Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104 от 05.04.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 534 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба с вх. № 5544/30.11.2020 г. по описа на съда от Ц.И.Д.,***, срещу Решение изх. № 269/12.11.2020 г. на административния ръководител– председател на Окръжен съд (ОС) – Кюстендил, в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до информацията по т. 3, 7, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20 от заявление за достъп до информация с вх. № 269/29.10.2020 г., касаеща ОС – Кюстендил (заявлението в частта относно информацията по т. 3, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20, касаеща Районен съд – Кюстендил и Районен съд – Дупница, е препратено на административните им ръководители по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендират се направените разноски по производството.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от Ц.Д. и процесуалния
му представител по пълномощие адвокат А.А., от Адвокатска колегия – Кюстендил.
Ответникът – административният
ръководител – председател на ОС – Кюстендил, чрез процесуалния си
представител по пълномощие адвокат Д.Д., от Адвокатска колегия – Кюстендил, оспорва
жалбата като неоснователна и претендира направените
разноски по производството.
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице
с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и в
срока по чл. 149, ал. 1
от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Ц.И.Д. е подал заявление за достъп до
информация с вх. №269/29.10.2020
г. по описа на ОС – Кюстендил с
искане да му бъде предоставена информация по 20 точки. С т. 3, 7, 10, 11, 12,
14, 17, 18, 19 и 20 от заявлението е поискал предоставяне на информация
относно: общия брой на съдиите в ОС– Кюстендил с висше юридическо
образование от Юридическия факултет на Софийския университет, по години – от
1989 г. до 2019 г., с посочване и на броя на съдиите, завършили задочна форма
на обучение в същия факултет, в това число т. нар. работнически факултет (т. 3); общия брой на наказателните
дела за убийства в ОС – Кюстендил, завършили с осъдителни присъди, както и
онези от тях, завършили с окончателни осъдителни присъди във ВС и ВКС, по
години – от 1989 г. до 2019 г. (т. 7); общия брой на осъдителните решения по Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, по които страна е ОС –
Кюстендил и делата касаят незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
съдии и/или съдебни служители от ОС – Кюстендил, по години – от 1989 г. до 2019
г. (т. 10); общия брой на наказателните дела в ОС – Кюстендил по обвинителни
актове срещу лица, заемащи висши публични длъжности (поотделно и за тези в
местните власти), по години – от 1991 г. до 2019 г. (т. 11); общия брой на
осъдителните присъди на ОС – Кюстендил срещу лица, заемащи висши публични
длъжности (поотделно и за тези в местните власти), по години – от 1991 г. до
2019 г., както и броя на окончателните осъдителни присъди (т. 12); общия брой
на осъдителните присъди по наказателни дела за т.нар. корупционни престъпления
в ОС – Кюстендил, по години – от 1991 г. до 2019 г. (т. 14); общия брой на
делата в ОС – Кюстендил, по които страна е банка, и общия размер на претенциите
на банките и на уважената част от претенциите им по тези дела, по години– от 1991
г. до 2019 г. (т. 17); общия брой на делата в ОС – Кюстендил, по които ответник
е банка, и общия размер на претенциите и на уважената част същите по тези дела,
по години – от 1991 г. до 2019 г. (т. 18); общия брой на делата в ОС –
Кюстендил, по които страна е застраховател или презастраховател, и общия размер
на претенциите им и на уважената част от същите по тези дела, по години – от 1991
г. до 2019 г. (т. 19); и общия брой на делата в ОС – Кюстендил, по които
ответник е застраховател или презастраховател, и общия размер на претенциите и
на уважената част от същите по тези дела, по години – от 1991 г. до 2019 г. (т.
20). Ответникът се е произнесъл по заявлението с Решение изх. № 269/12.11.2020
г. С решението е отказан достъп
до информацията по т. 3, 7, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20 от заявлението, касаеща
ОС – Кюстендил (както бе посочено по-горе, заявлението в частта относно
информацията по т. 3, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20, касаеща Районен съд –
Кюстендил и Районен съд – Дупница, е препратено на административните им
ръководители по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ). По отношение на информацията по
т. 3 от заявлението е посочено, че ОС – Кюстендил няма нормативно установено
задължение по Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Правилника за администрацията в
съдилищата да поддържа статистическа информация по години относно броя на съдиите,
завършили Юридическия факултет на Софийския университет, в това число
относно вида на обучението – задочно или раб. факултет, както и че тази
информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй
като не дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно
дейността на задължения субект, а и представлява лични данни, чието
предоставяне по реда на ЗДОИ е изключено. Независимо от изложеното е посочено,
че всички съдии в ОС – Кюстендил отговарят
на изискванията по чл. 162 от ЗСВ и имат висше образование по специалността „Право”.
До информацията по т. 10, 11,
12, 14, 17, 18, 19 и 20 от заявлението е отказан достъп, тъй като ОС –
Кюстендил няма задължение да създава и поддържа такава информация, не разполага
с данни относно исканата информация и няма възможност да я предостави. Решението
е връчено на Д. на 16.11.2020 г.
Процесното
решение е постановено от компетентен административен орган, в кръга на
правомощията му по закон, при спазване на изискванията за форма и за съдържание
съгласно чл. 38 от ЗДОИ
в обжалваната му част, и при спазване на
административнопроизводствените правила. Решението в оспорената му част е постановено
при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ
законодателят е регламентирал коя информация е обществена – тази, която е
свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Кръгът на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на
чл. 3 от същия. Разпоредбата на чл. 9 от
ЗДОИ разграничава обществената информация, създавана и
съхранявана от органите и техните администрации, на
официална и служебна, дефинирани съответно в разпоредбите на чл. 10 и 11 от закона. За
да е възможно съставянето на собствено мнение на заявителя относно дейността на
задължен по закона субект, информацията трябва да е налична, т.е. актът,
съдържащ официалната обществена информация, да е
издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена и
то от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. Законът
за достъп до обществена информация дава възможност на гражданите и организациите
да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена,
обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под
формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите
да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа
или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират,
обработват и съхраняват.
Задължение за
предоставяне на искана информация по ЗДОИ е налице, когато този, от когото
се иска информацията, е задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект,
и исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с във вр. с чл. 10 и 11 от ЗДОИ. В случая е налице само една от посочените две предпоставки. Ответникът –
административният
ръководител – председател на ОС – Кюстендил, е задължен
субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Исканата информация
по т. 3, 7, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20 от процесното
заявление, касаеща ОС – Кюстендил, обаче няма характера на обществена информация
по смисъла на чл. 2, ал. 1 във
вр. с чл. 10 и 11 от ЗДОИ. Целта на искането за
предоставяне на достъп до информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е лицето, което
търси информацията, да си състави собствено мнение за дейността на задължения
субект. Както бе посочено по-горе, за да е възможно
съставянето на такова мнение, информацията трябва да е налична, т. е. актът,
съдържащ официалната обществена информация, да е издаден, а служебната
обществена информация вече да е събрана или създадена и то от задължения
субект, при и по повод на неговата дейност. В чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ
изрично е изключено приложението му за достъпа до лични данни.
Информацията по т. 3 от заявлението, касаеща
ОС – Кюстендил,
не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не дава
възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ОС
– Кюстендил (вж. в т. см. Решение № 9102/14.06.2019 г. на ВАС по адм. дело №5657/2018
г., V о.). Отделно от това, тази информация представлява лични данни. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗДОИ „лични данни” е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от
4 май 2016 г.), а именно – всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на
данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може
да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като
име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или
по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. Информацията, до която е поискан достъп в
случая, се отнася до всички съдии от ОС – Кюстендил, като по този начин те
могат да бъдат идентифицирани по начините, посочени в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ,
поради което исканата информация представлява лични данни по смисъла на ЗДОИ и
самото ѝ естество я изключва от приложното поле на закона. Освен това,
съгласно разпоредбата на чл. 162, т. 1 от ЗСВ за съдия може да се назначи лице,
което има висше образование по специалността „Право”, като законът не поставя
изискване относно висшето учебно заведение, акредитирано да провежда обучение
по тази специалност, както и относно формата на обучение (редовна или задочна).
Информацията по т. 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20 от
заявлението, касаеща ОС – Кюстендил, също не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Достъпът до информация относно правораздавателната дейност на съдилищата е регламентиран
в ЗСВ. С разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ
е изключено приложението на този закон за информация, за която в друг закон е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване. В
приложното поле на ЗДОИ попадат само категорията актове на съдилищата,
представляващи част от извършваната от тях административноправна дейност,
свързана с администрацията и общото ръководство на съда
(вж. в т. см. Решение № 3930/18.03.2019 г. на ВАС по адм. дело №379/2018 г., V о., Решение № 17404/21.12.2013 г. на ВАС по адм. дело №7138/2013
г., 5-членен с-в и Решение № 2753/23.02.2011 г. на ВАС по адм. дело №16135/2010 г., V о.). Отделно от това, исканата информация не е
налична, а следва да бъде създадена по повод на заявлението. Както бе
посочено по-горе, за да бъде
предоставена, исканата информация трябва да е налична, а не да се създава по
повод на конкретното искане, който извод следва от разпоредбите на ЗДОИ,
изискващи заявителят да посочи начина на предоставяне на информацията и да
заплати разходите за това. Целта на Закона за достъп до обществена
информация е да се даде възможност на гражданите и
организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е
създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава
възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите
и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават
статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица
да събират, обработват и съхраняват (вж.
в т. см. Решение № 6494/14.05.2013 г. на ВАС по адм. дело
№ 9277/2012 г., V о., Решение № 17404/21.12.2013
г. на ВАС по адм. дело №7138/2013 г., 5-членен с-в и Решение
№ 14324/25.11.2010 г. на ВАС по адм. дело
№1858/2010 г., V о.).
По изложените съображения процесното решение в обжалваната му част е законосъобразно и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК
жалбата следва да бъдe отхвърлена.
На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК Ц.Д.
следва да бъде осъден да заплати на Окръжен съд –
Кюстендил
направените от ответника разноски по производството в размер на 500,00
лева – платено адвокатско възнаграждение (същото
е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 5544/30.11.2020 г. по описа на съда от Ц.И.Д.,***, срещу Решение изх. № 269/12.11.2020 г. на административния
ръководител – председател на Окръжен съд – Кюстендил, в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до
информацията по т. 3, 7, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 19 и 20 от заявление
за достъп до информация с вх. № 269/29.10.2020
г., касаеща ОС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Ц.И.Д.,***, да заплати на Окръжен съд – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул.
„Гороцветна” № 31, сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева – разноски по производството.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: