Р Е Ш Е Н И Е
№
83/7.7.2020 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично
заседание на осемнадесети юни 2020г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Д. Димитрова
прокурор
Д. ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В.
Драганов КАНД №
60 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд № 60/2020г. е образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ –София против Решение № 84/17.02.2020г., постановено по анд № 989/2019г. по описа на Районен съд- Сливен.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 53-00-590/11.10.2018г. на Директора на Областно пътно управление-Сливен, с което на "ВСД-63" ООД гр. Стралджа, представлявано от Д. В. Д. на основание чл. 56, ал. 3, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1 предл. 5 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от Закона за пътищата е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от Закона за пътищата.
В
жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, без да е
конкретизирано кое касационно отменително основание
по чл. 348, ал.1 от НПК е налице. Прави се искане за отмяна на решението и
потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно
заседание касаторът изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата и направеното искане.
Ответната страна - "ВСД-63"
ООД гр. Стралджа не изпраща процесуален
представител и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че решението на РС-Сливен е законосъобразно. Сочи, че не са налице безспорни доказателства, които да очертават фактическия състав на вмененото административно нарушение. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 84/17.02.2020г. по анд № 989/2019г., РС- Сливен е отменил Наказателно постановление № 53-00-590/11.10.2018г. на Директора на Областно пътно управление-Сливен, с което на "ВСД-63" ООД гр. Стралджа, представлявано от Д. В. Д. на основание чл. 56, ал. 3, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1 предл. 5 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от Закона за пътищата е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от Закона за пътищата.
Оспореният съдебен акт е постановен в производство
след отмяна с Решение № 59/20.06.2019г. по канд
№55/2019г. на АС-Сливен на Решение
№90/05.03.2019г. по анд№1367/2018г. по описа на РС- Сливен,
с което Наказателно постановление № 53-00-590/11.10.2018г. на Директора на Областно пътно управление-Сливен е
било потвърдено и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
За да постанови своя съдебен акт РС-Сливен, въз основа на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено
от фактическа страна, че на 06.08.2018 г. при извършен оглед на крайпътен обект
на път 1-7, е установено, че на същия път при км 232+900 вляво
"ВСД-63" ООД експлоатира търговски крайпътен обект-заведение за бързо
хранене и пътна връзка към него в обхвата
на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за
специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект издадено от администрацията, управляваща пътя.
В хода на проверката било установено, че обектът е функционирал, както и че
влизането в обекта се осъществява чрез преминаване през нерегламентирана пътна
връзка, започваща през републикански път и преминаваща в обслужващата му зона. Въз
основа на констатираното на дружеството
експлоатиращо обекта е съставен АУАН № 53-00-493/21.08.2018г. като е прието, че
е нарушен 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от Закона за пътищата, въз основа на който впоследствие е издадено и
оспореното НП.
При така установена фактическа обстановка РС-Сливен е счел от процесуално правна страна, че оспореното
наказателно постановление е
законосъобразно издадено в съответствие с императивните норми визирани в ЗАНН, с
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
От материалноправна
страна РС-Сливен е приел за безспорно
установено, че достъпа до процесния обект е осигурен
чрез пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без
необходимото разрешение за това, в разрез с разпоредбата на чл. 26 от ЗП,
съгласно която в обхвата на пътя и обслужващите зони е забранена експлоатацията
на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна
помощ и пътни връзки към тях. След като е посочил легалните определения на
понятията „обхват на пътя“ и „обслужващи
зони“, РС-Сливен се е позовал на разпоредбата на чл. 6 от ЗП, съгласно която
републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна
строителна линия, която се разполага на 50м при автомагистралите, на 25м при
останалите републикански пътища и на 10м при общинските пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за
движение или на лентата за аварийно спиране. Посочил е, че съгласно чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от ЗП,
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните
образувания имат от двете си страни обслужващи зони, като обслужващата зона
обхваща ивицата земна площ с широчина 100м при автомагистралите и 50м при
другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста
на пътя от края на неговия обхват. Първоинстанционния
съд е отменил НП независимо, че е посочил, че жалбата с която е сезиран е
неоснователна – обстоятелство което ЯАС преценя като очевидна техническа
грешка. Приел е, че нито в хода на проверката, нито в хода на съдебното
следствие е установено какво е било отстоянието на
търговския обект и дали той попада в обхвата регламентиран от ЗП и обвързан с посочения
разрешителен режим, поради което АНО е ангажирал неправилно административната
отговорност на дружеството.
Решението е правилно.
Първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за
правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти
от значение за спорното право, изпълнил е задължителните указания на АС-Сливен,
дадени в отменителното Решение №
59/20.06.2019г. по канд №55/2019г. и е извел правилни изводи, съображенията за които се
възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно
преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.
Съобразно чл.218, ал.1 от АПК в касационното производство, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая в касационната жалба бланкетно се сочи, че съдебното решение е неправилно без да е конкретизирано както вече се посочи по горе, кое касационно отменително основание по чл. 348, ал.1 от НПК е налице.
ЯАС намира, че не са налице касационни отменителни основания, поради което, подадената касационна
жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора поради липса на своевременно направеното искане не следва да бъдат присъждани разноски сторени в производството.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/17.02.2020г., постановено по анд № 989/2019г. по описа на Районен съд-Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете