ПРОТОКОЛ
№ 558
гр. Варна, 31.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20223100502461 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Въззивницата С. С. М., редовно призована, явява се лично;
представлява се от адв. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемият Г. Н. М., редовно призован, явява се лично;
представлява се от адв. Св.А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди
и адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Заинтересована страна К. Н. Й., редовно призована, явява се лично; не
се представляваха.
Заинтересована страна Н. М. Й., редовно призована, явява се лично;
не се представляваха.
Контролираща страна Дирекция ,,СП“ – Тутракан, редовно
призована; не се явява представител.
СЪДЪТ констатира, че в СПЛ са вписани като заинтересовани страни
посочените лица- родители на въззиваемия; същите е недопустимо да
участват и затова следва да бъдат заличени. Ето защо
1
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА вписаните в СПЛ като заинтересовани страни К. Н. Й.
и Н. М. Й., тъй като е недопустимо участието на други лица по дело за
развод, освен двамата съпрузи.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 6374/13.03.2023г, депозирана от адв.
Б. Р., с искане да бъде назначен преводач от английски език на въззивницата с
твърдения, че същата разбира, но се затруднява да говори български език.
В-цата М.: Казвам се С. С. М. на 25г съм и съм български гражданин;
живея в А. от 2009г, била съм на 9г, учила съм тук до втори клас. Говоря
турски и английски език, майка ми превежда на български език. Разбирам
български език, но ми е трудно да го говоря.
СЪДЪТ след поставянето на въпроси към въззивницата С. М., намира,
че няма основания на същата да й бъде назначен преводач от английски език
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на преводач от
английски език на въззивницата С. С. М..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от
закрито заседание № 705/ 21.02.2023г.
Адв. Н.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада на делото.
Адв. А.: Поддържам отговора, оспорвам въззивната жалба. Нямам
възражения по доклада на делото, запознат съм с определението на съда.
Адв. С.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам поддържан
становището, че искането за събиране на нови доказателства е преклудирано.
СЪДЪТ докладва писмо вх.рег. № 6718/15.03.2023г от Международна
социална служба – България, в отговор на искането за изготвяне на социален
доклад за възможностите на майката да отглежда детето З. Н.а във
Великобритания.
Адв. Н.: Запознат съм с писмото от социалната служба, ние сме готови
да заплатим необходимите разноски, посочени в писмото.
Адв. А.: Запознат съм.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
писмо вх.рег. № 6643/15.03.2023г от ТД на НАП – Варна, офис С., в
което е посочено, че за периода от 11.07.2022г до 08.03.2023г има данни за
регистрирани два трудови договора за лицето Г. Н. М. /с посочено ЕГН/.
писмо вх.рег. № 6057/09.03.2023г от ТУ-Варна, в което е посочено, че
лицето Г. Н. М. /с посочено ЕГН/ не се обучава и не се е обучавал в ТУ –
Варна.
Същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал и
затова
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА
писмо вх.рег. № 6718/15.03.2023г от Международна социална служба –
България;
писмо вх.рег. № 6643/15.03.2023г от ТД на НАП – Варна, офис С. и
писмо вх.рег. № 6057/09.03.2023г от ТУ-Варна.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните, на осн.чл.176 ГПК.
В-мият М.: Когато се разделихме със С. аз учих в А.. Тогава, като се
преместих тук, исках да уча в ТУ-Варна, говорих с адвоката ми за това. Имам
адресна регистрация в с.Б., където и С. има адресна регистрация.
Живея в Л. от 14 годишен, сега съм на 27г. Детето З. се роди в А., но е
български гражданин; сега на 25.04. ще стане на 5г.
Когато се роди детето, живеехме заедно със С. и моите родители. С. има
само майка, която живее в А. също, но тя не живееше с нас.
В А. работих като кондуктор по влаковете; баща ми също работеше
преди, но сега вече не, защото си счупи крака 2015г. Преди това работеше, а
майка ми не е работила.
Със С. се разделихме м.януари 2022г, защото я хванах в изневяра в А. и
там се разделихме.
В-цата М.: Не е вярно, че е имало изневяра с друг мъж. Аз исках да се
разделим, защото от една година и половина го молих да стане по-добър
човек; той пиеше алкохол и се събираше повече с приятели, не ми обръщаше
внимание.
В-мият М.: Детето в А. ходеше на занималня, което е нещо като детска
градина, т.к. там тръгват по-рано на училище.
В-цата М.: Да, това е така, детето ходеше на детска градина в Л..
Януари 2022г се разделихме; това стана в А..
В-мият М.: Като я хванах в изневярата, аз трябваше да дойда тук,
защото ми стана много тежко и си дойдох тука януари месец. После ходих
4
при нея да се сдобрим, но тя не искаше, каза че ме мрази, много неща ми каза.
Баща ми каза: ,,Отиди в България да се успокоиш, за да не стане някоя беля“
и затова дойдох тука. Сам дойдох в България, а родителите ми останаха в А.
със З.. След това майка ми имаше решение за ТЕЛК и това С. много добре го
знаеше.
Адв. С.: В тази връзка представям документ, че решението на ТЕЛК на
майката на доверителя ми изтича и е трябвало да се яви за ново
освидетелстване.
В-мият М.: Родителите ми З.ди това решение на ТЕЛК се върнаха в
България.Даже звъняха да кажат, че ще се върнат тук, че ще пътуват за
България със З., но тя не им е отговорила. Не им е отговорила, защото
предния път, като дойде в нас, открадна злато и после не отговаряше на
обажданията. Детето дойде тук с майка ми и баща ми., Майка ми и баща ми
имат пълномощно от нас за З., с което може да пътува. Имат пълномощно от
нас – от мен и С., за да могат да пътуват със З..
В-цата М.: Така е, но това беше, когато бяхме заедно. Аз не знаех, че
ще пътуват за България.
За делото тук никой не ми се обади да ми каже, че ще има дело. През
септември 2022г свекърът ми каза, че делото е приключило и да видя какво са
написали. Аз го питах какво има да видя и когато не докараха З. в А.
септември, защото тя трябваше да отива на училище, аз дойдох в България
септември месец края, отидох при адв. Б. Р. да заведа дело за развод, за да
взема З., за да започне детска градина в А.. Не можах да я запиша, защото тя
не беше там.
Адв. Н.: Представям справка от ОД на МВР-Варна, във връзка с
издаденото ни от съда удостоверение по отношение пътуванията, както и
доказателства в превод на български от английски език относно това, че
детето З. е било записано в детска градина в А. за предходната година.
В-цата М.: Съгласна съм с решението на РС само за прекратяване брака
ни.
Адв. С.: Да се приемат доказателствата, не се противопоставям.
Адв. Н.: Представям характеристика в превод от английски на
български за С. от местоработата за периода от 2020-2022г, че същата
5
продължава да работи.
В-цата М.: Първо работех в супермаркет като продавач; напуснах
м.март.Сега работя във фризьорски салон като рецепционист и асистент.
Получавам възнаграждение от 2000паунда за месеца, а преди това, докато
работих като продавач, получавах 700-800 паунда.
В-мият М.: Сега работя като автомияч на автомивка в Тутракан, работя
от м.октомври 2022г. В А. работих до м.януари 2022г.
Адв. С.: Представям служебна бележка, че З. е записана в детска
градина в гр.Тутракан, както и трудов договор на моя доверител от
01.11.2022г.
Адв. А.: Да не се приема представената характеристика на С. М.,
същата не е трудов договор.
Адв. Н.: Известно ни е, че детето З. е записано в детска градина в
Тутракан.
С писмото от МСС сме запознати и сме готови да внесем таксите, за да
се изготви социален доклад.
Адв. С.: Можем да представим удостоверение, че и в момента моя
доверител работи и трудовият му договор не е прекратен.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и
допустимост към предмета на спора, намира,че следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
от въззивната страна документи: писмо рег. № 342000-7128/15.03.2023г от ОД
на МВР-Варна; превод на български език от английски на писмо от Основно
училище ,,Галярд“ – Л.; превод на български от английски език на трудова
характеристика на С. М., както и представените от въззиваемата страна
документи: служ.бел.изх.№ 52/20.03.2023г; трудов договор № 43/01.11.2022г;
длъжностна характеристика на мияч на превозни средства.
6
Адв. Н.: Водим двама души свидетели, моля да бъдат разпитани.
Адв. А.: Не са посочили какво ще установят с разпита на техните
свидетели, по-добре да се слушат нашите и ако се докаже, че редовно е била
уведомена за делото за развод, отпада необходимостта от нови гласни
доказателства пред настоящата инстанция.
Адв. С.: Свидетелите ни са бащата на моя доверител и съседка. С
техните показания искаме да разясним как въззивницата е напуснала дома им
в Л. - Н. М. Й. и С.Е.О..
Адв. Н.: Нашите свидетели са - Ж.А.А. и М.З.С..
СЪДЪТ, предвид дадената на страните възможност за ангажиране на
гласни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание, свидетелите - Н. М.
Й.; С.Е.О., водени от въззиваемия, както и свидетелите Ж.А.А. и М.З.С.,
водени от въззивницата.
ВПИСВА същите в СЛП.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на с вид. Н. М. Й.
ЕГН **********; 50г, женен, неосъждан, българин, български гражданин;
баща съм на Г. М.; желая да свидетелствам; предупреден съм за наказателната
отговорност по чл.290 НК.
на въпроси на съда:
Аз и съпругата ми дойдохме в България с детето З. с пълномощно, което
имаме, за да можем да пътуваме с детето извън граница, да се движим във
всички страни на ЕС. Пълномощното ни е от 2018г мисля, още като се роди
детето. Детето З. е родено на ***г. Тогава С. и Г. живееха заедно. Не сме
извеждали детето от А. преди това, само ако се наложи беше това
пълномощно, защото те си бяха на работа, но повече бабата стоеше с детето и
7
аз сам си идвах тук и се връщах пак в А..
Детето З. беше записано на детска градина в А.. В България
пристигнахме на 24.01.2022г. Наложи се да дойдем с детето в България,
защото жена ми имаше решение на ТЕЛК и трябваше да се яви пак пред
ТЕЛК. С. знаеше това. Нямаше тогава кой да гледа детето, защото С. го
остави, аз я питах какво ще стане с детето и тя каза: ,,Детето остава с вас“ и си
замина.
Въпрос на съда: Къде беше тогава майката на С.?
Нейната майка тогава не беше с нас. Не, точно така, тогава тя беше там
в нашата къща в Л., имаме собствена къща. Майката на С. се казва Ж. А., тя
живее в Л. на около 3-4км от нас. С. решила тогава да напусне, аз казах да
извика майка си и да решим какво става, защото има дете, как така ще остане
с нас, С. каза: ,,Детето остава с вас и аз си тръгвам“. Нейната майка – Ж. каза:
,,Детето като порасне ще ни намери“.
След като си тръгна тя, Г. един път върна вкъщи С., обаче тя се обади
пак на майка си и тя дойде и пак я прибра. След това още един път дойде да
взема скъпоценни вещи без да ни уведоми и си тръгнала. После ние
разбираме, че е откраднала нещо от нас. Ходих до супермаркета, където
работи, за да я питам защо открадна златото, но тя направи жест с ръката да
се махам.
Аз имам само една причина защо С. остави детето и това е, че някой
друг, със сигурност, защото имам приятели са я видели. С. не искаше от
самото начало детето, не искаше дете от Г.. Не знам защо се ожениха.
Аз и жена ми дойдохме с детето З. в България с това пълномощно, което
имаме от С., защото тя, като си тръгна последния път, аз звъннах, че ние си
тръгваме, но тя не вдигна телефона, защото я беше срам, сигурно, защото ме
изгони от магазина. Аз съм я гледал 5г и тя да ме гони, от срам не ми вдигна
телефона.
Заведохме делото за развод във Варна, защото тук имаме апартамент,
синът ми – Г. щеше да почне да учи тук. Този апартамент сега е продаден,
купен е друг до училищата. Другото жилище го купихме юли-август месец
2022г, за да е близо до училищата. Затова решихме да се води делото за
развод във Варна. Аз се обадих на С., че има такова дело, като звъннах на
8
английския номер през ,,WhatsApp”, който е на името на Г., доскоро даже
той го плащаше.
В-цата М.: Да, имам английски номер, който е на името на Г..
Свид. Й.: Казах , че Г. е завел дело. Първо З. говори с нея, защото
беше 08.03.2022г и аз казах, че има призовка за заведено дело.Тя ми каза, че
не я интересува. Казах ѝ, че делото е за развод.
Аз не съм чул С. и Г. да са обсъждали да се води дело за развод. Г. е
решил така, той е решил да се разведат, защото има някаква причина.
на въпросите на адв. Н.:
Един път ходих до магазина, където работеше С., З.ди златото; това
беше ,докато бяхме в Л.. Става въпрос за злато, дето сме го купували на С..
Тя дойде уж да види детето и взема всичко злато. Златото беше за двамата за
С. и Г., но тя вземала половината, после дойде и втората половина взе. Аз
ходих в магазина, за да я питам за златото.
С. напусна дома ни и след три седмици заминахме за България. Тя
напусна жилището ни на 03-04.01.2022г. Като напусна жилището ни един път
сина ми я прибра. С. видя детето си и в Л. докато бяхме, и в България също го
видя, защото дойде вкъщи и аз си бях там.
на въпроси на съда:
Януари месец С. дойде в нашата къща и нямаше нищо общо с детето,
остави детето да се разплаче, да реве и тя на бежком замина и изчезна
безследно, аз не можах да я хвана. Дойде, за да вземе златото и избяга, това
беше последния път, като си дойде вкъщи. Това беше месец януари 2022г,
точна дата не мога да кажа.
С детето З. дойдохме в България на 23.01.2022г, това не беше много
скоро, след като тя беше дошла в дома ни, бяха минали 10-тина дни от
последния път, като С. избяга със златото.
на въпросите на адв. Н.:
Синът ми реши да води делото във Варна.
З. посещаваше градина в А., в България започна да посещава детска
градина от момента, в който е записана. Бащата и ние се грижим за детето З.,
под ние имам предвид аз и моята съпруга.
9
Откакто се ожениха сина ми и С. живеехме заедно в едно домакинство
/страните потвърждават невербално, с кимане на глава/.
С. се е виждала със З., след като ние дойдохме в България, но ние я
карахме до С. да види детето, тя изобщо не си е правила труда да дойде и да
вземе детето. Само последния път сега, защото имах ангажимент, предния ден
говориха заедно, детето и С.. Тя даже не каза, че утре ще дойде. Ако беше
казала, те обичат боулинга в Гранд мол, и ако беше казала, щяхме да доведем
детето. Тя не ни каза, че ще дойде.
Ние стриктно спазваме законите на държавата – първа и трета седмица,
спазваме по решението. Бащата на детето го дава на майка , аз присъствам
тогава, защото живеем в една къща, синът ми всеки път е бил в България,
когато тя се вижда със З..
В-цата М.: От януари месец 2022г съм идвала до България през
месеците май, септември, декември и сега. Септември, когато дойдох, детето
ми беше дадено от баща му и майка му.
Свид. Й.: Да, идвала е в тия месеци да вижда детето, не е идвала да
вземе детето, а да го види. Не е казвала, че иска да вземе детето в А., не е
казвала такова нещо, че иска да вземе детето. Майката на С. има жилище в А.,
но последния път С. беше в някакъв хотел в гр. С., предните два пъти май
беше в жилището на майка си в А..
Един ден беше при С. детето и на другия ден при Г., не беше сутрин да
вземе и вечерта да я върне. Детето е оставало да спи при майка си, когато е
идвала, не е имало случаи през деня детето да е при майката, а вечерта бащата
да го вземе детето.
В-цата М.: Да, оставала е да спи при мен една вечер и на другия ден
бащата идва да взема детето.
Свид. Й.: Синът ми караше детето при майка , след това пак го взима,
с наши средства ние я караме при майка ѝ.
Въпрос на съда: Но Вие решавате кога детето да се види с майката,
така ли?
Свид.Й.: Един ден детето е при бащата, един ден при майката.Не знам
дали това е добре за детето.
на въпросите на адв. Н.
10
Детето след 23.01.2022г е в България с баща си и с мен, и съпругата ми.
С. беше призована чрез мен от РС–Варна, двата пъти се обадих,
единия път беше на 08.03., а другият беше юли месец, като казах, че
решението е дошло.
на въпроси на адв. С.
Къщата в Л. е моя собственост. Не знам дали С. има собствено жилище.
Нямам представя тя къде живее като напусна сина ми, каза, че живее с майка
си, но аз не знам къде живее.
Адв. С.: Кой Ви донесе призовката за делото?
СЪДЪТ отклонява въпроса.
Адв. С.: Задавам този въпрос, защото той в началото е отказал да
получи призовката, но Кметицата след направена справка с ВРС му казала, че
има право да получава призовката.
Свид. Й.: Кметицата на с.Б. ми е съседка и ми каза, че имам право да
получа призовката до С., защото в началото отказвах, но тя ми каза, че само
Г. няма право да получава призовката. Кметицата е моя съседка, но не сме
роднини.
На въпроси на адв. А.:
След като получих призовката пред жена ми и комшийката се обадих на
С. да ѝ кажа за призовката, но тя ми каза, че не я интересува.
Адв. Н.: Това са неща, които нямат значение по делото, свидетелят е
баща на въззиваемия.
На въпроси на адв. С.:
Свид. Й.: С. ми каза по телефона, че без нейно съгласие не може да се
разведат и не може да има решение. Не знам дали тогава стана ясно, че Г.
ще се разведе с нея, тя сигурно не е знаела, че той го иска това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля Н. М. Й..
11
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля Н. М. Й..
Адв. С.: Моля да разпитате и другия ни свидетел - С.Е.О., която е
съседка на доверителя ми.
Адв. Н.: Мисля, че този свидетел е разпитван пред РС.
СЪДЪТ след извършена справка, констатира, че свидетелят С.Е.О. е
била разпитана пред ВРС, поради което същата не следва да бъде допускана
до разпит.
Адв. С.: Моля да разпитате майката на Г. – К. Н. Й..
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на водения от
въззиваемата страна свидетел.
Свид. К. Н. Й.: ЕГН **********; 53г, омъжена, неосъждана, българка,
българска гражданка; майка съм на Г. М.; желая да свидетелствам;
предупредена съм за наказателната отговорност по чл.290 НК.
на въпроси на съда:
С. и Г. се разделиха януари месец 2022г, малко след Новата година.
Разделиха се, защото С. не обича моя син, тя направо си го каза, че не го
обича.
На 23.01.2022г дойдохме в България, защото ми предстоеше ТЕЛК ,
който ми е поради болест на сърцето.
Дойдохме с детето З. в България, защото С. напусна къщата ни, майката
изобщо не се интересуваше от детето си. Разбрах, че изобщо не се интересува
от детето си, защото след като се разделиха началото на януари, С. идваше да
си вземе само дрехите, изобщо не поглеждаше З..
Не работя, не съм работила изобщо в Л., мъжът ми работи, Г. също
работеше в А., работеше кондуктор по влаковете. С. работеше в супермаркет
касиерка. Майката на С. я познавам и също беше в Л., казва се Ж. и живее в
Л.. Майката на С. почна работа, но после я остави.
12
Имаме къща в Л. и сега я имаме.
Майката на С. не живее много близо до нашата къща, на около 5-10 мин
път с кола, в друг квартал, тя няма собствено жилище. Преди да се разделят
живееше на квартира майката на С., често идваше у нас, но аз не съм ходила
там, където тя живее, защото често сменяше квартирите. Майката на С.
работеше; не, че не работеше, но напусна работата си след като С. се ожени за
сина ми.
Те като семейство – С. и Г. живееха при нас, защото къщата е голяма,
има детска стая, две спални, хол, кухня, градина, баня, тоалет, имаха
самостоятелна стая, детето беше при тях в стаята.
на въпроси на адв. А.:
Направихме на детето самостоятелна стая още като се роди младите
искаха да е самостоятелно детето; исках да има отделна стая и направихме
стая с легло. Искам да кажа, че направихме отделна стая за З., но иначе беше
с родителите си
/страните потвърждават невербално с кимане на глава/.
на въпроси на адв. С.:
С. напусна нашата къщата в началото на м.януари 2022г. Не знаехме
къде отива тя, каза: ,,Напускам къщата“, ние я помолихме лично да остане с
детето и сина ми да са заедно, ако ние сме пречката, можем да дойдем в
България и ще ги оставим сами, но тя каза, че не сме ние пречката, а за детето
каза: ,,Като порасне, детето ще ме намери“, не знам какво значи това.
Даже мога да кажа, че бяхме със З. в болница за три дни, скоро, преди
една седмица, тогава З. направи снимка, обади се на майка си по WhatsApp и
каза, че е в болницата. С. беше в Л. в това време, но не потърси детето. Не
знам защо не търси дъщеря си, нали е майка, и аз съм майка на две деца.
Много я обичах като дъщеря С., и още я обичам, много бях била привързана
към нея.
В-цата М.: Искам да кажа, че ми изпратиха сутринта само една снимка,
че З. е в болница; само снимка ми пратиха.
Свид. Й.: Изпратиха снимка и З. се обади, нали има микрофон и каза:
,,Мамо защо не ми се обаждаш, защо нямам отговор“, когато З. иска да говори
13
с майка си, звъни или изпраща гласово съобщение. Ето сега ми дойде на ум,
тя няма време да отдели за дъщеря си. Не че е моя син, но синът ми гледа
много дъщеря си; сина ми заряза всичко за дъщеря си.
Майката на С. изобщо не се грижеше за З., С. също не се грижеше,
често искаше да излиза навън.Днешните млади са такива - искат навън.
Одобрявам, не че не одобрявам, но това дете да е с родителите си, особено с
майката, но тя не полагаше усилия да гледа детето.Не че съм свекърва, от
моята гледна точка е така. С. не гледаше детето.
Въпрос на съда: Казахте, че трябваше да дойдете в България З.ди
ТЕЛК, а минахте ли на ТЕЛК и кога?
/изясни се, че поради изтичане срока на решението на ТЕЛК е било
необходимо отново явяване пред Комисия за продължаването му - бел. от
Предс-ля на състава/
Свид.Й.: Минах ТЕЛК на 04.04.2022г, всичките знаеха.
Въпрос на съда: След като минахте ТЕЛК и обяснихте, че това е била
причината, за да дойдете в България, по каква причина не се върнахте
обратно в А.?
Свид.Й.: Не се върнахме обратно в А., защото моя син се върна. Ние не
искахме да се върнем обратно в А..
В-мият М.: В А. получавах на седмица по 400 паунда, сега получавам
710лв на месец, но имам друг бизнес в А., давам стаи под наем - давам къщата
под наем. Затова дойдох тука, защото давам къщата /има се предвид в Л./ под
наем. Веднага след като се върнах започнах да давам всички стаи в къщата
под наем. Даже мога да Ви кажа колко пари взимам от тези наеми - 2280
паунда на месец. Къщата е на моите родители, аз получавам парите, защото
понякога отивам в А., за да наглеждам стаите, но не пътувам всеки път до А.,
само понякога.
Адв. С.: Имам още един въпрос към свидетеля, Вие сте били в България
и после сте заминали внезапно за Л.. По каква причина, след като бяхте в
България, внезапно началото на м.януари заминахте за Л.? Става дума за
времето преди последното Ви връщане в България, пак сте били в България,
но сте заминали за Л..
14
СЪДЪТ отклонява въпроса.
Адв. С.: Последния период, преди да се върнете в България, преди
23.01.2022г, какво наложи да се върнете в Л.?
Свид. Й.: Ние оставихме младите да живеят в Л., върнахме се на село
през лятото на 2021г, юни месец, дойдохме да живеем тук и оставихме
младите.
на въпрос на съда:
С. и Г. сключиха брак преди З. да се роди, един ден след рождение ден
на С.. Към него момент живеехме в А., но искам да кажа, ние дойдохме на
село през лятото на 2021г – аз и моя мъж в с. Б.. Казахме на младите да
живеят в нашата къща, да са заедно с детето, З. се роди и ние искахме да
живеем в селото. Тогава ни се обадиха на нас по телефона: „Елате, З. е много
зле“; не могат да я гледат. Обади се сватята на моя големия син и каза: „Елате
бързо в А., за да гледате З., защото майката не може да се справя със З.“, ние
взехме бързо билет и дойдохме да гледаме З.. З. не беше хигиенично
изкъпана, не беше отгледана, защото С. и Г. бяха на работа, обаче на С.
майката гледаше детето и майката не гледала З., беше в окаяно състояние
моята внучка, З.ди това вземахме и отидохме в Л.. Искам да кажа, че ние
отидохме, за да гледаме З. само.
на въпроси на адв. Н.:
В А. бяхме 12г. Аз не живея в С.. Бяхме със З. в болницата тука в
България. Детето отиде на училище, обаче, като отидохме на личния лекар,
той каза, че е вирусно, болеше я стомаха / говоря за сега, когато беше болна/.
Със З. бях в болницата в Тутракан, не съм влизала в болница в Л..
Големия ми син се казва А. Н. М., живее в Л. от 12г също, той живее
отделно от нас. Големия ми син има пълномощно от нас.
Адв. С.: Няма отношение, моля да отклоните въпроса.
Адв. Н.: Има отношение по повод на наемите, които се твърди, че
въззиваемият получава.
Въпрос на съда: Уведомихте ли майката м.януари, че се прибирате към
България и знаеше ли тя, че се прибирате окончателно, а не временно?
15
Свид.Й.: Да, майката знаеше, че окончателно си идваме в България.
Въпрос на съда: Как я уведомихте и кога?
Свид.Й.: Сина ми казал на С., че заминаваме със З.. Той така ми каза на
мен, че ѝ е казал на нея, че заминаваме за България.
Въпрос на съда: Знаеше ли С., че вие с детето се връщате окончателно
в България?
Свид.Й.: Да, С. знаеше, че с детето се прибираме окончателно в
България.
Въпрос на съда: Това, което казвате в момента, предупреждавам Ви, че
сте под клетва, Вие ли го казахте на С. или Г. го е казал?
Свид.Й.: Г. го е казал на С..
Въпрос на съда: Вие откъде знаете той какво е казал на С.?
Свид.Й.: Той на нас каза, че е казал, че окончателно се прибираме в
България.
В-цата М.: Това не е вярно.
на въпроси адв. Н.:
Свид.Й.: Майката на С. гледа З. в нашата къща едно лято, детето тогава
беше на три години и половина.
В-мият М.: Това е така, майката на С. гледа З. през 2021г.
Свид. Й.: Тогава ние се прибрахме на село – лятото на 2021г, тогава
питахме кой ще гледа детето, след като майката и бащата работят, те казаха:
,,Майка ще гледа З.“. В тази връзка ни се обадиха, че не могат да го гледат
детето и ние веднага дойдохме в Л..
Лятото на 2021г бяхме на почивка ние със С., З. и сина ми, тук във
Варна, бяха заедно с нас за една седмица, бяхме заедно на почивка, за да
гледам З..
Само Г. има пълномощно да дава къщата в Л. под наем.
Аз присъствах, когато моят мъж получи призовките за С. за делото за
развод два пъти, първия път беше на 08.03. Кметицата дойде да даде
призовките, тя не ни е роднина живее в селото, близо до нас, в съседната
къща е.
16
на въпроси адв. Н.:
Тогава мъжът ми се обади на С. за призовките, но тя му каза, че не я
интересува.
Въпрос на съда: Как разбрахте С. какво е казала?
Свид.Й.: Моят мъж говори с нея и тя така му казала, че не я интересува.
Г. реши да заведе делото във Варна, защото тука имаме къща, трябваше
да учи, да бъдем заедно. Не можа да учи, не може да се запише да учи
студент във Варна, само подаде документите, но не знам кога. Може би, той
като е дошъл, тогава е подал документите. Синът ми завърши в България 7-
ми клас, в А. завърши средно образование.
В-цата М.: Това е така, Г. завърши в А..
Свид. Й.: С. не знам какво образование има, тя също завърши училище.
Искам само да кажа - вижте на какво дередже сме!
В-цата М.: Имам средно образование - колеж.
В-мият М.: Да, вярно е.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля К. Н. Й..
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля К. Н. Й..
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на водения от
въззивната страна свидетел.
Свид. Ж.А.А. ЕГН **********; 55г, неосъждана, българка, българска
гражданка; майка съм на С. М.; желая да свидетелствам; предупредена съм за
наказателната отговорност по чл.290 НК.
на въпроси на съда:
Живея в Л. от 2009г, работя в един ,,кофи-шоп“ като помощник готвач,
към момента също работя. Не е имало период, в който да не съм работила.
Преди това работих като баничар, сега съм помощник-готвач. Живея на
квартира в Л., която е на около 20мин пеша, 5 мин с кола, от къщата на
родителите на Г..
17
Лятото на 2021г не съм гледала детето З..Гледах я в месеците от
септември до декември на 2020г, С. ме помоли да гледам детето три месеца и
аз се съгласих понеже родителите на Г. щяха да са в България З.ди документи
и затова се съгласих. Тогава С. беше на работа и затова се наложи аз да
гледам З.. Докато се грижих за детето, не работих. Друг период, през който да
гледам детето, не е имало.През другото време другата баба я гледаше, защото
живееха заедно.
на въпроси на адв. Н.:
Гледах детето в тяхната къща, където живееха, а не в моето жилище.
След като станаха три месеца, както се бяхме уговорили със С., аз казах, че
трябва да започна работа, а някой да се грижи за З., каквато ни беше
уговорката. А родителите на Г. не се върнаха след трите месеца. Понеже това
продължи повече, казах на С., че някой трябва да се грижи за З., на което тя
ми отговори, че ще напусне работа, но още една седмица да потърпя. Тогава
Г. скочи и каза, че С. нямало да напуска работа, а той щял да гледа детето; аз
нищо не казах.Наистина той се зае да гледа детето. Тогава детето още не
ходеше на градина, беше под 3г възраст, не ги беше навършила още /страните
потвърждават с кимане/. Децата в А. ходят на градина от много малки от 3г.
След като видях какво става помежду им, че той я кара насила да работи, а тя
искаше да остане да си гледа детето, накрая З. остана с баща си. Г. искаше С.
да работи, аз напуснах тяхната къща и ги оставих. След това записаха З. на
градина. С. я водеше, а бабата я прибираше.
Когато доведоха З. в България в началото на 2022г, З. вече беше на
училище.
Относно раздялата на С. и Г.: преди Нова година направили някакъв
банкет с колежките на С. от нейната работа. И Г. бил там; имало дрязги, това
го научих от С. и това продължило и след Новата година.
След тази караница тя дойде при мен на 13-15.01.2022г и ми каза, че повече
не може да се разбира с тези хора. Разправя ми, че много я нагрубявал,
псувал, обиждал, изобщо е било така, независимо дали са били сами или не. И
аз съм била свидетел на някои работи -като казах, че вече няма да гледам
детето, Г. стисна зъби и каза на С.: „Как така няма да ходиш на работа“. Това
на мен ми беше много неприлично, не беше хубаво. Има и още примери. Ако
решат да си поръчат храна с доставка, тя не може да посочи какво иска да яде,
18
трябваше по неговото да е; той каквото е решил, това ставаше. С. каза, че
повече не може да търпи.
на въпроси на адв. Н.:
Когато С. напусна къщата, една вечер отидохме да вземем З. от тях и Г.
каза, че няма да даде З. да живее в една стая /понеже аз живеех в една стая
под наем/. Аз му отговорих, че ще наемем по-голяма квартира и тогава ще
вземем детето. Така и направихме - наехме по-голяма квартира.
С. и Г. се разделиха средата на януари 2022г. След десет дни наех по-
голяма квартира. От училището се обидили на С. да питат защо З. не е на
училище, пуснали съобщение. Тогава С. потърси Г. и той казал, че щели
да ходят на погребение - баба му в България починала, а тя го попитала защо
не са ѝ казали за това.
Разбрахме, че детето е в България. С. се моли да докарат З., защото
трябва да ходи на училище. Дойде ваканцията м.април-май, пак не доведоха
детето; не го върнаха обратно в Л.. Питахме кога ще я върнат, за да ходи на
училище.
Дойде рожденият ден на З. - 13.04.С. се обади на Г. и му каза: „За
рождения ден искам да я върнете в Л.“.Той все казваше, че документи правят,
че на зъболекар отиват, че къща ще купуват.
На 13.04. С. се обади в Полицията в Л., че детето без нейно разрешение,
са го извели от А. за България. В момента и в А. се води дело.
Тук се обадихме ние в „Закрила на детето“, че е отвлечено, след което
те се обадили на кметицата на с.Б. и тя първо казала, че те /Г. и родителите
му/ не били тук, а във Варна имали къща и били повечето време. После като
й звъняли за втори път, кметицата казала: „Ами, те казват да дойде и да си
вземе детето“. Ние отидохме със С. през м.май да си вземе детето оттам.
Наистина го дадоха, но не се върнахме в Л.. Аз имам къща в С. и отидохме
там. Детето беше заедно майка си десет дни, като една вечер детето е при
нея, а на следващата бащата идваше да го взема, за да го заведе в с. Б..
Разстоянието от С. до Б. е около 50км.
В-мият М.: Разстоянието е 80км понеже С.-Тутракан е ок 60км, а от
Тутракан до с. Б. е още ок.20км.
Свид. А.: С. се молеше на Г. да даде подпис, за да си вземе детето в А.,
19
понеже не може без бащата, но той ѝ каза, че няма да подпише. Аз присъствах
на този разговор. После тя написа съобщение на свекъра си, че Г. не е
съгласен да подпише, за да може да вземе З. в А. и той не ѝ е отговорил.
През м.септември, когато стана време за училище, тя пак им се моли да
върнат детето, за да тръгне З. на училище в Л. ; там тръгват в началото на
септември. Г. каза, че З. повече нямало да се връща в А., че щяла да учи тук и
тогава С. подаде молба за развод. Тогава разбрахме, че тя вече била
разведена. Това не го знаехме преди това.
на въпроси на адв. А.:
З. не е имала някакви здравословни проблеми, докато съм я гледала.
Квартирата ми в Л. е двустаен апартамент и дъщеря ми живее при мен.
Когато бъде при майка си, аз ще си наема друго жилище, а те ще останат
двете заедно в сегашното.
На 15.01.2022г Г. доведе С. с колата при мен и ми я предаде, а дотогава
тя беше при мъжа си и живя у тях.
Не съм предлагала на Н. /бащата на Г./ да прехвърля къщата си в Л. на
младите.
на въпроси на съда:
Правихме традиционна сватба; събирахме подаръци. Подари се и злато.
По нашите традиции и двамата младоженци получават златото, но те не го
дадоха. Искам да кажа, че след като се разделиха, всичкото злато остана у
тях. На мен и на дъщеря ми не са давали злато. Аз злато и не искам. Златото
остана в къщата на неговите родители. С. отиде да си иска това, което се
полага. Ще Ви кажа всичко както си беше. С. отиде да види детето и по едно
време свекърва идва взема таблета на сина си да го крие. Тогава С. се
сетила, че го крие, за да не го откраднела. Аз все я молех да се върне в дома
им, но тя ми каза : ,,Мамо, ако ме върнеш, ще прося по улиците, но пак няма
да върна там“. Затова взела всичкото злато, дойде си вкъщи и вика: ,,Сега ще
видиш какво ще стане“. Още не беше влязла вкъщи, обадиха се по телефона,
че златото го нямало. Свекърът отишъл на работното място и С. му подала
цялата чанта протегнала със златото и след това направила жест да се маха.
Бях на работа, когато той ме чакаше отвън и като го попитах какво става, той
каза, че е дошъл, за да делим златото. Отговорих му, че това злато нито е за
20
него, нито е за мен, а е на младоженците и те да си го разделят, когато му
дойде времето. Казах му, че моето дете ми е по-скъпо от златото. А пък
златото да си го вземат и със здраве да си го харчат. Златото не е оставало при
нас, мога да се закълна за това.
Адв. С.: Знаете ли нещо за това, че изчезнаха два автомобила?
СЪДЪТ отклонява въпроса.
на въпроси на адв. С.:
Свид. А.: Делото в Л. сега започва, не съм била викана като свидетел.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля Ж.А.А..
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля Ж.А.А..
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на водения от
въззивната страна свидетел.
Свид. М.З.С.: ЕГН **********; 41г, омъжена, неосъждана, българка,
българска гражданка; без родство и дела по спора; предупредена съм за
наказателната отговорност по чл.290 НК.
на въпроси на съда:
Живея в Л., колежки сме със С. и сме приятелки. Работили сме в
супермаркет „Силвъркуинс“ от 2020г, три-четири месеца.
В-мият М.: Познавам я.
Свид. С.: Познавам Г.. Станахме семейни приятели с тях, ходили сме
по ресторанти, децата ни се познават, познавам и детето З..
Миналата година, август 2022г, бяхме си в Разград, понеже аз съм
оттам, и случайно се видяхме в парка със З., която беше с дядото и бабата. З.
като ме видя ме прегърна, пита за моето дете, което е на 8г, пита за майка
си.Казах , че майка е в Л. и в най-скоро време ще дойде да я види. Това
беше случайна среща. Не знам защо те са били в Разград, ние отивахме в един
21
ресторант и се видяхме случайно, тогава имаше мач на ,,Лудогорец“.
З. говори турски и английски език. З. беше записана на ясла в А., беше
на 3г тогава и трябваше да стои там 3ч, трябваше да е там от 9-12ч на обяд, С.
я вземаше и идваше на работа с детето.Друг път Г., който работеше до 12ч,
вземаше детето от градината и с него вечерно време идваше да вземат С. от
работа.
В края на 2021г решихме всички колеги и колежки да отпразнуваме
Новата година преди това.Дори ресторанта го намери Г.. От супермаркета
колегите сме около 10 души. На празника бяха също Г. и моя мъж.
В-мият М.: Да, това е така, но беше точно на Нова година.
Свид. С.: Беше по повод Новата година, а не точно на Нова година.
Отидохме, седнахме в ресторанта. По едно време дойде един непознат мъж –
приятел на единия от нашите колеги. Той поздрави нормално, никой не го
познаваше. Тогава Г. почна да пита С. ,,кой е този“. Аз лично не го познавах,
за пръв път го видях. Г. каза: ,,Ставайте, С. ставай“ и ние станахме,
тръгнахме, качихме се в колата, това беше още преди 12ч вечерта. Бяхме с
тяхната кола и трябваше да ни оставят с моя мъж пред нашата къща. В колата
на предните седалки бяха Г. и мъжът ми, а ние със С.- на задната. През целия
път Г. все мърмореше „кой бил тоя мъж“; ,,познавате ли го“ едно и също.
Спряхме пред нашата къща, Г. се извърна, посегна с ръка към С. и щеше да я
удари. Тогава мъжът ми хвана ръката му и каза: „Какво правиш“. След това Г.
започна да псува и използва много обидни думи на турски език, не ми е
удобно дори да ги кажа. Тогава моят мъж го хавана и му каза, че ако
продължава така, ще го удари. Мъжът ми каза да дойдат у нас да се
поуспокои, защото не може да пусне С. с него. Влязохме вкъщи и поседяхме
ок. 30мин.Мъжът ми попита С. дали е добре - ще тръгва или ще остане;
попита и Г. дали е добре. Те отговориха, че няма да остават и ще си тръгнат.
Аз казах на С. да ми се обади като се приберат и тя ми звънна, че се
сдобрили.
След това С. винаги ми казваше, че вкъщи е имала тормоз. Аз я виждах
как идва на работа със зачервени очи; питах какво става, а тя отговаряше, че
или не е спала цяла нощ или че имало тормоз. Беше писнало от тоя тормоз.
С. напусна Г. в началото на м.януари 2022г, малко след тази случка около
Новата година, някъде две седмици след новата година. Звънна ми и вика:
22
„Няма да живея с този мъж повече, не мога“. Аз я поканих да дойдат у нас с
детето, нищо, че сме пет човека, но тя каза: ,,Вие сте много хора, ще си наема
гарсониера, искам да си взема детето с мен“. Питах я дали има нужда от пари
и тя каза, че майка ще помогне. След това С. отиде при майка си без
детето, защото искаше да си наеме гарсониера, за да е удобно за детето. Това
беше в средата на м.януари 2022г. Тя намери гарсониера, но по-късно, след
около три месеца. Нямаше пари и затова работеше. Докато си търсеше
гарсониера, детето беше при баща си в България. Г. с майка си и баща си са
докарали детето в България.
Един път К. /майката на Г./ ми се обади да ме пита какво ставало между
младите и аз казах, че не знам какво става, да пита тях, но казах, че могат да
се сдобрят. Когато ми се обади, при мен беше моята майка и мъжът ми. По
телефона кака К. почна да плаче и вика: „Ти знаеш“, а аз отговорих, че нищо
не знам, нищо не съм казала и затворих телефона. После С. ми звънна и ми
каза, че получила SMS–и, че детето не било на училище. Каза, че звъняла на
Г., но той не отговарял. Посъветвах я да отиде в училището. После Г. се
обадил и казал, че били в България. Оттогава са в България.
На въпроси на адв. А.:
На тази въпросната вечеря не сме казвали на Г. да си тръгва, даже аз им
предложих да дойдат на нашата маса понеже те бяха на друга маса, а мъжът
ми не познаваше никого от колегите ми; Г. беше с компютъра си и нещо
помагаше.
С. и сега държи тази гарсониера, която нае, и живее там с майка си.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля М.З.С..
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля М.З.С..
В-цата М.: На 13.04.2022г подадох сигнал в Полицията в Л.. Дойдоха
вкъщи, писахме „рапорт“, но след това не знам какво стана. Чакаме отговор
от Полицията все още. З. все още е на детска градина, не е на училище. На
училище трябва да тръгне, когато стане на 5г, т.е. през м.септември тази
година. Вече е отписана от англ.градината, тъй като не ходи и трябва отново
23
да бъде записана. Детето има личен лекар в Л..
В-мият М.: Докато се премести в България З. имаше личен лекар в Л.,
има направени всякакви ваксини и имунизации.
В-цата М.: Получавам помощи за детето от А..
В-мият М.: Мога да кажа, че има и други помощи, които може да
получи, напр. може да вземе къща като самотна майка.
Адв. Н.: Поддържаме искането за изготвяне на социален доклад от
Великобритания, готови сме да внесем сумата, която е посочена. С този
доклад ще установим в какви условия живее С., макар че с показанията на
нейната майка и нейната приятелка тези обстоятелства беше установено.
Отказваме се от искането за изготвяне на социален доклад от МСС.
Адв. С.: Нека да представят сигнала, подаден до английската полиция.
Адв. А.: Възможно ли е да бъде изготвен повторен социален доклад за
детето, условията, при които се отглежда тук в България.
В-мият М.: Детето се отглежда в къщата на родителите ми в с. Б. и
няма промяна в обстоятелствата.
Адв. Н.: Нямам искания по доказателствата, представям списък на
разноските.
Адв. С.: Не поддържаме искането за нов социален доклад и нямаме
други искания по доказателствата.
Правя възражение по отношение на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от въззивната
страна списък с разноски и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от въззивната страна списък на
разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
24
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Н.: Моля да уважите въззивната жалба, считам че се събраха
достатъчно доказателства, с които се установяват основателността на
жалбата, моля да отмените съдебното решение по отношение на РЛО на
бащата с детето, моля да ни присъдите сторените разноски.
Моля да ми бъдат дадена възможност за представяне на писмена
защита.
Адв. С.: Моля да оставите без уважение въззивната жалбата и
потвърдите поставеното то ВРС решение.
Адв. С.: Моля да оставите без уважение въззивната жалбата, както и да
ни бъдат дадена възможност за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна да представи
писмена защита в десет дневен срок след изготвянето на протокола.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна да представи
писмена защита в седемнадесет дневен срок след изготвянето на протокола.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:51
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
25