Р Е Ш Е Н И Е
№ 260989 16.07.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 8489/2020 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на С.Х.И. против „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, с която са предявени главни искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.226, ал.2, вр. ал.3 от КТ и евентуален иск по
чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Според определение № 260271/04.02.2021 г. по ч. гр.
дело № 141/2021 г. по описа на БОС, в сила от същата дата, искът по чл.344,
ал.1, т.4 от КТ е допустим и подлежи на разглеждане.
С определение от 05.04.2021 г. съдът прие за съвместно разглеждане в
настоящото производство предявените от „БОГОРОДИЦА“ ЕООД против С.Х.И.
при условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл.221, ал.2
от КТ, чл.220, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: ако съдът приеме,
че уволнението на ищцата е законосъобразно, да бъде осъдена да заплати на
дружеството обезщетение с правно основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на
244,02 лева за уговорения тримесечен срок на предизвестието, ведно с мораторна
лихва в размер на 33,96 лева за периода 19.11.2019 г. – 02.04.2021 г., както и
законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане; в случай, че
трудовото правоотношение е прекратено от ищцата с предизвестие, да бъде осъдена
да заплати на дружеството на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 244,02 лева, ведно с мораторна лихва в
размер на 33,96 лева за периода 19.11.2019 г. – 02.04.2021 г., както и
законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане. Със същия съдебен
акт предявените насрещни искове
бяха оставени без движение за заплащане на дължимата държавна такса по тях.
На 13.04.2021 г. по делото постъпва молба от дружеството
ответник, с което заявява, че оттегля исковете за мораторна лихва и представя
доказателства за платена държавна такса по исковете за главница. С определение
от 14.04.2021 г. бе прекратено производството
по предявените от „БОГОРОДИЦА“ ЕООД против С.Х.И. при условията на
евентуалност насрещни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
33,96 лева, мораторна лихва за периода 19.11.2019 г. – 02.04.2021 г. върху
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, и за сумата от 33,96 лева, мораторна лихва
за периода 19.11.2019 г. – 02.04.2021 г. върху обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, поради оттегляне на исковете.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор по
насрещните искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
моли съда да уважи предявените от И. искове и да отхвърли насрещните искове на
дружеството, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника моли съда отхвърли предявените от И. искове и да уважи насрещните
искове, като присъди на страната сторените по делото разноски. Управителят на
ответното дружество моли съда да отхвърли предявените от И. искове.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор № **/10.07.2003 г. и
допълнителни споразумения от 10.10.2003 г. и 01.01.2019 г. между „***“ ООД (към
настоящия момент „БОГОРОДИЦА“ ЕООД) и С.Х.И. възниква трудово правоотношение,
като служителят се задължава към работодателя да изпълнява длъжността „***“ с
месторабота в офиса на фирмата, находящ се в гр. ***. Трудовият договор е
сключен за неопределено време, като срокът на предизвестие за прекратяването му
е три месеца. Основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
81,34 лева, тъй като работи на непълно работно време.
На 04.09.2019 г. ищцата изпраща нотариална покана до
дружеството работодател, с което го уведомява, че на основание чл.326, ал.1 от КТ прекратява трудовия договор от 10.07.2003 г. на длъжност *** в дружеството,
считано от изтичане на законовия тримесечен срок, съгласно чл.326, ал.2 от КТ.
В поканата изрично е посочено, че тя трябва да се счита за писмено предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, както и че управителят на дружеството ще
се счита за уведомена за това решение на И. с получаване на поканата. И. също
така уточнява, че тримесечният срок ще се брои, считано от връчването й на актуалния
адрес на дружеството. Нотариалната покана е връчена на управителя на
дружеството работодател на 18.10.2019 г.
В периода 02.10.2020 г. – 06.10.2020 г. ищцата е в платен
отпуск, като признава, че на 07.10.2020 г. не се е явила на работа (заявено
лично от нея пред съдебния състав по гр. дело № 8488/2020 г. по описа на БРС).
Считано от 04.10.2019 г. тя е в трудови правоотношения с „***“ ООД на
длъжността оперативен ***. Ищцата признава, че след като е започнала работа в
това дружество не е имала никакво желание да се връща на работа в „БОГОРОДИЦА“
ЕООД.
На 30.12.2019 г. управителят на дружеството работодател
издава заповед № ** за налагане на дисциплинарно уволнение, с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.2 и
чл.187, т.1, предл.3 от КТ е наложено на И. наказание „дисциплинарно уволнение“
и е прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта се твърди, че в периода
07.10.2019 г. – 10.10.2019 г., както и в следващите работни дни, С.И. не се
явява на работа и не изпълнява задълженията си, произтичащи от трудовия договор
с работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187, ал.1, т.1 от КТ.
Работодателят изрично указва заповедта да се изпрати на И.
с препоръчано писмо с обратна разписка по „Български пощи“ ЕАД.
Такова писмо е изготвено, като в известието за доставяне,
изрично е посочено, че писмото съдържа заповед за уволнение и прекратяване на
трудовото правоотношение. Като адрес на получателя е посочен гр. ***, който
адрес самата И. посочва в нотариалната покана от 04.09.2019 г., с която
уведомява работодателя, че прекратява трудовия договор с предизвестие.
Пощенската пратка е с номер ***. Писмото е изпратено от гр. Бургас на
30.12.2019 г. и е постъпило в пощенска станция на гр. *** на 02.01.2020 г.
Пратката се връща като непотърсена, като отбелязването на пощенския служител от
гр. *** е с дата 22.01.2020 г. видно от пощенското клеймо.
На 30.01.2020 г. е прието от НАП уведомление за
прекратяване на трудовия договор с И..
Ищцата не представя на работодателя трудовата си книжка
за оформяне. След изпращане на нарочно писмо от ищцата, получено от
работодателя на 10.11.2020 г., още същия ден управителят на дружеството
закупува трудова книжа и тя бива попълнена, като в нея е посочено като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
считано от 30.01.2020 г. Трудовата книжа е изпратена на ищцата по пощата, но пратката
се връща като непотърсена.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства
и на показанията на свидетеля С. Е. К..
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Сроковете
по чл.358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което съдът не следва да
прекратява производството, а да се произнесе по възражението на ответника с
решението си.
Исковете
не са погасени по давност, като мотивите за това са следните:
На
17.11.2020 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас изпраща писмо до
ищцата, с което я уведомява, че трудовото й правоотношение с „БОГОРОДИЦА“ ЕООД
е прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № */30.12.2019
г., като констатацията е, че тази заповед не е връчена на ищцата. Вярно
е, че сигналът, по който Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Бургас извършва проверка в дружеството ответник, е подаден от И. през месец
август 2020 г., но видно от съдържанието му ищцата не е наясно на какво
основание е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, т.е. заповедта
за уволнение не й е връчена.
Следователно,
на дата 17.11.2020 г. ищцата узнава за наличие на тази заповед, а исковата
молба е подадена на 21.12.2020 г. чрез куриер и входирана в съда на 23.12.2020
г., поради което исковете не са погасени по давност.
Дори
и да се приеме, че ищцата узнава за заповедта за уволнение на 21.10.2020 г.,
когато отправя уведомление до ответника по чл.128а, ал.1 от КТ и чл.6, ал.3 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (л.144 от делото), то исковете
отново не са погасени по давност, тъй като са подадени чрез куриер на
21.12.2020 г., т.е. в двумесечен срок.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Според
разпоредбата на чл.335, ал.2 от КТ трудовият договор се прекратява: при
прекратяване с предизвестие – с изтичане на срока на предизвестието; при
прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора.
Разпоредбата
на чл.
326 КТ установява основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие от работника или служителя. По своята правна същност
предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно, преобразуващо
трудово право. Субект на това право е работникът или служителят, който не е
длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената от него
воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено и да включва определен срок,
след изтичането на който трудовия договор се прекратява. Отправеното
предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото
правоотношение с изтичане срока на същото.
Тези условия са спазени в нотариалната покана на ищцата И., отправена до
работодателя и получена от него на 18.10.2019 г. Следователно, трудовото
правоотношение ще се счита за прекратено, считано от 19.01.2020 г.
Трудовото
правоотношение може да бъде прекратено едностранно и по инициатива на
работодателя. Една от тези хипотези е налице,
когато се налага наказание дисциплинарно уволнение. Възможна е и
конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления насочени към
прекратяване на трудовия договор – когато работникът или служителят пръв е
отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.
326, ал. 1 КТ и през време на срока на предизвестието работодателят издава
заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя (процесната хипотеза е точно такава).
Това е така, защото до изтичане срока на предизвестието страните имат всички
права и задължения по трудовото правоотношение, включително и правото на
работодателя да санкционира работника или служителя с най-тежкото дисциплинарно
наказание уволнение – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК.
В
тази хипотеза, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено с
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, заповедта трябва да достигне
до работника.
За
да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на
получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в ГПК,
както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги – в този
смисъл Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 507/2009 г., III г. о.
Според
решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о. при невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за
наложено от деня на нейното получаване.
С
оглед разпоредбата на чл.
5, ал. 3 от приложимите съгласно нормата на чл. 36 от
ЗПУ Общи правила
за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, когато при посещението на
адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да
бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на
служебните известия е не по-малък от две.
Пощенският
оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната
на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от цитираните правила. В
настоящия случай липсват данни кога куриерът е посетил адреса в гр. ***, за да връчи на ищцата заповедта за дисциплинарно уволнение
(пратка ***), и дали е оставил две
служебни известия. Може само да се
предполага, че служителят е посетил адреса на 02.01.2020 г., не е открил
адресата или пълнолетно лице, на което да връчи писмото, поради което е оставил
писмено служебно известие с покана получателят да
се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок от 20 дни, които са изтекли на 22.01.2020 г.
Ето
защо не може да се приеме, че връчването от служителя
на пощенския оператор е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.
5, ал. 3 от цитираните общи правила и
заповедта за дисциплинарно уволнение е получена надлежно от ищцата на
22.01.2020 г. (л.128 от делото), когато пощенският служителя отбелязва, че
пратката е непотърсена и подлежи на връщане на подателя – аргумент от Решение
№ 143 от 20.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 527/2019 г., II т. о. и Решение № 55 от
16.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 3356/2015 г., II т. о.
Към
дата 22.01.2020 г. вече е изтекъл срокът на предизвестието, отправено от ищцата
до работодателя чрез нотариална покана. При
наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение (както е в процесния случай),
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано – аргумент от Решение № 110 от
23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о. и посочената в него практика на ВКС.
Следователно
към дата 22.01.2020 г. не съществува трудово правоотношение, което да бъде
прекратявано с издадената заповед за уволнение, поради което същата се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ:
Според
определение № 260271/04.02.2021 г. по ч. гр. дело № 141/2021 г. по описа на
БОС, в сила от същата дата, искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е допустим и
подлежи на разглеждане. Според решение Решение №
110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019
г., IV г. о. исковете
по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на
обуславящ към обусловен и съдът дължи произнасяне
и по двата иска. Извън горното,
следва да се посочи, че волята на ищцата е в трудовата й книжка да бъде
отразено „вярно“ основанието за прекратяване на правоотношението. Ето защо
съдът следва да „поправи“ трудовата книжка, ако отмени заповедта за уволнение,
а не ако я „потвърди“, тъй като последното е правен non
sense – ако уволнението е законосъобразно, т.е. искът по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е отхвърлен, няма какво да се поправя в трудовата
книжа, защото записът „отговаря“ на основанието.
След
като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 19.01.2020 г. на
основание чл.326, ал.1 от КТ, то следва да бъде поправена трудовата книжка на
ищцата досежно основанието и момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно – на 19.01.2020 г. на основание чл.326, ал.1 от КТ,
защото дисциплинарно уволнение не е налице.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Съгласно Тълкувателно
решение №2/2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №2/2012 г. не може да се
възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно
уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за
прекратяване на договора по
чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но
междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. Процесната хипотеза е точно
такава, като срокът на предизвестието е изтекъл на
18.01.2020 г. Ето защо възстановяване на работа на И. не може да бъде постановено, тъй като то
предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше
незаконното уволнение, и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
След
като се установи, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с изтичане
на отправено от нея до работодателя предизвестие, то И. няма право на
обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, защото такова не е налице.
Извън горното, видно от изготвената справка за
регистрираните трудови договори в НАП, С.И. работи като оперативен *** във „***“
ООД още от 04.10.2019 г. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.
225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е
останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата (в този смисъл Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2013 г., ОСГК) и това й е бе
указано с доклада по делото. Въпреки това ищцата не доказа да е налице период,
през който да е останала без работа и да не е получавала трудово
възнаграждение, в т.ч. по-ниско такова от това по предходната работа.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание
чл.226, ал.2, вр. ал.3 от КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че е предала трудова книжка за оформяне от
работодателя, но същата е задържана от ответника и още не й предадена. Това е
така, защото трудовата книжка не се съхранява при работодателя – аргумент от
показанията на свидетеля К..
Според т.1 от Тълкувателно
решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК, когато в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при
работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.
350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и
за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни
процедурата по чл.
6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Установи се по
делото, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, 19.01.2020
г., трудовата книжка на ищцата не се намира при работодателя. Веднага след
получаване на искане от страна на ищцата да й бъде попълнена трудова книжка,
работодателят попълва такава и я изпраща на ищцата с писмо с обратна разписка,
което се връща като непотърсено.
Незаконно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.
226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на
работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и
работодателят не я е върнал незабавно –
т.2 от цитираното Тълкувателно решение. По делото няма доказателства, че
трудовата книжка е предоставена от И. на работодателя.
За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.
226, ал. 2 и ал.
3, изр. 2 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Тъй като ищцата не предоставя трудова книжка на работодателя, той не
дължи обезщетение по чл.226 от КТ.
Извън горното, за да бъде присъдено обезщетение, ищцата
следва да докаже, че е претърпяла вреди – те не се презюмират. Такива обаче не
се доказаха – страната не ангажира доказателства в тази насока. И. вече е била
в друго трудово правоотношение с друг работодател („***“ ООД) към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение с „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, т.е. „непредаването“ на
трудовата книжка от страна на работодателя не препятства И. да постъпи на
работа при друг работодател, съответно – да реализира трудов доход.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По насрещните
искове:
Съдът не дължи произнасяне по иска по чл. 221, ал. 2 КТ, тъй
като не се е сбъднало процесуалното условие за това – искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ бе уважен, а не отхвърлен.
По насрещния
иск по чл. 220, ал.1 от КТ:
Предизвестието
по естеството си представлява уведомление,
отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо
решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок –
датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на
който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на
закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на
предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ,
трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при
неспазването на срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от
срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че
някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото
изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото
правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият
договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на
предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди
изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е
моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната,
която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В
случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не
желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в
момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който
страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и
страната дължи заплащане на обезщетение по чл.
220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено
относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие – изцяло в този смисъл Решение
№ 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о.
Установи се по делото, че И. отправя писмено предизвестие
до работодателя за прекратяване на трудовия договор, като срокът е тримесечен,
какъвто е уговорен в трудовия договор, т.е. тя заявява, че ще „спази“ срока на
предизвестието. Нещо повече, ищцата посочва и началният момент, от който срокът
следва да се брои – получаване на нотариалната покана от работодателя. Установи
се, че трудовият договор е прекратен с изтичане на срока на предизвестието,
т.е. от 19.01.2020 г.
Ето защо не е налице „неспазване“ от страна на И. на
срока за предизвестието. Неявяването й на работа след 07.10.2019 г. е
основание, от една страна, да не получи трудово възнаграждение, а, от друга, - да
й бъде наложено дисциплинарно наказание. „Неспазването“ на срока зависи само от
волята на страната, която има право да прекрати трудовия договор с
предизвестие, като това нейно изявление трябва да е писмено и да достигне до
работодателя, за да породи правни последици.
Писмено изявление от И. до работодателя, че макар
нотариалната покана да визира срок от три месеца, тя желае да прекрати
трудовото правоотношение по-рано, няма, а и не се твърди от ответника да има.
Ето защо ищцата не дължи обезщетение на работодателя по
чл.220, ал.1 от КТ и искът следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
Според
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Това освобождаване
е окончателно, поради което при отхвърляне на иска, съдът не осъжда ищеца да
заплати държавна такса и разноските, направени за неговото доказване. Само при
уважаване на иска, следващата се такса се понася от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК.
Исковете,
предявени от ищцата,
произтичат от трудови правоотношения, поради което И. не е внесла държавна такса за тях.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса за
уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.
С
оглед изхода от спора ищцата има право на разноски, изразяващи се в част от
изплатеното адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от
претенциите, или сумата от 244 лева.
Ответникът
няма право на присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса
за предявените насрещни искове, защото първият не бе разгледан, а вторият бе
отхвърлен. С оглед отхвърлената част от претенциите дружеството има право на
разноски в размер на 321 лева, част от заплатено адвокатско възнаграждение,
съответна на отхвърлените искове.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С.Х.И., ЕГН – **********, извършено със заповед № */30.12.2019
г. на управителя на „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, т.1,
предл.3 от КТ е наложено на И. наказание „дисциплинарно уволнение“ и е
прекратено трудовото й правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Х.И., ЕГН – **********, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да
бъде възстановена на заеманата от нея длъжност
преди уволнението й със заповед № */30.12.2019
г. на управителя на „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, а именно „***“ в „БОГОРОДИЦА“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на С.Х.И., ЕГН – **********, с правно основание чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ против „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, за
сумата от 3660 (три хиляди шестстотин и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за период от 6 месеца, през който е останала без работа
поради незаконното уволнение със заповед № */30.12.2019
г. на управителя на „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, ведно със законната
лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
На
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ ДОПУСКА
ПОПРАВКА в трудова книжка № 16 на С.Х.И.,
ЕГН – **********, на датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с
„БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, и на основанието за
прекратяване, като трудовият й договор с „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, се
счита прекратен на основание чл. 326, ал.1 от КТ (едностранно прекратяване от
работника с предизвестие), а не на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано
от 19.01.2020 г., вместо от 30.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на С.Х.И., ЕГН – **********, с правно основание чл.226, ал.2,
вр. ал.3 от КТ против „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди поради незаконно задържане на трудовата й книжка в размер на брутното й трудово възнаграждение от 81,34
лева месечно от
деня на прекратяването на трудовото правоотношение на 19.01.2020
г. до
предаване на трудовата книжка.
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, против С.Х.И., ЕГН – **********,
с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 244,02 лева (двеста четиридесет и четири лева и две
стотинки), ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск на
02.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, да
заплати по сметка на БРС сумата от 100 (сто) лева, държавна такса за уважените
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.
ОСЪЖДА „БОГОРОДИЦА“ ЕООД, ЕИК – *********, да
заплати на С.Х.И., ЕГН – **********, сумата от 244 (двеста четиридесет и
четири) лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА С.Х.И.,
ЕГН – **********, да заплати на „БОГОРОДИЦА“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 321 (триста двадесет и един) лева,
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ