Решение по дело №5131/2020 на Районен съд - Пловдив

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане бързо
производство № 295/2020 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – П. с
Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Т. С. К. ,
ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Срещу обвиняемия К. е повдигнато обвинение за това, че на 12.08.2020
г. в гр. С., област П., в маловажен случай, без надлежно разрешително е
държал високорисково наркотично вещество – 0,721 гр. амфетамин със
съдържание на активен компонент амфетамин 8 тегловни процента на
стойност 21,63 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което е
повдигнато обвинение на Т. С. К. , се предвижда наказание „глоба“ до хиляда
лева. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което
спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид
това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените
правила на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което
намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен. Взема становище да са
налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаването на К. от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание, което
предлага да бъде индивидуализирано към минималния размер при
съобразяване на данните за влошено материално състояние на обвиняемия.
Пледира остатъкът от инкриминираното наркотично вещество да бъде отнет в
полза на държавата и да бъде унищожен, а сторените по делото разноски да
бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Обвиняемият К. се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, в
които сочи, че е запознат с постановлението на Районна прокуратура –
Пловдив и се признава за виновен. Изяснява, че живее с родителите си и няма
постоянна работа. В хода на съдебните прения заявява, че разбира, че е
направил грешка, а с последната си дума твърди, че иска да продължи да ходи
на училище и да завърши средното си образование.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Т. С. К. е роден на ***. в гр. П., б., б. г., живущ в гр. С., ул.
„***“ № **, с основно образование, ученик, неженен, неработещ, неосъждан,
с ЕГН: **********.
1

На 12.08.2020 г. през деня в гр. С., обл. П., свидетелите Л.Ч., П. И. и Я.
Я.. – ***в ***, извършвали обход на поверения им район. Тримата свидетели
спрели за проверка на документите обвиняемия Т. С. К. , който се движел с
велосипед по ул. „Чардафон Велики“ в гр. С.. След като се легитимирали,
полицейските служители поискали личната карта на обвиняемия за проверка.
Тъй като им се сторило, че в този момент К. се притеснил и дори се
разтреперил, свидетелите го попитали дали държи в себе си вещи, чието
притежание е забранено. Тогава обвиняемият признал, че по-рано същия ден
си бил купил за лична употреба амфетамин, след което го предал доброволно,
поставен в 1 брой полиетиленово пликче.
Амфетаминът бил с нето тегло 0,721 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 8 тегловни процента. Съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството стойността на амфетамин с нето тегло 0,721
грама и съдържание на активен компонент 8 тегловни % е 21,63 лева.
Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 – Списък І от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните и проверени гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Л.Л.Ч. (лист 13 от досъдебното производство);
Я.В.Я. (лист 14 от досъдебното производство); П.А.И. (лист 15 от
досъдебното производство) и обясненията на обвиняемия Т. С. К. , писмени
доказателства – справка за съдимост за обвиняемия К. (лист 7 от делото);
характеристична справка (лист 8 от досъдебното производство); Заповед за
задържане на лице с рег. № 6207зз-167/12.08.2020 г. (лист 20 от досъдебното
производство), както и от заключението на химическа експертиза протокол
№ 1561 от 14.08.2020 г. (лист 11 от досъдебното производство).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Л.Л.Ч., Я.В.Я. и П.А.И..
От тях се установяват датата и мястото на извършената проверка,
самоличността на провереното лице, а именно обвиняемия К., както и че
последният е заявил, че държи в себе си амфетамин, който желае да предаде
доброволно. От показанията на свид. Илиев се изяснява още и че
обвиняемият е бил съпроводен до сградата на РУ Труд при ОД на МВР-П.,
където е предал един брой полиетиленов плик със съдържащото се в него
вещество. Съдът намира показанията на свидетелите за подробни,
последователни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, в тях те
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като
очевидци в хода на извършената проверка. По тези съображения настоящият
съдебен състав изцяло им дава вяра.
От заключението на химическата експертиза се установява, че
представеният за изследване обект съдържа 8 тегловни процента амфетамин и
2

е с нето тегло 0,721 грама. Остатъкът след изследването е 0,683 грама. Съдът
дава вяра на заключението на химическата експертиза, в същото е отговорено
в пълнота на поставените задачи с постановлението за назначаване на
експертизата. Вещото лице е мотивирало експертните си изводи, като е
посочило и методите на изследване, по които е достигнало до крайното си
заключение. Самото заключение се цени като подробно, обосновано и
добросъвестно дадено от експерт, разполагащ с необходимите специални
познания в съответната област на науката.
От справката за съдимост за обвиняемия К. се установява, че той не е
осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV на глава осма от Общата част на НК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Обвиняемият Т. С. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна на 12.08.2020 г. в гр. С.е, област П., в маловажен
случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество – 0,721 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент
амфетамин 8 тегловни процента, на стойност 21,63 лева съгласно
Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с него и е забранен за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Следователно по делото е доказано от
обективна страна, че държаната от обвиняемия вещ представлява
високорисково наркотично вещество.
В хода на наказателното производство не се установява обвиняемият К.
да е имал надлежно разрешително за държането на инкриминираното
високорисково наркотично вещество. Подобно обстоятелство не се и твърди
от обвиняемия, нито се сочат доказателства в тази посока.
Датата и мястото на извършване на престъплението се установяват от
показанията на свидетелите очевидци Ч., Я. и И.. По категоричен начин по
делото е доказано и авторството на престъплението от страна на обвиняемия
К., като наркотичното вещество амфетамин е било открито в негово държане.
Сам обвиняемият е заявил пред свидетелите Ч., Я. и И., че в себе си има
наркотично вещество. Именно обвиняемият е и лицето, което е предало
предмета на престъплението с протокол за доброволно предаване. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че обвиняемият К. е държал
инкриминираното наркотично вещество. С това си действие той е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от
НК. Същото е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
3

осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпването
на допълнителен резултат.
Процесното деяние се цени като маловажен случай, тъй като съдът
приема, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Този извод се
прави както с оглед на сравнително малкото количество и ниска стойност на
държаното наркотично вещество, което обосновава ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние, така и предвид ниската степен
на обществена опасност и на самия деец. Обвиняемият е направил
самопризнание в хода на досъдебното производство, съдействал е за
извършване на действията по разследване с негово участие и доброволно е
предал наркотичното вещество, което е държал в себе си. Съдът приема, че
съвкупният анализ на тези факти обосновава маловажността на процесния
случай. Същевременно деянието не може да се квалифицира като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено и при
форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му обвиняемият
К. е съзнавал, че инкриминираната вещ, която държи в себе си, представлява
наркотично вещество, както и че той е нямал надлежно разрешително за
нейното държане. Следователно обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, като в съзнанието си е формирал представа относно
наличието на всички елементи от състава на престъплението, но въпреки това
го е осъществил.
По тези съображения съдът приема, че по делото е доказано по
категоричен начин, че обвиняемият Т. С. К. е извършил от обективна и от
субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК,
поради което го призна за виновен с решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което съдът е длъжен да приложи тези
особени правила. За извършеното от К. престъпление е предвидено наказание
„глоба“ до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, а от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и
пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на тези правила. По
тези съображение съдът приема, че обвиняемият Т. С. К. трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание
глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
възраст на обвиняемия, близка до непълнолетието към датата на деянието,
добрите му характеристични данни, оказаното съдействие на разследването –
4

направеното самопризнание и доброволното предаване на предмета на
престъплението, а така също и изразената критичност към деянието.
Същевременно не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определянето на размера на административното наказание съдът
съобрази и правилото по чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която разпоредба,
когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК се предвижда
наказание „глоба“ до хиляда лева, който размер се равнява на минимума на
административното наказание „глоба“ по чл. 78а, ал. 1 от НК. По тези
съображения съдът приема, че обвиняемият Т. С. К. трябва да бъде освободен
от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лева, което съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца и е се налага за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Същевременно и съдът не констатира обстоятелства по делото, налагащи
определяне на наказанието в по-висок от минималния размер.
По отношение на вещественото доказателство по делото – остатък от
амфетамин след изследване с нето тегло 0,683 грама и със съдържание на
активен компонент амфетамин 8 тегловни проценти, изпратен на съхранение
в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ гр. София, съдът постанови с решението си на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК същият да бъде отнет в полза на държавата и
да се унищожи по предвидения ред след влизане на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с решението си
обвиняемия Т. С. К. да заплати направените по делото разноски в размер на
85,39 (осемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) лева по сметка на
ОД на МВР – П. в полза на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	1357
Дата:	15 септември 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20205330205131
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Решение по дело №5131/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите