РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Пловдив, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. Д. К., ЕГН ********** против
Решение № 106/05.01.2024г., постановено по гр.д. № 178/22г. по описа на
Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на първоинстанционното
решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение, да се предостави упражняването на родителските права на
ответника К., детето да живее при него, да се определи разширен режим на
лични контакти на детето с майката и да се присъди издръжка, която да се
заплаща от майката. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата С. Ц. М., ЕГН ********** като майка и
законен представител на В. В.ов К., ЕГН ********** заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
1
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искова молба с правна квалификация
чл.127 ал. 2 от Семейния кодекс, подадена от С. Ц. М. против В. Д. К., както и
насрещен иск от В. Д. К. против С. Ц. М. на същото основание - чл. 127, ал.2
СК.
В исковата молба, депозирана от майката Ст.М. се излагат
съображения, че родителите не могат да постигнат съгласие как ефективно да
се упражняват родителските права над детето. От съда се иска да предостави
упражняването на родителските права спрямо детето В. К. на неговата майка
и да определи местоживеене на детето при нея, да се определи подходящ
режим за лични контакти на детето с бащата и се претендира месечна
издръжка в размер на 500лв., считано от подаването на исковата молба до
настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва.
Ответникът оспорва исковете и предявява насрещни такива. Твърди се,
че майката няма родителски капацитет да се грижи за детето и то желае да
живее при бащата. От съда се иска да постанови родителските права да се
упражняват от бащата, да се определи режим за лични контакти на майката с
детето, както и месечна издръжка в размер на 500лв. до навършване на 18
години на детето.
С постановеното по спора Решение № 106/05.01.2024г., по гр.д. №
178/22г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е
2
предоставил упражняването на родителските права спрямо детето В. В.ов К.,
ЕГН ********** на майката С. Ц. М.; определил е местоживеене на детето
при майката; определил е режим за осъществяване на лични отношения
между бащата В. Д. К. и детето В. В.ов К., както следва : всяка първа и трета
седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване; За
Коледните празници на всяка нечетна година от 10,00ч. на 24 до 18,00ч. на 27
декември детето ще бъде при бащата, а през четните години за този период
ще бъде при майката. За Новогодишните празници на всяка четна година от
10,00ч. на 30 декември до 18,00 часа на 01 януари детето ще бъде при бащата,
а през същия период на нечетните години ще бъде при майката, независимо
дали се пада първа или трета седмица от месеца. За рождения и имения ден на
детето и за рождения и имения ден на 17 бащата – за по 2 часа. Задължение на
бащата е да взема и връща детето от и до дома на майката. За първа седмица
от месеца ще се счита тази в която всички дни носят дати от съответния
месец. По всяко друго време по уговорка между двамата родители; осъдил е
бащата В. Д. К. да заплаща на детето В. В.ов К. чрез неговата майка и законен
представител С. Ц. М. месечна издръжка в размер на 400лв., считано от
влизане в сила на съдебното решение занапред, до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане и е
отхвърлил искът за периода от депозиране на исковата молба пред съда до
13.07.2023г./определяне на привременните мерки от съда/. Насрещните
искове, предявени от В. Д. К. против С. Ц. М. за предоставяне упражняването
на родителските права спрямо детето В. В.ов К. на бащата, определяне на
местоживеене на детето при бащата, определяне на режим за лични контакти
между майката и детето и осъждане на майката да заплаща месечна издръжка
в размер на 500лв. на детето чрез неговия баща и законен представител са
отхвърлени.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е и от завереното копие на Удостоверение за раждане се
установява, че на 05.10.2010г. е родено детето В. В.ов К. с родители С. Ц. М. и
В. Д..
3
От приобщеното удостоверение , изд. на 04.01.2022г. се установява, че
детето е било редовен ученик в 5-ти клас на ОУ,,*****“ с.***** през учебната
2021/2022г.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена
комплексната СППЕ, от която се установява, че ищцата С. М. НЕ страда от
алкохолна зависимост. Не се установяват данни за невротични разстройства,
панически кризи, абстинентни състояния. Изготвеният в хода на експертизата
личностов профил на ищцата маркира резултат в рамките на широката
възрастова норма, като посочените резултати не са част от картината на
клиничния спектър на психични разстройства и заболявания. Предвид
описаните познавателни, социални, емоционални, личностови
характеристики, М. покрива критериите на родителския капацитет. Майката е
в състояние сама да полага грижи за детето .
От заключението на изготвения социален доклад от ДСП-**** се
установява, че отношенията между родителите са обтегнати. Майката
разполага с необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за
отглеждането на детето В.. Между майката и детето съществува емоционална
привързаност, която в известна степен е нарушена. В интерес на детето В. К. е
да поддържа контакт и с двамата си родители. В интерес на детето е да му
бъда определена издръжка,съответстваща на възрастта и потребностите му.
Предвид адреса, на който пребивават към този момент бащата В.К. и
детето – гр.*****, е изготвен социален доклад от ДСП-*****, от който се
установява, че към настоящия момент за детето основни грижи се полагат от
неговия баща В. К., с подкрепата на разширеното му семейство. Осигурени са
основните жизнени потребности на детето, неговата безопасност и сигурност.
В. е добре адаптиран в новата за него учебна среда ,завършил е успешно
учебната 2021/2022г. За бъдещото добро развитие на детето е важно с него да
работят специалисти за укрепване на емоционалното му състояние и
възстановяване на контактите с майката. ДСП-***** счита, че в
изключителен интерес на детето е то да осъществява пълноценни контакти с
двамата си родители и да поддържа с тях отношения на привързаност и
взаимно доверие.
От заключението на изготвената СПЕ на детето В. К. се установява, че
същото е изградило привързаност и с двамата си родители. Към момента
4
бащата е значимият възрастен и авторитет за детето. Между В. и неговата
майка има изградена привързаност, но емоционалната връзка с нея към
момента е прекъсната и нестабилна. Между бащата и детето съществуват
привързаност и емоционална връзка, като връзката на детето с бащата е с по-
силен интензитет, тъй като детето се отглежда от него. Към момента на
експертизата В. е преустановил срещите и комуникацията с майка си. Детето
заявява своето желание да бъде отглеждано от бащата, но не аргументира
предпочитанието си. Експертизата открива белези за синдром на родителско
отчуждение по отношение на майката С. М.. Към момента на
освидетелстването отхвърлящото поведение на В. спрямо майката, отказът му
да поддържа връзка и контакт с нея са неблагоприятен фактор за психичното
и емоционалното му развитие. Липсата на пълноценни контакти между
майката и детето води до задълбочаване на отчуждението, като по този начин
в един момент ще направи невъзможно възстановяването на връзката. В.
отхвърля майчината фигура и авторитет, изразява негативно отношение към
нея. Тъй като бащата е значимият възрастен, авторитет и полагащ основни
грижи за детето към момента, В. застава изцяло на негова страна, подкрепя
го, възприема всички негови действия за правилни и справедливи. Влошените
родителски взаимоотношения, въвличането на детето в родителския
конфликт, спирането на срещите и комуникацията на детето с майката са
причина за наличие на тревожност и несигурност у детето, оказват влияние
върху психоемоционалното му състояние. От материалите по делото и
приетата СТЕ са налице данни за емоционално насилие на бащата над детето,
въпреки че детето и бащата отричат ситуацията, видна от приложения
видеозапис.
От приетата СПЕ на бащата В. К. се установява, че същият декларира
разбиране за същността на родителската си отговорност, притежава
личностни характеристики, които са ползотворни за имитация от детето, но са
установени дефицити в родителския му капацитет и той е ограничен. Като
дефицит се отчита липсата на комуникация и влошените отношения с майката
на детето, липсата на родителско сътрудничество, въвличане на детето в
родителския конфликт, негативното отношение към майката на детето.
Бащата заявява, че детето е информирано подробно за настоящото съдебно
производство, запознато е с действията и постъпките на майката, които
бащата счита за неправилни. Позволява си да изразява негативно отношение,
5
оценка и критика към майката на детето, да подронва нейния авторитет, което
е предпоставка за формиране на родителско отчуждение на детето спрямо
майката. Бащата е доказал във времето, че може да задоволява базовите
потребности на детето, тъй като по време на съвместното съжителство с
майката успешно се е справял с грижите за детето при служебните отсъствия
на майката от дома. Имало е сътрудничество между родителите, съобразяване
с работния им график и добри родителски грижи двустранно. По данни на
ДСП-***** към момента бащата полага добри основни грижи за детето,
жилището му предлага много добри условия и удобства за живеене и
развитие на детето. В. разполага с детска стая и всички пособия за училище.
Предвид естеството на работа на бащата и 24 часови наряди, които изискват
отсъствие от дома му, в грижите за детето бащата може да бъде подпомаган
от своята майка и по-голям син, с които живеят съвместно във фамилна къща,
и с които и бащата и детето имат добра връзка и разбирателство. Г-н К.
прилага разнопосочни модели на родителстване, липсва единен родителски
стил на възпитание, а използва във възпитанието на детето съчетание и от
четирите стила, т. .е в различни житейски ситуации, затруднения и вземане на
решения, касаещи детето, реагира с различно поведение, начин на контрол и
ангажираност – от съобразяване и следване на детето и неговите нужди и
потребности, до по- голяма взискателност и желание за контрол. Този
родителски модел не е подходящ за развитието на детето, тъй като внася
объркване във възприятията и преценката на детето по отношение на правила,
граници, норми, изисквания, съобразяване и дисциплина.
Приета е по делото и СТЕ на видеозаписи, направени с мобилно
устройство, като по отношение на записите няма данни за външни
манипулативни намеси относно съдържание и продължителност, както и на
снимки, направени от мобилно устройство докато е провеждан
видеоразговор. Може да се приеме автентичност относно съдържание.
Установява се грубо и унизително отношение на бащата, употреба на
нецензурни думи, както и данни за емоционално насилие от негова страна
спрямо детето.
Прието е по делото копие от постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на РП-***** срещу В. К. за престъпление по чл. 182
ал .2 НК, тъй като същото се преследва по тъжба на пострадалия. Приобщен е
протокол за предаване на дете по ИД 2023*****0400019 на ДСИ при РС-
6
*****, което е осуетено, поради отсъствието на бащата и детето от адреса.
Видно от приетата справка от НАП-ТД ***, майката С. М. към средата
на 2022г. е реализирала трудово възнаграждение от 1500лв, същата е
собственик на три недвижими имота и две МПС. От приобщената справка от
НАП –ТД-*****, се установява, че към началото на 2022г. ответникът К. е
реализирал месечно възнаграждение от над 1600лв, същият е собственик на
два недвижими имота и две МПС. От приетата справка от „ГРАО“ се
установява, че бащата В. К. има още едни син, който е навършил пълнолетие.
Майката също има други деца, които са пълнолетни.
При изслушване на родителите майката заявява, че от раждането на
детето В. и двамата с баща му са полагали грижи, но повече тя, защото
бащата е на командировки. Според Ст.М. при бащата липсва контрол върху
детето. Твърди, че новият й партньор се разбира с В..
Бащата В. К. също заявява желание да упражнява родителските права.
Твърди, че е положил усилия да осигури добри битови условия за живот и
има подкрепяща грижа от страна на близките си в грижите за детето.
Изслушването на детето от съда не е могло да бъде осъществено/ в ОЗД
- ****/, тъй като детето е било разстроено и е отказвало всякаква
комуникация .
С определение от 13.07.2023г. съдът е определил привременни мерки,
като е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето В. К.
на майката и определил местоживеене на детето при майката. За бащата е
определен режим за лични контакти и месечна издръжка в размер на 300лв,
която да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител.
Поради отказ на бащата за доброволно изпълнение, е издаден ИЛ за
упражняването на родителските права.
Пред районния съд е разпитан свидетелят Е. А.- съсед в с.*****.
Същият познава ищцата М. от 40 години, като почти всеки ден се виждат.
Както ищцата, така и ответникът, докато били заедно, се отнасяли с любов
към детето си В.. Майката го водила на тренировки, бащата го учил да кара
велосипед, никога свидетелят не е чувал да му повишават тон. Детето има
добро отношение към родителите си. Жилището на майката е в добър вид.
Още преди да се събере да живее с отвеника, ищцата често идвала в дома на
свидетеля до раздялата, а и семействата си гостували. Свидетелят не е виждал
7
М. да злоупотребява с алкохол. Не е присъствал на скандали между страните,
не е виждал и ответника също да злоупотребява с алкохол.
От разпита на св.В. Д. - колега на двамата родители, се установява, че е
ходил заедно с К. в командировки. Последният му споделял, че с ищцата
имат конфликти, бил е свидетел на телефонни разговори, в които се карали за
алкохол. К. споделял, че жена му злоупотребява с алкохол, че отива на банкет
и по три дни не се прибира, че като се напие, не си върши домакинската
работа. Всичко това споделял приятелски със свидетеля, оплаквал се от
съвместния им живот. Споделял също, че като ищцата пие и не изпълнява
грижите за детето им качествено. Случвало се да излиза и да го оставя без
надзор. Когато двамата с ответника били в командировки, последният по
телефона давал напътствия на детето. По-голямото дете на М. живяло с тях,
като ответникът не правел разлика между децата. Двете деца са привързани
едно към друго. В момента дъщерята на М. живее самостоятелно и има свое
семейство. От около година детето В. живее при бащата в гр. *****.
Свидетелят не е посещавал дома му, виждал е снимки. Жилището е добре
обзаведено, има условия за отглеждането на детето. С ответника понастоящем
се чуват само по телефона, тъй като живеят в различни населени места.
Според свидетеля, който е виждал детето след раздялата на родителите, то е
видимо притеснено от ситуацията, в която се намира. Бащата на ответника е
починал, а майка му му помага в грижите за В.. Детето посещава училище в
гр. *****. Бащата е с работно време от 8 до 17 часа. От ответника свидетелят
разбрал, че детето се е адаптирало в гр. *****, намерило си е приятели.
От разпита на св. В.ева - дъщеря на ищцата, се установява, че е живяла
заедно със страните. Била на 6 години, когато майка й заживяла с К. и до
август 2022г. свидетелката живяла с тях. През декември 2022г. страните се
разделили. Дотогава заедно отглеждали общото си дете В.. Майката се
справяла с грижите за двете деца. Случвало се е да се напие и да се карат с
ответника, но не е хвърляла пепелници. Случвало се е майката да отида на
банкет и да не се прибере през нощта, като става въпрос за банкети,
организирани от колеги. Двамата родители заедно полагали грижи за В. - и
двамата го водили и прибирали от училище, майката готвела. След раздялата
детето живее в гр.***** при баща си, като оттогава не поддържа чест контакт
с майката. Свидетелката не го е виждала откакто живее при бащата. Двамата
8
са отраснали заедно. Детето й споделяло, че откакто живее в гр.***** му се
подиграват в училище и поради това няма много приятели. Разказвал, че
бабата по бащина линия също го обиждала. Още когато живели заедно,
бащата обиждал и удрял детето по лицето и тялото, псувал го. Понастоящем
детето има натрупани отсъствия. Със свидетелката поддържат връзка по
телефона и си пишат. В дома на майката живее и по-големият син на ищцата,
който е на 23г. В къщата има добри условия за отглеждането на детето. Там
живее и настоящият партньор на майката – Р.. По принцип на служебни
събирания /банкети/ ищцата и ответникът ходели заедно. Когато се случвало
майката да не се прибере, тя не се прибирала, като била заедно с ответника,
т.е. двамата не се прибирали заедно след банкет, а не само майката
отсъствала. Преди да заминат за *****, В. учел в *****. Имал е и все още има
приятели там. В гр.***** му е дискомфортно. Когато живеели заедно, В. бил
привързан поравно и към двамата си родители. При раздялата на страните
двамата родители и детето отишли заедно в гр. ***** за празниците, а ищцата
се върнала сама.
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:
При решаване на въпроса за определяне на мерките за упражняване на
родителските права съдът преценява комплекс от фактори - възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите и др, с оглед най-добрия интерес на детето.
Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за
упражняване на родителски права, са нормативно закрепени в разпоредбата
на чл. 59, ал. 4 СК - възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности., но изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г.
В преценката за родителския капацитет най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не
9
само като заявление, но и като реално предприети действия за това, обобщено
определяна като родителски капацитет. От значение са полът и възрастта на
детето с оглед неговите нужди, към кого от двамата родители в по-голяма то
е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до
детето лица, на които при нужда може да разчита. Висшият критерий за
решението на съда е детският интерес. Децата имат интерес упражняването на
родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед
възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага грижи не
само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.
Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич
и готовност, но и необходимия родителски надзор, за което е нужен
авторитет. При оценка на родителския капацитет следва да се прецени как
всеки един от родителите до момента е участвал във формиране личността на
детето, тъй като и двамата родители би трябвало да са участвали и да
участват във възпитанието му. Изявената готовност да се отглеждат и
възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях, показател са
реално и самостоятелно полаганите конкретни грижи, а възможността да се
разчита на подпомагане от трети лица в тези грижи не подменя преценката
спрямо всеки от родителите по водещия критерий, свързан с личната им
ангажираност и способност. Родителят, а не членовете на домакинството му,
следва да полагат основните грижи по отглеждане и възпитание на детето, да
осъзнават и поемат съответните отговорности като съдържание на
родителския дълг /Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
784/2021 г., III г. о., ГК/.
Съобразявайки установените по делото фактически положения и
събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че в най-добър
интерес на детето на страните е упражняването на родителските права да се
предостави на майката, при която да бъде и местоживеенето му.
По делото се установи, че и двамата родители разполагат с
необходимите социално-битови условия за отглеждането на детето. Майката
е полагала грижи за детето до датата на фактическата раздяла между страните
и е продължила да го прави и след това. Не се установява тя да е създала
какъвто и да е риск за живота и здравето на детето или по някакъв начин да е
препятствала контактите му с неговия баща. От друга страна, от техническата
експертиза на видеозаписи, направени с мобилно устройство, както и от
10
разпита на св.В.ева, се установяват случаи на словесна и физическа агресия от
страна на бащата спрямо детето. Налице са данни за употреба на нецензурни
думи по адрес и в присъствие на детето, които не могат да бъдат
пренебрегнати.
От показанията на св.А. и св.В.ева се установява, че и двамата
родители са полагали грижи за детето и могат да упражняват родителски
права. Въпреки това съдът намира, че определени аспекти от поведението на
бащата не сочат към осъзнаване значимостта на ролята на другия родител.
Установи се, че бащата принудително отчуждава детето от майката му и
допринася за преустановяването на контакта на детето с нея, задържайки го в
гр.*****.
От СППЕ, се опровергават твърденията на бащата, че ищцата С. М.
страда от алкохолна зависимост. В същия смисъл са и показанията на св.А..
Според приетото експертно заключение същата покрива критериите на
родителския капацитет и е в състояние сама да полага грижи за детето.
От заключението на изготвената СПЕ на детето В. К. се установява, че
същото е изградило привързаност и с двамата си родители. Експертизата
открива белези за синдром на родителско отчуждение по отношение на
майката С. М.. Към момента на освидетелстването отхвърлящото поведение
на В. спрямо майката, отказът му да поддържа връзка и контакт с нея са
неблагоприятен фактор за психичното и емоционалното му развитие. Именно
тези констатации на вещото лице налагат извод, че създалата се емоционална
дистанция между майката и детето не допринасят за неговото добруване.
Макар детето, към момента на извършване на експертизата, да заявява своето
желание да бъде отглеждано от бащата, то не аргументира предпочитанието
си. Безспорно в интерес на детето е взаимното разбирателство и
сътрудничество между родителите, а не изолираането на единия от тях.
По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която
родителските права са предоставени за упражняване на майката и при нея е
определено местоживеенето на детето, следва да бъде потвърдено.
Предоставянето на родителските права на майката налага съответно
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. По отношение
на определения от първоинстанционния съд режим във въззивната жалба не
се съдържат оплаквания, но настоящата инстанция дължи собствена преценка
11
с оглед съблюдаването на най-добрия интерес на детето. Взема се предвид, че
бащата също има родителски качества, привързан е към детето и желае да
бъде част от живота му. Упражняването на родителските права от единия
родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от
родителските си задължения. В тази връзка съдът намира, че определеният от
районния съд режим е подходящ и целесъобразен с оглед настоящия случай.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
следва бащата да бъде осъден да заплаща на детето си ежемесечна парична
издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и
възможностите на родителите им – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-
малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК - една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Следва да се
отбележи трайната съдебна практика, съгласно която, родителят, който не
полага непосредствени ежедневни грижи за детето, следва да заплаща по-
голяма част от тази издръжка.
Не се установи по делото наличие на изключителни нужди на детето,
поради което съдът приема, че то се нуждае от обичайните за деца на
неговата възраст средства за отглеждането му. Понастоящем детето е ученик
в седми клас. В началото на всяка учебна година е необходимо закупуването
на различни учебни пособия. Не следва да се пренебрегва и нуждата от
повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и
форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти.
Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия
се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне
на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите
се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна
инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното
икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година,
поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за
комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко
12
изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай В. К. следва да
заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева. Бащата има обективната
възможност да заплаща тази издръжка, тъй като същият е млад и здрав човек
и реализира добри доходи. Издръжката се дължи, считано от влизане в сила
на настоящото съдебно решение, доколкото до този момент са в сила
привременни мерки.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено и в частта, с която В. К. е осъден да заплаща на детето В. К.,
чрез неговата майка и законен представител С. М., месечна издръжка в размер
на 400 лева.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 1000 лева, представляващи адвокатски
хонорар за настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106/05.01.2024г., постановено по гр.д.
№ 178/22г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН ********** да заплати на С. Ц. М., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 1 000 лева - адвокатски хонорар
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13