№ 167
гр. Перник, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200259 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Г. К. М., ЕГН **********, чрез пълномощник
– адв. В. Т., срещу Наказателно постановление №24-1158-002068 от
31.07.2024г., издадено от началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на
МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания: глоба 800.00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок 6 /шест/ месеца за това, че на 17.09.2023 г., в 15.16 часа, в общ.
Перник, движейки се по АМ Струма, в посока към град София, като водач на
МПС – л.а. “БМВ М4 Компетишън“, с рег. №*****, при разрешена за извън
населено място максимална скорост на движение 120 км/ч., въведена с ПЗ
В26, се движил със 161 км/ч. /наказуема скорост/, като нарушението е
установено и заснето с АТСС, тип АRH САМ S1, №120С52С и е системно по
смисъла на §6, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението
по пътищата – нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител, оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за
отмяната му. Релевира възражения, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, както и че отговорността му за вмененото
административно нарушение е ангажирана в нарушение на материалния
закон. Обосновава и теза за изтекла давност за административнонаказателно
преследване, предвид съставянето на АУАН след изтичане на тримесечния
1
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Оспорва се и
квалификацията на нарушението като системно извършено и се излагат
възражения, че събраните доказателства не обосноват приложения от АНО
по–тежко наказуем административнонаказателен състав.
Тезите в жалбата пълномощникът поддържа и в съдебното заседание, в
което жалбоподателят не е участвал лично.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно
заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 17.09.2023г., 15.16 часа, по автомагистрала „Струма“, с посока към
град София, се движело МПС – л.а. “БМВ М4 Компетишън“, с рег. №*****. В
района на км.24+500, Община Перник, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, №120С52С, насочена към приближаващия трафик, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства. в
стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост за движение извън
населено място, за посоката на жалбоподателя, била 120/км/ч., въведена с ПЗ
В26, монтиран при км. 26+570. В 15.16 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-7262/18.09.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
движение от 166 км/ч..
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, е собственост на Г. К.
М., ЕГН **********. Предвид стойността на превишението на скоростта
/получена след съответно приспадане от измерената скорост от 166 км/ч на
допустимата грешка при измерването/ и следващите се за нарушението
наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
а производството продължило по общите правила – с действия по съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Материалите по образуваната административна преписка били
възложени за работа на свид. Р. Г. А. – мл. автоконтрольор в сектор ПП –
ОДМВР Перник, който съставил и изпратил писмена покана до вписания в
регистрите на КАТ собственик на МПС да се яви за изясняване на
обстоятелствата по случая в двуседмичен срок от получаването. Поканата
била връчен на Г. М. на 31.05.2024г.
На 05.06.2024г. жалбоподателят се явил в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – Перник и предоставил изисканата от него информация във връзка с
2
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В декларация от същата дата посочил, че на
17.09.2023г., около 15.16 часа, лично е управлявал собственият си лек
автомобил „БМВ М4 Компетишън“, с рег. №*****.
Въз основа на така установеното фактическо положение и след
констатирани чрез справка в АИС АНД предходни наказвания за същите по
вид нарушения, на 02.07.2024г. свидетелят Р. А. образувал
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН серия AД,
№108549 срещу М., като приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като извън населено място /АМ Струма, общ.
Перник/, е превишила максимално разрешената скорост от 120 км/ч., въведена
с ПЗ В26, движейки се със 161 км/ч. /получена след приспадане на
допустимата грешка при измерването +/- 3% от измерената стойност на
скоростта – 166 км/ч./, както и че административното нарушение е извършено
в условията на системност по смисъл на §6, т.62 от ДР на ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, като в съдържанието му
било отразено, че няма възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 31.07.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП
наложил административни наказания на Г. М. за установеното нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено системно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетеля Р. Г. А., както и
приетите писмени доказателства: АУАН серия AД, №108549/02.07.2024 г.,
справка за собственост от централна база данни – КАТ, разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка №120с52с/0051666, Протокол
за използване на АТСС, рег. №1158р-7262/18.09.2023г. и снимка за
разположението му, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване,
с приложение към удостоверението, Протокол от проверка №045-СГ-
ИСИС/31.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №313з-
1632/02.12.2021г. на Директор ОД МВР – Перник, справка за нарушител
/водач, покана до Г. М., връчена на 31.05.2024г., декларация по чл.188 от
Закона за движение по пътищата, писмо, изх. № 11-00-65 от 10.03.2025г. от
директор Областно пътно управление – Перник, ведно с извадка от схема за
организация на движението в процесния участък към датата на нарушението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът не
3
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Възраженията в тази насока, изложени в жалбата са неоснователни.
Наказателното постановление е издадено при спазване на императивните
изисквания към съдържанието му и в съответствие с процесуалните правила –
нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства,
относими към фактическия състав на посоченото административно
нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране,
поради което правото на защита на жалбоподателя не ограничено. Мястото на
нарушението е описано ясно и с необходимата конкретика, означени са и
всички обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на
нарушението и елементите от обективната страна на
административнонаказателната норма.
Доказана е и материалната компетентност на административнонакзаващия
орган, правомощията на когото произтичат от приетата като писмено
доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи.
Съдът не констатира отклонение от изискванията по чл.40 и следващите
от ЗАНН при съставяне, предявяване и връчване на АУАН. При липса на
направени възражения от страна на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект срещу констатациите в акта
при съставянето му, респ. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган
очевидно е счел обстоятелствата по делото за безспорни и, основавайки се на
събраните по преписката доказателства, е издал наказателно постановление. В
този аспект АНО не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН във връзка с произнасянето си по преписката. Доколко изводите му за
фактите и правото са доказателствено обосновани и законосъобразни, то това
е въпрос по същество.
Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и от гледна точка
уведомяването за възможността административнонаказателното производство
да приключи със споразумение по чл.58г от ЗАНН, каквото възражение е
наведено в жалбата. Видно е от оформената под съдържанието на АУАН
разписка, че при връчване на препис на жалбоподателя, последният е
уведомен писмено и за правото да отправи предложение до наказващия орган
за сключване на споразумение, макар в казуса този ред да е бил неприложим,
предвид приетото от актосъставителя и АНО, че нарушението е системно и
предвид ограничението в чл.58г, ал.2 от ЗАНН.
Съдът не споделя и довода, че при съставяне на АУАН не е спазен
тримесечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата
предвижда, че „не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“ Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК
на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни и са установени в условията на алтернативност, поради което
изтичането на който и да е от тях има за последица преклудиране на
възможността за образуване на административнонаказателно производство,
респ. погасява се възможността законосъобразно да бъде реализирана
4
отговорността на нарушителя за установеното административно нарушение.
Началото на едногодишния срок тече от датата на извършване на
нарушението, а началото на тримесечната давност е обусловено от
откриването на нарушителя. Следователно, в случаите, в които е установено
извършено нарушение, но не е установено кой е неговият автор, то кратката
давност за административнонаказателно преследване ще започне от откриване
на нарушителя.
В конкретния случай се касае за нарушение, установено с АТСС, т.е., при
констатирането му на контролните органи е известно МПС, с което
нарушението е извършено, но не и самоличността на нарушителя. Известно е,
че освен собственика на МПС всяко друго лице, на което последният е
предоставил превозното си средство, може да е автор на нарушение от вида на
процесното при управление на чуждото МПС. Затова в нормата на чл.188,
ал.1, изр.1 от ЗДвП субектите на нарушението са определени алтернативно,
като законодателят е създал и гаранция наказание да понесе действителния
автор на нарушението предвиждайки, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Упражняването от собственика /или вписаният в свидетелството за
регистрация на МПС ползвател/ на правото по чл.188 от ЗДвП – да посочи на
кого е предоставил своето моторно превозно средство, с което е извършено
нарушение, е легална възможност, произвеждаща действие в две посоки –
нарушителят по презумпция /собственикът или легитимният ползвател/ да
освободи себе си от отговорност за нарушение, което не е извършил, както и
да се разкрие действителният извършител и именно той да понесе наказание
за него, в съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че
административнонаказателната отговорност е лична.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, каквото е и
процесното, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава
на собственика/ползвателя до оборване на законовата презумпция чрез
изпълнение на предвидената процедура за посочване на действителния
нарушител. Ето защо, на собственика/ползвателя се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен
срок от получаването на така издадения ЕФ наказаният може да упражни
възможност, регламентирана в чл.189, ал.5 от ЗДвП – да подаде писмена
декларация в съответната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, с което да произведе предвидените в закона правни
последици – анулиране на електронния фиш и издаване на друг срещу лицето,
посочено в декларацията.
Този ред за установяване автора на нарушението не се прилага, когато за
последното е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, видно от
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тези случаи
административнонаказателното производство се развива по общите правила –
със съставяне на АУАН срещу лицето, установено като нарушител, и издаване
на наказателно постановление. Започването на административнонаказателно
5
производство по общия ред срещу конкретно лице за нарушение, установено с
АТСС, предполага изясняване на авторството преди съставянето на АУАН.
Презумпцията, че е отговорен собственика тук не се прилага, а действа общия
принцип за личната отговорност за извършеното административно нарушение
по чл. 24, ал. 1 ЗАНН.
В случая, след обработка на заснетото с АТСС нарушение и установяване
на собственика на МПС, контролният орган е констатирал, че той вече е
наказван за други нарушения от същия вид и е счел, че процесното нарушение
е системно по смисъла на §6, т.62 от ДР на ЗДвП. За системно нарушение по
чл.182, ал.2, т. 4-6 от ЗДвП нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП предвижда
наказване с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
Следователно, съкратената специална процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в казуса е била
неприложима спрямо собственика към момента на установяване на
нарушението, предвид данните за предходните наказвания и произтичащата
от това правна квалификация на деянието. Необходимо е било да се установи
по безспорен начин кой е бил водач на автомобила, с който нарушението е
извършено, както с оглед обоснована преценка за квалифицирането му по по-
тежкия административнонаказателен състав, така и с оглед реда за
ангажиране на неговата отговорност. Това е станало на 05.06.2024 год., когато
жалбоподателят, като собственик на МПС, след като е получил изпратената
покана, се е явил в Сектор ПП и е предоставил изисканата от него
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП и управлението
на собственото му МПС на датата, на която с него е извършено нарушение на
скоростния режим. В попълнена декларация от същата дата Г. М. е
декларирал, че той е управлявал автомобила на 17.09.2023г. Следователно, на
05.06.2024г. е бил установен нарушителя, както и точната квалификация на
извършеното нарушение, предполагащо ангажиране
административнонаказателна отговорност по общия ред със съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление.
От тази датата /05.06.2024г./ тече и тримесечният давностен срок за
образуване на администартивнонаказателно производство срещу нарушителя
Г. М.. Видно е, че АУАН срещу него е съставен в рамките на срока, а именно
на 02.07.2024г., поради което възражението за недопустимост на
административнонаказателното производство е неоснователно. Към датата
на съставяне на АУАН не е изтекъл и по-дългият едногодишен давностен срок
от извършване на нарушението, спазен и шестмесечният срок за издаване на
наказателното постановление .
По същество:
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност
за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, попадащ
извън населено място, е управлявал автомобил, негова собственост, с
превишена скорост, тъй като с преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№120с52с, скоростта му на движение е фиксирана на 161 км/ч. Както вече се
посочи, в декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, М. е декларирал, че на
6
визираните дата и час лично е управлявал превозното средство, поради което
този факт се приема за доказан.
По делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/система - мобилна/преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с №120С52С, с каквито съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза.
Приетите удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и
протокол от проверка проверка №045-СГ-ИСИС/31.03.2023г. удостоверяват,
че същата система за контрол на скоростта е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения
тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че
АТСС, с което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в НП,
е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните
МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на акта и наказателното постановление, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – АМ Струма, км. 24+500, Община Перник, времето на работа с
него, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в акта и постановлението място, дата и
час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на разрешената максимална
скорост от 120 км/ч извън населено място, въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21,
ал.2 от ЗДвП, установяващо се от предоставената информация от
администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. 11-00-
65/10.03.2025г. от директор ОПУ – Перник.
В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на движение
на контролираните МПС е гр. Дупница – град София и че същите са заснемани
при приближаване, съответстващо на снимковия материал, което напълно
кореспондира на въведените данни в съставения акт и в обжалваното
наказателно постановление относно посоката на движение на нарушителя.
Приетата по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от
7
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС, да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено със съответните записи. Същият се цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приетия снимков материал, в който са означени дата и
час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола
и акта/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието
на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е веществено доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издадено обжалваното
наказателно постановление. На снимковия материал, изискан допълнително
от АНО, достатъчно ясно се наблюдава именно автомобила, визиран в НП
/като марка и регистрационен номер/, заснет при приближаването му към
СПУКС, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш, следователно това е превозното средство, с което
е извършено нарушението.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на наказателното постановление обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
8
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за автомагистрала е 140 км/ч. С
ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 120 км/ч.,
поради което квалификацията на нарушението е правилна.
Доказано е чрез приетата справка за собственост от ЦБД - КАТ, че
жалбоподателят Г. М. е собственик на МПС, при управлението на което е
извършено административното нарушение, следователно, съгласно чл.188,
ал.1, предл.1 от ЗДвП същият е субект на същото и следва да понесе
отговорност за него. М. е потвърдил пред актосъставителя - свид. Р. А., че е
автор на нарушението, като на 05.06.2024 г. писмено е декларирал, че на
17.09.2023г., 15.16 ч., лично е управлявал превозното средство. Ето защо
законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Г. М. е управлявал описаното превозно средство
извън населено място със скорост над разрешената, установена с технически
изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120с52с, поради
което законосъобразно отговорността му е ангажирана по
административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, вр. чл.28, ал.7 от ЗАНН.
По отношение административното наказване:
АНО е квалифициран нарушението като системно извършено и е
приложил административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.5, вр. ал.2,
т.5 от ЗДвП. Установената в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП по-тежка санкция
за нарушение, извършено системно, законодателят е предвидил да се налага
при по-съществени превишения на разрешената скорост на движение, видно
от изчерпателното им посочване - по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6
на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДвП "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение“. В случая за доказване на признака „системност“, квалифициращ
нарушението като системно извършено и обуславящ по-тежко наказване,
АНО, носещ доказателствената тежест в процеса, се е позовал на
обстоятелството, че Г. М. е извършил три или повече пъти същото по вид
нарушение /по чл.182, ал.1, т.4-6; чл.182, ал.2, т.4-6; чл.182, ал.3, т.4-6/ в
едногодишен срок от влизането в сила на първия електронен фиш, като е
посочил електронни фишове: серия К, № 6526206, серия К, № 6526698 и
серия К, № 6595324, трите връчени на 22.06.2023г. и влезли в сила на
9
07.07.2023г.. Макар в обстоятелствената част на наказателното постановление
да не посочено конкретно, от приетата по делото справка-картон на водач,
издадена от Сектор ПП, се установява, че трите ЕФ са съставени през
м.11.2022г. за извършени нарушения по чл.21, ал.2 от ЗДвП и за тях М. е
наказан на основание чл.182, ал.2, т.4 и 5 от ЗДвП. Всички тези обстоятелства
е следвало да намерят отражение при описание на нарушението в акта и
наказателното постановление, доколкото имат значение за преценка относно
съставомерния квалифициращ признак на процесното нарушение като
системно извършено, както и относно упражняване правото на защита.
Цитираните три броя електронни фишове, с които АНО обосновава
системност на нарушението, по негово твърдение са влезли в сила на една и
съща дата 07.07.2023г. Следователно, процесното нарушение е единственото
извършено след влизането в сила на трите цитирани ЕФ. Нарушенията по
последните не се включват поотделно /като три броя/ в групата на
"нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок" по
смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, тъй като издадените за тях ЕФ са влезли в
сила на една и съща дата. След тази дата е установено само едно нарушение –
процесното.
Оттук съдът приема, че административнонаказващият орган не е
мотивирал признака системност, квалифициращ обективната страна на
процесното нарушение. Такава квалификация не се извежда и от визираната
по-горе справка за налаганите наказания на жалбоподателя, в която
отсъстват други НП или електронни фишове за нарушения, визирани в чл.182,
ал.5 от ЗДвП, извършени след влизане в сила на трите цитирани електронни
фиша.
Събраните по делото доказателства не са достатъчни и за
преквалификация на нарушението като повторно извършено и налагане на
наказание на основание разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП.
Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Безспорно, съпоставянето на цитираните в обстоятелствената част на
акта и постановлението три електронни фиша с датата на процесното
нарушение формално сочи, че последното е осъществено в едногодишния
срок по-горе.
Въпреки това, съдът приема, че влизането в сила на по-рано издадените
ЕФ и датата, на която се е случило това, не са безспорно доказани факти, тъй
като АНО не е представил доказателства за връчването им по предвидения
ред. Въведените в АИС АНД данни в тази насока не са достатъчни за друг
извод.
Разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1 от ЗДвП в действащата редакция към
датата на нарушенията по ЕФ: серия К, №6526206 на ОДМВР Кюстендил,
серия К, № 6526698 и серия К, № 6595324 на ОДМВР Перник, а и към датата
на отбелязаното връчване на същите /22.06.2023г./, предвижда, че
електронният фиш се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 ЗДП с
10
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им .
Такива доказателства АНО не е ангажирал в производството.
Разпечатки на цитираните три електронни фиша не са приобщавани по
преписката, не са представени разписки за връчване на същите, липсват и
доказателства връчването да е извършено чрез алтернативно предвидения в
разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП начин – чрез съответно длъжностно лице от
службата за контрол. Връчването по този ред е следвало да се удостовери чрез
нарочно съставена разписка, подписана от лицето, за което са предназначени
книжата, с отбелязване датата на връчването, името и длъжността на лицето,
което го е извършило, съгласно правилата в чл.180, ал.1 и чл.181, ал.2 от НПК,
намиращи приложение и в административнонаказателното производство
съгласно нормата на чл.84 от ЗАНН.
В случая този ред не е спазен, поради което не може да се приеме, че ЕФ,
обосноваващи повторността, са връчени на наказания и то на означената в
приетата по делото справка – картон на водача дата, а оттук - че са влезли в
сила на датата, посочена в акта и наказателното постановление .
Така мотивиран съдът приема, че твърдяното в процесното наказателно
постановление по-ранно наказване на Г. М. за същите по вид нарушения не е
доказано, което не дава възможност процесното нарушение да бъде
квалифицирано и като повторно извършено.
Касае се за обстоятелства, включени в предмета на доказване и
доказателствената тежест относно тях лежи върху АНО.
Изложеното мотивира упражняване на правомощието съдът да измени
административнонаказателния акт като преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние и приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е изменение на
обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН..
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.2, т.5, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано, поради
което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този смисъл,
съдът следва да измени акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН, като в съответствие с
материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек състав.
Правото за защита на наказания не се нарушава, тъй като се е защитавал
срещу идентични факти и положението му се смекчава с налагане на
наказание глоба в по-нисък размер и не се налага наказание лишаване от право
да управлява МПС.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая се касае се
за превишение от 41 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
11
допустимата техническа грешка +/-3 % над 100км/ч. от фактически
измерената скорост 166 км/ч./, поради което за нарушението е приложима
санкцията по т.5 от визираната разпоредба. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост от 41 до 50 км/ч. наказание,
определено в абсолютен размер – глоба 400 лв., изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Намаляване на
наказанието под законоустановения размер законът не допуска. По
съображенията, които се изложиха именно такова наказание следва да понесе
жалбоподателят.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят Г. Н. претендира
присъждане на разноски, произтичащи от заплатено възнаграждение на
адвоката, осъществявал процесуално представителство в производството,
както и от заплатена държавна такса за образуване на производството.
Въпреки изхода на делото и своевременно направеното искане съдът счита, че
няма основание за присъждане на разноски в негова полза. От приложените
договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024г., сключен между него и
адв. В. Т., пълномощно, фактура №39 от 09.12.2024г. и списък на разноските
се установява, че страните са договорили възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело 2400 лева /от които 400 лв. - начислен
ДДС/, като е отразено, че същото е платимо по посочена в договора банкова
сметка на пълномощника адв. В. Т.. По делото, до приключването му пред
настоящата съдебна инстанция, не са представени доказателства
жалбоподателят Г. М. реално да е заплатил договореното възнаграждение чрез
превод на сумата по банков път по сметка на пълномощника /например
преводно нареждане или извлечение от банкова сметка/, за да има основание
да се претендира възстановяване на платеното или на част от него /в
зависимост от изхода на делото/ от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт /в този смисъл са т.1 и т.11 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Представената фактура не представлява документ, установяващ реално
плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
По отношение претендираните разноски за заплатена такса 10 лв. за
образуване на производството, удостоверено с представено преводно
нареждане от 11.12.2024г., разноски на това основание не се присъждат, тъй
като държавна такса за образуване на производство по чл.58д и следващите от
ЗАНН не се дължи, т.е. сумата е недължимо внесена.
Ето защо претенцията на жалбоподателя, заявена чрез пълномощника,
следва да се остави без уважение.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24-1158-002068 от 31.07.2024г.,
издадено от началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР -
Перник, с което на Г. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от Закона за движението по
пътищата са наложени административни наказания: глоба 800.00 /осемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 /шест/ месеца за
системно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като за същото нарушение - по
чл.21, ал.2 от ЗДвП в основния състав, на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП
налага глоба 400 /четиристотин/ лева.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя /за заплатено адвокатско възнаграждение 2400 лева и 10 лева –
за държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13