О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .01.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 07.01.2019г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като
разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева
ч. гр. дело №2691 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Й.И.Б., в
качеството му на ЕТ „БАР-ЛЕВ-Й.Б.", ЕИК *********, срещу Решение
№3700/13.08.18г., постановено по гр. дело №12612/16г. по описа на ВРС, 14-ти
с-в., в частта, с която съдът ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от Й.И.Б.,
ЕГН **********, действащ като ЕТ „БАР-ЛЕВ-Й.Б." иск за приемане за
установено по отношение на Г.Т.Л. с ЕГН ********** и И.Г.Л. с ЕГН **********,
че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор 58445.213.503, с площ
1327 кв.м. по КК на град Варна, землище с.Приселци, общ.Аврен, образуван от
разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище с. Приселци, общ.
Аврен, обл. Варна, местност „Харамията", с ЕКАТТЕ 58445, на осн.чл.124 ГПК и ОСЪЖДА Й.И.Б.
с ЕГН **********, да заплати на Г.Т.Л. с
ЕГН ********** и И.Г.Л. с ЕГН **********, разноски за производството в размер
на 600 лв., на осн.чл.78 ГПК. Жалбоподателят счита постановеното решение на ВРС
в тази част за неправилно и незаконосъобразно, като същото не е съобразено с
материалния и процесуален закон, както и със събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съдебната практика. По отношение на посочените от съда
дела излага, че те са водени тогава, когато лицето Б. не е било собственик. Те
е следвало да бъдат водени между тези лица и съответните правоимащи - в случая
тричленката, която представлява четирите ТКЗС-та. Счита, че за да е налице сила
на присъдено нещо, то следва да е налице пълно тъждество /обективно и
субективно/ между предмета и адресатите от една страна и преюдициалното
отношение от друга. Съгласно закона относно важимостта във времето на СПН,
следва да се има предвид, че непредявените основания или притезания не се
приклудират със СПН, с която е бил отхвърлен предявения иск, и няма пречка да
се предяви нов иск, на ново основание или относно друго от конкуриращите
притезания. Твърди, че в настоящия случай е налице ново основание -давностно владение,
както и оспорване истинността и законосъобразността на актовете, чрез които
ответниците са придобили правото си на собственост, тъй като същите са издадени
в противоречие с разпоредбите на закона и определената в него процедура,
съгласно параграф 12. Позовава се на съдебна практика, според която непредявените основания или притезания не се
преклудират, а СПН, с която е бил отхвърлен предявеният иск, не пречи да се
предяви нов иск на новото основание или относно друго от конкуриращите
притезания. Твърди, че точно такъв е случая в настоящото производство, като
ищецът предявява иск за собственост въз основа на давност- основание,
непредявено до настоящия момент, в нито едно производство. По изложените
съображения моли да бъде отменено
решение №3700/13.08.18г., в обжалваната му прекратителна част, като неправилно
и незаконосъобразно, несъобразено с материалния и процесуален закон и съдебната
практика, и да бъде уважена частната му жалба, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответните по частната жалба страни не са депозирали становища по
нея.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 124 от ГПК, предявени от Й.И.Б., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Бар-Лев-Й.Б.”, с ЕИК *********, срещу ответниците Община Аврен, Държавата, представлявана от МЗХГ, „Лашва” ЕООД, с ЕИК *********, Божан Цонев
И. с ЕГН **********, Нели Георгиева
Иванова с ЕГН **********, Г.Т.Л.
с ЕГН **********, И.Г.Л. с ЕГН **********
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на недвижим имот № 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.Приселци, общ.Аврен,
обл.Варна, местност „Харамията”, с ЕКАТТЕ 58445, разделен на самостоятелни
имоти и записан на ответниците, както следва: по
отношение на Община Аврен, че
е собственик на имот с идентификатор 58445.213.506, с площ
4076 кв.м.; по отношение на МЗГ-че е собственик на имот с идентификатор 58445.213.138, с площ
10221 кв.м.; по
отношение на „Лашва” ЕООД, Божан
Цонев И. и Нели Георгиева Иванова- имот с идентификатор
58445.213.505, с площ 2000 кв.м. и граници: имоти 501, 166, 506, 201; и
по отношение на Г.Т.Л. и И.Г.Л. -имот с идентификатор
58445.213.503 с площ 1327 кв.м. Твърдението на ищеца е, че
е придобил собствеността
върху процесния имот по
давност, след като е осъществявал непрекъсната и несмущавано фактическа власт
върху същия от момента придобиване на изградените в имота сгради
през 2001г. до настоящия момент.
С
/обжалваното/ решение №3700/13.08.2018г., съдът е отхвърлил така предявените
искове, като е ПРЕКРАТИЛ производството по предявения иск от Й.И.Б. с ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Бар-Лев-Й.Б.” иск за приемане за установено по отношение на Г.Т.Л.
и И.Г.Л., че ищецът е собственик на
недвижим имот с идентификатор 58445.213.503 с площ 1327 кв.м. по КК на град Варна,
землище с.Приселци, общ.Аврен, на осн. чл.124 ГПК. За да прекрати
производството, ВРС е приел, че с влязло в сила решение №2383/30.05.2011г. на
ВРС постановено по гр.д. №5439/2007г. е ОТХВЪРЛЕН искът на ЕТ „Бар-лев-Й.Б.”, представлявано от Й.И.Б. и Видка Кръстева
Барлева, срещу ответника Константин Г.Л., за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че
ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с.
Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, м-ст „Харамията”, представляващ имот с ид.№
58445.213.503 с площ от 1327 кв.м. и на построената в същия имот едноетажна
сграда на основание чл. 97, ал.1 от ГПК/отм./, като ЕТ „Бар-лев-Й.Б.” и Видка
Кръстева Барлева, са осъдени ДА
ПРЕДАДАТ на Константин Г.Л., ВЛАДЕНИЕТО
на същия недвижим имот и на построената в същия сграда, на основание чл.
108 от ЗС. Съобразявайки, че спорът за
принадлежността на правото на собственост за същия имот е разрешен със СПН,
чрез предявен от насрещната страна иск за собственост, съдът е приел, че
предявеният от ищеца против ответниците Лилови положителен установителен иск за
собственост е недопустим на осн.чл.130 от ГПК, поради което производството в
тази част следва да се прекрати. Изложил е съображения, че всички възражения на
ищеца относно правото на собственост на ответниците Лилови и на техните
праводатели е
следвало да се направят в производството, което е приключило с влязло в сила
решение и са недопустими в настоящото производство, тъй като е налице
произнасяне на съд по спора за собственост между същите лица.
Предмет
на разглеждане в настоящото производството е първоинстанционното решение само в
частта му, с която е прекратено производството по отношение на иска по чл. 124 ГПК по отношение на ответниците Лилови.
За да се
произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал.1 ГГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание, а съгласно чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго.
Между
страните липсва спор, че на 16.06.2015г. процесният имот с идентификатор 58445.213.503
с площ 1327 кв.м., е закупен от Г.
Токова Л. от Константин Г.Л., който от своя страна е придобил
собствеността чрез договор за покупко-продажба, сключен на 28.12.2006г. с
Пътища и мостове ЕООД.
Производството
по гр. дело № 5439/2007г. по описа на ВРС е образувано по иск на ЕТ „Бар-лев-Й.Б.” и Видка Кръстева Барлева за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът Константин Г.Л. не е
собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с.Приселци, общ.Аврен,
обл.Варна м-ст „Харамията”, представляващ имот с ид.№ 58445.213.503 с площ от
1327кв.м. и граници: имоти с ид.№№ 58445.213.201, 58445.213.138 и 58445.213.137
и на построената в същия имот едноетажна сграда за техническо обслужване и
ремонт с площ от 141кв.м. с ид.№ 58445.213.503.1, така както имотът е показан
на скица от КК на л.10-І, идент. с тази на л.78 и л.79-І с правно осн..чл.97
ал.1 ГПК/отм./, при наведени твърдения, че имотът бил закупен от ЕТ „Бар-лев-Й.Б.” с
НА № 31 т.III рег.№ 8987 н.д.№ 495/7.08.2001г на ВН.
С
протоколно определение от 15.05.2008г. съдът е приел за съвместно разглеждане
предявеният от отв.
Константин Л. насрещен иск срещу ищците ЕТ „Бар-лев-Й.Б.” и Видка Кръстева Барлева с правно основание чл.108 ЗС за
предаване на владението върху гореописания имот ид.№ 58445.213.503 с площ от 1327кв.м., ведно с
построената в него едноетажна сграда за техническо обслужване и ремонт с площ
от 141 кв.м. с ид. №58445.213.503.1.
С
постановеното решение №2383/30.05.2011г. по гр.д. №5439/2007г., искът на
ЕТ „Бар-лев-Й.Б.” и Видка Кръстева Барлева, срещу ответника Константин Г.Л., за
ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответникът не е собственик на недвижимия имот с
ид.№ 58445.213.503 с площ от 1327 кв.м. и на построената в същия имот
едноетажна сграда на основание чл. 97, ал.1 от ГПК/отм./, Е ОТХВЪРЛЕН, като ЕТ „Бар-лев-Й.Б.”
и Видка Кръстева Барлева, са осъдени ДА
ПРЕДАДАТ на Константин Г.Л., ВЛАДЕНИЕТО
на същия недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.
При
предявен иск за собственост на недвижим имот, спорът дали претендираното право
съществува се разрешава със сила на присъдено нещо към приключване на устните
състезания на съдебното дирене и решаване на делото.
Според константата
съдебна практика на ВКС, качеството "пресъдено нещо" на решението по
установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно
съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица
непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно
право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както
чрез иск, така и чрез възражение /чл. 298,
ал. 1
и ал. 2 и чл. 299,
ал. 1
и ал. 2 ГПК/. Следователно
когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право
по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни
правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това
обстоятелство или правоотношение.
В
настоящия случай, ищецът се позовава на друго придобивно основание, а именно
придобивна давност. При преценка на
допустимостта на иска по чл. 124, ал.1 ГПК при така наведеното придобивно
основание следва да се съобрази конкретното твърдението на ищеца досежно
давностния срок, характеризиращ се с начало и край. Според изложеното в
исковата молба, ищецът се позовава на давностен срок, започнал да тече 2001г. и
продължаваща към настоящия момент.
Съставът
на ВОС намира, че позоваването на период, изтекъл преди приключване на
устните състезания, проведени по в. гр.
дело №1642/2011г., е преклудирано от силата на пресъдено нещо и не може да
отклони прилагането на разпоредбата чл. 299,
ал. 2 ГПК.
На
настоящия състав е известна задължителната съдебна практика на ВКС, установена
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, според която ако по две дела заведени между
едни и същи страни, за един и същи имот, ищецът се позовава на придобиване на
имота по давност, идентичност на делата не би била налице ако ищците се
позовават на упражнено владение в период, изтекъл след приключване на устните
състезания по предходното дело /определение
по ч. гр. дело № 4340/2013 г. четвърто г. о., ВКС/.
Но
настоящия случай не е такъв, тъй като последното заседание по в. гр. дело
№1642/2011г. по описа на ВОС е проведено на 27.03.2012г., а ищецът се позовава
на давност започнала да тече през 2001г.
След като
ищецът сочи период на давностно
владение, започнал да
тече преди
приключване на устните състезания по предходното дело, то е налице
обективно тъждество на споровете, като по отношение на принадлежността на
правото на собственост към онзи момент вече е формирана сила на присъдено нещо,
като с влязло в сила решение е признато, че праводателят на ответниците
-Константин Л. е собственик на процесния имот.
Така
предявеният положителен установителен при изложеното придобивно основание е
недопустим, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила
решение има действие и за правоприемниците на страните.
По
изложените съображения, съдът намира, че решението в обжалваната прекратителна
част се явява правилно и законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете
инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение/имащо характер на
определение/- потвърдено.
С
оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3700/13.08.2018г.,
постановено по гр. дело №12612/2016г. по
описа на ВPC, 14-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
ПРЕКРАТЕНО производството по предявения иск от Й.И.Б. с ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Бар-Лев-Й.Б.”, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Народни будители” №77 иск за приемане за
установено по отношение на Г.Т.Л. с
ЕГН ********** и И.Г.Л. с ЕГН **********,
че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор
58445.213.503 с площ 1327 кв.м. по кадастрална карта на град Варна, землище
с.Приселци, общ.Аврен, при граници: имоти имоти 501, 137, 138, образуван от разделянето на имот пл.№ 138 с
площ 18691 кв.м. в землище с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, местност
„Харамията”, с ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот 000501 – съоръжение за поддържане
на Пътно управление Варна, имот 000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР
Варна, имот 000166 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта, на осн.чл. на осн.чл.124 ГПК.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: