№ 2
гр. София , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502737 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на РС-Сливница срещу решението от 13.05.2020г. по
гр.д.№ 14150/2019г. по описа на СГС, І-30 състав, с което жалбоподателят е осъден да плати
на Р. Б., латвийски гражданин, сумата 290 440, 76 лева като обезщетение за имуществени
вреди от нарушение на общностното право, изразяващо се в неприлагането на чл.4, пар 2 и
чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета при одобряване
на споразумение по нохд № 149/2018г. по описа на РС – Сливница, ведно със законната
лихва от 29.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен иска на Б. по чл.
4, пар. 3 ДЕС за солидарно осъждане на Народното събрание, основан на бездействието му
да хармонизира Валутния закон и действащия Наказателен кодекс с разпоредбите на
Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета.
Въззивникът иска отмяна на решението в частта, с която предявеният срещу него иск
е уважен, като твърди в тази част същото да е неправилно. Заявява, че квалификацията на
нарушението на правото на Съюза като „достатъчно съществено“ е необоснована - следвало
да бъдат взети предвид и други фактори, извън неотправянето на преюдициално запитване,
последно систематизирани в решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Tomasova.
Сочи, че одобряване на споразумението от състав на РС Сливница не е извършено при явно
несъобразяване с практиката на СЕС в съответната област, тъй като до този момент –
16.03.2018г. не съществува такава, от която да следва недвусмислено несъответствието на
мярката по чл. 251, ал.2 НК с изискванията на чл.9, §1 от Регламент 1889/2005г. , а
обратното действие на преюдициалните тълкувателни заключения на СЕС има значение за
1
висящи правоотношения, каквото процесното не било, предвид факта, че наказателното
производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Въззиваемият Р. Б. оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Искът има правното си основание в чл. 4, пар.3, ал.2 ДЕС вр. с чл. 49 ЗЗД ( предявен
е преди изменението на ЗОДОВ от ДВ бр.94/2019г.).
Ищецът е твърдял , че с окончателно споразумение по чл. 381 НПК по нохд
№149/2018г по описа на РС – Сливница се е признал за виновен в нарушение на разпоредби
от Валутния закон, които регламентират задължението за деклариране пред митническите
органи на пренасяне на парични средства на стойност над 10 000 евро, а РС - Сливница е
одобрил споразумението в пряко противоречие с чл.4, пар. 2 и чл.9, пар.1 от Регламент
1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета, тъй като извън налагането на наказание
лишаване от свобода е отнел в полза на държавата, на основание чл. 251, ал.2 НК,
недекларираната сума от 148 500 евро в левова равностойност от 290 440, 76 лева. По този
начин на ищеца била нанесена имуществена вреда в размер на отнетата сума, която следва
да бъде обезщетена.
Практиката на СЕС допуска реализиране на отговорността на Държавата за вреди от
нарушението на правото на Съюза, когато субекти на нарушението са органи на съдебната
власт. Необходимо е в такъв случай да се касае за решение на юрисдикция, която действа
като последна инстанция, както в процесната хипотеза (определението за одобряване на
споразумението по чл. 381 НПК и прекратяване на наказателното производство не
подлежат на обжалване.)
Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
нарушаване правото на ЕС са три, идентични при всеки вид неизпълнение, кумулативни, а
именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните
субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно – следствена
връзка между нарушението и настъпилите вреди. ( така решение от 05.03.1996г., Brasserie du
pêcheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, EU:С:1996:79 и решение от 08.10.1996г., Dillenkofer,
С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, EU:С:1996: 375)
По делото няма спор по фактите.
При преминаването си през българската граница с Р Сърбия на 02.03.2018г. ищецът
не е декларирал пред митническите органи сумата 148 500 евро, намираща се у него, за
което, с одобрено по реда на чл. 382 НПК от РС Сливница на 16.03.2018г. споразумение по
нохд № 149/2018г. е признат за виновен и осъден на лишаване на свобода за срок от 8
месеца, а недекларираната сума е отнета в полза на Държавата на основание чл. 251, ал.2
НК.
След приемането на Р България за член на ЕС през 2007г. разпоредбите на Валутния
закон и Наказателния кодекс са изменени през 2015г. с цел хармонизиране на вътрешното
ни законодателство в съответната област с правото на ЕС, вкл. Регламент 1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета, като е променен размерът на глобата по чл. 251, ал.1
НК, но нормата на чл. 251, ал.2 НК не е отменена до изменението на НК от ДВ бр. 83/2019г.
т.е. действаща е към 16.03.2018г.
Пред настоящата инстанция не са спорни първата и третата от посочените по – горе
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата за
2
нарушаване правото на ЕС , а именно: 1/ че е нарушената правна норма на правото на ЕС,
която предоставя права на частноправните субекти ( разпоредбите на член 4, параграф 2 и
чл.9 , параграф 1 от Регламент 1889/2005г. представляват норми на позитивното общностно
право, които имат за цел да предоставят на физическите лица права, чието съдържание е
достатъчно определено, доколкото, макар и да създават правомощия за държавите-членки, в
не по – малка степен създават права в полза на частноправните субекти - право на
оправдано правно очакване декларираната сума да бъде задържана временно при
определени условия и право на пропорционалност на предвидените за нарушението санкции
) и 2 / че съществува пряка причинна връзка между нарушението и заявените за репарация
щети, доколкото понасянето на последните е директно следствие от постановената от съда
мярка по чл. 251, ал.2 НК.
Спорно пред настоящата инстанция, предвид оплакванията по жалбата, е дали
нарушението на общностните норми от националния съд е достатъчно съществено.
Противно на доводите на жалбоподателя, настоящата инстанция приема то да е именно
такова. Съображенията на съда са следните:
Критериите, на които следва да отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде
характеризирано като достатъчно съществено се извеждат от практиката на СЕС. Наборът от
критерии е изведен за първи път в решението на съда по делото Brasserie du pêcheur и
Factortame - т.55 , т.56 и т.57 и впоследствие преповтарян и уточняван, включително в
цитираното от жалбоподателя решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Tomasova,
т.25 и т.26. При всички положения обаче нарушението се счита достатъчно съществено,
когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (
така т.57 от решението по делото Brasserie du pêcheur и Factortame и т. 26 от решението по
дело С-168/15 ).
Извършеното от РС – Сливница нарушение на правото на ЕС е достатъчно
съществено, защото е сторено при явно несъобразяване с практиката на СЕС в съответната
област и по – специално с решение по преюдициално запитване от 16.07.2015г., Robert
Chmielewski, дело С- 255/14, с което е прието, че член 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г.
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за
неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране се налага
като санкция глоба, съответстваща на 60 процента от недекларираната сума, когато
последната е по – голяма от 50 000 евро. Това решение е постановено три години преди акта
на РС – Сливница, свързано е с разпоредбите на приложимия за случая от РС Сливница
Регламент 1889/2005 и е обосновало впоследствие (при отправени от български съд
преюдициални запитвания по дела № С-707/17, С-335/18 и С-336/2018) приложението на чл.
99 от Процедурния правилник, който позволява на съда на ЕС да се произнесе с мотивирано
определение, когато отговора на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от
съдебната практика. Това означава, че още с решението от 16.07.2015г. е станало очевидно,
че щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна
предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата
недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита съразмерна мярка. Постановените след
16.03.2018г. определения на СЕС по преюдициални запитвания, отправени от РС-
Свиленград, СГС и САС по дела № С-707/17, С-335/18 и С-336/2018 са именно в този
изяснен вече смисъл, като с тях изрично се постановява, че съвместното прилагане на
наказанието лишаване от свобода по чл.251, ал.1 НК с отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата по чл.251, ал.2 НК е в явно нарушение на принципа на
пропорционалност, прогласен от член 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г.
Извън горното, във връзка с допълнителните критерии от практиката на СЕС за
определяне на нарушението за достатъчно съществено, в случая следва да се има предвид
следното:
3
Тълкуването на чл.4 и чл. 9 от Регламент 1889/2005г. е станало предмет на
преюдициално запитване до СЕС от страна на български съд ( РС Свиленград), отправено с
акт от 23.11.2017г., постъпил в СЕС на 19.12.2017г. Или към 16.03.2018г. е имало висящо
производство по преюдициално запитване пред СЕС касаещо въпросите, разрешени с
окончателния акт на РС –Сливница, което, освен че е било основание за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал.1 т.4 НПК, идва да покаже, че грешката
на РС Сливница при неприлагане на общностното право е неизвинима.
В заключение, Държавата дължи на ищеца обезщетение за претърпените вреди в
резултат от извършеното от РС – Сливница нарушение на правото на ЕС чрез одобряване
на 16.03.2018г. , в противоречие с разпоредбите на чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент
1889/2005, на споразумение по чл. 381 НПК, с което наред с наказание лишаване от свобода
се отнема, на основание чл. 251, ал.2 НК, предмета на престъплението – недекларираната
сума.
Достигайки до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, настоящата
инстанция следва да потвърди решението му в обжалваната част.
В частта, с която искът срещу Народното събрание е отхвърлен, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-30 състав от 13.05.2020г. по гр.д.№
14150/2019г.в обжалваната част, с която осъден РС Сливница да плати на Р. Б., на
основание чл. 4, пар.3, ал.2 ДЕС вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата 290 440, 76 лева като обезщетение
за имуществени вреди от нарушение на общностното право, изразяващо се в неприлагането
на чл.4, пар 2 и чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета
при одобряване на споразумение по нохд № 149/2018г. по описа на РС – Сливница, ведно
със законната лихва от 29.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4