Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При
секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2280/2021г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.38в ал.5 от Закона за защита
на личните данни /ЗЗЛД/.
Делото е образувано по
жалбата на Н.А.Н. срещу решение №ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор в
Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на Н.Н. с №ЛДЖ-21-9/20.05.2021г. срещу действия по
обработване на личните му данни от Прокуратурата на Република България по
прокурорска преписка №4967/2020г., изразяващи се в образуване на досъдебно
производство и изпращане на постъпили от Н. документи /епикриза и протокол от
съдебно заседание/ за прилагане към материалите по делото.
В жалбата се твърди,
че неправилно разследващия полицай по прокурорско нареждане е изискал
експертизата и съдебния акт, представени
по частно наказателно дело № 1332/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, които според жалбоподателя нямат отношение към прокурорска преписка
№4967/2020г. Смята, че използването на материали от прокурорска преписка или от
частно наказателно дело в досъдебно производство представлява незаконосъобразно обработване на
лични данни. Сочи, че материалите, които са били изискани от разследващия
полицай по разпореждане на прокурора са нарушили защитата на личните му данни,
тъй като са негодни доказателства. Изтъква, че решението на инспектора в ИВСС е
нищожно, защото е издадено от некомпетентен орган, поради изтичане мандата на
инспекторите от ИВСС. Изложени са
доводи срещу неправилно извършени следствени действия от разследващите полицаи
и прокурорите, които са неотносими към
предмета на настоящия спор.
Ответникът - инспектор
в Инспектората към Висшия съдебен съвет не е изразил становище по жалбата.
Административният акт
е бил съобщен на Н.А.Н. на 21.09.2021г. видно от приложената обратна разписка.
Срокът за обжалване е 14-дневен съгласно чл.38в ал.4 от ЗЗЛД, като жалбата е постъпила по електронен път на
05.10.2021г., поради което е подадена в срок срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол от лице с правен интерес от оспорване и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази
събрания доказателствен материал, констатациите на административния орган и
оплакванията на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна, при следните
съображения:
Производството пред
Инспектората към Висшия съдебен съвет е било образувано по жалбата на Н.Н.,
подадена по реда на чл.38в от ЗЗЛД, в която се твърди, че е извършено нарушение
на личните данни на жалбоподателя, тъй като по прокурорска преписка
№4967/2020г. по описа на Варненска районна прокуратура /ВРП/ неправомерно са
обработвани негови лични данни, защото материали, събрани по негови жалби като
потърпевш са били използвани за образуване на досъдебно производство
№540/2020г. по описа на Трето РУ на МВР – Варна срещу самия него. Включително,
незаконосъобразно са били изискани съдебни решения и експертиза от частно наказателно дело №1332/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
С въпросните писма, за
които жалбоподателя твърди, че представляват незаконосъобразно обработване на
личните му данни е поискано следното: с писмо изх.№ 15971/27.07.2020г.
разследващ полицай в Трето РУ при ОД на МВР – Варна е поискал от ВРС за нуждите
на досъдебно производство №540/2020г. по описа на Трето РУ – Варна,
образувано срещу Н.Н. за престъпление по
чл.325 ал.3 от НК справка относно водени дела срещу същото лице по Закона за
здравето, като е поискано и представяне на заверено копие от съдебните актове
по евентуално приключили такива дела. С писмо рег.№ 31071/22.12.2020г.
разследващия полицай при Трето РУ на ОД на МВР – Варна е поискал от началника
на „Регионален център 112“
информация относно имало ли е
регистрирано обаждане на 12.03.2020г. около 11:30ч. за възникнал инцидент в
гр.Варна с Н.Н., както и данни от кое лице е било обаждането, като се изпрати и
запис от телефонния разговор. Отбелязано е, че информацията е необходима за
разследването по досъдебно производство №540/2020г. по описа на Трето РУ –
Варна, образувано срещу Н.Н. за престъпление по чл.325 ал.3 от НК.
За да отхвърли
жалбата, административният орган е приел, че видно от материалите, поискани в
хода на досъдебно производство №540/2020г. по описа на Трето РУ – Варна с
писмата от 22.12.2020г. и от 27.07.2020г. са в изпълнение на задълженията по
чл.196 от НПК на наблюдаващия прокурор по осъществяване на ръководство и надзор
върху разследването и не представляват нарушение на личните данни, съгласно
разпоредбата на чл.49 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, предвид и
факта, че прокуратурата на Република България е администратор на лични данни по
смисъла на чл.42 от ЗЗЛД. Отделно от това е отбелязано, че самите писма са
съставени от разследващи полицаи, които са в структурата на Министерството на
вътрешните работи и обжалването на техните действия е извън компетентността на
Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Съдът намира за
правилно и законосъобразно заключението на инспектора в Инспектората към Висшия
съдебен съвет, постановил решение №ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. за неоснователност на
жалбата на Н.Н., като намира за необходимо да добави следното:
Писмата на
разследващите полицаи, за които Н.Н. твърди, че представляват незаконосъобразно
обработване на неговите лични данни са били изпратени във връзка с
разследването по досъдебното
производство, образувано за престъпление по чл.325 ал.3 от НК, като в прокурорското
постановление за образуването му не се съдържат лични данни на Н.Н..
При
образувано досъдебното производство разследващите органи имат задължението да разкрият обективната истина и
ако има доказателства за други престъпления, не могат да се ограничат само до
тези, по които е образувано досъдебното производство. Напротив, НПК задължава
органите на досъдебното производство да разследват всички престъпления, за
които се съберат доказателства в хода на разследването.
Разпоредбата на
чл.159а ал.2 от НПК изисква данните по ал. 1 се събират, когато това се налага
за разследването на тежки умишлени престъпления, но в настоящото съдебно
производство се обжалва решение №ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор в
Инспектората към Висшия съдебен съвет, поради което в обхвата на съдебната
проверка е законосъобразността на обжалвания административен акт, и извън
обхвата остава преценката дали престъплението, по което е образувано ДП №540/2020г.
по описа на Трето РУ -Варна е за тежко
престъпление. Преценката за квалификацията на престъпното деяние е в
правомощията на наказателния съд, а не на административния съд. Достатъчен е
само факта, че процесното досъдебно производство срещу Н.Н. е образувано във
връзка с разкриване на престъпление по чл.325 ал.3 от НК.
В хода на настоящото
съдебно производство, както и пред ИВСС не могат да се обжалват действията на
разследващите полицаи и на наблюдаващия прокурор, свързани с разследването и
разкриването на престъпление, поради което не подлежат на обсъждане доводите на
Н.Н. срещу следствените действия на полицията и прокуратурата.
Обжалваният акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.38б от ЗЗЛД, в изискуемата от
закона форма и при спазване на административно-производствените правила и целта
на закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за некомпетентност на
административния орган, поради изтекъл мандат, предвид решение №2/27.09.2022г.
на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно
дело №7/2022г.
За да прецени дали
административният орган е приложил правилно материалния закон, вземайки предвид
разпоредбата на чл.49 от ЗЗЛД, която гласи: „Обработването
на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на
правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в
правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите
на обработването и категориите лични данни, които се обработват.“, съдът трябва да разгледа
разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните), по чието приложение е приет Закона
за защита на личните данни /видно от §1а
от същия.
Още в т.19 от
Преамбюла на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е
казано: „Защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни от компетентните органи за целите на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на
наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената
сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива
данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза. Следователно
настоящият регламент не следва да се прилага за дейности по обработване на
лични данни за такива цели. Обработването на лични данни от страна на
публичните органи по силата на настоящия регламент, когато е за тези цели,
обаче следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския
парламент и на Съвета.“.
Видно от
цитираната разпоредба на Регламент /ЕС/
2016/679 не се държи сметка дали престъплението е тежко или леко, обобщено е,
че след като личните данни се събират за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената
сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива
данни, следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския
парламент и на Съвета.
В т.35 от
Преамбюла на посочена европейска директива е подчертано: „За да бъде
законосъобразно, обработването на лични данни съгласно настоящата директива
следва да бъде необходимо за изпълнението на задача в обществен интерес от
компетентен орган въз основа на правото на Съюза или на държава членка за
целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното
преследване на престъпления, или изпълнението на
наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и
тяхното предотвратяване. Тези дейности следва да обхващат защитата на
жизненоважни интереси на субекта на данните. Изпълнението на задачите по
предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления, институционално възложено
със закон на компетентните органи, им позволява да изискват или нареждат на
физическите лица да се съобразяват с направените искания. В този случай
съгласието на субекта на данните съгласно определението в Регламент (ЕС) 2016/679 не следва да
предоставя правно основание за обработването на личните данни от компетентните
органи. Когато от субекта на данните се изисква да се съобрази с правно
задължение, субектът на данните не разполага с истински и свободен избор, така
че реакцията на субекта на данните не би могла да се счита за свободно
изразяване на неговите желания. Това не следва да възпрепятства държавите
членки да предвидят в националното си право, че субектът на данните може да
даде съгласието си за обработване на неговите лични данни за целите на
настоящата директива, като например данни от ДНК тестове в рамките на
наказателни разследвания или наблюдение на местоположението на субекта на данни
посредством електронен уред при изпълнението на наказания.“.
В чл.13
ал.3 б.“б“ от Директива (ЕС) 2016/680 е казано:
„Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които забавят,
ограничават или водят до пропускане на предоставянето на информация на субекта
на данните съгласно параграф 2, до такава степен и за толкова време, за колкото
тази мярка е необходима и пропорционална в едно демократично общество, като
надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на
засегнатото физическо лице, за да не се допусне неблагоприятно влияние върху
предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на
наказания.“.
Нормата на
чл.15 ал.1 т.“б“ от Директива (ЕС) 2016/680, предвижда:
„Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които ограничават
изцяло или частично правото на достъп на субекта на данните, до степен и срок,
при които такова частично или пълно ограничаване представлява необходима и
пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под
внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице,
за да не се допусне неблагоприятно влияние върху предотвратяването,
разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наказания.“.
От
цитираните по-горе европейски разпоредби става ясно, че държавите-членки могат
в защита на основните права и легитимни цели на засегнатото физическо
лице, да предприемат законодателни мерки,
които до определена степен или за определено време да забавят, ограничат или
пропуснат предоставянето на информация на субекта на данни /в настоящия случай,
от компетентните разследващи органи/
само ако такова ограничение за достъп до личните данни е необходимо и
пропорционално в едно демократично общество и с ограничението за събиране на
лични данни не се допуска неблагоприятно влияние върху предотвратяването,
разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.
В обобщение, европейското законодателство е преценило, че при защита на личните
данни личният интерес на засегнатото лице се подчинява на надделяващия обществен интерес, свързан с
предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на
наказания. В интерес на демократичното
общество са действията по предотвратяването, разкриването, разследването или
наказателното преследване на престъпления
или изпълнението на наказания и събирането на лични данни във връзка с тях може
да бъде ограничено само, ако ограничаването на обществения интерес е необходимо
и пропорционално. Жалбоподателят не е изтъкнал такива факти и обстоятелства,
които да водят до извода, че ограничаването на достъпа на наблюдаващия прокурор
в хода на досъдебното производство до личните
данни на разследваното лице би
било необходимо и пропорционално с оглед на обществените интереси на
демократичното общество за предотвратяването, разкриването, разследването или
наказателното преследване на престъпления.
Следователно,
от текстовете на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на Директива (ЕС) 2016/680 става ясно, че
европейското законодателство допуска ограничаване на правата на субекта на
данни в съответствие с Хартата и с ЕКПЧ, ако по този начин се цели отстраняване на неблагоприятно
влияние върху предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното
преследване на престъпления или изпълнението на наказания
и събирането на личните данни е мярка, която е необходима и пропорционална на
демократичното общество. В разглеждания случай е безспорен факта /дори самия жалбоподател не го оспорва/, че
събирането на материали, за които твърди, че съдържат негови лични данни е
поискано във връзка с прокурорска преписка №4967/2020г. по описа на ВРП и
досъдебно производство №540/2020г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна.
Искането на тези материали с писмата на разследващите полицаи с писмата им от
27.07.2020г. и от 22.12.2020г. е мярка, която е пропорционална на демократичното
общество, защото цели разкриване на престъпление и съответно подвеждане под
наказателна отговорност на виновното лице. Правото на защита на личните данни е
легитимно ограничено в съответствие с разпоредбите на Регламент
/ЕС/ 2016/679 и на Директива (ЕС) 2016/680 за да се осигури предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, във връзка с които е образувано ДП
540/2020г. по описа на Трето РУ – Варна и пр.пр.№4967/2020г. по описа на
ВРП. С писмо изх.№ 7733/29.07.2020г., Варненският районен съд е уведомил
разследващия полицай, че срещу Н.Н. е водено частно наказателно дело
№1332/2020г. и в приложение са изпратени преписи от влязлото в сила съдебно
решение, потвърдено от Окръжен съд гр.Варна, въз основа на които Н. е настанен
на задължително лечение в специализирано заведение за срок от три месеца.
Действията на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка №4967/2020г. във
връзка с въпросното писмо от 22.12.2020г. са свързани с указанието към разследващия прокурор при назначаване на
психиатрично-психологическа експертиза на Н.Н. да не бъде включвано вещото
лице, изготвило такава по частно наказателно дело №1332/2020г. по описа на ВРС.
Няма спор, че Прокуратурата на Република България е компетентен орган по смисъла на чл.42 ал.1 от ЗЗЛД, който има правомощия по предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления.
Правилно и
законосъобразно е заключението на административния орган, че събирането на
данни от съдебни протоколи и съдебни експертизи, за които жалбоподателя
претендира, че съдържат негови лични
данни, е извършено за целите на разкриване на престъпления, за които е
образувано ДП №540/2020г. по описа на Трето РУ при ОД на МВр – Варна и
прокурорска преписка №4967/2020г. по описа на ВРП и не е налице нарушение по
ЗЗЛД.
Правилен и законосъобразен
е изводът в обжалвания административен
акт, че в производството по чл. 38в от ЗЗЛД не е
установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон,
поради което правилно административният орган не е приложил мерките по чл.58, параграф 2, букви „а“ – „ж“ и „й“
от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл.80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и/или
законосъобразно не са наложени
административни наказания в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава
девета.
С оглед на
горното, съдът намира, че решение №ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор в Инспектората към Висшия
съдебен съвет е постановено при правилно приложение на материалния закон и жалбата срещу него е изцяло неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото ответникът има право да му бъдат присъдени разноски, ако такива са били
сторени в хода на съдебното производство, но такова искане не е направено.
Воден от изложеното и
на основание чл.38в ал.5 от ЗЗЛД, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователна
жалбата на Н.А.Н. срещу решение №ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор в
Инспектората към Висшия съдебен съвет.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на
Н.А.Н. за обявяване нищожността на решение №ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор
в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: