Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 10.05.2021 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р
О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 8 април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 903 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание
128, т.2, вр. чл.245, ал.2, вр. с чл.242, чл.221,
ал.1, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от ищцата К.К.М. с адрес: ***, с ЕГН:**********,***, пл.“С.“ № .- чрез
адв.Б., против Г. „Н.“ ЕИК:., със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от управителя й Д. С. Р., с които моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъдена ответната страна да й заплати сумата от 1 600.00 лв.- по 700
лв. за дължимото й се трудово възнаграждение за месец април и месец май, и
200.00 лв. за месец юни 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
смятана от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 15.00
лв. обезщетение в лихва за забава, 5 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец април 2020 г. /падежът е на 01.05.2020 г./, 5 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец май 2020 г. /падежът е на
01.06.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец юни
2020 г. /падежът е на 01.07.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец юли 2020 г. /падежът е на 01.08.2020 г./, 5 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец август 2020 г. /падежът е на
01.09.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец септември
2020 г. /падежът е на 01.10.2020 г./, 700.00 ЛВ. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, смятана от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане; сумата 1100 лв., представляваща обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ, от които 200.00 лв., обезщетение за неизползван годишен
отпуск за 2018 г. за 8 дни, 700.00 лв. обезщетение за неизползван отпуск за
2019 г. за 20 дни, 200.00 лв. обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2020
г. за 8 дни; 15 лв. обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а именно, 5.00 лв.- лихва върху 200.00 лв. обезщетение за неизползван
отпуск за 2018 г. за 3 дни, смятано от деня на забавата- 08.06.2020 г. до
предявяване на иска; 5.00 лв. лихва.- върху 700 лв. обезщетение за неизползван
отпуск за 2019 г. за 20 дни, смятана от деня на забавата- 08.06.2020 г. до
предявяване на иска и 2.00 лв.- лихва върху 200.00 лв. обезщетение за
неизползван отпуск за 2020 г. за 8 дни, смятано от деня на забавата- 05.06.2020
г. до предявяване на иска, както и да й бъдат присъдени направените разноски по
делото, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е работила като „месач“ в ответната кооперация.
Сочи се, че за времето от месец април
2020 г. до месец юни 2020 г. не ù било изплатено дължимото трудово
възнаграждение, възлизащо общо на 1 600 лв.- по 700.00 лв. за месеците май и
април, и 200.00 лв. за месец юни 2020 г.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
следните суми:
1337.34 лв.- неизплатено брутно
трудово възнаграждение за месец април и месец май, и 200.00 лв. за месец юни
2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, смятана от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане; 15.00 лв. обезщетение в лихва
за забава, 5 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец април
2020 г. /падежът е на 01.05.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец май 2020 г. /падежът е на 01.06.2020 г./, 5 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. /падежът е на
01.07.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец юли
2020 г. /падежът е на 01.08.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец август 2020 г. /падежът е на 01.09.2020 г./, 5 лв.
върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец септември 2020 г.
/падежът е на 01.10.2020 г./,
819 лв.
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
смятана от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
117893
лв., представляваща брутно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, от които 200.00 лв.,
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 г. за 8 дни, 700.00 лв.
обезщетение за неизползван отпуск за 2019 г. за 20 дни, 200.00 лв. обезщетение
за неизползван годишен отпуск за 2020 г. за 8 дни; 15 лв. обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, а именно, 5.00 лв.- лихва върху 200.00
лв. обезщетение за неизползван отпуск за 2018 г. за 3 дни, смятано от деня на
забавата- 08.06.2020 г. до предявяване на иска; 5.00 лв. лихва.- върху 700 лв.
обезщетение за неизползван отпуск за 2019 г. за 20 дни, смятана от деня на
забавата- 08.06.2020 г. до предявяване на иска и 2.00 лв.- лихва върху 200.00
лв. обезщетение за неизползван отпуск за 2020 г. за 8 дни, смятано от деня на забавата-
05.06.2020 г. до предявяване на иска, както и да й бъдат присъдени направените
разноски по делото, както и да й бъдат присъдени направените разноски по
делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез своята процесуална представителка- адв.Б.Б. ***, поддържа
предявените искове, като същата е направила увеличение на размера на обезщетението по чл.224 КТ със сумата от 78.93
лв., т.е, искът да се счита предявен за сумата от 1 178.93 лв.;
обезщетението по чл.221 КТ е увеличено със сумата от 119.00 лв., т.е, искът да
се счита предявен за сумата от 819.00
лв. Лихвата върху неизплатеното трудово възнаграждение да се счита предявена за
сумата от 29.12 лв., като е направено увеличение със сумата от 14.12 лв., както и претенцията за лихва върху обезщетението по
чл.224 КТ да се счита за сумата от 41.92 лв., като е направено увеличение на
сумата в размер на 26.92 лв.
В срока за отговор по чл.131 ГПК
ответникът Г. „Н.“ е изразила становище,
че исковата претенция за неплатено
трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2020 г. е процесуално
допустима, но е оспорен размера на същата, тъй като ищцата е получавала аванс.
Не е оспорена основателността на
претенцията по чл.224, ал.1 КТ за неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от общо 31 дни за 2018
г., 2019 г. и 2020 г., но е оспорен размера на същата.
Оспорена е основателността на
претенцията за неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в предявения от
ищцата размер на 700.00 лв., като абсолютно неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
В съдебно заседание чрез своята
процесуална представителка- адв.С.И. ***, моли съда да постанови решение, което
да бъде съобразно с представените по делото писмени доказателства, а именно,
заключение на вещото лице, както и възраженията направени в отговора на
исковата молба. Моли да бъде упоменато в решението, че се отнася за брутно
трудово възнаграждение.
Районният съд, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за
установено и доказано следното:
Страните не спорят, че ищцата е работила
в ответната кооперация на длъжност „месач“.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява следното:
Размерът на брутното трудово
възнаграждение за периода от 01,04,2020 г., до 08,06,2020 г., е в размер на 1
337,34 лева.
Размерът на брутното трудово
възнаграждение за периода от 01,04,2020 г., до 08,06,2020 г., начислено във
ведомостите за заплати след приспадане на сумите за сметка на работника /
аванс-600.00 и дялов капитал-30.00 лв./ е в размер на 1 337,34 лева.
Законната лихва върху брутото
трудово възнаграждение от 1 337.34 лв. за периода от 1-во число на следващия месец до 08.11.2020
г.- до завеждане на иска е в размер на 61.93 лв.
Размерът на нетното трудово
възнаграждение за периода от 01,04,2020 г., до 08,06,2020 г., според
ведомостите за заплати е в размер на 896.62 лева.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл.128, т.2 КТ:
При
предявен иск по чл.128, т.2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните за претендирания период не е спорно
между тях, а се установява и от събраните в производството писмени доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл.128, т.1 и т.2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и
да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно
чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното,
съдът приема, че ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения
съобразно договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния
размер на уговореното трудово възнаграждение.
Според
заключението на съдебно - икономическата експертиза, съдът приема за доказано,
че по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 01,04,2020 г., до 08,06,2020 г.,
начислено във ведомостите за заплати, е в размер на 1 337,34 лева. От тази
сума са приспаднати получените 630.00
лв. за аванс и дялов капитал на ищцата.
Неполученото
БТВ за периода е в размер на 1337,34 лв.
По иска
с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Видно
от неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице по
изготвената СИЕ, неизплатените обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
по чл.224,ал.1 от КТ за периода от 01.04.2020 г. до 08.06.2020 г. е в размер на
1 178,93 лв. като брутна сума и като нетна сума 1061,04 лв.
Законната
лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.07.2020 г. до
08.11.2020 г. върху брутната сума от 1178,93 лв. е за 41,92 лв., а върху
нетната сумата от 1061,04 лв. и 37,73 лв.
По иска
с правно основание чл.221, ал.1 КТ.
Съгласно
текста, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди- при срочно трудово правоотношение. Съдът намира, че с
оглед ангажираните доказателства и най- вече заключението на вещото лице, искът
се явява основателен и доказан. Неизплатеното обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ
за неспазено предизвестие, според вещото лице, възлиза на 819 лв. като брутна и
нетна сума, поради което искът следва да бъде уважен в този размер.
Следователно,
ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния
период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и
наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, а
същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати
изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищцата. Ето защо, съдът намира
иска за процесния период за доказан по основание и до претендираните размера от
1 600 лв.
По иска
с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед
акцесорността на задължението за лихва по отношение на главния иск, следва да
бъде уважена и тази искова претенция.
Съгласно разпоредбата
на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено изплащане на трудовото възнаграждение
работодателят дължи законната лихва за забава на работника. Трудовото възнаграждение
се дължи ежемесечно (чл.270, ал.2 КТ), доколкото не е уговорено друго. По
делото не се спори, че трудовите възнаграждения при ответника се заплащали смятано
до последното число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането,
като в този смисъл е и заключението по изслушаната съдебно- икономическа
експертиза. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му (чл.84, ал.1 ЗЗД). Оттук и предвид диспозитивността
на нормата на чл.270, ал.2 КТ, то ответникът ще се смята за изпаднал в забава
за заплащането на всяко едно дължимо трудово възнаграждение от първото число на
последващия месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е
изчислена от вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза върху
дължимото брутно трудово възнаграждение от 1 337,34 лв. за процесния
период и е в размер на 61.93 лв. Размерът на нетното /чисто/ трудово възнаграждение
за периода от 01.04.2020 г. до 08.06.2020 г. е
в размер на 896,62 лв. Тъй като ищцата претендира заплащането на
мораторна лихва в този размер, искът следва да бъде уважен изцяло. Ответникът дължи
и лихвата от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК ищцовата страна има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Същата претендира и доказва такива в размер на 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и
в този смисъл ответната кооперация следва да бъде осъдена да заплати тази сумата.
Съдът намира, че при разпределяне на
отговорността за разноски не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като с незаплащането на дължимите суми на ищцата в срок
ответникът е дал повод за завеждане на делото и наред с това с отговора на
исковата молба е признал само отчасти исковите претенции.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер 155.97 лв., както и 120 лв. – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.К.М. с адрес: ***, с ЕГН:**********,***,
пл.“С.“ №.- чрез адв.Б.,
- на основание чл.128, т.2 КТ - сумата 1 337,34 лв. (хиляди триста
тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) – незаплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 08.06.2020 г.;
- законна лихва за забава върху
главницата в размер на 61.93 лв. (шестдесет и един лев и деветдесет и три
стотинки) за периода от първо число на всеки следващ вземането месец до 08.11.2020
г.- датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Градска
потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на К.К.М. с адрес: ***, с ЕГН:**********,***, пл.“С.“ № .- чрез адв.Б.,
сумата от 1 178,93 лв. (хиляда сто седемдесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки)- обезщетение като брутна сума по чл.224, ал.1 КТ за неизползван
годишен отпуск за 2018 г. за 8 дни, 700.00 лв. обезщетение за неизползван отпуск
за 2019 г. за 20 дни, 200.00 лв. обезщетение за неизползван годишен отпуск за
2020 г. за 8 дни.
ОСЪЖДА Градска
потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на К.К.М. с адрес: ***, с ЕГН:**********,***, пл.“С.“ № .- чрез адв.Б.,
сумата от 819
лв. (осемстотин и деветнадесет лева)- обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие.
ОСЪЖДА Градска
потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на К.К.М. с адрес: ***, с ЕГН:**********,***, пл.“С.“ № . чрез адв.Б.,
сумата от 300 лв. (триста лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 155.97 лв. (сто петдесет и пет лева и деветдесет и
седем стотинки) - държавна такса, както и 120 лева (сто и двадесет лева) –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/