на детето.
Към момента на определяне на издръжката той е бил на 4 годишна възраст, а
към настоящия момент е на 10 години, ученик в 4 клас. При това несъмнено
са нарастнали и потребностите му от храна, медицински услуги, дрехи,
ученически пособия, културни и образователни потребности и други, които
безспорно не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размера на
присъдената с горецитираното решение. Освен това детето членува в местния
футболен клуб, където също са необходими средства не само за членски внос,
но и за екипи, обувки и др. – факт, който бе установен от свид. П. Н.Б.. Като
новонастъпил факт следва да се отчете и призната й 100%
нетрудоспособност, което напълно я лишава от възможността да работи и
реализира доходи извън пенсията, която държавата й е признала заради
заболяването, от което страда. Предвид нарастването на МРЗ, установена за
4
страната първоначално присъдения размер на издръжката противоречи и на
нормативно установения минимум. Вярно е, че по делото не се събраха
доказателства, че ответникът работи, но същият е в трудоспособна възраст и
няма данни за наличие на заболявания, които му пречат да реализира доходи
от трудова дейност. Не се доказва и твърдяното в отговора обстоятелство, че
ответникът има и друго дете, за което се грижи. Действително, от
представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от Община
Девня е отбелязано, че детето Б. Х. има еднокръвна сестра Е.Д.ова Ж.а, но по
делото липсват доказателства, както за това дали ответникът полага грижи за
другото си дете, така и за това дали заплаща издръжка за него.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социално -
икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице
основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено
изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката
е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този
смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. На детето Б. следва да се осигурят
необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален и
спокоен живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. От момента на
присъждане на издръжката /2017 г./ е изминал сравнително дълъг период от
време, през който нуждите на детето безспорно са се увеличили, което
предполага значително увеличената стойност на неговите разходите.
Съразмерна на възрастта и потребностите на детето съдът определя сума в
размер на 400 лева, по - голямата част от издръжката трябва да бъде
изплащана от ответника, предвид обстоятелството, че другия родител полага
лични и непосредствени грижи, свързани с отглеждане и възпитание на
детето. При определяне размера на дължимата издръжка, не е без значение и
обстоятелството, че майката на детето е инвалид по болест, поради което не
може да работи и осигурява необходимите му финансови средства. Ето защо,
след съпоставка на нуждите на детето, възможностите на родителите и
икономическата обстановка в страната, се налага извода, че размера на
издръжката, който ответникът следва да заплаща е 300 лева, считано от
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
същата. Искането на ищцата за заплащане на издръжка над тази сума, не
5
следва да се уважава. Несъстоятелно е и искането на особения представител
на ответника за увеличение на издръжката съобразно инфлационния процент,
изчислен с калкулатор на инфлацията в страната, доколкото това би
означавало определяне на издръжка под занокоустановения минимален
размер.
На основание чл.242 ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение.
Сторените от ищцата разноски също не следва да се присъждат в
пълен размер, доколкото искът не се уважава в цялост, а съразмерно на
уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноски, ищцата
претендира разноски в общ размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
разноски в размер на 375 лева, съразмерни на уважената част от иска.
Съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди и държавната такса, определена спрямо увеличения размер на
издръжката. Определен според чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК, размерът на цената на
иска е 10 800 лева, което определя размер на държавна такса от 432 лева.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №141/25.09.2017 г.,
постановено по гр. дело №741/2016 г. по описа на РС – Девня месечна
издръжка, дължима от Д. М. Ж. /Д. Х./, ЕГН: ********** в полза на детето
Б. Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р. П. Х.,
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Д********, като я УВЕЛИЧАВА от
160 лева на 300 лева /триста лв./ месечно, считано от датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, на основание чл. 150 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над
присъдените 300 лева до претендирания размер от 400 лева, като
неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Д. М. Ж. /Д. Х./, ЕГН: **********, с адрес: гр.
Ш********ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Х., ЕГН: ********** сумата от 375 лева
/триста седемдесет и пет лв., 00 ст/ направени по делото разноски, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Ж. /Д. Х./, ЕГН: **********, с адрес: гр.
Ш*********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – Девня сумата от 432 лева /четиристотин тридесет и два л., 00
ст./, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК, вр. чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7