№ 13826
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110163998 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „Т,, със седалище и адрес на управление гр.,, срещу Б. Й. Р..
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „,, тъй като
собственик на недвижим имот с адрес: гр. , и е потребявал топлинна енергия
като не е заплатила начислените суми за процесния период.
Моли съдът постанови решение, с което осъди ответника да заплати
следните суми: 1998,46 лева (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и 46
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 268,46
лева (двеста шестдесет и осем лева и 46 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.04.2024 г., 52,21лева (петдесет и два
лева и 21 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
11,54 лева (единадесет лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2021 г. до 30.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28680/2024 г. по опис на СРС, 78
състав.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначение му особен представител, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Счита, че исковата молба е нередовна,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. Счита, че надлежен
ответник по предявения иск е майката на ответника. Оспорва правното
основание, на което ищецът претендира вземанията си, както и наличието на
1
облигационна връзка между страните. Оспорва исковете за лихва, поради
неоснователност на главния иск, както и поради липса на забава. Прави
възражение за погасяването на задължението по давност.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и. 1 ГПК и чл. 422 ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена
на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал и за ответникът е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за
исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422 ГПК чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът
следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване
на задължението по давност, ищецът следва да докаже, че същата е спирана и
прекъсвана.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „, на потребители за битови нужди в гр.София, действали
от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на иска:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот със запазване на право на ползване (л.16) се установява, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Прехвърлителката е
починала на 06.06.2018 г. (л. 109), като процесната претенция е с начален
момент 05.2021 г. Следователно искът е правилно насочен срещу собственика.
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период.
В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
2
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 1999,93 лв. С оглед на
принципът на диспозитивното начало, иска се явява основателен за
предявената сума от 1998,46 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на задължението по давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради
което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД.
В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
15.05.2024 г. и задълженията не погасени по давност. Най-ранното
задължение би се погасило през 07.2024г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от ДАЛСИЯ ООД за извършване на услугата дялово разпределение.
3
По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на
52,25 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Не са налице погасени по давност суми и по отношение на
задълженията за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Не е налице погасена по давност претенция за мораторна лихва.
Иска следва да се уважи в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя
размер на юрк.възнаграждение 100 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Й. Р., ЕГН **********, дължи на „Т,, следните суми:
1998,46 лева (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и 46 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за недвижим имот с адрес: гр. ,, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане
4
на вземането, сумата 268,46 лева (двеста шестдесет и осем лева и 46
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
30.04.2024 г., 52,21лева (петдесет и два лева и 21 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.05.2024
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28680/2024 г. по опис на СРС, 78 състав, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 11,54 лева (единадесет лева и 54 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху сумата за дяловото разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 30.04.2024 г.
ОСЪЖДА Б. Й. Р., ЕГН ********** да заплати на „, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство- 961,83 лв. и в заповедно
производство - 96,13 лв.
Решението е постановено при участието на ,, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5