№ 4489
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502374 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. П. и П. С. В., подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2686/12.08.2022 год., постановено по гр. дело № 7656/2021
год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от Д. С. П. и П. С. В. против
Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч. искове с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот –
новосъздаден УПИ ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност „....“ гр. Варна, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 000 по КК на гр. Варна, с площ от 750 кв. м., тъй като при
изработването на кадастланата карта и кадастралните регистри е допусната грешка,
изразяваща се в погрешното вписване в кадастралните регистри към кадастралната карта на
ответницата Ж. Г. Д. като собственик на 43 кв. м. ид. части, редуцирани до 32, 25 кв. м. ид.
части и на ответницата Ж. Б. Ч. като собстеник на 68 кв. м. ид. части след урегулирането на
поземления имот със Заповед № 099/18.12.2015 год. на кмета на община Варна по чл. 16, ал.
5 ЗУТ и защото съгласно Заповед № 099/18.12.2015 год. на кмета на община Варна по чл. 16,
ал. 5 ЗУТ при определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот ІІІ-1279, кв. 35 по
ПУП на местност „....“ гр. Варна, общинска собственост са останали 127 кв. м. във връзка с
провеждане на улична регулация, като процесните 111 кв. м. попадат именно в тези 127 кв.
м. и имотът е изцяло собственост на ищците.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушенение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилно определяне на предмета на правния
спор и в неправилен анализ и преценка на доказателствата.
Оспорен е изводът на съда, че осъществените административни процедури по
прокарването на временен път и фактическото ползване от страна на ответниците по
никакъв начин не изключват обстоятелството, че ответниците са станали собственици на
идеални части от имота на ищците въз основа на договора за покупко-продажба от 2002 год.
и че административните процедури нямали нищо общо с покупко- продажбата.
По отношение на другото наведено основание от ищците за придобиване на имота по
давност неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства е прието, че същото
не е недоказано, с оглед на което и неправилно е прието, че в полза на ищците не е
осъществен фактическия състав на нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
1
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете против двете ответници да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивното
производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при условията на
довеждане за установяване на твърденията на ищците за осъществявано от тях владение
върху целия процесен недвижим имот, както и относно периода на владението.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, всяка една от
ответниците оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Ответниците оспорват и
направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направеното с жалбата искане за събиране на
доказателства във въззивното производство е неоснователно. На ищците са били допуснати
гласни доказателствени средства за установяване на твърденията им за осъществявано от тях
владение върху целия процесен недвижим имот, както и относно периода на владението и за
тези обстоятелства в първата инстанция са разпитани двама свидетели.
От изложеното е видно, че в случая не са налице условията на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3
ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Д. С. П. и П. С. В. чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 2686/12.08.2022 год., постановено по гр.
дело № 7656/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при
условията на довеждане за установяване на твърденията на ищците, настоящи въззивници,
за осъществявано от тях владение върху целия процесен недвижим имот, както и относно
периода на владението;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 30.01.2023
год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2