Р Е Ш
Е Н И Е
№ 99
гр.Дулово, 23.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 512 по описа на
съда за 2018година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба, с която в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване
на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж
Мецанин твърди, че ответницата Д.Д. М.с ЕГН: **********,*** била сключила в качеството си на кредитополучател Договор
за стоков кредит № 272163 от
20.06.2017г. с
„Банка ДСК” ЕАД като кредитор. Били спазени разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание чл. 5 от същия й била предоставена преддоговорна информация и Общи условия, като с
подписването на договора ответницата била удостоверила, че приема и Общите
условия. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли
вземанията си.
Между
ищеца и кредитора бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 29.09.2017 г. и Приложение № 1.1 към него от 09.02.2018 г., по
силата на които било прехвърлено на ищеца и вземането на банката срещу
ответницата. Съгласно Договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017г.
„Банка ДСК” ЕАД като кредитор е отпуснала на ответницата кредит на обща
стойност 842.44 лв., от която 789.00 лв. за закупуване/заплащане на
стоки/услуги продавани от „Технополис България”
ЕАД и за сключване чрез банката на застраховка с еднократна застрахователна
премия в размер на 53.44 лв. Сумата по кредита се усвоявала еднократно и
безкасово от продавача „Технополис България”
ЕАД, а сумата за застрахователната премия се била усвоявала
еднократно и безкасово от застрахователя.
Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва съгласно погасителния план. В чл. 6 от процесния договор
бил уговорен лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 %
на ден. Начислената и непогасенатадоговорна
лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г. е в размер на 216.07 лв. При
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата по договора
за стоков кредит и съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част от договора за
стоков кредит при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихвата
над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост на кредита била
обявена на 28.02.2018 г. Съгласно чл. 12 от ОУ ответницата дължала и
обезщетение за забава върху непогасената главница,
считано от 16.07.2017 г., датата на преустановяване на вноските по кредита до 10.05.2018
г. датата на подаване на заявлението, в размер на 27.95 лв.
Ищецът
сочи още, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК, съответно било образувано
ч.гр.д. № 242/2018 на РС-Дулово била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 130/14.05.2018г., която
била връчена на длъжника Д.Ф. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От съда се иска признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата Д.Д.
М.с ЕГН: **********
дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски”
114, етаж Мецанин, следните суми по Договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. сключен между Д.Д. М.с ЕГН: ********** и „Банка ДСК” ЕАД като кредитор, прехвърлени на ищеца с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017 г. и
Приложение № 1.1 към него от 09.02.2018г., сумата от 842.44 лв., съставляваща
главница по договора; сумата от 216.07 лв., съставляваща договорна лихва за
периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г., сумата от 27.95 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2017
г. до 21.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски .
В
срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№ 2095/10.05.2018 г.
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата. Със заповед № 130/14.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 242/2018 г. по описа на
Районен съд - Дулово, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните
суми: сумата от сумата от 842.44 лв., съставляваща главница по договора за
стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.; сумата от 216.07 лв., съставляваща
договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г.; сумата от 27.95 лв.,
съставляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 16.07.2017 г. до 21.04.2018 г., и законна лихва върху
главницата от 10.05.2018 до окончателното плащане. Според посоченото в
заповедта, горните задължения произтичат от неизпълнение по договора за стоков
кредит № 272163 от 20.06.2017 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и
ответницата, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия на 29.09.2017
г. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на положителните установителни искове.
Между
„Банка ДСК” ЕАД, в качеството на кредитодател, и
ответницата, в качеството на кредитополучател, е
сключен договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. по силата на който и
е предоставена сумата от 842.44 лв. за закупуване/заплащане на
стоки/услуги продавани от „Технополис България”
ЕАД на обща стойност 789.00 лв., както и за сключване чрез банката на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 53.44 лв. Сумата по
кредита се усвоявала еднократно и безкасово от продавача „Технополис България”
ЕАД, а сумата за застрахователната премия се била усвоявала еднократно и
безкасово от застрахователя. Кредитът следвало
да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва
съгласно погасителния план. В чл. 6 от процесниядоговор
бил уговорен лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 % на
ден. Начислената и непогасената договорна
лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г. е в размер на 216.07 лв.
Ответницата не била извършила никакви плащания по договора за стоков кредит.
Съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част от договора за стоков кредит при
допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият
остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 28.02.2018 г.
Ответницата не се установи да е била уведомена за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита от
„Банка ДСК„ ЕАД. Съгласно чл. 12 от ОУ ответницата дължала и обезщетение за
забава върху непогасената главница, считано
от 16.07.2017 г. до 21.04.2018 г. в размер на 27.95 лв.
На 29.09.2017 г. е сключен договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия, по силата на който кредитодателят по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. „Банка ДСК„ ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото "Агенция
за контрол на просрочени задължения"ООД вземания към трети лица,
индивидуализирани от страните в приемо-предавателния
протокол към него, като с този протокол е прехвърлено вземането на
„Банка ДСК„ ЕАД към ответницата по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.
Не е спорно по делото, че за извършената
цесия ответницата е била уведомена с получаване на преписа от настоящата искова
молба. С представеното уведомление същата е била информирана от "Агенция
за контрол на просрочени задължения"ООД, действаща по силата на пълномощно
от "Банка ДСК” ЕАД, че считано от получаването му кредитор на задължението
й по процесния договор за стоков кредит е
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, поради което
всички дължими суми по договора следва да бъдат преведени по посочена в
уведомлението негова сметка.
На 28.02.2018 г. договорът за кредит е
обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично – съгласно клауза в договора. По делото обаче не са
приложени никакви писмени доказателства, че цедентът на
ищеца е изпълнил задължението си да уведоми ответницата за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита.
При гореустановеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване в
полза на ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД /цесионер и като такъв частен правоприемник на
"Банка ДСК" ЕАД/ съществуването на вземания към ответницата,
произтичащи от договор за кредит Претенцията се основава на настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че между "Банка ДСК" ЕАД и
ответницата действително е сключен договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. Установи се също така, че с валидно сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017 г. вземанията, произтичащи от
горния договор, са прехвърлени на ищеца "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ООД, за което ответницата е надлежно уведомена чрез връчване на
препис от исковата молба, инициирала производството по делото, ведно с
уведомлението от цесионера "Агенция за
контрол на просрочени задължения, действащ като пълномощник на цедента "Банка ДСК" ЕАД, съгласно приложено
по делото пълномощно . В този смисъл е установената съдебна практика, според
която изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД, като уведомлението чрез
пълномощник в случая е допустимо /в с.см. са решение № 123/ 24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о.; решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г., ІІ т.о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС
на РБ, ІІ т.о./.
От
събраните по делото доказателства се установи също, че кредитодателят по
договора за стоков кредит № 272163 от
20.06.2017 г.
е изпълнил задължението си да предостави на ответницата сумата от 842.44 лв. за
закупуване/заплащане на стоки/услуги продавани от „Технополис България”
ЕАД на обща стойност 789.00лв., както и за сключване чрез банката на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 53.44 лв. Сумата по
кредита се усвоявала еднократно и безкасово от продавача „Технополис България”
ЕАД, а сумата за застрахователната премия се била усвоявала
еднократно и безкасово от застрахователя.
Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва съгласно погасителния план. В чл. 6 от процесния договор
бил уговорен лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 %
на ден. Начислената и непогасената договорна
лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г. е в размер на 216.07 лв.
Ответницата не била извършила никакви плащания по договора за стоков кредит.
Съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част от договора за стоков кредит при
допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият
остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 28.02.2018 г.
Ответницата не се установи да е била уведомена за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита от
„Банка ДСК„ ЕАД. Съгласно чл. 12 от ОУ ответницата дължала и обезщетение за
забава върху непогасената главница, считано
от 16.07.2017 г., до 21.04.2018 г. в размер на 27.95 лв.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Ето
защо за настъпването на предсрочната изискуемост е
необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да
прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемостнамират проявление и по отношение на небанковите финансови институции /в т.см. решение № 123/09.11.2015
г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС на РБ, II т.о./.
Предявените искове за установяване
вземанията на ищеца към ответницата са процесуално допустими, доколкото са
предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, която е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение вземания.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за стоков кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно този
договор трето за делото лице е предоставило на ответницата сумата от 842.44 лв.
за закупуване/заплащане на стоки/услуги продавани от „Технополис България”
ЕАД на обща стойност 789.00 лв., както и за сключване чрез банката на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 53.44 лв..
Ответницата е усвоила тези суми. Това е породило задължението на ответницата да
погасява задължението си на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва съгласно погасителния план. Съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част
от договора за стоков кредит при допусната забава в плащанията на главницата
и/или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно
изискуем, като предсрочната изискуемост на
кредита била обявена на 29.11.2017 г.
Константна е съдебната практика /Решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на II т.о. и мн.
други/, че когато ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпването и обявяването й са част от
основанието на заявеното вземане и следва да са се осъществили преди образуване
на заповедното производство. Това разрешение е важимо както за вземането,
предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, така и за вземанията предмет на
заявлението по чл. 410 ГПК. В последният случай обстоятелствата, при които
настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на
доказване в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл.
410 ГПК.
В случая ищецът по делото, за да
обоснове изискуемостта на вземанията си се
е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на горепосоченото договорно
основание. От установените по делото обстоятелство може да се направи извод, че
към тази дата са били налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за обявяване на предсрочната му изискуемост,
предвид липсата на плащания по договора от 20.06.2017 г. Според уговореното в
договора необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването й на кредитополучателя. Страните не са уговорили т.нар. автоматична
предсрочна изискуемост, тъй като изрично е
посочено в т. 12, 1 от договора, че ако законът го изисква следва
предсрочната изискуемост на кредита да бъде
съобщена на длъжника. Следователно, за да може кредитодателят да
се ползва от последиците на предсрочната изискуемост волеизявлението
му за това следва да е достигнало до знанието на ответницата. Няма никакви
представени писмени доказателства, нито свидетелски показания относно
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Доколкото договорът за страните има силата на закон /чл. 20а ЗЗД/,
липсата на обявяване на предсрочната изискуемост по
един от начините уредени в чл. 28 от договора, сочи на неосъществяване на
условията, при които е уговорено настъпването на същата.
Мотивиран от горното, настоящият състав на
РС-Дулово намира, че ищецът по делото не проведе пълно и главно доказване на
релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост на
кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Недоказаният факт, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, се приема за неосъществил се факт, поради което следва да се
приеме, че процесните вземания не са
изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца
основание - предсрочна изискуемост на
вземанията за главница, договорна лихва, лихва за забава, която
предсрочна изискуемост да е настъпила преди
образуване на заповедното производство. Това води до неоснователност и
недоказаност на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 92 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД и същите подлежат на
отхвърляне. На друго основание исковият съд не може да установява дължимост на процесните претенции,
тъй като единственото въведено и поддържано от ищеца основание е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит "Бяла карта". Недоказването на процесното основание не отрича възможността кредиторът
да претендира вземанията си на друго основание, обуславящо тяхната изискуемост.
Отделно от това, липсата на твърдяната предсрочна изискуемост
на процесните вземания
отрича материалноправната легитимация на
ищеца по делото. Това е така, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са
само ликвидни и изискуеми вземания на цедента.
Към датата на сключване на рамковия договор респективно подписването на приемо-предавателния протокол, процесните вземания
не са били изискуеми, тъй като твърдяната предсрочна изискуемост по изложените по - горе обстоятелства не е
настъпила. При това положение договора за цесия не е произвел прехвърлителното си действие по отношение на тях, от
което следва, че цесионерът не се
легитимира като носител на претендиранитеот него
вземания, което обуславя неоснователността на исковата претенция по чл. 422 ГПК. При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се явява неоснователна.
При това положение не може да бъде
направен извод, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на
29.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.05.2018 г., а по този начин не може да се
приеме за установена и изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК или по
друг начин, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск
по чл. 422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемостта на задължението,
а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение /в т.см. решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./.
В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал.1 ГПК
предсрочната изискуемост на кредита е
наведена като основание за възникване на вземането, без да има разграничение
на падежирали и непадежирали вноски,
поради което е недопустимо за първи път в процеса по чл. 422 ГПК да се
установява съществуване само на вземане за погасителни вноски за главница,
изискуеми към датата на заявлението по чл. 410 ГПК /в т.см. решение №
205/16.02.2017 г. по т.д. № 2932/2015 г., на ВКС на РБ, ІІ т.о./.
Поради всички изложени по-горе съображения
съдът намери предявеният установителен иск
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК
за следните вземания : сумата от 842.44 лв., съставляваща главница по договора
за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.; сумата от 216.07 лв., съставляваща
договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г; сумата от 27.95
лв., съставляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 16.07.2017 г. до 21.04.2018 г., законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
10.05.2018г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 130/14.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 242/2018 г. по описа на Районен съд - Дулово, като изцяло
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответницата сторените по делото разноски, но
последната не претендира такива и не представя доказателства, че е направил
разноски в хода на процеса, поради което не следва да му се присъждат такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин против ответницата Д.Д. М.с ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК за признаване съществуването на следните вземания: сумата от 842.44
лв./осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет стотинка/, съставляваща
главница по Договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.; сумата от 216.07
лв./двеста и шестнадесет лева и седем стотинки/, съставляваща договорна лихва
за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г; сумата от 27.95 лв. /двадесет и
седем лева и деветдесет и пет стотинки/, съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2017
г. до 21.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2018г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед № 130/14.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 242/2018
г. по описа на Районен съд - Дулово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: