РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 71201
гр. София, 05.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно
гражданско дело № 20221110141086 по описа за 2022 година
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да уведоми
страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори).
Вероятно са налице няколко неравноправни клаузи:
- относно сумата за „фаст“ такса и „флекси“ такса – 463,91 лева + 522,44 лева.
- по отношение на заема има частично плащане (размерът на чистата, която се иска е
1 612,84 лева; а предоставена сума е бил 2 000 лева), което означава, че за съда, на този
етап, е невъзможно да прецени размера на сумата, която следва да се посочи като дължима
(нормите на чл. 162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК са неприложими; съответна аргументация е
изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на ВКС; а също
така и О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. № 11683/2010г. и О. на СГС от 02.03.2011г. по
ч.гр.д. № 2499/11г.).
Следва изрично да се посочи, че, ако е/са налице неварноправни клаузи при вече платени
вноски, а поне една от тях е платена, то с нея е заплатена и част от главницата и част от
услугата „допълнителни услуги“, чиято функция е единствено да надскочи допустимя
процент на оскъпяване – 50 %.
Това разбиране е подкрепено в Определения на СГС: по в.ч.гр.д. № 14350/21г. и №
888/22г.;
С Определения на СГС № 13175/21г. и СГС 11875/21г., в нарушение на Европейската
практика и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, е прието, че заповедният съд няма възможност за
каквато и да е преценка.
С Определения на СГС 501/22г. и СГС 5583/22г. е прието, че се дължат главници и лихви,
но не и таксите/неустойките; с Определение на СГС 4762/22г., се приема, че се дължала
1
само главницата.
Отново следва да се посочи, че по чл. 23 от ЗПК, всички платено (без значение за каква част
от перата на задължението) се изважда от чистата главница – в случая 2 000 лева. Именно
посоченото изваждане (математическо действие) не би могло да се случи в това
производство.
В тази връзка е налице и европейска практика: РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 30 юни
2022 година по дело C‑170/21:
37 От изложените по-горе съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това
заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че
договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения,
допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери (а в случая,
както бе посочено – поне в рамките на заповедното производство, това е невъзможно да
се прецени). В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да
отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от
посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в
заявлението.
38 С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси първи, втори и трети
следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в
производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без
приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този
потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното
вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че
съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други
изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.
Отношение има и т. 43.
С оглед посоченото, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението по чл. 410 от ГПК на Фирма, ЕИК********, по
отношение на СВ. М. М., ЕГН **********; и солидарния длъжник Й. ТР. С., ЕГН
**********.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса
2
Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен
срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3