Р Е Ш
Е Н И
Е №288
гр. ВРАЦА, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи август,две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мирослав Досов
Членове: Пенка Т.Петрова
Мл. съдия: Магдалена Младенова
при участие на
секретаря Христина Цекова, като разгледа докладваното от съдия Пенка Т.Петрова въз. гр.дело N` 372 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
30.05.2019г.,подадена от А.Й.К. ***,чрез особен представител адв.К.К. от ВрАК,
срещу решение на РС гр.Враца от 15.05.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 4327/2018г.,с
което е уважен предявен против въззиваемата установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.415, вр.410 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД – за
установяване дължимост на вземания по конкретизирани в исковата молба фактури, представляващи
стойността на неплатени ВиК услуги за периода 20.01.2017г.-12.01.2018г.,за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2104/2018г.по описа
на РС Враца.Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и
неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.Навеждат се доводи и за недопустимост на обжалваното
решение.Поддържа се също нищожност на клаузите на ОУ за получаване на ВиК
услуги поради неравноправния им характер,по които доводи първоинстанционният
съд не се бил произнесъл. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявения от въззиваемия иск.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца оспорва въззивната жалба
и излага подробни съображения първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Претендира
разноски. Навеждат се доводи, че разбирането на жалбоподателя относно начина за
определяне цената на предявените искове противоречи на разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.6 ГПК. Посочва се, че ОУ са одобрени от ДКЕВР по надлежния ред с
решение, което има качеството на общ административен акт и не може да бъде
оспорвано чрез възражение, както и че същите са публикувани в посочени от ищеца
ежедневници. Излагат се съображения, че отчитането на доставената вода е
извършено по реда на ОУ ,и, че подписването или неподписването на карнета от
абоната не е условие за легитимност на отчета. Оспорват се съображенията на
въззивника за значението на фактурите, като се посочва, че счетоводната
отчетност е водена съгласно изискванията на ЗСч и при определените в ОУ
процедури. По отношение на възражението за неравноправност на клаузи от Общите
условия се твърди, че същото е неконкретизирано.
Пред въззивната
инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения
от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден.
По
отношение допустимостта на решението, във въззивната жалба се твърди, че ищецът
е предявил 23 обективно кумулативно съединени искове,които не са
индивидуализирани и не е заплатена дължимата държавна такса по всеки от тях,
поради което районният съд е следвало да прекрати производството по делото и
като не е сторил това е постановил недопустим съдебен акт.
Въззивният
съд намира тези доводи за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК по искове за парични суми, произтичащи от периодични платежи
за определено време ,цената на иска се определя от сбора
на всички платежи. Понятието "периодични платежи" е изяснено в
задължителната практика на Върховния касационен съд - ТР № 3/18.05.12 г. по
тълк. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС - такива са
плащанията, които произтичат от единен правопораждащ факт, представляват
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи и падежът
им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни или плащанията - еднакви. В случая претенциите на ищеца
са основани на твърдения за наличие на облигационно правоотношение
между страните, по силата на което "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр.Враца предоставя ВиК услуги, а ответникът дължи периодично заплащане на същите въз
основа на издадени фактури. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че
когато се претендират суми въз основа на няколко фактури, цената на иска се
определя в зависимост от това дали плащанията са осъществени във връзка с един
общ правопораждащ юридически факт /договор/ или всяко от тях произтича или е
обусловено от наличието, респ. от липсата на конкретно облигационно
правоотношение. Доколкото в случая плащанията по фактурите касаят месечни начисления на суми като периодично платими цени
на доставка на услуги по договор, следва да се
приеме, че цената на иска подлежи на определяне по реда на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК, т.е. от сбора на сумите, а не въз основа на всяка фактура поотделно.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че районният съд е определил правилно
дължимата държавна такса и е извършил законосъобразна преценка относно
редовността на исковата молба. Дори и тази преценка да беше неправилна, това не
би довело до недопустимост на съдебния акт, каквито доводи се навеждат във
въззивната жалба, а би породило единствено задължение за въззивната инстанция
да отстрани процесуалните нарушения. Доколкото такива нарушения не се
констатират и обжалваният съдебен акт е допустим, то следва да бъде извършена
преценка относно правилността на същия.
Районен съд-Враца е сезиран със заявление
от "Водоснабдяване и канализация"ООД гр.Враца за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против А.Й.К. *** за следните вземания:1/сумата от 357,68 лв. главница - за
периода от 20.01.2017г. до 12.01.2018г. за незаплатена вода, доставена в жилище
на адрес гр. Враца, ул. "***"№3, вх.Б, ап.21,2/за сумата от 21.02
лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 19.02.2017г. до 18.04.2018г.,3/ за
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -16.05.2018г.
до окончателното й изплащане,4/за
направените деловодни разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса за
издаване на заповед за изпълнение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 2104/2018
год. по описа на РС-Враца ,и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и
следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 1345/18.05.2018г.
Заповедта е връчена на длъжника А.К. при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Районният
съд на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя с разпореждане
№6533/03.09.2018г. постановено по ч.гр.дело №1345/2018г., че може да предяви
иск за установяване на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на
заявителя на 04.09.2018 г. и в срока по чл.415 ал.1 от ГПК - на 26.09.2018
г.,същият е предявил иск пред РС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
В исковата молба ищецът "Водоснабдяване и канализация"ООД гр.Враца твърди, че ответницата А.К. е абонат на
дружеството,и е потребител на ВиК услуги.Поддържа се, че ответницата има
открита партида за жилище, находящо се в гр. Враца, ул. "***"№3,
вх.Б, ап.21, като за периода от 20.01.2017г.
до 12.01.2018г. на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в
размер на 357,68 лева/главница/. Задължението за заплащане на начислените лихви
върху главницата не е предмет на исковата претенция. С предявения установителен иск се иска да бъде признато за установено, че А.Й.К.
дължи на "Водоснабдяване и канализация"ООД гр.Враца обективираната в заповед за
изпълнение № 1345/18.05.2018 год. сума за главница и съдебни разноски.Претендира се и законна лихва върху главницата,
считано от 16.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства по опис.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №2104/2018 год. на РС-Враца.
В първоинстанционното
производство ответницата А.К. е призована по реда на чл.47 ал.1 ГПК,и на
основание ал.6 от същия текст й е назначен особен представител в лицето на адв.К.К.
*** на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК адв.К. е
депозирал писмен отговор,с който предявените искове са оспорени по основание и
размер.Оспорено е качеството на потребител на ответницата, тъй като са наведени
доводи, че същата може и да не е собственик на процесното жилище. Оспорена е
дължимостта на претендираните суми,оспорена е и счетоводната справка приложена
по делото. Поддържа се, че са предявени 23 обективно кумулативно съединени
установителни иска, тъй като всяка от фактурите представлява отделно вземане,по
което не е платена дължимата държавна такса.
От приетото и
неоспорено заключение на съдебно- счетоводната експертиза изготвено от вещото
лице Д.Р., което съдът приема като обосновано и компетентно се
установява, че за процесния имот находящ се в гр. Враца, ул. "***"№3,
вх.Б, ап.21 за периода от 20.01.2017г. до 12.01.2018г. е потребена вода в размер на 126 куб.м. и е начислена вода по общ
водомер в размер на 20.310 куб.м., на обща стойност 357.68 лв.
По делото е
представена справка от Агенция по вписванията-имотен регистър по партида на
ответницата, от която е видно, че К. е собственик на процесния имот, като на
26.02.2007г. е учредила договорна ипотека върху същия.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1
предл.1 ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането.
В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца или не дължи претендираното вземане.
Безспорно е
обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни
услуги ,и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на
територията на област Враца.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че А.К. има открита партида при ищеца за
извършвани от него В и К услуги, в имот находящ се в гр.Враца, ул. "***"
№3, вх.Б, ап.21. От представената справка от Служба по вписванията-Враца е
видно, че ответницата е собственик на процесния имот и липсват данни за
прехвърляне на собствеността.В тежест на ответницата е при твърдения в обратна
насока да установи същите.
Настоящият съдебен
състав намира, че така представените доказателства са достатъчни, за да бъде
прието за установено, че ответницата е собственик на имота,и в това свое
качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2,
б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл. 3 ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по
ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от
Наредбата и съгласно публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.
Редът, начинът и
формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна
вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно
правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал.1 и
ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
В случая е представено
заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на А.К., от който
се установява, че в жилището на ответницата на адрес гр.Враца, ул. "***"
№3, вх.Б, ап.21, има извършени реални отчети, за които са поставени подписи.
Едно от основните
възражения, които особеният представител прави с отговора на исковата молба и
поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че представеният карнет
не установява потребеното количество вода, тъй като не може да се установи дали
подписите са положени от ответницата К. и тъй като липсват подписи срещу всеки
запис.
Доколкото отчитането
на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената
разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се
приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни
могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване
на този представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от
лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя
да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов
представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа,
облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да
бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има
предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22
от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане
на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието
на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период,
приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35
от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за
период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително
в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за
двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че
потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи
грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с
което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира
оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3
и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не
по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни в тази
насока,съдът приема, че ответницата не е възразила срещу начина на отчитане и
начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно
начисляване, така както е отразено в представеното копие от карнета. Ето
защо съдът не възприема изложените от
процесуалния й представител доводи относно верността на посочените в карнета
данни за потребление в месеците през процесния период.
Следващото възражение
на особения представител на ответницата
е, че ищецът не е издал фактури за дължимата сума за доставена за месеца
вода и не е връчил същите на ответницата. В случая от представената с исковата
молба справка за начислени суми по партидата за имот на адрес гр.Враца, ул. ул.
"***" №3, вх.Б, ап.21, както и от експертното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 20.01.2017г. до
12.01.2018 г. по партидата на абоната са издадени 23 бр. фактури за доставяни в
имота на ответницата ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде
направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за
ежемесечно фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК
услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в
електронен вариант, които видно от заключението на експерта съдържат номер на
фактура, дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението,
както и че са присъединени към конкретна партида на абонат, водена от дружеството.
В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на
абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези
фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ,
според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за
плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да
изпадане длъжника в забава.
Наведените във
въззивната жалба доводи относно допуснати от районния съд процесуални нарушения
във връзка с направеното от особения представител оспорване съдържанието на
представените справки-извлечения за дължими суми, въззивният съд намира за
неоснователни. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че отразените в тези документи данни съответстват на действителното
фактическо положение, а доколкото справките нямат характер на официален
свидетелстващ документ, то при оспорването им не е необходимо откриване на
производство по реда на чл.193 ГПК.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено
отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз
основа на тези отчети ищецът на
основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за
ползваните от ответницата услуги. Няма данни ответницата да е подала
предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за нея е възникнало
насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените
услуги. В тежест на ответницата е било да докаже погасяването на задълженията
си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът
приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно от заключението на
вещото лице по назначената и изслушана счетоводна експертиза, данните за
консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период,
съответстват на отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме,
че вземането е доказано и по размер.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. По отношение на
Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр.Враца, извлечение от които е приложено по
делото,първоинстанционният съд не е коментирал
възраженията на особения представител на ответника,но при извършената служебна справка на общодостъпната интернет страница на
ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от
ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006 г., и представеното по делото извлечение
съответства на текста.
Предвид констатацията, че Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД
гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Настоящият съдебен
състав не споделя и изложените от особения представител на ответника доводи за
наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на ВиК дружеството. Особеният
представител не е посочил конкретните клаузи, които счита за неравноправни, но
със съдебната практика - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на
I т.о. на ВКС, се приема, че първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В разпоредбата
на §
12а ДР на ЗЗП /съответстваща на чл.
1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/
изрично е посочено, че извън предметния обхват на Закона за защита на
потребителите остават договорни клаузи, които отразяват законови или
подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в
областта на транспорта. В случая, в разпоредбите от процесните Общи условия са
възпроизведени почти изцяло разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
ВиК услуги. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че Общите условия
на ВиК дружеството са одобрени от ДКЕВР, а сред принципите, въз основа на които
комисията осъществява своята дейност са и предотвратяване на злоупотреба с
господстващо положение и защита на интересите на потребителите /чл.
7, т.2 и т.3
ЗРВКУ/. Освен това съдът констатира, че клаузите
на ОУ не са ограничаващи или изключващи законните права на абонатите : съдържат
достатъчно гаранции за изпълнение на задълженията на дружеството, включително
по отчитане на консумираната вода; позволяват подаване на възражения от абоната
и пр. С оглед на тези съображения
предвидения в ОУ ред за отчитане и заплащане
на доставяните услуги следва да бъде зачетен и приложен.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за
процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е
издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни
ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите,
поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните
фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради
което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.
Като е достигнал до
същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото въззивницата А.Й.К.
на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде осъдена да заплати на "Водоснабдяване
и канализация"ООД гр.Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.,и разноските за назначения на ответницата особен представител в размер на 300.00
лв.,или общо сумата в размер на 400.00 лв.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представляваната от него страна,а именно въззивника К..Дължимата държавна такса
се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено,в тежест на
въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на
общо 25 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№421/15.05.2019 год. по гр.дело №4327/2018 год. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА А.Й.К., с ЕГН ********** ***1 да заплати на "Водоснабдяване и
канализация"ООД гр.Враца, представлявано от А.П.-управител,с адрес на
управление гр.Враца, ул."Ал.Стамболийски"№2, с ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА А.Й.К., с ЕГН ********** ***1 да заплати по сметка на Окръжен съд–
Враца държавна такса в размер на 25 лева
за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.