ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.09.2019
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Михайлова частно гражданско дело № 493
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„М.Е.“ АД срещу определение № 301/27.05.2019 г. по гр. д. № 289 по описа за 2019
г. на Районен съд – Костинброд, четвърти състав, с което на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото по предявен от „М.Е.“ АД
против П.Н.П. – издател на запис на заповед от 01.09.2015 г.- иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че съществува вземане
на ищеца в размер на 10 000 лева - главница по запис на заповед от 01.09.2015
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
№ 307/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, до приключване на производството
по гр. д. № 204/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, чийто предмет е
предявен от „М.Е.“ АД срещу авалиста по същия ефект
осъдителен иск за заплащане на
главницата по ценната книга.
В жалбата се твърди, че
определението на първоинстанционния съд е неправилно,
тъй като гр. д. № 204/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, чийто предмет е
предявен от „М.Е.“ АД срещу авалиста по същия ефект
осъдителен иск за заплащане на
главницата по ценната книга, не е преюдициално по
отношение на спора по чл. 422 ГПК и не е основание за спиране на производството
по него. Искането е за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Насрещната по частната жалба страна
не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.
Производство по гр. д. № 289/2019 г. по описа на
Районен съд – Костинброд е образувано по предявен от „М.Е.“ АД против П.Н.П. –
издател на запис на заповед от 01.09.2015 г. - иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер
на 10 000 лева - главница по този запис на заповед от 01.09.2015 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
307/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд
В срока за отговор на исковата молба ответникът П.Н.П.
е поискала спиране на производството по гр. д. № 289/2019 г. по описа на
Районен съд – Костинброд, тъй като за правилното му решаване от значение бил
изходът на спора по гр. д. № 204/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, чийто
предмет е предявен от „М.Е.“ АД срещу авалиста по
същия ефект Ю. С.Г. осъдителен иск за
заплащане на главницата по ценната книга.
Приемайки, че между делата е налице връзка на преюдициалност (заради
опасност от двойно плащане по един и същ ефект), районният съд е уважил искането на
ответника и е постановил спиране на производството по делото по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК до приключване на производството по осъдителния
иск на поемателя срещу авалиста.
Този извод на районния съд е неправилен, поради
което обжалваното определение подлежи на отмяна.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза
основанието за спиране е налице, само когато предмет на обуславящото дело е
правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за
съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Такава връзка
в настоящия случай не е налице. Съществуването или не на валидно учредено менителнично поръчителство от страна на Ю.С. Г. по
отношение на процесния запис на заповед е без
значение за възникване отговорността на издателя на ефекта. Задължението на авалиста,
макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на
заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ
юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка- авал. Задължението на авалиста
съществува, независимо от главното задължение към поемателя,
и възниква само в резултат на едностранното му волеизявление, а не поради
сключен между кредитора и поръчителя договор (за разлика от поръчителството по
гражданското право).
По изложените съображения частната жалба се
явява основателна, а обжалваното определение – неправилно, поради което следва
да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение
№ 301/27.05.2019 г. по гр. д. № 289 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Костинброд,
четвърти състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно
производството по делото, и
ВРЪЩА делото
на Районен съд – гр. Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: