№ 171
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500070 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЮБЦ“ ЕООД против определение №
64/24.01.2022 г., по гр.д. № 1100/2021 г. на Районен съд Ловеч, с което
издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена, а
производството по делото е прекратено.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното определение в следните аспекти: несъобразяване от заповедния
съд с момента на получаване на съобщението за изпълнение на указанията за
предявяване на иска (08.12.2022 г.) и с деня, в който изтича срока за
изпълнение на указанията, както и несъобразяване от районния съд, че в
същия срок заявителят е внесъл дължимата държавна такса за исковото
производство и е подал искова молба в деня, преди изтичане на срока за
изпълнение на указанията. В частната жалба е направено искане за отмяна на
атакуваното определение, с което издадената заповед за изпълнение е
обезсилена, а производството по делото – прекратено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил
писмен отговор на частната жалба.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 274, т. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК). Едноседмичният
срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на
връчване на атакуваното определение (25.02.2021 г.), същият изтича на
04.03.2021 г., а частната жалба подадена в преди този ден – на 02.03.2021 г.,
видно от положения върху нея щемпел.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
По подадено от „ЮБЦ“ ЕООД против М. Й. АЛ. заявление е образувано
ч.гр.д. № 1100/2021 на РС Ловеч. По същото дело е издадена заповед за
изпълнение № 571/15.06.2021 г. за заплащане на посочените в заявлението
суми, вкл. разноските по делото.
След връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
събиране на данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, с
разпореждане от 29.11.2021 г., по ч.гр.д. № 1100/2021 на РС Ловеч, съдът
указал на заявителя да предяви против длъжника иск за установяване на
вземанията по заповедта в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса, и го предупредил за последиците от непредставяне на
доказателства за предявения иск в същия срок. Разпореждането е връчено на
заявителя на 08.12.2021 г.
С определение от 64/2401.2022 г., по гр.д. № 1100/2021 г. на Районен
съд Ловеч, съдът обезсилил заповед за изпълнение № 571/15.06.2021 г. и
прекратил производството по делото.
От правна страна съдът приема, че обжалваното определение e
правилно.
За да обезсили издадената заповед, районният съд се обосновал с липса
на представени от заявителя доказателства за предявяване на иск за
установяване на вземанията по заповедта. Това съображение на съда се
основава на вярна констатация за липсващи доказателства за предявен иск.
Този отрицателен факт (за липсващите доказателства) не се спори от частния
жалбоподател. Изграждайки правилен извод за надлежно връчване на
разпореждането от 08.12.2021 г., с което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск и ангажиране на доказателства за предявяването му,
районният съд е изброил правилно месечния срок за изпълнение на
указанията, в съответствие с чл. 60, ал. 3 и 6 ГПК. Съдът е констатирал, че в
указания срок по делото не е представено доказателство за предявен иск за
установяване на заповедта за изпълнение. При тези констатации и правни
доводи съдът е изградил верен краен извод за наличие на предпоставките по
чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което правилно е постановил обезсилване на
заповедта за изпълнение и е прекратил производство по делото.
Обезсилването на заповедта в тази хипотеза е несъмнено означена от закона
правна последица (чл. 415, ал. 5 ГПК), като възникването на това процесуално
задължение на съда се свързва с наличие на ясно дефинираната процесуална
предпоставка, свеждаща се до пасивно поведение (бездействие) на заявителя
– непредставяне на доказателства за предявен иск в указания от съда месечен
срок. Ето защо, за да избегне обезсилване на издадената заповед, заявителят
трябва да представи доказателства за изпълнение на дадените му от съда
указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК (чл. 415, ал. 5 ГПК).
Такива доказателства не са ангажирани по делото, поради което съдът
2
правилно е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството
по делото.
Оплакванията в частната жалба са неоснователни. С оглед ясната
редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК, свързваща обезсилването на заповедта с
процесуалното бездействие на заявителя, не би могло да се приеме
разбирането, че съдът не е съобразил датата в платежния документ,
удостоверяващ внасяне на допълнителната държавна такса и предявяване на
иска в деня, преди изтичане на указания срока. Заявителят следва да ангажира
доказателства за предявяване на иска в указания срок. Такова доказателство
(препис от исковата молба с направено върху нея удостоверяване за
постъпването в съда) не се представя пред заповедния съд. След като
заявителят не е изпълнил това свое процесуално задължение, съдът правилно
е обезсилил заповедта за изпълнение (чл. 415, ал. 5 ГПК).
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и
следва да се потвърди. Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64/24.01.2022 г., по гр.д. № 1100/2021
на Районен съд Ловеч.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3