Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 235
гр. Б., 26.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 882 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „Т.Д.М.“ ЕООД, чрез пълномощник
адв. О.В. от САК, срещу Д.Т.С. е предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение при
дисциплинарно уволнение в размер на 3632,37 лв., представляващо сбора на
брутните трудови възнаграждения за срока на уговореното тримесечно
предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че ответникът е бил негов работник по
трудов договор от 02.11.2017 г. Ответникът бил назначен на длъжност „заварчик“
срещу основно месечно възнаграждение 1210,79 лв. и допълнително възнаграждение
за всяка година придобит трудов стаж – 0,6 %. От 01.02.2018 г. работникът
безпричинно преустановил изпълнението на трудовите си задължения, като
престанал да се явява на работа. Работодателят инициирал и провел дисциплинарно
производство, след което със заповед от 13.02.2018г. прекратил трудовото
правоотношение на работника на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, т. 1,
чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 195, ал. 1 от КТ. В заповедта за уволнение била
допусната техническа грешка, като се сочело, че на работника се дължи
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за един месец. В
действителност се дължало обезщетение в размер на три брутни трудови
възнаграждения, тъй като в трудовия договор било уговорено предизвестие от 90
дни. По същество искането към съда е да осъди ответника на заплати на ищеца
процесната сума. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок чрез особения си представител.
Претенциите на ищеца се оспорват като неоснователни. По същество се иска
отхвърляне на иска.
В откритото съдебно заседание страните чрез своите
процесуални представители поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Трудов договор № 026/02.11.2017 г. между
страните по делото, същите са били в трудово правоотношение със срок на
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Уговорено е предизвестие при
прекратяване на ТПО от 90 дни. Към договора е приложена съответната длъжностна
характеристика, както и справка от НАП за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ.
Със Заповед от 08.02.2018 г. са изискани писмени
обяснения от ответника във връзка с инициирано срещу него дисциплинарно
производство, за това, че в пет последователни работни дни не се е явил на работа
без уважителни причини.
Със Заповед от 13.02.2018 г. на управителя на ищцовото
дружество, на ответника е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 14.02.2018 г. (датата на
връчване на заповедта на работника).
От Фиш за заплати за м. януари 2018 г. се установява
размерът по компоненти на последното брутно трудово възнаграждение, получено от
ответника през месеца, предхождащ този на уволнението му. Съдът не обсъжда
останалите фишове, тъй като не са относими към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът следва да
докаже: 1.) наличие на трудово правоотношение между страните (срочно или за
неопределено време); 2.) наличието на влязла в сила заповед за дисциплинарно
уволнение (т.е., че заповедта е връчена на работника и не е атакувана по
съдебен ред или е потвърдена по съдебен ред); 3.) уговорен срок на предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение; 4.) размер на дължимото
обезщетение (при безсрочно ТПО – в
зависимост от брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец
преди датата на уволнението, а при срочен договор – в размера на действителните
вреди).
Между страните по
делото е доказано наличието на трудово правоотношение. Представеният трудов
договор е с клауза за изпитване. Трудовият договор със срок на изпитване е
самостоятелен вид договор, който може да предшества сключването, както на
срочен трудов договор, така и на трудов договор за неопределено време (в същия смисъл Решение № 155/27.06.2016 г.
по гр. д. № 418/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о.). Съгласно чл. 71, ал. 2 от КТ, трудовият договор с клауза за изпитване се счита окончателно сключен, ако
не бъде прекратен от страната, в чиято полза е уговорен срокът на изпитване. В
конкретния случай клаузите на индивидуалния трудов договор следва да се
тълкуват съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, за да се извлече
действителната воля на страните. Прави впечатление, че работодателят сам е
посочил като основание за сключване на договора чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ (т.
е. договор за неопределено време) във вр. с чл. 70 от КТ. Следователно
намерението на работодателя е било трудовото правоотношение да се счита
възникнало за неопределено време след изтичане на изпитателния срок. В
заключение процесното трудово правоотношение е било за неопределено време, с
клауза за изпитване.
Налице е стабилизирана
в правния мир заповед за дисциплинарно уволнение, надлежно връчена на
работника, за която няма наведени твърдения и/или доказателства да е обжалвана
по съдебен ред.
При това положение са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на уволнения работник на
основание чл. 221, ал. 2 от КТ, обусловена от виновното поведение на същия,
станало причина за преждевременното прекратяване на ТПО.
Уговореният срок на
предизвестие по индивидуалния трудов договор е 90 дни, като това е срокът, за
който се дължи обезщетение.
Обезщетението, предвид
че се касае за безсрочно трудово правоотношение, следва да се изчисли в
зависимост от брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец
преди датата на уволнението, съгл. чл. 228 от КТ. В случая това е м. януари
2018 г. В чл. 17 от НСОРЗ се посочва, че брутното трудово възнаграждение
включва основаното и всички допълнителни такива. В чл. 16, ал. 2, т. 7 от
Наредбата е регламентирано, че в основното трудово възнаграждение се включва и
възнаграждението за платен годишен отпуск. Съгласно представения фиш за м.
януари 2018 г., брутното трудово възнаграждение на ответника, включващо
основната му заплата, допълнителното възнаграждение за професионален опит и платения
годишен отпуск, възлиза на 719,76 лв. Следователно при 90 – дневното
предизвестие се дължи обезщетение в размер на 2159,28 лв. До този размер искът
следва да бъде уважен като основателен, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 3632,37 лв. искът следва да се отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, съобразно
уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 731,33 лв. (седемстотин тридесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща сторени разноски в производството, съобразно
уважената част от иска, от които 86,79 лв. – държавна така; 287,87 лв. –
възнаграждение за особен представител; 356,67 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ Д.Т.С.
с ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „Т.Д.М.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „И.“ № *сумата от 2159,28 лв. (две хиляди сто петдесет и
девет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение при
дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед без номер от 13.02.2018 г. на
управителя на „Т.Д.М.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3632,37 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Т.С. с ЕГН: **********
с адрес: *** да заплати на „Т.Д.М.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., ул. „И.“ № *сумата от 731,33 лв. (седемстотин тридесет и един лева и тридесет и три стотинки),
представляваща сторени разноски в производството, съобразно уважената част от
иска, от които 86,79 лв. – държавна така; 287,87 лв. – възнаграждение за особен
представител; 356,67 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :