Решение по дело №244/2019 на Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Луковит, 16.04.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ  КИРЧЕВА  

 

при секретаря И.Д.като разгледа докладваното от съдията Кирчева а.н.д. № 244 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.Б.Г. ЕГН:********** с адрес: ***, против наказателно постановление **9-0297-000101/20.03.2019 год. на Началника на РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се правят конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН, както и в нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят Г.Б.Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител,  не заявява становище по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 14.02.2019 г., около 10.35 часа, в гр. Луковит, на ул. "В." **, в посока гр. София жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил "БМВ 320 Д" с рег. № ******, като бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ - Луковит - св.  В.Н.Б. и св. Р.Р.Ц.. При проверката чрез РСОД /работна станция за отдалечен достъп/ и чрез справка в ОДЧ било установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация на 06.11.2018 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

За констатираното св. В.Н.Б. - на длъжност "мл. автоконтрольор" в РУ - Луковит съставил на жалбоподателя Г.Б.Г. АУАН бл. №  983637 от 14.02.2019 г., в който вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението (св. Р.Р.Ц.) и е предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

По случая била образувана прокурорска преписка **83/2019 г. по описа на РП - Луковит, по която била извършена полицейска проверка. От събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че извършеното от Г.Б.Г. не съставлявало престъпление, поради което с постановление от 18.03.2019 г. отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като изпратил същата на началника на РУ - Луковит с оглед преценка за евентуално извършено административно нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г..

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка, както и от показанията на актосъставителя В.Н.Б.  и св. Р.Р.Ц..  Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, при липса на индиции за предубедеността им.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и представените удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя.  Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, негова собственост.

Процесното МПС не е било регистрирано, тъй като на 06.11.2018 г. на основание на чл. 143, ал. 10 от ЗДВП регистрацията на автомобила е била прекратена служебно от Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Кюстендил след получено уведомление от Гаранционен фонд, което е видно от приложената на л. 19 справка. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател,  поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Недоказано обаче е субективното му отношение към извършеното.

От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е съзнавал, че управлява автомобил, който е служебно дерегистриран. АНО не е ангажирал никакви доказателства за знание от страна на жалбоподателя, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация.

При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство.

Напротив, установява се, че жалбоподателят не е имал знание за извършената служебна дерегистрация на автомобила. Установява се, че за процесното МПС е  сключена задължителна застраховка гражданска отговорност със ЗК "Олимпик", която към датата на нарушението е била в срок /л.15/, но поради фалита на застрахователната компания вече е без покритие и е невалидна. В жалбата си и в писмените обяснения по приложената прокурорска преписка жалбоподателят твърди, че не е получавал уведомление от ГФ за липса на сключена застраховка ГО, останал учуден, че регистрацията на автомобила му е прекратена. В показанията си актосъставителят и свидетелят по акта също сочат, че жалбоподателя е останал изненадан, когато го уведомили, че автомобилът му е служебно дерегистриран. Актосъставителят заяви, че не е извършвал проверка и не е установявал  дали жалбоподателят е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Няма по делото доказателства и такива не са ангажирани от АНО за това, че жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратното, че той не е бил наясно, че считано от 06.11.2018 г. е била служебно прекратена регистрацията на процесното МПС.

Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на  чл. 11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима  в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми.

При така установеното, се налага извода,  че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то  осъщественото от жалбоподателя деяние е несъставомерно поради липса на субективна страна.  Като е приел обратното АНО е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление **9-0297-000101/20.03.2019 год. на Началника на РУ Луковит, с което на Г.Б.Г. ЕГН:********** с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: