Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 317 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 439 ГПК.
Ищците - „Д.-**” ЕООД и Д.Й.Т., твърдят, че с изпълнителен лист, издаден на 27.04.2010 г., по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, са осъдени да заплатят на „Ю.Б.” АД сумата от 30 000 лв., представляваща редовна главница, сумата от 292 лв., представляваща начислена лихва за периода от 06.04.2010 г. до 14.04.2010 г., сумата от 3 373 лв., представляваща просрочена лихва по редовна главница за периода от 06.07.2009 г. до 05.04.2010 г., сумата от 210 лв., представляваща такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 467, 50 лв., представляваща разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение. Посочват, че вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, произтичат от договор за банков кредит, сключен на 24.04.2007 г. между „Д.-**” ЕООД, в качеството му на кредитополучател, и „Ю.Б.” АД и договор за поръчителство, сключен между „Ю.Б.” АД и поръчителите Д.Й.Т. и Й.Д.Т., който е починал и чийто наследник по закон е ищецът Д.Й.Т.. Ищците твърдят, че въз основа на издадения изпълнителен лист за принудително събиране на описаните вземания е образувано и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив, по което те са длъжници, а ответникът е взискател. Посочват, че след образуване на изпълнителното дело е изтекла предвидената в закона давност за погасяване на присъдените вземания – давността по отношение на вземанията на „Ю.Б.” АД към главния длъжник „Д.-**” ЕООД е била прекъсната последно на 09.09.2010 г., когато в хода на изпълнителното дело е извършено последното валидно изпълнително действие спрямо този правен субект, и е изтекла на 10.09.2015 г., давността по отношение на вземанията на „Ю.Б.” АД към поръчителя Д.Й.Т. е била прекъсната последно на 14.09.2010 г., когато по изпълнителното дело е извършено последното валидно изпълнително действие спрямо този правен субект и е изтекла на 15.09.2015 г., давността по отношение на вземанията на „Ю.Б.” АД към поръчителя Й.Д.Т. е била прекъсната последно на 04.10.2010 г., когато по изпълнителното дело е извършено последното валидно изпълнително действие спрямо този правен субект, и е изтекла на 05.10.2015 г. Предвид погасяването по давност на процесните вземания ищците считат, че към момента те не дължат тяхното заплащане на ответника. Поради изложеното молят да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от 30 000 лв., представляваща редовна главница, сумата от 292 лв., представляваща начислена лихва за периода от 06.04.2010 г. до 14.04.2010 г., сумата от 3 373 лв., представляваща просрочена лихва по редовна главница за периода от 06.07.2009 г. до 05.04.2010 г., сумата от 210 лв., представляваща такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 467, 50 лв., представляваща разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение, които суми са присъдени с изпълнителен лист, издаден на 27.04.2010 г., по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив и за събиране на които е образувано и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по исковете - „Ю.Б.” АД, ги оспорва. Посочва, че по образуваното срещу ищците изпълнително дело частният съдебен изпълнител е извършвал редица изпълнителни действия, с които давността по отношение на предявените вземания е прекъсвана и тя не е изтекла към момента. Счита, че не са настъпили и предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявените отрицателни установителни искове е недължимостта на вземания, които ответникът „Ю.Б.” АД претендира, че има към ищците и които са присъдени в негова полза с изпълнителен лист, издаден на 27.04.2010 г., по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив въз основа на вляза в сила заповед за изпълнение. Последиците от влизане в сила на издадена заповед за изпълнение се изразяват в това, че за длъжника се преклудира възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено с издадената заповед за изпълнение, но не ги е упражнил надлежно като подаде възражение срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и след това се позове на тях в образувания исков процес по разглеждане на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, те се преклудират. Това означава, че е недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение. Ето защо и в настоящото производство съдът не може да разглежда въпросите дали вземанията, които са предмет на предявения иск са възникнали и дали са се съществували към момента на издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с която те са присъдени в полза на „Ю.Б.” АД, тъй като тази заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и с нея в отношенията между страните е установено по задължителен начин съществуването на тези правоотношения.
Дължимостта на вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение, може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, в които норми са уредени два специални установителни иска, с които длъжникът може да се защити по исков ред в тези хипотези. За да бъде допустим специалният иск по чл. 439 ГПК, той трябва да се основава на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК. При съобразяване на твърденията на ищците, направени с исковата молба, е видно, че те основават предявените отрицателни установителни искове на факти, които са настъпили след датата на влизане в сила на издадената срещу тях заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, а именно на изтичане след този момент на период от време, в резултат на който вземанията са се погасили по давност. Ето защо, следва да се заключи, че предявените в настоящия процес отрицателни установителни искове се основават на факт, който е нововъзникнал такъв по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, като той е и от съществено значение за делото, тъй като се отнася конкретно до съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради което те са допустими и съдът трябва да ги разгледа и да се произнесе по тяхната основателност.
Доколкото ищците основават исковете си за недължимост на процесните вземания на изтекла погасителна давност, то съдът първо трябва да отговори на въпроса какъв е давностния срок, с изтичане на който те се погасяват. Извод за това трябва да се направи при съобразяване на характера на всяко отделно вземане и на правилата, регламентирани в разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Трябва да се посочи, че в случая не намира приложение нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, в която е предвидено, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изключителна такава, която предвижда изключение от общите правила за определяне на срока на давността, с която се погасяват определени вземания, поради което и трябва да се прилага само в посочените в нея хипотези – а именно само когато е налице влязло в сила решение, постановено в рамките на спорно исково производство, но не и по аналогия в други, които не са регламентирани с нея – когато вземанията са присъдени с друг акт на съда, който е постановено в производство, различно от исковото. с оглед на това се налага изводът, че тази разпоредба не намира приложение при вземания, които са установени само въз основа на заповед за изпълнение, която е влязла в сила поради липса на подадено от длъжника по нея възражение и въз основа на която не е протекло исково производство по чл. 422 ГПК, което да завърши със съдебно решение, с което да се установи съществуването на спорното вземане. Процесните вземания са установени в отношенията между страните със задължителна сила, но не въз основа на влязло сила съдебно решение, а със заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение от длъжниците и следователно въз основа на нея не се е развило исково производство по чл. 422 ГПК. Ето защо и от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение не започва да тече нова давност от пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК /този извод следва и от мотивите по т. 14 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, ако не е предявен установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, което означава, че в него е прието, че последиците от иницииране на заповедно производство в този случай не могат да се приравняват на тези на проведен исков процес, завършил с влязло в сила решение, една от които е и последицата, предвидена в чл. 117, ал. 2 ГПК/.
Първото от вземанията, което е предмет на предявения отрицателен установителен иск, представлява такова за връщане от кредитополучателя на получените в заем парични средства в размер на 30 000 лв. съгласно договор за банков кредит, сключен на 24.04.2007 г.
Давностният срок за погасяване на претенцията на ищеца за реално изпълнение на задължението за връщане на получената по договора за кредит сума е общия петгодишен срок. Със същия срок се погасява и вземането за реално изпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане на такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, което е възникнало на основание сключения между страните договор за кредит.
При съобразяване на
диспозитива на издадената заповед за изпълнение, в който не е посочено, че
присъдените лихви са дължими за забавено плащане на задължението за главница,
съдът приема, че процесните вземания за заплащане на текущо начислена лихва и
на просрочена лихва върху редовна главница, представляват по своя характер
вземания за получаване на възнаградителна лихва по сключения договор за банков
кредит. Тези вземания се погасяват с кратката тригодишна давност съгласно
разпоредбата на чл. 111, б „в” ЗЗД.
В чл. 114, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че давността за погасяване на вземането започва да тече от деня, в който то е станало изискуемо, като съгласно ал. 2 ако тази изискуемост е уговорено да настъпва след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Вземането на кредитора „Ю.Б.” АД за получаване на сума в размер на 30 000 лв. е срочно, тъй като то възниква на основание договора за банков кредит, сключен на 21.04.2007 г. между „Ю.Б.” АД, със старо наименование „Б.П.Б.” АД и „Д.-**” ООД, в който страните са постигнали съгласие за датата, до която то трябва да бъде изпълнено – 120 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка. По делото липсват данни за това кога е открита заемната сметка, както и такива, от които да е видно дали страните по банковата сделка за кредит са уговорили изпълнението на задължението на кредитополучателя за връщане на предоставената за ползване парична сума да се извършва на месечни вноски. Това прави невъзможно да се определи падежът на вземането, като се установи каква е била волята на страните за датата, на която то е трябвало да бъде погасено от длъжника. Съдът обаче съобразява, че при издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив съдът е присъдил целия размер на дължимата по договора за кредит главница от 30 000 лв. За да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съдът, разглеждащ подаденото заявление, извършва проверка и за това дали документът, въз основа на който е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на изпълнение, т.е. проверява дали претендираното вземане на заявителя към длъжника е изискуемо – аргумент от чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо и в случая трябва да се заключи, че при издаване на заповедта за изпълнение съдът е направил и извод, че към момента на произнасянето му в заповедното производство, т.е. към 16.04.2010 г., това вземане е било изцяло изискуемо. С оглед на постигнатия стабилитет на заповедта за изпълнение този извод не може да се преразглежда от настоящия съдебен състав, който трябва да го зачете и предвид липсата на други доказателства да приеме за установено между страните по спора, че изискуемостта на вземането на „Ю.Б.” АД към длъжниците „Д.-**” ЕООД, Д.Й.Т. и Й.Д.Т. за получаване на сума в размер на 30 000 лв. е настъпила на 16.04.2010 г. и от тази дата започва да тече давността за неговото погасяване. Същата дата съдът приема за начална такава, от която тече давността за погасяване и на вземането за такса за администриране на неподновен револвиращ кредит в размер на 210 лв. Следователно давността за погасяване на тези две вземания започва да тече от 16.04.2010 г. и изтича на 16.04.2015 г.
Вземането за лихва, представляваща възнаграждение за ползване на предоставените на кредитополучателя средства възниква подневно за целия период, през който се ползват получените в заем парични суми, който видно от заповедта за изпълнение на парично задължение е от 06.07.2009 г. до 14.04.2010 г. Давността за погасяване на това вземане изтича подневно в периода от 06.07.2012 г. до 14.04.2013 г.
В чл. 116, б. „в” ЗЗД е предвидено, че течението на погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Времето,
изтекло до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.
За да отговори на въпроса кога и дали е била прекъсната погасителната давност за процесните вземания на „Ю.Б.” АД, съдът следва да съобрази задължителните указания по приложение на нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД, дадени с т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както беше посочено в него е прието, че когато не е предявен иск по чл. 422 ГПК, имащ за предмет установяване на вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, или ако е предявен такъв иск, но след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК. С т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че по реда на чл. 116, б. „в” ЗЗД погасителната давност се прекъсва единствено с предприемането на конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ в хода на образуваното изпълнително производство /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/. Изпълнителни действия, които прекъсват давността, са такива по насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че за събиране на процесните вземания, които са присъдени в полза на „Ю.Б.” АД с влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, е образувано и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив. От тях се доказва и това, че в хода на изпънителното дело са извършени действия по принудително изпълнение, с които е прекъсната давността за процесните вземания.
На 09.09.2010 г. съдебният изпълнител е предприел действия по налагане на запор върху вземания на ищеца „Д.-**” ЕООД, които той има към банки, като са изпратени запорни съобщения до тях, с получаване на които запорите се считат наложени. Следователно от 09.09.2010 г. е прекъсната давността за погасяване на вземанията, които „Ю.Б.” АД претендира, че има към длъжника „Д.-**” ЕООД. От 09.09.2010 г. започва да тече нова давност за погасяване на вземанията, която е петгодишна за тези за получаване на главница в размер на 30 000 лв. и на начислена такса за администриране и тригодишна за погасяване на присъдените вземания за възнаградителна лихва. На основание чл. 125 ЗЗД това прекъсване на давността не произвежда действие спрямо останалите двама длъжници, срещу които е издадена заповед за изпълнение и които отговарят солидарно с дружеството за изпълнение на задълженията. Давността за погасяване на вземанията, които ответникът има към останалите двама солидарни длъжници се прекъсва с извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо тях, при насочване на изпълнението към притежавано от тях имущество.
От представените в производството доказателства се установява, че на 09.09.2010 г. частният съдебен изпълнител е предприел принудителни действия за събиране на присъдените със заповедта за изпълнение вземания и към длъжника Д.Й.Т., които са такива по налагане на възбрана върху собствен на това лице недвижим имот. От този момент е прекъсната давността за погасяване на процесните вземания и спрямо този солидарен длъжник.
На 04.10.2010 г. съдебният изпълнител е предприел и конкретно действие, с което принудителното изпълнение е насочено върху имущество на третия солидарен длъжник по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив - Й.Д.Т.. Наложен е запор върху вземането на това лице към НОИ за получаване на пенсия. Ето защо и считано от 04.10.2010 г. е прекъсната погасителната давност и по отношение на вземанията на ответника към този солидарен длъжник, което е преди нейното изтичане. От тази дата започва да тече нов давностен срок за погасяване на присъдените вземания, който както се посчи се определя спрямо правилата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
По делото не се установява в хода на така образуваното изпълнително производство след посочените дати до 26.04.2017 г. от страна на съдебния изпълнител да са предприети каквито и да са действия по принудително изпълнение спрямо който и да е от длъжниците, които да прекъснат давността за процесните вземани. Такива не са действията на съдебния изпълнител по връчване на покани за доброволно изпълнение, по извършване на справки за притежавано от длъжниците имущество, нито пък тези за разпределяне на постъпили парични суми в резултат на някой от предприетите преди това изпълнителни способи. Този вид действия са посочени изрично в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като такива, които не водят до прекъсване на погасителната давност.
Следователно новият давностен срок за погасяване на вземанията на „Ю.Б.” АД към длъжниците „Д.-**” ЕООД и Д.Й.Т. за получаване на сума в размер на 30 000 лв., представляваща предоставена такава за временно и възмездно ползване съгласно договор за банков кредит, сключен на 24.04.2007 г., която подлежи на връщане и за получаване на сума в размер на 210 лв., представляваща такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, дължима съгласно договор за банков кредит, сключен на 24.04.2007 г., е започнала да тече на 09.09.2010 г. и е изтекъл на 09.09.2015 г., като в този период не е осъществен юридически факт, с който давността да е прекъсната. Новият давностен срок за погасяване на вземанията на ответника срещу тези две физически лица за получаване на сумата от 3 373 лв., представляваща просрочена лихва по редовна главница за периода от 06.07.2009 г. до 05.04.2010 г. и на сумата от 292 лв., представляваща начислена лихва за периода от 06.04.2010 г. до 14.04.2010 г., започва да тече от 09.09.2010 г. и изтича 09.09.2013 г., като не се установява до момента на неговото изтичане да се е осъществил факт, който да прекъсва давността или да спира теченето на давностния срок.
Новият давностен срок, с който се погасяват задълженията за връщане на предоставените за ползване парични средства, за заплащане на такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, както и за заплащане на възнаградителни лихви, които са възникнали в тежест на третия солидарен длъжник Й.Д.Т. към „Ю.Б.” АД, и за които след неговата смърт отговаря наследникът му по закон Д.Й.Т., започва да тече на 04.10.2010 г. Той изтича на 04.10.2015 г. по отношение на вземанията за главница и за такса за администриране и на 04.10.2013 г. по отношение на процесните вземания за възнаградителна лихва. В производството няма представени доказателства, от които да се установява, че до изтичане на давностните срокове за погасяване на тези вземания се е осъществил факт, който да представлява основание за тяхното спиране или прекъсване.
От материалите по и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив се установява, че действия за принудително събиране на вземанията, предмет на предявените отрицателни установителни искове, които могат да прекъснат давностния срок, са предприети срещу тримата солидарни длъжници отново чак на 26.04.2017 г., когато частният съдебен изпълнител е насрочил опис на собствени на тези лица движими вещи. Това, обаче, е станало в момент, когато давностният срок за погасяване на всички вземания и срещу тримата длъжници вече е бил изтекъл, поради което и тези действия не могат да породят правните последици, предвидени в чл. 116, б. „в” ЗЗД – не може да бъде прекъснато теченето на срок, който към момента на осъществяване на факта, който води до неговото прекъсване, вече е изтекъл. С оглед на това в случая е ирелевантно дали към 26.04.2017 г., когато съдебният изпълнител е предприел нови действия по изпълнението спрямо ищците, изпълнителното производство, образувано срещу тях е било висящо или същото е било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали с оглед на това тези изпълнителни действия са валидно и законосъобразно извършени или не, след като те изобщо не могат да доведат до прекъсване на давностния срок, който към този момент вече е изтекъл.
Предвид изложеното и доколкото ищците изричното са се позовали на изтекла давност, се налага изводът, че вземанията на ответника към тях за получаване на предоставените за ползване парични средства по договора за кредит, за получаване на такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, както и на възнаградителни лихви, които са присъдени със заповед за изпълнение, издадена на 27.04.2010 г., по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив и за събиране на които е образувано и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив, са погасени по давност, който факт е настъпил след датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо „Д.-**” ЕООД и Д.Й.Т. към момента не дължат да заплащат на „Ю.Б.” АД тези задължения. Това прави предявените отрицателни установителни искове за установяване на тяхната недължимост основателни.
От приетите в производството заключения на изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че в хода на изпълнителното производство по и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив са събрани парични суми в общ размер на 6 677, 17 лв., които са получени в резултат на два от предприетите изпълнителни способа – запор върху вземането на Й.Д.Т. за получаване на пенсия, от който са постъпили средства в размер на 6 389, 51 лв. и запор върху вземането на Д.Й.Т. към банка, от който са постъпили средства в размер на 287, 66 лв. При съобразяване на указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага изводът, че от тези суми следва да се погасят на първо място разноските, направени от взискателя по осъществяването на посочените два изпълнителни способа, от които са събрани парите, както и част от разноските на взискателя за заплащане на таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат, която част съответства на съотношението между погасената част от вземанията спрямо общия размер на вземанията, които се събират в изпълнителното производство. Тези суми не могат да се отнесат за погасяване на разноски по осъществяване на други изпълнителни способи, каквито са например тези по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника „Д.-**” ЕООД. Останалата част от събраните суми трябва да послужи за погасяване на задълженията, които имат длъжниците Й.Т. и Д.Т. към НАП, като с тях не следва да се погасяват задължения към държавата на другия длъжник „Д.-**” ЕООД, тъй като физическите лица, от чието имущество са събрани средствата, не носят отговорност за изпълнение на публичните задължения на юридическото лице. Тези правила са спазени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза при извършване на изчисленията в Приложение 2 от допълнителното заключение в частта, в която са посочени размерите на погасените задълженията за разноски по изпълнителното дело, както и на погасеното задължение на Й.Т. към НАП, поради което съдът ги кредитира. Останалата част от постъпилите в хода на изпълнението парични средства възлизат на сумата от 3 504, 02 лв. Те трябва да се разпределят по правилото на чл. 76, ал. 2 ГПК като първо се погасят присъдените със заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на взискателя разноски, които са в размер на 1 467, 50 лв. При съобразяване на постъпилите по сметка на съдебния изпълнител суми, съдът счита, че посоченото задължение за разноски е погасено изцяло на 14.02.2014 г. Следователно към датата на сезиране на съда това вземане на ответника към ищците вече не съществува и предявеният отрицателен установителен иск за установяване на неговата недължимост е основателен.
В периода от 12.03.2014 г. до 10.12.2015 г. по изпълнителното делото са постъпили още парични суми в размер на 2 036, 52 лв., които по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД трябва да се отнесат за частично погасяване на задълженията на ищците за заплащане на възнаградителна лихва. По принцип плащането на едно парично задължение представлява признание, че то е възникнало и като такова на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД прекъсва погасителната давност. Към момент на извършване на посочените плащания на парични суми обаче вземането за възнаградителна лихва вече е било погасено по давност в своята цялост, поради което и този факт не е такъв, който да може да прекъсне погасителната давност за него. Ето защо неговото установяване в настоящия процес не води до различен извод относно недължимостта на процесните вземания за възнаградителна лихва поради погасяването им по давност. С оглед на това съдът няма да се произнася с настоящото решение по въпроса какви са последиците от извършеното плащане и дали то е осъществено на правно основание или не, които въпроси биха били от значение при предявен осъдителен иск за връщане на неснователно събрани в хода на принудителното изпълнение суми, какъвто не е предявен за разглеждане в процеса.
В обобщение трябва да се посочи, че всички вземания, които са предмет на предявените в процеса искове са погасени в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4864/ 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с която са присъдени, до датата, на която е предявена исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство. Това прави отрицателните установителни искове за признаване несъществуването на тези вземания изцяло основателни.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. Доказаха се реално заплатени от ищците разходи за водене на делото в общ размер от 1 665, 70 лв., от които 1 415, 70 лв. – платена държавна такса за разглеждане на иска и 250 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице. В производството са представени доказателства за направени от ищеца Д.Й.Т. разходи за водене на делото в размер на още 2 200 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, по което са проведени четири съдебни заседания, в които са събирани доказателства с оглед и направените от ответника възражения.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 439 ГПК, предявени от „Д.-**” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и Д.Й.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу „Ю.Б.” АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. ****, че „Д.-**” ООД и Д.Й.Т., в лично качество и като наследник по закона
на Й.Д.Т., НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „Ю.Б.”
АД следните суми: сума в размер на 30
000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща предоставена такава за
временно и възмездно ползване съгласно договор за банков кредит, сключен на
24.04.2007 г., която подлежи на връщане, сума
в размер на 292 лв. /двеста
деветдесет и два лева/, представляваща начислена лихва за периода от
06.04.2010 г. до 14.04.2010 г., съгласно договор за банков кредит, сключен на
24.04.2007 г., сума в размер на 3 373
лв. /три хиляди триста седемдесет и
три лева/, представляваща просрочена лихва по редовна главница за периода
от 06.07.2009 г. до 05.04.2010 г., съгласно договор за банков кредит, сключен
на 24.04.2007 г., сума в размер на 210 лв. /двеста и десет лева/, представляваща такса за администриране на
неподновен револвиращ кредит, дължима съгласно договор за банков кредит,
сключен на 24.04.2007 г., ведно със законната лихва от 15.04.2010 г. до
изплащане на вземанията, както и сума в
размер на 1 467, 50 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение, които суми са
присъдени с изпълнителен лист, издаден на 27.04.2010 г., по ч.гр.д. № 4864/
2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив и за събиране на които е
образувано и.д. № 540/2010 г. по описа на ЧСИ К. П.с рег. № 824, с район на
действие ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю.Б.” АД да заплати на „Д.-**” ООД и Д.Й.Т. сума в размер на 1 665, 70 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю.Б.” АД да заплати на Д.Й.Т. сума в размер на 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: