РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Перник , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник против Решение № 260217 от
22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1618 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Община Перник обратен иск срещу Е. Д. Б. за
осъждане на последната да заплати сумата от 2021.78лева главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., лихва в размер на 243.74 лева
за периода от 09.08.2016год. до 07.11.2018год. , за общинско жилище с адрес: *** .
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа
неправилност на извода на първоинстанционния съд, за недоказаност на облигационно
правоотношение между Община Перник и ответника по обратния иск след ***год. , като
твърди, че по безспорен начин било доказано, че със Заповед № ***год. е удължен срока на
настанителната заповед от ***год. с още 10 години. Сочи ,че заповед № ***год. не е
отменена,нито са налице доказателства за изземване на общинския имот по реда на чл.65,
ал.1 от ЗОС. Излага ,че съгласно чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД наемателят има задължения да
заплаща консумативите,свързани с ползването на вещта,поради което претендираните суми
се явяват дължими. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, като им се
присъдят направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна Е.Б. ,чрез особения й представител адв. Е.В. е подала в срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, в който е оспорила въззивната жалба и е изложила
доводи за нейната неоснователност. Поддържа ,че договорът за наем не е сключен с
Община Перник, а с „ Жилфонд“ ЕООД и че не е поемала задължения за заплащане на
1
потребена топлоенергия ,поради което не дължи заплащане на такава. Моли съда да
потвърди решението в оспорената му част, като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция „Топлофикация Перник“ АД е депозирало молба, с която
моли решението по главния иск да бъде потвърдено, но в тази част решението не е предмет
на въззивен контрол.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. вр.124 от
ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. срещу Община Перник за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2265.52 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена, топлинна енергия за апартамент
общинско жилище, находящо се в ***, от които главница в размер на 2021.78 лева за
периода от 01.06.2016 г. до 07.11.2018год. включително, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 243.74 лева за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата от 2 021.78лева , считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № ***год. на ПРС.
Ответникът е оспорил иска.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Е. Д. Б. , за която
се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на
настаняването , както и към датата на депозиране на отговора на исковата молба, респ.
искането му за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от Община Перник против
Е. С. А. К. за осъждане на ответницата по обратния иск да заплати на Община Перник
сумата, за която е осъдена Общината – главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното
издължаване на сумите.
Ответницата по обратния иск е оспорила същия. Поддържала е ,че няма качеството
потребител на топлинна енергия ,както и направила възражение за изтекла погасителна
давност
С обжалваното решение изцяло е уважен предявеният установителен иск и е
отхвърлен обратният иск, като съдът е приел, че договорът за наем е сключен с „ Жилфонд“
ЕООД ,което е отделен правен субект от ищеца по обратния иск,както и че ответницата не е
поела задължение за заплащане на топлоенергия, подавана в наетото жилище.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл.269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
С решение № 260217 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 1618/2020 г. е признато за
установено, че Община Перник дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сума в размер на
1591.41 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 13.01.2017год. до 30.04.2018год. , както
и сумата от 165.87лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.03.2017 г.
до 07.11.2018год. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение по ч.гр.д. № 86/2020 г. на ПРС, като са отхвърлени като неоснователни
предявените по реда на чл.219, ал.3 от ГПК обратни искове от Община Перник за осъждане
на Е.Б. да заплати сумата от 1591.41лева /част от претендираната сума от 2021.78 лева/,
представляващи незаплатени разходи за ползване на имот, изразяващи се за стойността на
топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
13.01.2017 г. до 30.04.2018 г./част от претендирания период 01.06.2016год. до
30.04.2018год./ , както и сумата от 165.87 лева /част от претендираната такава в размер на
243.74лева / – лихва за забава за периода от 08.03.2017год. до 07.11.2018год./ част от
притендирания период 09.08.2016 г. до 07.11.2018год.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е ответника
Община Перник, както и не е било спорно между страните по обратния иск, а и от
приложената в първоинстанционното производство заповед № **год. на Кмета на Община
Перник се установява, че Е.Б. ,заедно с дъщеря й М. Н. са настанени в общинско жилище за
отдаване под наем на адрес в ***. В заповедта изрично е посочени титуляра на заповедта да
открие абонаментни номера на свое име във „ВиК“ и „Електроразпределение“ , като сумите
за потребена ел.енергия и „ В и К“ услуги се заплащат от ответницата Б. и членовете на
семейството й .
В цитираната заповед е посочено ,че срокът за настаняване е 3 години,който срок е
продължен със Заповед № ***год. на Кмета на Община Перник до промяна на
обстоятелствата по чл.11, ал.1 от НУРУРОЖ,но не повече от 10 години.
Пред районния съд не е бил спорен факта, че имотът, описан в заповедта за
настаняване е идентичен с имота, описан в исковата молба,като чрез допусната съдебно-
техническа експертиза е установено ,че през процесния период в имота е подавана и
ползвана топлинна енергия и БТВ.
От направената от първоинстанционния съд служебна справка по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009год. се установява ,че от ***год. постоянният и настоящ адрес на
ответницата по обратния иск е идентичен с административния адрес на топлоснабденото
жилище.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че
предявеният обратен иск е основателен. Между страните по този иск е било създадено
наемно правоотношение и по силата на чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД за наемателя е
възникнало задължението да заплаща и разходите, свързани с ползването на вещта. Липсата
на доказателства за постигната нарочна уговорка за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия, не е основание за отхвърляне на иска, защото това задължение произтича
от законова разпоредба. Както се посочи, ответницата е настанена в имота по силата на
описаните по-горе заповеди, като няма данни действието на настанителната заповед да е
преустановено през процесния период. Не се твърди , а и не се установява преди и в течение
на исковия период да е настъпило някое от обстоятелствата по чл.11, ал.1 от
НУРУРОЖ,нито имотът да е иззет по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС . Следва да се отбележи ,че
ответницата не е оспорила наличието на наемно правоотношение относно топлоснабдения
имот ,като доводи за липса на токова излага едва във въззивната жалба, запознавайки се с
мотивите на първоинстанционния съдебен акт. С писмения отговор по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът следва да вземе отношения по допустимостта и основателността на исковата
претенция ,като изложи всички свои възражения и доводи,както и да изчерпа
доказателствените си искания. Пропускайки тази възможност, ответникът губи
възможността да направи това на по-късен етап ,респ. ако е сторил това с въззивната жалба -
3
то те са преклудирани и липсва основания да бъдат разглеждани.
Ответницата по обратния иск поддържа ,че не е доказано качеството й на потребител
на топлинна енергия.Преценката дали същата има такова качество би била от значение ако
бе ответник по предявения от „ топлофикация Перник“ АД гр.П. главен иск. Съдът обаче не
е сезиран с такъв иск и съответно за изхода на спора е без значение дали Е.Б. е клиент на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
Предвид на гореизложеното, въззивната инстанция намира предявения обратен иск
за сума в размер на 1591.41лева,представляваща стойността на ползвана ,но незаплатена
топлинна енергия за периода от 13.01.2017год. до 30.04.2018год. и 165.87лева лихва за
периода от 08.03.2017год. до 07.11.2018год. за основателен .
С оглед основателността на исковата претенция съдът намира , че следва да се
произнесе по направеното от ответницата по обратния иск възражение за погасителна
давност, което се явява релевантно единствено за периода 13.01.2017год. до 07.02.2017год.
Възражението е неоснователно . Идентично възражение за погасителна давност е направено
от ответника по главния иск и то,по главния иск, е прието за неоснователно. Предвид
обусловеността, в която се намират главният и обратен иск, липсва основание настоящия
състав да прави различни изводи относно давността от изложените такива от районния съд
във влязлото в сила решение, постановено по главния иск.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният обратен
иск е основателен и доказан, поради което и обжалваното решение в частта му, с която този
иск е отхвърлен, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което
ответницата да бъде осъдена да заплати на Община Перник претендираните суми.
Обратният иск следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след като Община
Перник заплати присъдените с решението суми на ищеца.
Предвид изхода на спора в полза на Община Перник следва да бъдат присъдени
направените по обратния иск разноски пред двете инстанции в общ размер на 523.92лева.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260217/22.02.2021год. , постановено по гр.д. № 01618 по описа
на Районен съд – Перник за 2020 г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Община
Перник осъдителен иск за осъждане на Е. Д. Б. да заплати сумата от 1591.41лева ,
представляваща незаплатени разходи за ползване на имот, изразяващи се за стойността на
топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
13.01.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 165.87 лева – лихва за забава за периода от
08.03.2017 г. до 07.11.2018 г. като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Е. Д. Б. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК
********* сумата 1591.41лева , представляваща незаплатени разходи за ползване на имот,
изразяващи се за стойността на топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода от 13.01.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 165.87 лева
– лихва за забава за периода от 08.03.2017 г. до 07.11.2018 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.06.2020 г., както и сумата от 645.29лева , представляваща
направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи
и юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител , ПРИ
УСЛОВИЕ, ЧЕ Община Перник заплати на "Топлофикация- Перник "АД, гр. П.
присъдените с решението суми.
4
ОСЪЖДА Е. Д. Б. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК
********* сумата от 523.92лева, представляваща направени разноски в производството по
обратния иск пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5