№ 108
гр. С.З., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86
ЗЗД.
Образувано по искова молба от ЕК. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
К., общ.*** срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** с цена на исковете: 25 500 лева –
частичен иск от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 40,83
лева - обезщетение за имуществени вреди.
Посочено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на ищцата ЕК. В. Г., на 51 години.
Изложени са обстоятелства, че на 23.04.2021 г., около 17:45 ч. в гр. К.
по ул. „И.“ на кръстовището с ул. „П.“ в посока север, л.а. марка и модел
„Сузуки Игнис“ с peг. № ***, управляван от Л.Н.Ж., нарушила правилата за
движение по пътищата, като отнела предимството на велосипедистката Е.Г. и
я блъска. В резултат на удара са причинени телесни повреди на Е..
Сочи се, че по случая е образувано ДП ЗМ № 581/2021 г. по описа на
РУП К., пр.пр. № 3793/2021 г. по описа на РП К., производството по което
към момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че
причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни
последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по
1
пътищата от страна на водача Л.Ж.. Сочи се, че в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на този водач и настъпилите обществено-
опасни последици - причинените телесни увреждания на ищцата Е.Г..
Изложено е, че за увреждащият л.а. с peг. № ***, управляван от Л.Ж.
има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, з.п.
BG/30/120001606694 от дата 11.06.2020г., със срок на валидност една година,
считано от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 23.04.2021 г.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.Ж.З.”
АД и е представила всички документи, с които разполага, с писмо, получено с
о.р. на 10.05.2021г. По случая е заведена щета с № 0801-002523/2021-01;02,
по която застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в
законоустановения срок.
Изложено е, че в резултат на процесното ПТП пострадалата Е.Г. е
получила следните травматични увреждания: счупване на шийката на лява
раменна кост (фрактура коли хумери синистра; S42.20; разкъсно-контузна
рана по лявата вежда; кръвонасядане по клепачите на ляво око; оток и
кръвонасядане по лява скулна област; охлузвания и кръвонасядания по двете
ръце; психически стрес.
Сочи се, че след инцидента на 23.04.2021 г. пострадалата е приета за
лечение в МБАЛ „**“ АД - гр. К. с диагноза фрактура коли хумери синистра;
S42.20, оплаквания от силни болки в областта на лявото рамо, което не може
да движи; силно ограничени движения. Извършени са консултативни
прегледи, изследвания, рентгенография, след което е направена операция в
спешен порядък за поставяне на имобилизация, мека превр. по дезо - за срок
от 4 седмици, видно от Оперативен протокол № 149/23.04.2021 г. Същият ден
е изписана с препоръки за контролни прегледи, медикаментозно лечение, за
носене на превръзката 4 седмици. Издаден е болничен лист за срок от 30 дни,
след което на 24.5.2021 г. е продължен болничният лист, тъй като
пострадалата продължава да чувства болка. Твърди се, че към настоящия
момент пострадалата продължава да се оплаква от болки и поради
препоръките й за периодично лекарско наблюдение на 27.04.2021 г.,
10.05.2021 г., 20.05.2021 г., 01.06.2021 г., 02.06.2021 г., 11.06.2021г.,
2
14.06.2021 г., 23.06.2021 г., 05.07.2021 г., 05.07.2021 г., 12.07.2021 г. са
извършени прегледи - Амбулаторни листи № 853; № 904; № 1014; № 1087; №
838; №937; № 953; № 1040; №1161; № 446; №1229. Сочи се, че след
свалянето на превръзката, продължава да чувства силна болка. Заявено е, че
въпреки проведените ФТ процедури, Е. продължава да има ограничени и
болезнени движения областта на ръката, със слабо повлияване от
процедурите.
Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП ищцата Е.Г. търпи силни болки и много страдания.
Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално. Преди процесното ПТП Е. е била в отлично здравословно
състояние, била е активна, не е имала здравословни оплаквания, но след
инцидента животът й напълно се променя. Сочи се, че е работила в ОУ „Ч.“
като чистачка от 21.10.2010 г. След инцидента не може да изпълнява
трудовите си задължения. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на
получените травми, както и последващи болки, които продължават и към
настоящия момент, като към момента тя не е възстановена, за дълго време е
била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва
психически и физически. Твърди се, че освен болките, ищцата е изживяла и
силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в
нейното съзнание.
Посочено е, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски
в размер на 40.83 лева от Е.Г..
Заявено е, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на
водача на увреждащия лек автомобил Л.Ж., а за причинените от нея вреди
отговаря ответника по делото ЗАД “Д.Ж.З.” АД.
Направено е искане, да се осъди ответника ЗАД “Д.Ж.З.” АД, да заплати
на ЕК. В. Г. обезщетение в размер на 25 500 лева, частичен от 60 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното
ПТП, както и сумата от 40.83 лв. за причинени й имуществени вреди във
3
връзка с проведеното лечение и възстановяване.
Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
30.04.2021г.- датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430,
ал.1 от КЗ, евентуално от датата на уведомяване - 10.05.21г.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, и
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост, като на
основание чл. 78 от ГПК моли да се присъдят в полза на ответното дружество
направените съдебни разноски в настоящото производство, в това число и
тези за адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли, в
случай, че се намери иска за основателен, да се намали размера на
претендираното обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда на осн.
чл.129, ал. 2 от ГПК да остави производството по делото без движение до
отстраняване на нередовностите в нея, по следните съображения:
Намира, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно
всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти.
Заявява, че в нея липсва пълно описание на механизма на процесното ПТП, в
резултат от което ищцата ЕК. В. Г. твърди, че са й причинени неимуществени
вреди. Моли съдът да отчете, че липсва каквото и да било описание на
механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за
скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП пътни превозни
средства, за маневрите, които са предприети от двамата водачи преди
твърдяното ПТП и други релевантни факти за конкретния случай. Счита, че
поради липсата на пълно изложение на относимите към правния спор
обстоятелства, ответното дружество ми не може да упражни правото си на
защита в процеса.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради липса на представена
банкова сметка на ищцата ЕК. В. Г.. Посочва, че такава освен с исковата
молба, не е представена и с извънсъдебната претенция на ищцата, отправена
към ответника.
4
Моли, съдът да задължи ищцовата страна да предостави банкова сметка
на името на ЕК. В. Г., за да се обезпечи и възможността на съда да изпълни
предписанието на чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, считано към дата 23.04.2021
г., по отношение на лек автомобил, марка „Сузуки“, с peг. № ***. Моли, този
факт да бъде отделен от съда като безспорен между страните и ненуждаещ се
от доказване.
Заявява, че останалите фактически твърдения и правни доводи,
приведени от ищеца намира за напълно несъответстващи на
действителността.
Твърди, че Л.Н.Ж., в качеството й на водач на застрахования при
ответника лек автомобил, не е нарушила императивните правила на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинила процесното ПТП, както бланкетно се твърди.
Счита, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а
именно - противоправно поведение. Сочи съдебна практика и излага
съображения в тази връзка.
Категорично заявява, че застрахования при ответника водач не носи
вина за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че същото е причинено
изцяло в резултат от противоправното пътно поведение на ЕК. В. Г., като
водач на велосипед.
Навежда твърдения, че ищцата Г., не е получила твърдените в исковата
молба увреждания. Посочва, че ако се допусне, че такива са настъпили, то те
далеч не са с характер и интензитет, които да обосноват претендирания в
исковата молба размер на обезщетение.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенциите за неимуществени и
имуществени вреди.
Оспорва категорично вината на Л.Н.Ж., в качеството й на водач на
застрахования в ответното дружество лек автомобил.
Твърди, че от представените с исковата молба доказателства не се
5
установява наличието на каквото и да било основание за възникване на
отговорност за непозволено увреждане, произтичаща от настъпването на ПТП
и/или вредите от него по вина на горепосоченото лице. Моли, съдът да
отчете, че вината на водача на застрахованото МПС за визираното ПТП не е
установена с влязъл в сила съдебен акт и може само да се презумира.
Оспорва механизма на ПТП, съгласно направеното в исковата молба
описание. Заявява, че същият не кореспондира на действителните
обстоятелства по случая, отразени в съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и материални щети от 26.04.2021 г. (трудно четим).
Отбелязва, че прави впечатление, че приведеното твърдение, че водачът на
застрахованото при ответника МПС е извършил нарушение е абсолютно
голословно, като дори не е конкретизирано какво точно нарушение е
извършила Ж., респективно коя правна норма е нарушила.
Твърди, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТП и
вредоносните последици от същото носи ищцата, в качеството й на водач на
велосипед, която е извършила нарушение на нормата, уредена в разпоредбата
на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържа, че в настоящия случай велосипедистката Г. е отнела
предимството на управляващата лек автомобил, марка „Сузуки“ по изрично
обозначен като път с предимство, като по този начин, чрез неправомерното си
пътно поведение е поставила в опасност нейните живот и здраве, както и
собствените си.
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от
ищцата, в качеството й на водач на велосипед, както на настъпването на ПТП
от дата 23.04.2021 г. в гр. К., така и за претърпените от същото вреди.
Категорично оспорва изключителната вина на Л.Ж., в качеството й на
водач на застрахованото при ответника МПС. Счита, че велосипедистката Г. е
допринесла в значителна степен за това да се случи конкретният пътен
инцидент и да се осъществи вредоносният резултат от него, което
съпричиняване се изразява в извършване на множество нарушения на
нормите на ЗДвП и неглижиране на релевантната пътна обстановка. Твърди,
че велосипедистката, освен възможността да е отнела предимството на
движещия се по път с предимство лек автомобил, нарушавайки разпоредбите
на чл. 20 от ЗДВП, изобщо не е наблюдавала постоянно и всеобхватно
6
пътната обстановка, не се е огледала преди да навлезе в кръстовището и не е
направила опит да предотврати безопасно контакта със застрахования при
ответника автомобил, в случай, че бъде установено, че е имало такъв в
действителност. Сочи се, че водачът на автомобила Ж. обективно не е могла
да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е била длъжна да
стори това, защото ищцата се е появила в полезрението й внезапно, на място,
което не обозначено за придвижване на велосипедисти.
В условията на евентуалност, поддържа, че ищцата, като водач на
велосипед, е съпричинила вредоносния резултат в значителна степен, като е
нарушила следните императивни норми: на чл. 79 от ЗДвП - управляваният от
нея велосипед не е бил технически изправен към момента на настъпване на
процесното ПТП; на чл. 80, т. 2 от ЗДвП - ищцата не е управлявала
велосипеда възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
чл. 81 от ЗДвП; чл. 15, ал. 5 от ЗДвП - Ж. не се е движела по разположения от
дясно на посоката й за движение пътен банкет или тротоар;
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения
размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между претендираните като възникнали вреди и неоснователно вмененото на
водача на застрахования при ответника автомобил деяние.
Оспорва твърдението, че в резултат от процесното ПТП на ищцата са
причинени изброените в исковата молба, като вид и характер увреждания,
като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и
степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното
лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и
към настоящия момент. В условията на евентуалност, твърди, че ако реално
са причинени някакви травми, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес се дължи изцяло на неспазване от Г. на лекарските
предписания и наличието на предхождащи пътния инцидент заболявания.
Заявява, че обстоятелството, че евентуално претърпените вреди не са от
вида и със степента на увреда, и с характера, релевиран от ищцата, се доказва
и от представените с исковата молба оскъдни медицински документи.
Според ответника, претендираното от ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер 25 000 лв., частично от 60 000 лв. е
необосновано завишено, като излага аргументи по чл. 52 от ЗЗД.
7
Твърди, че при ищцата са били налице предхождащи процесното ПТП
заболявания, които са спомогнали за настъпване на твърдените травми,
продължителността на възстановителния процес, съответно за настъпилите
усложнения, в случай, че бъде установено, че са последвали такива.
Заявява, че процесното ПТП се явява случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК за водача Ж., защото според установените обстоятелства Ж.
обективно не е могла, нито е била длъжна да предвиди, че по това време и в
участъка на процесното ПТП, Г., управляваща технически неизправен
велосипед, ще се движи в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, ще навлезе в
опасната й зона и ще създаде всички условия за пътен инцидент. Посочено е,
че водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически
непредотвратимо за него.
Възразява срещу акцесорните претенции за присъждане на лихва за
забава, по аргумент от неоснователността на главните искове. Алтернативно,
ако се намерят исковете за основателни, ответникът възразява срещу искането
да бъде присъдена законна лихва върху претендираните суми като
обезщетение неимуществени вреди, считано от датата, на която срока по 429,
ал. 3 от КЗ, вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ, евентуално от датата на уведомяване -
10.05.2021г. Изложено е, че на основание чл. 380, ал. 3 във вр. с чл. 409 от КЗ,
когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
причинените вреди и е представил банкова сметка - датата, следваща тази на
представянето й се счита за дата на изпадане в забава на застрахователя.
Твърди се, че нито в извънсъдебната фаза по уреждане на претенцията обаче,
нито към настоящия момент Г. е представила лична банкова сметка, или
такава, с титуляр друго лице, при спазване на изискванията на чл. 338, ал. 1 от
КЗ, поради което най-ранният момент, от който би могло да се начислява
законна лихва, е от датата, следваща редовното депозиране на съответната
банкова сметка.
Ищцата е депозирала по делото допълнителна искова молба, с която
взема становище по възраженията на ответника.
Счита, че ответникът неоснователно твърди, че исковата молба
следвало да бъде оставена без движение, като заявява, че в същата са описани
обстоятелствата, на които се основават исковете, и е посочен механизма на
8
ПТП. Заявено е, че в ИМ е посочена и причината за настъпване на ПТП и
вредните общественоопасни последици, а именно виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. Намира, че посочването на
нарушените конкретни норми от ЗДВП, не е задължение на страните.
Въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка
по осъдителен иск за парично вземане, обръща внимание, че законът не
свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с
нередовност на исковата молба, като излага съображения в тази връзка и
посочва съдебна практика.
Не счита за задължително и необходимо да бъде представена банкова
сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво
плащане, даже напротив - видно от отговора на ИМ същият оспорва изцяло
предявения иск и по основание и по размер. Сочи се, че в случай, че направи
подобно предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на
споразумение, ищцата ще изяви готовност за посочване на банкова сметка.
Счита, че исковата молба не е недопустима или нередовна и подлежи на
разглеждане.
Прави искане да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството за наличие на валидна застрахователна полица „Гражданско
отговорност“ за увреждащия лек автомобил.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира, че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното
ПТП, вината на водача л.а. Л.Ж. и противоправността на извършеното от нея
деяние.
Отбелязва, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. Посочва, че представеният по делото Констативен протокол за
ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на
своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него,
допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица
и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В
9
същия смисъл сочи съдебна практика.
Оспорва твърдението на ответника, че процесното ПТП се явявало
„случайно деяние“ по см. на чл.15 от НК.
Счита, че следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, вината на деликвента, в случая вината на Ж., се предполага до
доказване на противното, като излага съображения в тази връзка.
За неоснователни намира възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, като
счита, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Заявява, че
видно от представените писмени доказателства няма данни, от които да се
направи извода, че ищцата, е извършила нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Поради
което счита, че не са налице основания за намаляване на претендираните
обезщетения, в каквато насока е искането на ответника.
Счита, че е неоснователно оспорването от страна на ответника на
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и получените от
ищцата увреждания. Твърди се, че всички описани в исковата молба
травматични увреждания, болки и страдания, техният интензитет и
проявление при ищцата са настъпили следствие процесното ПТП.
Заявява, че неоснователно ответното дружество възразява, че
предявеният иск е в завишен размер. Сочи се, че същият е съобразен от една
страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени
вреди на ищцата, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за
2021г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Посочено е, че приложимата правна норма е чл.
429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Според
ищцата, задължението за плащане на лихви към пострадалия възниква от 7-
мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 30.04.2021 г.
Счита, че най - късният момент, от който възниква задължение за лихви
10
е 10.05.21 г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка за
получена от застрахователя писмена претенция от ищцата/, че от ищцата е
постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва
от ответника.
Във връзка с претендираните лихви за забава уточнява, че крайният
период за които се претендират е окончателното плащане на сумите.
Прави възражение за недължимост на юрисконсултско / адвокатско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника
разноски.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който ответникът поддържа всички оспорвания и възражения заявени в
отговора на исковата молба.
В съдебно заседание на 19.04.2022 г. съдът е допуснал увеличение на
предявения иск, като същия вместо за сумата 25 500 лв., частичен от 60
000лв. да се счита предявен за сумата 50 000 лв., частичен от 60 000лв.,
заедно със законната лихва от 30.04.2021г..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За процесното ПТП е образуваното Досъдебно производство ДП ЗМ №
581/2021 г. по описа на РУП К., пр.пр. № 3793/2021 г. по описа на РП К.,
което е висящо.
Между страните не се спори наличието на валидно застрахователно
правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, считано към дата 23.04.2021
г., по отношение на лек автомобил, марка „Сузуки“, с peг. № ***, както и
уведомяване на застрахователя от страна на ищеца за настъпилото ПТП с
писмо, получено с о.р. на 10.05.2021 г..
По случая е заведена щета с № 0801-002523/2021-01;02, по която
застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в
законоустановения срок.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява,
че на 23.04.2021 г., около 17:45 ч. в гр. К., на кръстовището между ул. „И.“ и
ул. „П.“ е настъпило ПТП между л.а, „Сузуки Игнис“ с per. № ***,
управляван от Л.Ж. и велосипед, управляван от Е.Г., На кръстовището нямало
11
налична хоризонтална, вертикална маркировка и пътни знаци. Л.а. „Сузуки
Игнис“ с per. № *** се е движил по ул. „И.“ в посока от юг на север.
Велосипедистката се е движила по ул. „П.“ от изток на запад. Водачът на л.а.
„Сузуки Игнис“ с per. № *** е възприел-реагирал на опасността в момента на
сблъсъка. Велосипедистката е реагирала на опасността на около 2.00 м. от
себе си и е завила надясно по хода си преди сблъсъка. Мястото на удара се
намира в кръстовището между ул. „И.“ и ул. „П.“, на около 5.00 м. северно и
на около 5.80 м. източно от ориентира. Водачът на велосипеда е нямал
техническа възможност да пропусне л.а. да премине през кръстовището и да
избегне ПТП. При възприемане на приближаващия л.а. „Сузуки“, с peг. №
***, водачът на велосипеда е нямала техническа възможност да спре
велосипеда си, имала е само възможност да го отклони надясно по хода си на
движението. При отклоняване на велосипеда наляво по хода на движението
си, има възможност за челно-екцентричен сблъсък или прегазване от страна
на л.а. „Сузуки“, с peг. № ***. Велосипедистката се е движила с нормална
скорост на движение и не е навлязла внезапно пред траекторията на движение
на л.а. Скоростта на движение на л.а. в момента, когато е имал възможност да
възприеме опасността, като се има предвид технически възможност на л.а. за
ускоряване и предприетото екстремно спиране е 9.65 км/ч. Първоначалния
контакт спрямо л.а. „Сузуки“, с peг. № *** е с преден десен калник и преден
капак в дясна част на л.а. Първоначалният контакт спрямо велосипеда е със
задна лява част на седалката. Велосипедът при конкретната пътна обстановка
е бил с предимство на движение, бил е с изправни предна и задна спирачки.
Техническата причина за настъпване на ПТП е неправилното преминаване
през нерегулирано с маркировка и пътни знаци кръстовище от страна на
водача на л.а. „Сузуки“, с peг. № ***, който без да се увери за наличието на
други участници в движението е навлезнал в зоната на кръстовището и отнел
предимството на движението на велосипеда. Водачът на л.а. е имал
техническа възможност да не допусне ПТП, ако пропусне движещия се по
път с предимство велосипед, управляван от Е.Г..
В о.с.з. вещото лице уточни относно препятствията на видимостта на
водача на л.а. „Сузуки“, с peг. № ***, упоменато в свидетелските показания,
че такъв автомобил в протокола за оглед на местопроизшествието няма
описан.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза се установява, че при процесното ПТП Е.Г. е получила следните
травматични увреждания: 1/фрактура на големия туберкулум на лява раменна
кост с минимална дислокация, което отговаря на средна телесна повреда; 2/
фисура/пукнатина/ на шийката на лявата раменна кост, което отговаря на
средна телесна повреда; 3/ разкъсно-котузна рана с дължина 0.9 см. по
външната част на лявата вежда, което отговаря на лека телесна повреда;
4/травматични хематоми по горния и долния клепач на лявото око; 5/
контузионен оток и кръвонасядане на лява скулна област на лицето; 6/ малки
12
пръснати охлузвания и кръвонасядания по воларната повърхност на лявата
ръка и китка; 7/ пръснати контузионни охлузвания по гърба на дясна длан и
пръсти.
След инцидента на 23.04.2021 г. пострадалата е откарана във ФСМП
гр. К. с диагноза: фрактура коли хумери синистра, след което е приета в
ортопедично отделение към МБАЛ К.. В спешен порядък й е извършена
оперативна процедура на раменен пояс и горен крайник - под локална
анестезия е извършена репозиция, поставена е имобилизация - мека превръзка
по Дезо за 4 седмици. Същият ден е изписана с препоръки за контролни
прегледи, медикаментозно лечение и да носи превръзката 4 седмици. Издаден
е болничен лист за 30 дни, след което на 24.5.2021 г. е продължен, тъй като
пострадалата продължава да чувства болка. Няколко дни след изписването и
така до края на юли месец пострадалата е провела многократно контролни
прегледи при ортопед, а след като фрактурите са оценени като
консолидирани и срастнали е посещавала и кинезитерапевт. Заради дългия
период на ограничени движения и болки е провела няколко курса на
кинезитерапия, електротерапия, магнитотерапия, ЛФК. Лечебният период е
продължил около 2 месеца, видно от приложените болнични листи. При
извършения преглед се установи, че над лява вежда от външната част на
лицето има остатъчен белег; на дясна длан, гърба и части от китката има
остатъчен белег. Относно лявата раменна става, в чиято област са били и
двете костни счупвания е с възможни движения, като този обем на движения,
след продължителен период на рехабилитация, води до извода за голямата
упоритост и целеустременост на ищцата. Ищцата регулярно е посещавала
ортопед и кинезитерапевт за контрол на състоянието й след получените
травми и за получаване на препоръки във връзка с възстановителния й
процес. Контролните прегледи са много важна част от възстановителния
процес, като при тях се оценява обективното състояние на травмирания
крайник, става или кост. Ищцата не страда от хронични заболявания, които да
имат отношение към възстановителния процес. Също така важен етап от
възстановителния процес е извършването на рехабилитация. През етапа на
имобилизацията настъпва втвърдяване на съседните и близки стави до
фрактурите, както и хипотрофия на близката мускулатура, затова за
възвръщане на нормалната подвижност е необходима рехабилитация, в
случая - електролечение: физиотерапия, водолечение. При студено време
13
болките в областта на лявото рамо на пострадалата се засилват, а при
физически натоварвания освен болки се поява и оток,продължаващ няколко
дни. Към днешната дата, според в.л. ищцата трябва да се счита за
възстановена по отношение на получените травми, но по отношение на
трудовата си дейност е препоръчително да бъде на облекчени условия на
труд. Крайният извод е, че ищцата е получила 2 счупвания: счупване на
големия туберкулум с малка дислокация и пукнатина на хумералната шийка.
В проведеното на 19.04.2022 г. вещото лице поясни обстоятелства
относно последиците за ищцата. Направила е нужната рехабилитация,
показала е голяма упоритост и амбициозност за възстановяване на
движенията, за да постигне резултат, който е описан с обема на движенията.
По делото са представени и приети като доказателство: 4 бр. фактури за извършени
плащания във връзка с предявения иск за имуществени вреди в размер на 40,83 лв..
По делото са събрани гласни доказателства: свидетеля Н.Л.Н.
установява, че разбрал за катастрофата на 23.04.2021 г. след като ищцата му
се обадила. Веднага отишъл на мястото на ПТП, но нея вече я нямало - била
откарана с линейка към болницата. Колелото било паднало, а около него
имало капки кръв. Пожелал да отиде при нея в болницата, но тя отказала,
защото й правили изследвания. Същата вечер се прибрала вкъщи. Била много
уплашена, стресирана, лявата част на лицето й било ударено, лявото рамо
обездвижено, имала много силни болки, не можела да мръдне. По лицето
имала охлузвания и рани в областта на лява вежда и скулата. Лявото рамо
било счупено или разместено, на дясната ръка имала рани от падането. Имала
нужда от чужда помощ, не можела да се обслужва сама, не можела да легне
да спи сама. Първите две седмици не можела да спи легнала, защото имала
много силни болки в рамото. Рамото било обездвижено с колан. Трудно се
хранила и придвижвала. Свидетелят я е обгрижвал защото не можела да се
обслужва сама. Това продължило повече от два месеца. Трудно се
възстановила. Освен силните болки в рамото имала такива и в гърба. Преди
инцидента ищцата била активна, карала колело, излизала на разходки. Вече
имала страх да кара колело, постоянно се оглеждала за коли. Рамото й не
било като преди. Посещавала рехабилитация, на която свидетелят я
придружавал. Психическият страх у ищцата останал. Физически била по-
добре, но не можела да си вдигне хубаво ръката. След третия месец се
върнала на работа.
От свидетелските показания на А.П.Д. установява, че научила за
катастрофата, след като Е. й се е обадила. След няколко дена отишла да я
види. Цялото й лице било посиняло, веждата - спукана, имала травми по
тялото. Нямала как да се облича сама и да се грижи за себе си, поради което и
14
помагали. Била много травмирана, имала главоболие, не се чувствала добре.
Когато мъжът й отсъствал свидетелката ходила с нея на прегледи. Ищцата
още имала страх да се качи на колело. Поне три месеца била със силни болки.
След като започнала рехабилитация болката отшумяла. Зимата от студеното
време отново имала болка. Върнала се на работа, защото била отговорен
човек, въпреки, че продължила да има болки. След болничните си пуснала
отпуск, за да продължи рехабилитацията. Била много спокоен, добър и
позитивен човек, но след инцидента се променила. Не била вече спокойна и
усмихната.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
установяващи претърпените от ищцата болки и страдания. Свидетелите и
ищцата са близки приятели, били са в непрекъснати контакти с нея, така че
показанията им могат да установят физическото и психическо състояние на
ищцата след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания,
причинени от процесното ПТП, които показания се подкрепят и от
заключението на СМЕ.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
23.04.2021 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
15
отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като образуваното наказателното производство не е приключило и
доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП, от където може да се направи
извод, че вина за настъпване му има водача на „Сузуки“, с peг. № ***,
управляван от Л.Н.Ж., с оглед неправилното преминаване през нерегулирано
с маркировка и пътни знаци кръстовище от нейна страна, която без да се
увери за наличието на други участници в движението е навлезнала в зоната на
кръстовището и отнела предимството на движението на велосипеда. Водачът
на л.а. е имал техническа възможност да не допусне ПТП, ако пропусне
движещия се по път с предимство велосипед, управляван от Е.Г.. С оглед на
тези изводи, съдът намира направеното възражение на ответника, че в случая
е налице „случайно деяние“ по смисъла на НК за неоснователно
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено, че получените
увреждания на ищцата са вследствие на процесното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на л. а. „Сузуки“, с
peг. № *** осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди
се явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
16
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото съдебно – медицинската експертиза се
установява, че ищцата е получила две счупвания - счупване на големия
туберкулум с малка дислокация и пукнатина на хумералната шийка. Всяко от
тези две фрактури покрива медико биологичния признак на средна телесна
увреда.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че получените травми при
ищцата е причинило трайно затрудняване на движението на ръката, като
възстановяването е било за един сравнително дълъг период от около три –
четири месеца. Това се установява както от СМЕ, така и от свидетелските
показания, съгласно които периодът на възстановяване приблизително
съвпада. Към настоящия момент съгласно показанията на свидетелите,
ищцата все още изпитва болки и страда от ограничения от физиологично
естество в личния си живот. Не е без значение извода на вещото лице по
СМЕ, който сочи, че ищцата ще изпитва болки и дискомфорт при определени
климатични условия, а по отношение на трудовата си дейност е
препоръчително да бъде на облекчени условия поне още 2 години.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат отчетени преживените от ищеца рехабилитационни
процедури, факта, че за един не - малък период от време е била обслужвана от
близките си, остатъчните белези от разкъсно контузните рани на главата.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. с оглед обезщетяване на всяка
една от двете получени средни телесни повреди от ищцата, като за останалия
претендиран размер до 50 000 лв., частичен от сумата 60 000 лв., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен
доказан, тъй като представените медицински документи са именно във връзка
с лечението на ищцата вследствие претръпнете от нея вреди от процесното
ПТП. Вещото лице по назначената СМЕ заключава, че общата сума по
представените от ищцата разплащателни документи е 40,83 лв. Всички те са
разходи които ищцата е направила само за лечебния процес на травмите,
17
получени от нея при процесното ПТП. Ето защо следва да се осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 40,83 лв., представляваща обезщетение на
имуществени вреди.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че от страна на ищеца, в
качеството й на водач на велосипед, която е извършила нарушение на
разпоредбите на ЗДвП. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване,
като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по
смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещото лице по съдебно автотехническата експертиза сочи, че
велосипедът при конкретната пътна обстановка е бил с предимство на
движение, бил е с изправни предна и задна спирачки. Техническата причина
за настъпване на ПТП е неправилното преминаване през нерегулирано с
маркировка и пътни знаци кръстовище от страна на водача на л.а. „Сузуки“, с
peг. № ***, който без да се увери за наличието на други участници в
движението е навлезнал в зоната на кръстовището и отнел предимството на
движението на велосипеда. Следователно съдът приема, че ищцата по
никакъв начин не е допринесла за увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът
следва да присъди, тъй като е претендирана, но не от датата на 30.04.2021 г, а
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП - 10.05.2021
18
г..
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице
при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си
първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от
КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви
прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
Ищцата е уведомила писмено застрахователя на 10.05.2021 г., поради
което от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
По разноските:
Ищцата е освободена от държавни такси, като с исковата молба е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда
на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4, при този изход на
делото е 1950 лв., с ДДС, като това възнаграждение следва да се присъди в
полза на адв. П. К.. Ответникът следва да заплати на ищцата сумата 505,20
лв., разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част
от исковете, които възлизат на 156,30 лв. Следва на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З.
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1601,63 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
ЕИК ***, да заплати на ЕК. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ.***,
сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение
19
за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 23.04.2021 г. в гр.
К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за останалия претендиран
размер до 50 000 лв., частичен от сумата 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С.***, ЕИК ***, да заплати на ЕК. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ.*** сумата от 40,83 лв., (четиридесет лева и 83 ст.), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата
разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с
получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП
на 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
10.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С.***, ЕИК ***, да заплати на адв. П. К., сумата 1950 лв., възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С.***, ЕИК ***, да заплати на ЕК. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ.***, сумата 505,20 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕК. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ.***, да
заплати на ЗАД „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
ЕИК ***, сумата 156,30 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С.***, ЕИК ***, да заплати по сметка на СтОС сумата от 1601,63 лв. /хиляда
шестстотин и един лева и 63 ст./, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
20
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
21