Решение по дело №1352/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260201
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Ангел Петров Ташев
Дело: 20205220101352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

гр. Пазарджик, 03.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

 

при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1352 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от П.П.Ч.,  ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат М.Н.,***, против В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 13.04.2019 г. се договорил с ответника по делото да изработи, достави и монтира PVC дограма - врати и прозорци и допълнително портал. Общо договорената цена била в размер на 1 650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/. За обезпечаване на вземането ответникът подписал Запис на заповед на 13.04.2019 г., с краен срок на плащане 20.07.2019 г.. Твърди се, че ищецът  изпълнил поетия ангажимент, като изработил, доставил и монтирал вратите и прозорците на ответника, както и че ответникът приел без възражение извършената работа. Твърди се, че ответникът изплатил следните суми: на 21.05.2019 г. - 200 лева /двеста лева/, на 11.07.2019 г. - 200 лева /двеста лева/, на 08.09.2019 г. - 200 лева /двеста лева/, на 06.11.2019 г. - 150 лв. /сто и петдесет лева/, на 20.11.2019 г. - 150 лева /сто и петдесет лева/, на 01.02.2020 г. - 100 лева /сто лева или общо 1 000 лева /хиляда лева/. Посочва, че извършените плащания са отбелязани на гърба на Записа на заповед.

Излагат се съображения, че след 01.02.2020 г. ответникът макар и да не отрича задължението си и многократните обещания, че ще си плати, към настоящия момент не е погасил задължението си към ищеца, което възлиза в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/.

Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лава/, представляващи остатък от 1 650 лева договорена цена за изработка, доставка и монтаж на PVC дограма - прозорци и врати, ведно със законната лихва от постановяването на решението до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът П.П.Ч. не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адвокат М.Н. ***, която моли съда да уважи предявения иск, като постанови неприсъствено решение, позовавайки се на разпоредбата на  чл.238, ал.1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът В.В.М. не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът В.М. не се явява и не изпраща представител. Не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Районен съд Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:

За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на  чл.238, ал.1 от ГПК, а именно - ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл. 238, ал. 1 от НПК.

    На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено.

Районен съд Пазарджик, XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора, да прецени вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

 Според посочените в исковата молба обстоятелства на 13.04.2019 г. ищецът се договорил с ответника по делото да изработи, достави и монтира PVC дограма - врати и прозорци и допълнително портал. Общо договорената цена била в размер на 1 650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/. Ответникът приел изработеното и платил следните суми: на 21.05.2019 г. - 200 лева /двеста лева/, на 11.07.2019 г. - 200 лева /двеста лева/, на 08.09.2019 г. - 200 лева /двеста лева/, на 06.11.2019 г. - 150 лв. /сто и петдесет лева/, на 20.11.2019 г. - 150 лева /сто и петдесет лева/, на 01.02.2020 г. - 100 лева /сто лева или общо 1 000 лева /хиляда лева/, като към момента на предявяване на исковата молба не е погасил задължението си към ищеца, което възлиза в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, т.е. процесната сума.

Така изложените факти са подкрепени и от убедителни писмени доказателства – запис на заповед без протест, от който се установява, че ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата в размер на 1650 лева, т.е. договорената сума за изработването, доставянето и монтирането на PVC дограмата и че е останало да плати процесната сума в размер на 650 лева.

Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски в размер на 50 лева – внесена държавна такса. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие страните по него не са уговорили размер на дължимо и заплатено възнаграждение, поради което съдът приема, че ищецът не е сторил разноски в настоящото производство за процесуално представителство.

Воден от горното и на основание чл.239, ал.2 ГПК РС Пазарджик

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Ч.,  ЕГН **********,*** сумата в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща остатък от дължимо възнаграждение в размер на 1 650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/ по договор за изработка на PVC дограма – прозорци и врати, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното плащане.

 

 

ОСЪЖДА В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Ч.,  ЕГН **********,*** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните следва да се изпрати съобщение за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: