Определение по дело №111/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2654
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20237180700111
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2654/8.11.2023г.

Град Пловдив, 08. 11. 2023 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в закрито заседание на 08, 11, 2023 година в състав:

                                                                                                                           Съдия: СТОИЛ БОТЕВ

като разгледа докладваното административно дело № 111 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.159 АПК.

Жалбоподателят – ЕТ „ИРА-И.М.“ с  ЕИК *********, представлявано от И.К.М.с ЕГН **********, чрез адв. И.  оспорва решение № 521, взето с протокол № 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет  – гр. Пловдив за одобряване на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, в частта, касаеща собствения му поземлен имот  с КИ № *** по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ VIII- обществено обслужващи дейност в  кв.2, по действащия регулац. план на  кв. “Вестанически-север“ – гр. Пловдив.

 Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като в чл.127, ал.12 и ал.13 ЗУТ е очертан изчерпателно кръгът на лицата, които могат да обжалват общия устройствен план, т.е. това са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.

Жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор КИ № *** по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ VIII- обществено обслужващи дейност в  кв.2, по действащия регулац. план на  кв. “Вестанически-север“ – гр. Пловдив, както и на два обекта в същото УПИ , а именно - сгради  с идентификатор КИ  ***,* и  ***.*,  но не се установи по делото с настоящото изменение на Общия устройствен план (ОУП) на град Пловдив за този имот да са изпълнени предпоставките на чл.127, ал.13 ЗУТ – да е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината или изменението на плана да предвижда ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси, за да е налице правен интерес от настоящото оспорване.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза в конст. Съобр. Част / л. 250/ е прието , че „От север на имота е предвидена  нова улица от първостеп. улична мрежа…., която частично засяга процесния имот…“ , съгласно приложения 1 и 2 – л.267 и 268.

В.л. пояснява , че ОУП не е план за пряко приложение, че той се  прилага с подробните устройствени планове и че тази улица северно тангира със самия имот. В. л. пояснява , че „като вземе да се прекарва тази улица с габаритите, които са предвидени, ще се види , и някъде може да мине по на север, по на юг и че към момента не може да се каже абсолютно точно колко, дали и как ще се засегне процесният имот.

Съдът кредитира заключението  на вещото лице , като компетентно и безпристрастно изготвено, кореспондиращо със събраните писмени доказателства, но намира, че със  заключенията не се установява за жалбоподателя  да е налице правен интерес от настоящото оспорване по смисъла на чл.127, ал.13 ЗУТ, тъй като изменението на ОУП не предвижда изграждане на никакви обекти публична собственост в процесния имот, т.е., противно на твърдението на жалбоподателя, не е налице съществено засягане на неговия имот или ограничаване на собствеността му.

Чл. 127, ал. 12 и 13 от ЗУТ изрично предвижда, че правен интерес от обжалването на общ устройствен план имат единствено собствениците на недвижими имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а непосредствено засегнати от предвижданията на плана са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Предвид естеството на конкретния административен акт - общ устройствен план, който съгласно чл. 103 от ЗУТ определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на териториите, и предвид характера на цитираната правна норма на чл. 127 от ЗУТ, определяща кръга от лица с правен интерес, същата не може да бъде тълкувана разширително.

Следователно за наличие на правен интерес от обжалване на ОУП е задължително да е налице някоя от конкретно изброените предпоставки в чл. 127, ал. 13 от ЗУТ (която не може да бъде тълкувана разширително) и същата да е въведена за първи път с обжалвания ОУП. В настоящия случай описаните условия не са изпълнени по отношение на имота на М..

Горното становище се застъпва и в Определение на ВАС 8813/25.09.2023 г., постановено по адм.д. 8344/2023 г. (с предмет на делото същото решение на Общински съвет Пловдив за одобряване изменението на ОУП), съгласно което „Изброяването, съдържащо се в нормите на чл. 127, ал. 12 вр. ал. 13 ЗУТ, както бе посочено по-горе е изчерпателно и не е възможно да бъде тълкувано разширително

Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице на север от територията, в която попада процесният имот, е предвидена проектна улица. Същата обаче не се доказа по безспорен начин да засяга имота на жалбоподателя, доколкото ОУП поради същността си не конкретизира трасето на улицата и дали улицата би преминала през имота на жалбоподателите и би засегнала правата им е предмет на конкретизация при изработването на подробен устройствен план.

Съдът взе предвид обяснението на в. л., че  тази улица северно тангира със самия имот и че към момента не може да се каже абсолютно точно  дали и как ще се засегне процесният имот.

Следователно ОУП не засяга имота на жалбоподателя, доколкото не съдържа задължително трасе на проектирана улица, което да преминава през процесния имот. В случай , че с подробен устройствен план трасето на улицата бъде предвидено да премине през процесния имот, то жалбоподателя разполага с отделен механизъм за защита на правата си чрез оспорване на ПУП.

Когато с план за изменение на устройствен план, е предвидено отреждане, което е идентично с това по изменяния /предходния/ план, макар това предвиждане да е категорията на изброените в чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, за собствениците на имотите не възниква право на оспорване. Такова право би възникнало ако едва с изменението на ОУП за първи път се засягаха непосредствено имотите им по смисъла на посочената правна норма. На обжалване подлежи първоначалното отреждане за мероприятия посочени в чл. 127, ал. 13 от ЗУТ. На практика в настоящия случай не е налице изменение на ОУП което "да засяга" имота на жалбоподателя, поради което за него не е възникнало право на оспорване. / ад № 8645/23, второ отделение на ВАС/

Съответно, подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т.4 АПК – за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването, защото макар да е собственик на поземлен имот, засегнат от предвижданията на общия устройствен план, не са налице предпоставките на чл.127, ал.13 ЗУТ, които са специфични и касаят именно правото на жалба на собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Съответно неговата липса в случая обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Тъй като останалите възражения касаят по същество законосъобразността на извършеното изменение на ОУП, същите не следва да обсъждат поради недопустимостта на жалбата.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител  на Общински съвет Пловдив за присъждане на разноски същото като основателно и доказано / л.273/  в размер на 1500 лева за платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответника тази сума.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 и чл.143, ал.3 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,

О П Р Е Д Е Л И:

 ОТМЕНЯ протоколното определение от 09. 10. 2023 г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „ИРА-И.М.“ с  ЕИК *********, представлявано от И.К.М.с ЕГН ********** против решение № 521, взето с протокол № 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет  – гр. Пловдив за одобряване на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, в частта, касаеща собствения му поземлен имот  с КИ № *** по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ VIII- обществено обслужващи дейност в  кв.2, по действащия регулац. план на  кв. “Въстанически-север“ – гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 111 по описа на Административен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА ЕТ „ИРА-И.М.“ с  ЕИК *********, представлявано от И.К.М.с ЕГН ********** да заплати на Общински съвет Пловдив сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева за съдебни  разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.

Съдия: