Р Е Ш Е Н И Е
Номер 830 Година 27.04.2018 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
3166 по описа за 2017 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Д.К.Д. ***
срещу експертно решение на НЕЛК № 0990 от заседание № 154 от 13.11.2017г., с
искане да бъде отразена истинската дата на ампутация на десния му крак, а
именно 03.01.1997г.. В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане да
бъде уважена и да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Национална експертна
лекарска комисия София, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Териториално
поделение на Национален осигурителен институт гр.Бургас, редовно уведомен, не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Първи състав
на ТЕЛК към МБАЛ Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, редовно уведомена, не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция за
хора с увреждания гр.София, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
С експертно решение № 2701 от заседание
№ 207/22.10.1997г. (л.79 от делото) на ТЕЛК обща Бургас при освидетелстване на Д.К.
е извършена оценка на трудоспособността, като е определена втора група по СТН
ПС 21, пожизнено с дата на инвалидизирането 29.09.1997г..
С експертно решение № 3324 от заседание
№ 226/18.12.2015г. (л.73 от делото) на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Бургас е
извършено преосвидетелстване на Д.К., като отново за дата на инвалидизирането е
посочена 29.09.1997г. – установена.
Това решение е обжалвано пред
Административен съд Бургас и с определение № 943/30.05.2017г. постановено по
адв.д.№ 1211/2017г. (л.77 от делото), жалбата е оставена без разглеждане и е
изпратена на НЕЛК, по подведомственост.
На основание подадената жалба и след
извършен преглед на 10.07.2017г. на освидетелстваното лице е издадено експертно
решение № 0818 от заседание 126/28.09.2017г. (л.80 от делото) на НЕЛК - МЗ, специализиран
състав по ортопедични болести е потвърдено експертно решение №
3324/18.12.2015г., с дата на инвалидизирането 29.09.1997г.. В мотивите на
решението е прието, че за промяна на датата на инвалидизирането, лицето следва
да представи оригинална мед.документация, и заверена такава от епикриза от
болн.заведение, където е извършена ампутацията, от архива на НОИ или Картотека
на инвалидите, за предходно решение от 1977г. и края на временната
неработоспособност, ако е ползвал такава след катастрофата и травмата, документ
от работодател, ако е работил или копие от съдебно решение с данни за
прекараната ампутация. Без такава документация няма основание само по
анамнестични данни да бъде променена определената ДИ от необжалваното ЕР на ТЕЛ
от 22.10.97г. и ЕР на ТЕЛК № 3324/18.12.2015г.. Дата на инвалидизирането
в ЕР на ТЕЛК № 3324/18.12.15г. е приета за правилна и е потвърдена от НЕЛК.
С експертно решение № 0990 от заседание
№ 154/13.11.2017г. (л.83-84 от делото) на НЕЛК - МЗ, специализиран състав по
ортопедични болести е прието, че е допусната техническа грешка в т.12, като е
записано ДИ – 29.09.2017г., вместо вярното ДИ – 29.09.1997г.. Решението е
връчено на Д.К. на 27.11.2017г., видно от приложеното известие за доставяне
(л.43 от делото).
С жалба вх.№ 12440/21.11.2017г. (л.2-3
от делото) и направени към нея уточнения с молба вх.№ 278/09.01.2018г. (л.29 от
делото), е обжалвано експертно решение № 0990 от заседание № 154/13.11.2017г.,
с искане да бъде отразена истинската дата на ампутация на десния крак, а именно
03.01.1997г.
В хода на
съдебното производство е разпитан като свидетел Панчо Райков Д., който сочи, че
на 03.01.1997г. са претърпели катастрофа с жалбоподателя. При катастрофата Д.К.
е загубил крака си, претърпял е две операции и от тогава няма крак.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните
състезания.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен колективен административен орган в кръга на неговите правомощия,
въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
Съгласно чл.101, ал.7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за
установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална
болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по
чл.103, ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е
Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) (Приета с
ПМС № 120 от
23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017г.),
съгласно чийто чл.3, ал.2, експертизата на трайно намалената работоспособност,
на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО,
се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като относимите материалноправни разпоредби и
административнопроизводствени правила са регламентирани в глава четвърта
„Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на
увреждане“.
Обжалваното решение е постановено в
съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съгласно чл.61, ал.1, т.4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва
определяне на началната дата на трайно
намалената работоспособност (дата на
инвалидизиране), а съгласно ал.2, т.4, експертизата на вида и степента на
увреждане включва определянето на дата на
инвалидизиране.
Начините за определяне на
датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл.70 от НМЕ, като съгласно
ал.1, дата на инвалидизиране се определя, когато
се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на
увреждане). Съгласно ал.2, когато лицето е било във временна неработоспособност
и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на
инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната
неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал.3, когато лицето поради
увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на
преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по
наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. Съгласно ал.4,
когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на
инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и
здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска
документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание,
за дата на инвалидизиране се определя датата
на издаване протокола на ЛКК. Съгласно ал.5, когато лицето работи или се намира
в платен или неплатен отпуск, за дата на
инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Съгласно ал.6, датата
на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само
когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди
изтичането му. Съгласно ал.7, отпускът при временна неработоспособност в размер
75 календарни дни, ползван на основание чл. 42, ал. 2
и 3 КСО, се
взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.
С аналогично съдържание са и
разпоредбите на чл.70 от отменената Наредба за медицинската експертиза, приета
с ПМС № 87/05.05.2010г., обнародвана в ДВ бр.36/14.05.2010г. и отменена
бр.51/27.06.2017г., в сила от 27.06.2017г. и на чл.65 от отменената Наредба за
медицинската експертиза на работоспособността приета с ПМС № 99/31.05.2005г.,
обнародвана в ДВ бр.47/07.06.2005г. и отменена бр.36/14.05.2010г..
В случая, при спазване на посочените
изисквания на чл.70 от НМЕ, правилно е определена датата на инвалидизирането на
жалбоподателя – 22.10.1997г., дата на която е издадено експертно решение №
2701, съгласно чл.70, ал.4 от НМЕ. Датата на инвалидизирането не би могла да се
определи по друг начин, тъй като липсва каквато и да е медицинска документация.
За да се определи дата на инвалидизирането по реда на чл.70, ал.2 от НМЕ е
необходимо да бъдат представени болнични листове, посредством които да се
установи денят от който е приключила временната неработоспособност, с каквито
жалбоподателя безспорно не разполага. Не намира приложение и нормата на чл.70,
ал.3 от НМЕ, тъй като самият жалбоподател сочи, че към момента на ампутация на
крака му е нямал навършени 18 години, а според ангажираните свидетелски
показания той е бил ученик към този момент. По тези съображения не намират
приложение и нормите на чл.70, ал.5 и ал.6 от НМЕ, тъй като не се установява
жалбоподателя да е работил или да се е намирал в платен, неплатен отпуск или
отпуск по болест.
С оглед на изложеното, след като от
доказателствата по делото не се установява Д.К. да е работил или ползвал отпуск
към момента на инцидента, то датата на инвалидизирането подлежи на определяне
съобразно чл.70, ал.4 от НМЕ, въз основа на медицинските документи и
здравословното му състояние при освидетелстването. В случая липсва каквато и да
е медицинска документация, поради което в съответствие с правилото на изречение
второ на чл.70, ал.4 от НМЕ е определена за дата на инвалидизирането –
22.10.1997г., когато е издадено първото експертно решение на ТЕЛК Бургас.
Действително жалбоподателят твърди, че е било налице и предходно такова
решение, но същото не се представя, поради което датата на инвалидизирането не
би могла да бъде променена единствено въз основана на неговите твърдения. В
този смисъл и съгласно нормата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, недопустимо е и със
свидетелски показания да се установяват обстоятелства за доказването на които
законът изисква писмен акт, поради което единствено въз основа на свидетелските
показания на водения от жалбоподателя свидетел не би могла да се определи дата
на инвалидизирането, различна от вече определената с решението на ТЕЛК,
съответно потвърдена с решението на НЕЛК. Тази дата не се установява и от
представената по делото служебна бележка издадена от кметството на кв.Лозово,
гр.Бургас, тъй като по своята същност тя представлява писмени свидетелски
показания, които са недопустимо доказателствено средство в хода на съдебното
производство. Датата 22.10.1997г., не се установява и от представеното по
делото удостоверение № 542/01.03.2017г. издадено от началника на Затвора
Бургас, тъй като с него се удостоверява, че Д.К. при постъпването си в затвора
на 09.10.1984г. е бил с протеза на десния крак.
В допълнение на изложеното следва да се
имат в предвид и разпоредбите на чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи, съгласно който НЕЛК се
произнася въз основа на медицинската и друга документация. В обжалваното
решение именно въз основа на предходно издаденото решение на ТЕЛК е определена
датата на инвалидизирането, тъй като за случая липсва каквато и да е
документация преди това решение от 22.10.1997г.
В нормата на чл.71 от действащата НМЕ,
са предвидени три хипотези на определяне на нова дата на инвалидизиране, като
те са аналогични на отменените разпоредби на чл.71 на НМЕ и чл.66 от НМЕР.
Първата хипотеза касае определяне на нова дата на работещите лица с трайно
намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване
е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване
на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят
при същите условия на труд, към които са се приспособили, а такъв по-висок
процент безспорно не е определян на жалбоподателя. Втората и третата хипотеза
също не намират приложение, тъй като касаят лицата, които получават лична или
наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и са
поискали друг вид пенсия, съответно лицата, на които при последното
преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност,
както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент
трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по
медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си
или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им.
Видно от изложеното и трите хипотези касаят определяне на нова дата, която
обаче е последваща на датата на първоначално определената инвалидизирането, поради което по този ред не би могла да се определи
по-ранна дата от вече определената дата на инвалидизиране.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно в обжалваното решение прието, че не са налице основания за
изменение на вече определената дата на инвалидизиране на Д.К. и неговата жалба,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.К.Д. *** срещу експертно
решение на НЕЛК № 0990 от заседание № 154 от 13.11.2017г.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: