РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр.
Пловдив, 24.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари, две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
като разгледа докладваното АД № 250 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 60 от Административно -процесуалния
кодекс (АПК ).
Образувано е по жалба на „БЕНЕ 71
- А.Ч. – 2019“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от А.Ч., депозирана чрез
адвокат Т.-Б., против разпореждане за
предварително изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/
дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-51-0024019/20.01.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата е посочено, че посочените
от административния орган причини не почиват на конкретни фактически основания
и съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка,
която е с преустановителен характер. Излагат се още подробни съображения в тази
посока. Иска отмяната на разпореждането за предварително изпълнение, с нарочна молба се иска спиране на
предварителното изпълнение на основание чл. 60, ал.6 от АПК.
Ответникът
представя административната преписка и изразява становище по наведените в
жалбата оплаквания. Намира, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган, мотивирана е и в частта за допускане на предварително
изпълнение. Твърди се, че налагането на финансовата дисциплина чрез спазване на
отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реално реализираните
обороти без отклонение от данъчната облагане представлява защита на особено важни
държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на
приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на бюджетната система. Сочи
се, че са изложени достатъчно конкретни и индивидуални мотиви за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ.
Претендира се отхвърляне на
искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-51-0024019/20.01.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането, с което се допуска
предварително изпълнение на заповедта, може да се обжалва в 3-дневния срок,
визиран в чл. 60, ал. 4 от АПК, който е преклузивен и след изтичането му се
преклудира правото на обжалване. Видно от отбелязването върху заповедта, същата
е връчена на жалбоподателя на 23.01.2020г., като жалбата срещу разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на заповедта е постъпила в Административен съд-Пловдив на 24.01.2020г. -
в предвидения в закона срок от връчването, поради което като допустима следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът, като взе предвид посоченото в
процесната заповед и представените доказателства констатира, че
административният орган е изложил подробни мотиви в оспорения административен
акт относно наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал.
1 от АПК.
Съгласно
чл. 60 от АПК в тежест на административния орган е да изложи конкретни
съображения за наличието на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК,
които обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му
изпълнение. Това изискване на закона е спазено стриктно от административния
орган.
От изложените в заповедта фактически
констатации и мотиви може да се изведе
извод, че предварителното изпълнение на заповедта за запечатване на обект и
забрана за достъпа до него за срок от 14 дни се налага, за да се осигури
спазването на фискалната дисциплина, пълната отчетност на извършените от
търговеца продажби, реда за отчитане на фискалните устройства, на съхраняването
на изискуемите по закон документи в търговския обект, предаването на данни по
чл. 118 от ЗДДС, което безспорно е свързано със защитата интересите на фиска,
който е пряко свързан и с обществения интерес. Действително, ако не бъде
допуснато предварително изпълнение, има вероятност да се извършат нови
нарушения, които водят до неотчитане на приходи и по този начин да се наруши
данъчната дисциплина, още повече, че проверяващият орган е установил наличие на
положителна касова разлика в размер на 230,30лв. между наличните парични
средства в касата, съгласно приложен опис и тези маркирани с ФУ.
Несъстоятелни са оплакванията в
жалбата относно липса на мотиви за наложеното предварително изпълнение на
заповедта за ПАМ.
Административният
орган е изложил подробни мотиви относно определения срок за
запечатване-конкретно определен от -14
дни. Съобразени са целената превенция и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, още повече, че от закъснението на изпълнението могат да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета с оглед констатираното и друго
нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което води до извод, че
жалбоподателят действително с поведението си нарушава изискванията на данъчното
законодателство.
Освен
това са изложени подробни мотиви относно местонахождението на търговския обект,
а именно на главна пътна артерия- бул. „Пещерско шосе“, в гр. Пловдив, което предполага множество
потенциални клиенти.
ПАМ се налагат с цел да се преустанови или
предотврати нарушението, а с оглед факта, че в настоящия случай, видно от
мотивите на заповедта, конкретното нарушение е установено на 15.01.2020, при
извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС- баничарница,
находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 28, стопанисвана от „БЕНЕ 71 - А.Ч.
– 2019“ ЕООД,, а ПАМ е наложена със заповед от 20.01.2020г., то явно се постига
целта за предотвратяване на нарушението.
Съдът намира, че установените факти правилно са подведени от
административния орган под две от хипотезите, разписани в чл. 60, ал. 1 АПК, а
именно: 1) за защита на особено важни държавни интереси - интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилно
определяне на реализираните от него доходи и публичните му задължения и 2)
наличие на реална опасност от закъснението на изпълнението на мярката да
последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета.
От гореизложеното следва, че в
конкретния случай, предвид неговите особености, законосъобразно е допуснато
предварителното изпълнение на принудителната административна мярка на основание
чл. 60, ал. 1 от АПК. Това обосновава извода, че жалбата срещу разпореждането
за допускане на предварително изпълнение е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Според чл. 60, ал. 5 от АПК,
жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира
изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в
тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.
Удовлетворяване на това искане предполага наличие на особено важен за
жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за
допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на
защита спрямо държавния интерес. Тази преценка е израз на основния за
административния процес принцип за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издава актът. В случая организирането на защитата на
жалбоподателя, в какъвто смисъл са доводите в молбата, не може да се противопостави по
значимост на интереса на фиска. Недопустимо е оспорващият като се стреми да
прегради защитата на държавния интерес да черпи благоприятни правни последици
от собственото си недобросъвестно поведение. Още повече, че заповедта е връчена
на 23.01. и в тридневен срок може да се подаде жалба с искане за отмяна на
предварителното изпълнение. Също жалбоподателят
не сочи конкретни интереси и права, които да са засегнати повече от
необходимото за целта, за която се налага предварителното изпълнение на акта.
По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение не
нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от АПК), спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва
да се приеме, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително
изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.
Предвид изхода на делото
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултска защитя се
явява основателна, които се установиха в
размер от 100лв., съгласно чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г.
Ето защо, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жабата на „БЕНЕ 71 - А.Ч. – 2019“ ЕООД, с
ЕИК *********, представлявано от А.Ч., депозирана чрез адвокат Т.-Б., против
разпореждане за предварително изпълнение
на принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, наложена със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-51-0024019/20.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БЕНЕ 71 - А.Ч. – 2019“
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от А.Ч., депозирана чрез адвокат Т.-Б., за
спиране на предварителното изпълнението на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-51-0024019/20.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „БЕНЕ 71 - А.Ч. – 2019“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от А.Ч., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд на Република България , в 7-дневен срок
от съобщението.
Административен
съдия: