Р Е Ш Е Н И Е
№ 126 , гр.
Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич в открито съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
като
разгледа материалите по адм. дело № 50 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.197 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ***, представлявано от управителя А.А. против Решение № 2 от
05.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки №С 210008-022-00093486 от 10.12.2021 г., на основание чл.
200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при същата администрация е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки и т.н. в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в
размер на 453 117,25 лева.
В
жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, поради противоречие
на материалноправните разпоредби и неправилно тълкуване на закона. Изразява се
несъгласие със становище на Министерство на финансите. Сочи се, че откритата от
дружеството в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
банкова сметка ***ат изплащани суми от ДФЗ по мярка Схема за единно плащане на
площ и други схеми, които суми са несеквестеруеми. Релевират се подробни аргумент
в тази насока, като се посочва и съдебна практика. Моли, да се отмени решението
на Директора на ТД на НАП Варна, претендират се за сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В
проведено открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се
от адв. Д. М., който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Ответната
страна, чрез юрисконсулт Г. А., оспорва жалбата, като намира, че процесният ИАА
е законосъобразен. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението, че процесните
субсидии са секвестеруеми. Претендира юриск. възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
годни за съдебно обжалване актове, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните
съображения:
От
фактическа и правна страна се установява наличието на следната обстановка и
приложими нормативни правила:
По
делото не е налице спор, че жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител с УРН 5233301, като за 2021 г. има подадено Заявление за
подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и СПНП. На 17.12.2021 г. по банковата си сметка в
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, „АТАНСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД е получил сумата от
95 484,15 лева, представляваща плащане от ДФЗ по СЕПП 2021 г.
Срещу
дружеството е образувано изп. д. №*********/2017 г. по описа на ТД на НАП
Варна, офис Добрич в размер на 453 117,25 лева, в това число главница в
размер на 334 494,13 и лихва 118 623,12 лева.
С
процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С210008-022-0093486 от 10.12.2021 г. публичен изпълнител при същата
администрация във връзка с така посоченото изп. д. и поради това, че е счел, че
ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по него,
налага запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, *** „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД за цялото задължение. До банката е изпратено запорно съобщение на
основание чл. 202, ал. 1/ал.7 от ДОПК.,
получено от този адресат на 10.12.2021 г., видно от удостоверение за извършено
връчване по електронен път. Получен е отговор от страна на банката, от който е
видно, че запорът е наложен, наличността на сметката не е достатъчна за
покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума. На 17.12.2021 г. по
сметката са постъпило плащане от ДФЗ по СЕПП 2021 г.
Процесното
ПНОМ е връчено на 20.12.2021 г. по електронен път на жалбоподателя, който
недоволен от така постановения акт, на 23.12.2021 г. подава жалба до
по-горестоящия орган. Излага съображения за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и неправилно тълкуване на закона.
По
така депозираната жалба, ответната страна издава процесното Решение № 251 от
13.02.2019 г., с което оставя жалбата без уважение и потвърждава
Постановлението за налагане на ПОМ от 10.12.2021 г. Като мотиви в решението е
направено позоваване на Становище на Министерство на финансите, изразено в
писмо с изх. №69-00-157/24.06.2015 г. в отговор на запитване на ДФЗ, субсидиите
изплащани на земеделските производители като форма на доход подлежат на данъчно
облагане и могат да служат за обезпечаване, т.е. представляват секвестируемо
имущество. Прави се позоваване ни на чл.99 от ЗДБ на РБ за 2021 г. и на чл.213
от ДОПК.
Срещу това решение е подадена жалба от „А. БИОЕНЕРЖДИ“
ЕООД, по която е образувано настоящото адм. д. № 50/2022 г. по описа на Административен
съд - Добрич.
По
делото е приложена административната преписка.
Въз
основа на така изложената фактология съдът прави следните правни изводи:
Процесното решение е издадено от оправомощен за това
орган в пределите на неговата компетентност - Директор на ТД на НАП, град Варна. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наведените в жалбата доводи.
Обжалваното пред ответника ПНОМ също е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител в ТД на НАП - град Варна, офис Добрич, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената
в чл. 196 от ДОПК писмена
форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. В
постановлението не са изложени фактически основания, въз основа на които публичният изпълнител е предприел
процесните действия и е издал процесното Постановление. Налагането на обезпечителни мерки следва да е направено въз основа на установени като налични ликвидни и изискуеми публични задължения.
Преценката за затруднено събиране на горепосочените задължения, установени по
размер, следва
да се базира и на липсата на активно поведение от страна на самия жалбоподател по
тяхното погасяване, както и липсата на доходи и имущество за
покриването на задълженията му към фиска. Такива
мотиви не се съдържат нито в процесното ПНОМ, нито в преписката към
него, поради което същото се явява фактически необосновано. Няма данни дали
и как е било изследвано неговото имуществено състояние, има ли налично и
секвестируемо имущество и/или такива доходи, което съставлява съществено
нарушение и на процедурата по установяване на необходимостта от налагане на
ПОМ.
Обезпечителната мярка трябва да съответства на
вземането на държавата и при определянето й следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява.
Обжалваното ПНОМ и потвърждаващото го Решение са и
материално незаконосъобразни.
Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се
удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на
длъжника. Член 213, ал.1 от ДОПК,
аналогично чл. 442 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват
принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, но това са
общите правила, от които специален закон може да направи изключение. Така в Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ за 2021 г., в чл. 99, ал.1, е посочено, че: "Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, съгл. ал.2 „ Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за
принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица“.
В §. 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е
посочено, че "земеделски производители" са физически и юридически
лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или
животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови
предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния
бюджет за 2021 г. намират приложение по отношение на държавните
субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не
могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на
публични такива. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските
производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от ДФЗ
съставляват целево финансиране,
чиято функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител.
Що се отнася до средствата, отпускани от фондовете на
ЕС, те също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на
основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността
по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете
средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен
фонд "Земеделие". Съобразно Регламент
(ЕС) № 1360/2013 г., бенефициери на
тези плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители,
а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и
мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване
на други задължения на бенефициерите, вкл. публични такива. В крайна сметка тези средства на ЕС не
са отделени за финансиране на бюджета на държавите-членки и не могат да се
ползват с такава цел. Регламентът
предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се
използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Всяка мярка от общата
селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а
имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол
относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва,
че се касае за публично целево финансиране и единственият овластен да получи средствата в пълния им размер
е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези
средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.
Предвид горното съдът намира, че запорът на сметката
на жалбоподателя относно постъпващите по нея плащания от ДФ
"Земеделие" е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
От представените доказателства се установява, че по процесната сметка за 2021 г. са постъпили плащания само от ДФ "Земеделие" по вече
посочените схеми. Подпомагането на земеделските производители чрез
различни видове помощи, субсидии и др. мерки за подпомагане е уредено в Закона за
подпомагане на земеделските производители и се извършва от ДФ Земеделие, изпълняващ функциите на
Разплащателна агенция /чл. 1-3 от ЗПЗП/. Средствата за подпомагане се предоставят от държавния бюджет и/или от
бюджета на ЕС. Затова публичният изпълнител неправилно е наложил запора върху сметката на този длъжник и за
тези средства и неправилно издаденото от него Постановление е било потвърдено с
процесното Решение на ответната страна в тази част.
В оспорваното в настоящото
производство ПНОМ не е
посочена несеквестируемостта на постъпилите средства от субсидии от Държавен
фонд "Земеделие" по директни плащания на земеделския производител,
поради което основателно жалбоподателят твърди, че неговите права са
засегнати, като е запорирано несеквестируемо имущество. Не може да се
приеме идеята, че веднъж преведена, субсидията спира вече да е целева и се
превръща просто в парични средства, по отношение на които могат да се провеждат
обезпечителни и принудителни мерки. Самата субсидия си е и остава в случая
парична сума, но с целеви характер. По същия начин и издръжката или пенсията
или обезщетението до несеквестируемия размер се изплаща в пари, но и те имат
такъв характер, поради което не подлежат на обезпечителни мерки.
Посочените по-горе правни норми, въвеждат допълнително основание за несеквестируемост
на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Посочените
средства са целеви и са предназначени за подпомагане на земеделските
производители съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от КРБ и след
като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да
бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.
Незаконосъобразни
се явяват и предприетите по принудителното изпълнение действия – събиране по
сметката на ТД на НАП – Варна суми с горепосочения произход /субсидии,
изплатени чрез ДФЗ/ от банковата сметка на длъжника и настоящ жалбоподател,
поради което те също следва да се прогласят за незаконосъобразни и да бъдат
отменени на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК и органът да бъде задължен
да възстанови сумите.
С
оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, съдът го намира за основателно. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на
ответника, което съдът намира за неоснователно. С оглед материалния интерес, то
определеното адвокатско възнаграждение дори е под минимума. Поради горното следва да се осъди ТД на НАП Варна да заплати
сумата в размер на 50 лева, заплатена ДТ и 2000 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
С
оглед на така изложеното Административен съд Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2 от
05.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С 210008-022-00093486 от 10.12.2021 г. на публичен
изпълнител в ТД на НАП Варна, офис
Добрич.
ИЗПРАЩА преписката по компетентност
на публичния изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис Добрич за предприемане на съответните действия, съгласно дадените в настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона във връзка с отменените действия
по принудителното изпълнение, на основание чл. 267, ал. 3, във вр. с ал. 2, т.
3 от ДОПК.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна
да заплати на „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ***, представлявано от управителя А.А., сумата от 2 050 /Две
хиляди и петдесет/ лева, разноски по делото.
Препис
от решението да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 и чл. 268,
ал. 2 от
ДОПК.
СЪДИЯ: