Р
Е Ш Е Н И Е
№ 150/19.7.2018г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На четвърти юли 2018
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 131 по описа на 2018 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК
във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ж.Д.Т. с ЕГН **********,***, чрез адв. М.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0813-000075 от 13.03.2018 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна полиция, с
която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1,
буква „а“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и постановена в нарушение на
административно производствените правила и материалния закон. Претендира
се отмяна на административния акт, като е направено и
особено искане за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на
същия. Последното е оставено без уважение с Определение № 218/23.05.2018г. по
делото, което е оспорено от Т. пред ВАС. С Определение № 8731/27.06.2018г. по адм. дело № 7710/2018г., състав на седмо отделение на ВАС е
оставил в сила Определение № 218/23.05.2018г.
В съдебно заседание оспорващия своевременно и редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител, който поддържа жалбата и
направено в същата искане, като в пледоарията си по същество прави ново искане
за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0813-000075 от 13.03.2018г.,
позовавайки се на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
За ответната страна ВПД Началник
сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор
Пътна полиция, се явява процесуален представител юрисконсулт А.,
която оспорва жалбата. Сочи, че процесната ЗПАМ е издадена
след като административният орган е бил уведомен с писмо от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Ямбол, към което е приложена медицинска справка
от д-р Л.Д., от която е било видно, че
жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за годност на водачите на
МПС, с оглед на което при условията на обвързана компетентност напълно
законосъобразно Началникът на Сектор „Пътна полиция“ е издал оспорвания
административен акт. Претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна ведно
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за
установено следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателя Ж.Д.Т. притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство/СУМПС/, валидно до 19.05.2019г., с
придобита категория В, съгласно протокол № 146 от 19.04.1988г. Същият притежава
и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, издадено на 15.03.2016г.
от ИА „ Автомобилна администрация“, както и удостоверение за психологическа
годност № 340911, валидно до 14.03.2019г.
По искане на РП –Ямбол с правно
основание чл. 157 от ЗЗ, Ж.Т. да бъде настанен на задължително лечение в
специализирано здравно заведение от наличното му психично заболяване е
образувано чнд № 897/2017г. по описа на Районен съд –Ямбол.
С Решение № 273/07.08.2017г. по делото, влязло в сила на 15.08.2017г., ЯРС е
отказал на настани Т. на задължително
стационарно лечение, като му е определил задължително амбулаторно лечение от наличното му психично заболяване –
невроза-невротична декомпенсация с наличие на натрапливост за срок от три месеца, като го е задължил да
посещава психиатричен кабинет при МБАЛ „**“
гр.Ямбол не по-рядко от веднъж месечно и да спазва предписаното му лечение.
Препис от така постановеното решение е изпратено с писмо изх. № 5542/22.08.2017г. на управителя на МБАЛ „**“ гр.Ямбол за сведение и изпълнение.
Във връзка с изискана информация от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, д-р Л.Д.
–н-к отделение по психиатрия на МБАЛ „**“ гр.Ямбол е изготвила медицинска
справка с изх. № 26/28.02.2018г. в която е посочено, че Ж.Д.Т. боледува от
психично заболяване - налудно разстройство и към
момента не е годен за водач на МПС – група 1.
Копие от медицинската справка е предоставена с
писмо рег. № 16-00-34-1024#3 от
02.03.2018г. по описа на ОО “АА“ на органите на ОД на МВР гр.Ямбол за преценка
по компетентност, относно наличието на основания за прилагане на ПАМ на осн.
чл. 171, т.1 от ЗДвП, каквито правомощия органите на автомобилната
администрация нямат.
Със Заповед № 18-0813-000075 от 13.03.2018 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна полиция по
отношение на оспорващия Т. е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „а“ ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС
до отпадане на основанието за това. Като фактическо основание за
издаване на заповедта, адм. орган е посочил
следното:“ видно от медицинска справка с изх. № 26/28.02.2018г. от д-р Л.Д. –началник отделение по психиатрия на
МБАЛ „**“ гр.Ямбол, Ж.Д.Т. боледува от психично заболяване- налудно
разстройство, видимо не отговаря на медицинските или психологически
изисквания за водач на МПС“.
Заповедта е връчена лично на Т.
на 08.05.2018г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а
жалбата му е подадена директно в Адм. съд - Ямбол с вх.№ 1014 от 10.05.2018 г.
По делото е приложена цялата
преписка послужила за издаване на оспорения административен акт, като
допълнително са приети: писмо с изх. №
1617 от 12.06.2018 г., подписано от Изпълнителния директор на МБАЛ „**“ АД гр.
Ямбол, ведно с приложената към същото Медицинска справка с изх. № 68 от
11.06.2018 г. от д-р Л.Д., началник на отделение по психиатрия на МБАЛ „**“ АД
гр. Ямбол; удостоверение за здравословното състояние на Ж.Т. с
№305/25.06.2018г. издадено от ДКЦ 1 –Ямбол, ведно с карта за оценка на
физическата годност и чнд № 897/2017г. по описа на
Районен съд –Ямбол.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед за прилагане на ПАМ №
18-0813-000075 от 13.03.2018 г. на ВПД
Началник сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор
Пътна полиция, с която на Ж.Д.Т. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „а“ ЗДвП-
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с
чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния
за това орган – ВПД Началник сектор
към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна
полиция оправомощен
за това, съгласно приложената по
делото Заповед рег.№ 326з-1397/23.06.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – Ямбол, както и Заповед № 81213-1524/09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните
работи с която Областните дирекции на
МВР са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата.
Заповедта е издадена в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й,
т.е. съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Спазени са
разпоредбите на материалния и процесуален закон.
Като правно основание за
издаване на ЗПАМ № 18-0813-000075 от 13.03.2018 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна полиция е
посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „а“ ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските
или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.
В настоящият случай принудителната административна
мярка не е била наложена след извършена на оспорващия проверка на пътя като водач на таксиметров автомобил, при която да е
констатирано поведение в отклонение на психологическите изисквания, а поради
постъпилите от лекар психиатър сведения, сочещи на обосновано предположение, че
лицето няма психологическа годност да управлява моторни превозни средства.
Разпоредбата на чл.171,т.1,б."а" ЗДвП намира приложение във всички
случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения
стандарт, независимо от техния източник. Основната цел на закона е осигуряване
безопасността на движението и щом за прилагането на мярката е достатъчно
видимото установяване на психологическата негодност от лица без специални
знания, по аргумент за по-силното основание това е възможно и когато
негодността е установена от експерт. В медицинската справка с изх. №
26/28.02.2018г. изготвена от д-р Л.Д. –
началник отделение по психиатрия на МБАЛ „**“ се сочи, че Ж.Т. не се води на
отчет в психиатрична картотека към
МБАЛ-Ямбол, но има налично психично заболяване, посочено в Приложение № 1 към
чл.4, ал.2, т.24 от Наредба № 3
от
11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории. След
запознаване с наличната документация и преглед на лицето, експертът е установил, че Ж.Т. боледува от психично
заболяване- налудно разстройство, не се лекува, не
приема заболяването си, а поведението му
изцяло се владее от наличната психотична симптоматика
и същият не е годен за водач на МПС –група 1. В справката е посочено също, че в
съответствие с приложение № 2 към чл. 5 от
Наредба № 3 от 11.05.2011 г.
последващата оценка следва да се извърши от ТОЛЕК.
Тук е мястото да се отбележи, че процесната
медицинска справка е изготвена от експерта на когото е изпратено за изпълнение Решение
№ 273/07.08.2017г. по чнд № 897/2017г. по описа на
Районен съд –Ямбол, в качеството му на началник отделение по психиатрия на МБАЛ
„**“гр.Ямбол.
Както бе посочено по-горе по смисъла на
чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон следва да се прецени към момента на издаването му.
Релевантния за приложението на чл.171,т.1,б."а" от ЗДвП юридически
факт е фактът, че лицето не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания, обстоятелство, което в
случая е констатирано по установения ред и което в условията на обвързана компетентност
задължава административния орган да наложи процесната
ПАМ. В посочената хипотеза не се изисква лицето да е регистрирано в съответно
медицинско заведение. Напротив, смисълът на мярката е постигането на защитен и превантивен
ефект и всяко последващо развитие в здравния статус
на съответното лице ще има отношение единствено към наличието на предпоставките
за отпадане на приложението й.
В хода на производството на оспорващия бе
дадена възможност да обори твърденията на адм. орган,
че са били налице предпоставките за отнемане на свидетелството му за
правоуправление. Представените медицинска справка с изх. № 68 от 11.06.2018 г. изготвена
също от д-р Л.Д. и удостоверение за
здравословното състояние на Ж.Т. с № 305/25.06.2018г. издадено от ДКЦ 1
–Ямбол не променят извода на съда за законосъобразност на процесната ПАМ.
Водачите,
на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство по реда на чл. 171, т. 1, буква "а" от ЗДвП следва да
преминат през психологическо изследване по реда на чл. 1, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, на
водачи на моторни превозни средства и на председатели на изпитни комисии. При
психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите
качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към
съответната категория или професионална група и се прави прогноза с
вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел
за определен период от време. В случая това е задължително с оглед обстоятелството,
че оспорващия е водач на таксиметров автомобил. С налагането на принудителна
административна мярка по чл.171,т.1,б."а" ЗДвП временно се ограничава
правото на управление на моторни превозни средства, именно за да бъде
установено по предвидения в закона ред наличие на всички медицински или
психологически изисквания за правоспособността на водача. Поради това
представеното по делото удостоверение
за здравословното състояние на Ж.Т. с №
305/25.06.2018г., издадено в съответствие с чл. 7, ал.4 и 5 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г., не е достатъчно
основание за отмяна на приложената ПАМ.
Доколкото приложението на процесната ПАМ е
регламентирано от законодателя под прекратително условие
– „до отпадане на основанието за това“, то
процесното удостоверение следва да бъде
разглеждано както бе посочено единствено като основание за прекратяване на
действието й.
В пледоарията си по същество процесуалния представител на оспорващия, считаики удостоверението за
здравословното състояние на Ж.Т. с № 305/25.06.2018г. за ново
обстоятелство по делото и на осн. чл. 166 от АПК
направи ново искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на
заповедта. Искането не е подкрепено с нови доказателства за настъпването за
оспорващия на значителни или трудно поправими вреди от допуснатото по
закон предварително изпълнение, извън
вече коментираните в Определение № 218/23.05.2018г. по делото, което е влязло в
сила. Невъзможността за упражняване на
трудова дейност като водач на таксиметров автомобил поради отнемане на СУМПС,
води до настъпване на парични загуби за оспорващия, които обаче са от категорията на поправимите
вреди, тъй като са от имуществен характер и
подлежат на обезщетение в случай на отмяна на оспорваната заповед. Засегнатият интерес на оспорващия с
приложената ПАМ не е противопоставим на значимите права, които законът
охранява, поради което новото искане за спиране на предварителното изпълнение
също не следва да бъде уважавано.
С оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е законосъобразна.
Депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото
оспорващия следва да бъде осъден да заплати направените от ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, който е съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Т. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0813-000075 от 13.03.2018 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна полиция, с
която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1,
буква „а“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.
ОСЪЖДА Ж.Д.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на
ОДМВР -Ямбол сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБългария.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.Д.Т. за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0813-000075 от 13.03.2018 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна
полиция.
Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба в 7 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд
на РБългария.
Решението да се съобщи на страните
по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не
се чете