Решение по дело №6391/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1264
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120106391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1264
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120106391 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на И. К. К. против П. А. К., Д.
И. К., П. А. К. и Д. А. К., за прогласяване нищожността на сключената между
ответниците сделка, обективирана в нот. акт. № ****/**** год. на нотариус,
вписан под № *****в НК, с която първите двама ответници са дарили на
вторите двама 2 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по КК и
КР на гр.Бургас, като привидна и прикриваща покупко-продажба, както и за
изкупуване от ищеца на 1/2 ид.ч. от посочения имот срещу цена от 9500
лв.
Предявените искове са с правно основание в чл.26, ал.2,
пр.5 вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД и в чл.33, ал.2 от ЗС, и както с определението по
чл.140 от ГПК е прието, са допустими. В съдебно заседание се поддържат от
процесуалния представител на ищеца, който моли съда да ги уважи.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ответниците оспорва исковете по
съображения, изложени по реда на чл.131 от ГПК. Също ангажира
доказателства и претендира деловодните разноски.
Съдът, като взе предвид исканията на страните и обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установени
следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Страните са били съсобственици на поземлен имот с
идентификатор ***** по КК и КР на гр.Бургас, бивш УПИ **** по плана на
гр.Б*, ж/к „****. Съсобствеността е възникнала след продажба на 1/2 ид.ч. от
имота от първите двама ответници в полза на ищеца, извършена с нот. акт №
****/****год. на нотариус с рег. № *****на НК.
На 26.07.2018 год. първите двама ответници са дарили на
вторите двама 2 кв.м. ид.ч. от горепосочения имот, а на същия ден,
непосредствено след дарението, са им продали останалите кв.м. в ид.ч.,
притежавани от тях, в каквато насока за нот.актове с №№ ***, ***** /
*****год. на нотариус с рег.№ *****на НК.
1
Впрочем, по тези факти страните не спорят.
По делото е наличен документ без дата, озаглавен
споразумение /обратно писмо/, изходящ от четиримата ответници, с който
същите, най-общо казано, признават привидността на сключените дарение и
продажба помежду им, както и че сключването на посочените сделки е с цел
осуетяване на принудително изпълнение.
На 19.09.2018 год. ищецът е снабдил трето за спора лице да
го представлява пред Община Б*, АГКК, СВп. и други, във връзка с
деклариране на притежаваната от него част от имота, както и за снабдяване
със скица, удостоверение за данъчна оценка, справки и пр.
В нарочно изготвен през 2020 год. проект за разделяне на
имота, като съсобственици фигурират ищеца и четвъртия ответник.
През 2019 год. и 2020 год., по изп. дело № ****/**** год. и
****/**** год., и двете на ЧСИ Г* М*, върху процесния имот са налагани
възбрани за публични задължения на ищеца.
Разпитан пред съда, св. К* разказва, че познава страните -
И.К. и К., както и че последните са му предлагали да им изкупи дела, понеже
имали затруднение с кредитор. И* не се съгласил, поради което се наложило
свидетелят да им даде пари на заем. Знае, че К. са продали дела си през
лятото на 2018 год., както и че месеци след това, на среща, осъществена на
бензиностанцията на изхода на гр.О*, на И* не му станало добре, че К.
прехвърлили имота си на други хора. Свидетелят потвърждава, че познава
добре И.К..
Съдът, въз основа на така установените факти, намира
предявения иск по чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД - за прогласяване
нищожността на дарствената сделка за недоказан, а оттам - за неоснователен.
Липсват каквито и да било доказателства, ангажирани от
носещата доказателствената тежест страна, относно твърдяната относителна
симулация - че с дарението на 2 кв.м. ид.ч. от имота страните са прикрили
продажба.
Неоснователността на този иск е достатъчна за
неоснователността на иска по чл.33, ал.2 от ЗС - за изкупуване, стига той да
беше допустим. Но той е недопустим, понеже е предявен след изтичане на
двумесечния преклузивен срок. Вярно е, че поканата до съсобственика - за
изкупуване дела на другия съсобственик, трябва да е писмена, като наличието
й (отправянето й) не може да се доказва със свидетелски показания (Р№ 808-
2011-I г.о.), но подобна забрана не съществува за факта на узнаване за
сключената сделка. А както се установява от свидетелските показания, за
продажбата ищецът е узнал още през 2018 год., месеци след осъществяването
й. Но не само - тези гласни доказателства са в съответствие и с наличните,
макар и косвени, писмени доказателства, които отново са в насока, че ищецът
е знаел за продажбата много преди предявяването на иска за делба, по който е
образувано гр.д. № *****/ 2021 год. на БРС. Затова искът за изкупуване
следва да се остави без разглеждане.
Само за пълнота - ако и да беше допустим, този иск би бил
неоснователен и поради наличното изявление на страните по дарението и
последващата продажба, че не желаят последиците на сключените между тях
сделки. Това изявление, както и да е озаглавено, ако разкрива недвусмислено
волята на страните, може да бъде направено преди, по време на, респ. след
сключване на сделките, като целта му е тъкмо тази - с оглед бъдещи спорове,
да се разкрие действителната воля на страните. Т.е. дори съставено за целите
на настоящия процес, каквото явно е предназначението му, то би подлежало
на анализ и оценка, в случай, че този иск се разгледа по същество.
Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл,
като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците се присъдят разноски,
които при липса на списък, съдът определя на 1500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.236 от
2
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска на И. К. К. от гр.Б*, ж/к „*****, ЕГН -
**********, предявен против П. А. К., ЕГН - **********, Д. И. К., ЕГН -
**********, двамата с адрес: гр.В* ул.“****, П. А. К., ЕГН - ********** и Д.
А. К., ЕГН - **********, двамата с адрес: гр.А*, ул.“***********, с правно
основание в чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД - за прогласяване
нищожността на сключената между ответниците сделка, обективирана в нот.
акт. № ***/***год. на нотариус, вписан под № ***в НК, с която първите
двама ответници са дарили на вторите двама 2 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***** по КК и КР на гр.Бургас, като привидна и прикриваща
покупко-продажба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на И. К. К. против П.
А. К., Д. И. К., П. А. К. и Д. А. К., с правно основание в чл.33, ал.2 от ЗС - за
изкупуване от ищеца на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по
КК и КР на гр.Бургас и в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА И. К. К. да заплати на П. А. К., Д. И. К., П. А. К. и
Д. А. К. деловодни разноски в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3