№ 7914
гр. С., 15.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110142267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Л. К. срещу „И.А.М“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че страните по делото не са обвързани съответно от сключения между тях
Договор за паричен заем № ***************** г. поради неговата нищожност
поради противоречие със закона – липса на реквизити и неправилно
посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), евентуално – за
обявяване за нищожни само на клаузите за лихва в договора, тъй като
противоречат на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника Договор
за паричен заем № ***************** г., с който на ищеца били отпуснати
300 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на 4 месечни вноски
по 81,35 лева, последната с падеж на 20.09.2023 г., като заплати и
възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен ГПР от 49
%. В чл. 4 от договора се изисквало ищецът да предостави до три дена от
сключването на договора обезпечение чрез намерени от ищеца поръчители
или учредена банкова гаранция, а ако не бъдат намерени такива, то първият
ответник сам щял да си посочи друго дружество – гарант, което да обезпечи
договора. В същия ден поради задължение по третата алтернатива ищцата
сключила с „Ф.Б“ ЕООД другия оспорен договор – Договор за предоставяне
на гаранция № ***************** г., с който дружеството се съгласило да
поръчителства на ищеца по договора с ответника възмездно, като за това
ищцата да му заплати 154,60 лева възнаграждение на вноски, платими с тези
на кредита, като парите се заплащат на първия ответник. Излагат се доводи, че
поради връзката между двата договора това възнаграждение е следвало да се
включи в ГПР по договора за кредит, което не е направено, поради което
същият е нищожен, а също така и защото не са посочени компонентите, от
които е изчислен ГПР. Претендира се също така, че уговорената лихва е
прекомерна, тъй като е в размер повече от три пъти от законната. Претендира
1
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „И.А.М“АД, с
който предявените срещу него искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Искът бил недопустим, защото по договора всичко било
платено и не можело вече да се търси установителна защита, а следвало да се
предяви осъдителен иск. Поддържа се, че правилата за неравноправните
клаузи се прилагали по специален начин към кредитните договори, като това
изключвало основателност на иска, а тъй като законът изрично предвиждал
хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР, не можело само на
това основание целият договор за кредит да се обявява за нищожен. В
договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали
първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от
ищеца не можело да означава, че разходите по този договор се включват в
ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се
включвали в ГПР. Нямало и задължение да се избере конкретен поръчител.
Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не бил подведен.
Обезпечението на вземането по договора било необходимо с оглед на поетия
от ответника риск и не можело да се смята за недействително. По евентуалния
иск за нищожност на клаузата за лихва се сочи, че бил законово уреден
максимален процент на ГПР по договора, който не бил превишен. Иска
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за прекомерност на
тези на ищеца.
Съдът намира, че са предявени срещу първия ответник обективно
съединени при условия на евентуалност установителни искове – отрицателни
с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и
евентуални – положителни установителни с правна квалификация чл. 124, ал.
1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл.
143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест
по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищцата е сключила с ответника Договор за паричен
заем № ***************** г., с който на ищеца били отпуснати 300 лева
потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 49 %, и в чл. 4 от
същия е уредено задължение на ищеца да учреди обезпечение чрез поръчител
или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора. Съдът
посочва на страните, че му е известно служебно от направена справка по чл.
23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, че ответникът и поръчителят са свързани лица –
първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
2
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца счетоводна експертиза, тъй като
същите не са необходими за правилно разрешаване на делото.
Отговорите на исковата молба са подадени по електронен път, поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да платят на съда невнесените
разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка
следваща. Следва да се представят и редовни (заверени) копия от
пълномощните по делото, тъй като макар и отговорите на ответниците да са
подадени с електронен печат на дружествата и поради това да са редовни,
представените приложени пълномощни не носят такъв, и ако не бъдат
представени с редовни електронни печати на упълномощителя няма да бъдат
вземани предвид.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост
на установителните искове, направено от ответника, е неоснователно, като
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има
интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в
сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в
случая тази по осъдителния иск срещу първия ответника, поради което тези
искове са допустими.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „И.А.М“ АД, с ЕИК:
********* , и адрес на управление: С., бул. „Д.Н“ № **********, да плати по
бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB 9790
3143 8974 01, сумата от 1,30 лева (един лева и тридесет стотинки) – разходи
за изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова
молба.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 102з, ал. 1
ГПК на ответника „И.А.М“ АД да представи в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото разпореждане заверени със саморъчен
подпис на органен представител или с положен електронен печат
представените с отговора като писмени доказателства пълномощни.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговорите.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 42267 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 12
март 2025 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
3
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност
установителни искове за недействителност на договори или клаузи от тях –
главен отрицателен иск, за установяване на недействителност на договора за
кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити – посочване на
правилен ГПР и лихвен процент – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл.
трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуален положителен установителен иск за
установяване на съдържанието на договора без нищожните поради
неравноправност клаузи относно размера на законната лихва – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП;
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че страните са сключили
договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР, или ГПР е
неправилно посочен. Ако бъде отхвърлен този иск, съдът ще уважи втория –
за установяване на действителното съдържание на договора, ако установи
съобразно преценка по правото, че клаузите за размер на лихвата по договора
за кредит не съответстват на принципите на справедливостта и
равнопоставеността в оборота, като възлагат прекомерна лихвена тежест и
прецени дали същата следва да се преценява и с оглед на императивните
правила по чл. 19 ЗПКр.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищцата е сключила с ответника Договор за
паричен заем № ***************** г., с който на ищеца били отпуснати 300
лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 49 %, и в чл. 4
от същия е уредено задължение на ищеца да учреди обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора.
Съдът посочва на страните, че му е известно служебно от направена справка
по чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, че ответникът и поръчителят са свързани лица –
първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА
СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: че
ответникът е свързано лице със сочения от ищцата поръчител.
УКАЗВА на страните, че с оглед на отделените за безспорни факти
спорът им е изцяло правен и ще се решава при тълкуване на закона.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – К. Л. К., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
4
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5