ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
гр. Перник, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500257 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на А. Л. В. срещу
Определение №769/08.03.2022г., постановено по гр.д. №627/2022г. по описа на ПРС, като се
иска същото да бъде отменено и делото да бъде изпратено на ПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Излагат се съображения, че компетентен да разгледа делото
е именно ПРС, тъй като към датата на образуване на първоинстанционното производство на
21.02.2022г. жалбоподателят А. Л. В. и синът му С. А.В. са имали настоящ адрес в ***. Към
този момент същите са ползвали защитено жилище към Фондация П.У.Л.С.- ***.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна
А. С. В., с която същата е оспорила жалбата и се иска обжалваното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че постоянният и настоящ адрес
на страните в производство е в ***, който се явява и център на техните жизнени интереси.
Оспорва се наличието на каквато и да било връзка на жалбоподателя с ***. Твърди се, че
ползването на социална услуга на територията на *** не може да промени автоматично
настоящия адрес на молителя, както и да обуслови местна компетентност на ПРС.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК и от надлежна страна. Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно
и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
С обжалваното Определение №769/08.03.2022г., постановено по гр.д. №627/2022г. по
описа на ПРС, същият съд е прекратил производството по делото и е изпратил делото на
СРС по подсъдност. За да прекрати производството по делото съдът е намерил, че и двамата
молители имат регистрирани постоянен и настоящ адрес в ***, поради което и ПРС не
притежава местна компетентност да разгледа и реши делото.
Производството по гр.д. №627/2022г. по описа на ПРС е образувано по молба на А. Л.
В., с която се иска налагането на мерки за защита от домашно насилие, осъществено на ***
в *** от ответника А. С. В.. Мерките за защита се искат както по отношение на молителя А.
Л. В., така и по отношение на ненавършилото пълнолетие дете на страните С. А.В. с
1
ЕГН:**********.
Не се спори по делото, а и видно от извършените служебно справки от НБДН, че
молителят А. Л. В. и детето С. А.В. имат постоянен и настоящ адрес: ***.
Видно от Направление за ползване на социални услуги №*** на ДСП- ***
жалбоподателят А. Л. В. и двете му деца С. В. и С. В. имат право да ползват социалната
услуга „Кризисен център“ към Фондация П.У.Л.С.- ***, считано от ***. Видно от Договор
от *** Фондация П.У.Л.С.- *** е предоставила на молителя А. Л. В. правото да ползва
социалната услуга „Кризисен център“ за срок от *** до ***.
Спорният по делото въпрос е дали процесната социална услуга „настаняване в
кризисен център в ***“ на жалбоподателя А. Л. В. и детето С. А.В. води до промяна в
настоящия адрес на детето и как това се отразява на местната подсъдност на гр.д.
№627/2022г. по описа на ПРС.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита е
районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, т.е. налице е
изборна местна подсъдност, която зависи от волята на пострадалото лице.
Съгласно постоянната съдебна практика спорове относно родителска отговорност,
включително и такива относно защита срещу домашно насилие, се решават от районния съд
по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето не е неговият административно
вписан настоящ адрес, а адресът, на който детето пребивава, разбирано като трайно
пребиваване - съгласно § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето. Така уредената
местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето - спорът да
бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес,
а при нужда - да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо
разстояние и да променя ежедневието си. В този смисъл са Определение № 185 от
23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 324 от
29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2536/2017г., IV г. о., ГК, и др.
Съгласно Определение № 77 от 1.03.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о.,
ГК, при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото
пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот.
Временното отсъствие на децата от това място не означава смяна на пребиваването им, нито
отвеждането им от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове
компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където те са
отведени.
В процесния случай съдът намира за безспорно, че обичайната среда за живот на
детето С. А.В. е в ***, където са неговите постоянен и настоящ адрес. Това е мястото, където
детето е родено, живее и учи, като там е формиран неговия център на жизнени интереси.
Това се потвърждава и от факта, че процесното домашното насилие се твърди да е
извършено в семейното жилище на родителите, което също се намира в ***. Молителите
твърдят, че са преспивали в защитеното жилище, след което са пътували за *** за работа и
училище, като са ползвали семейното жилище през деня. Евентуалното ползване на
социална услуга „защитено жилище“ от молителите в ***, в което те са преспивали, не
променя обичайната среда на живот на детето, а представлява временно отсъствие от
семейното жилище за част от денонощието и то по избор на бащата. Свидетелство за
временния характер на социалната услуга е и факта, че молителите не са продължили
ползването на услугата след ***.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното
определение.
С оглед изхода на делото съдът намира, че съдът намира, че следва да осъди А. Л. В. да
заплати на А. С. В. сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско
2
възнаграждение в настоящето производство.
Определението не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 274,
ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела,
решенията по които не подлежат на касационно обжалване. ЗЗДН е предвидил
двуинстанционно съдебно производство по налагането на мерки за защита от домашно
насилие като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на
касационно обжалване. В този смисъл е и Определение № 52 от 4.02.2019г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4248/2018г., IV г. о., ГК.
Воден от горното, Окръжен съд- Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №769/08.03.2022г., постановено по гр.д. №627/2022г.
по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.Б., да заплати на А.
С. В., с ЕГН:********** и съдебен адрес:***, чрез адв.Р., сумата от 300,00лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3