АНД № 619/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия
С.Д.С., ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно затова, че на 24.02.2014 г. в гр.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, пред Р.М.С.- системен оператор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Пазарджик е потвърдил неистина в писмени декларации, които
по силата на закон се дават пред орган на властта, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно:
1. на 24.02.2014 г. в
гр.Пазарджик пред Р.М.С.-системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация от 24.02.2014 г., която по
силата на чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, се дава пред орган на
власт - Началник сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, а именно, че е изгубил през 2010г.в гр.София СУМПС №*********,
издадено на 18.04.2000г. от сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, а в действителност
същото е било подменено на 28.09.2001г. с френски образец СУМПС;
2. на 24.02.2014 г. в
гр.Пазарджик пред Р.М.С.- системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация от 24.02.2014 г., която по
силата на чл.151 ал.5 от Закона за движенето по пътищата и чл.13, т.6 от
Наредба І-157 на МВР от 2002 г. за реда и условията за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на власт - Началник
сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава,
членка на ЕС.
Производството пред Районен
съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз основа на постановление
на РП-Пазарджик, с което е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание
глоба.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, не се явява лично, като производството е проведено в негово отсъствие
и с участието на упълномощен защитник. Последният пледира за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло предложението и излага подробни доводи
по същество. Пледира за налагане на административно наказание глоба в минимален
размер. Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
От 1993г.обвиняемият С.С. живеел и
работел постоянно в Република Франция, където създал семейство с френска
гражданка, като от брака си имал две деца. След сключването на граждански брак
през 2001 г. обв. С. придобил и френско гражданство, при което трябвало да
подмени документите си за самоличност. Тогава той предал на френските власти
българското си свидетелство за управление на МПС №*********, издадено на
18.04.2000г. от МВР Пазарджик и на 24.08.2001г. му било издадено СУМПС - френски
образец.
През 2012 г. обв.С. поискал от
френските власти да му бъде призната категория „В + Е”, за управление на лек
автомобил с ремарке, за което подал пред тях молба. Според френското
законодателство това било възможно, ако лицето притежава категория „С”, която
да е била придобита преди 1990г., на които условия обв.С. отговарял. Понеже българското
му СУМПС било подменено с френско такова още през 2001г. обв.С. нямало как да
докаже кога е придобил категория „С”. Поради това той поискал и му било издадено
удостоверение рег. № КАТ-11596 от 02.08.2012г., издадено от сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Пазарджик, което удостоверявало, че С. притежава категория
„С” от 29.06.1988г. Въпросното удостоверение било легализирано на френски език
и представено пред френските власти, но те не го зачели и отказали да признаят
на обв.С. придобитата категория „В +Е”.
Поради всичко това обв.С. решил да се
сдобие с български образец на СУМПС, в което да се отразяват датите на
придобитите категории, което да представи пред френските власти, за да
докаже,че притежава категория „С”, придобита преди 1990 година.
На 24.02.2014г. обв.С. се явил в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Пазарджик, с цел да му бъде издадено ново СУМПС. На
гишето пред служителката Р. С., обв.С. заявил, че бил изгубил СУМПС № *********,
издадено на 18.04.2000г. от МВР Пазарджик. Св.Стефанова дала на обв.С. празна
бланка на Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, за деклариране на причината за издаването на ново СУМПС и го
изпратила при Началника на група „РОППССВ” при сектор „Пътна полиция”, за
резолюция.
Обв.С. попълнил и подписал процесната
декларация с дата 24.02.2014г., като в нея декларирал,че през 2010г. в гр.София
бил изгубил СУМПС №*********.След това обв.С. отишъл при Началника на група
„РОППССВ”, който положил резолюция, да се състави АУАН на лицето, тъй като не е
положило достатъчно грижи за опазване на документа си за самоличност. За
извършеното административно нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, на обв.С. бил
съставен АУАН, след което той отишъл отново при св.Стефанова, която му
принтирала от системата на АИС „КАТ- МВР” заявление за издаване на СУМПС. Също
така св.Стефанова дала на обв.С. да попълни и празна бланка на Декларация по
чл.13, т.6 от Наредба № І-157на МВР от 2002г. за условията и реда за издаване
са свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
за деклариране, че обичайното пребиваване на лицето не е в друга държава,членка
на Европейския съюз, както и че не притежава друго валидно СУМПС, издадено от
друга държава,членка на ЕС, която декларация също била задължителен реквизит
при издаването на СУМПС. Обв.С. попълнил и подписал и тази декларация с дата
24.02.2014г.
След попълване на заявлението и заедно
с така съставените декларации от 24.02.2014г. по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи и по чл.13, т.6 от Наредба №І- 157на МВР
от 2002г и квитанцията за платена такса, обв.С. депозирал пред служителката на
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пазарджик -св.Стефанова, всички необходими
документи за издаване на ново СУМПС.
На 04.03.2014г. обв.С. получил
новоиздаденото СУМПС № *********, издадено на 25.02.2014г. от сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Пазарджик.
С писмо рег. № 11937р-6804 от
16.10.2014г., изпратено от ГД „Охранителна полиция”-София до ОДМВР Пазарджик, било
изпратено уведомление, че от Посолството на Р. Франция в Р. България били
получили преписка, с която ги информират, че на 28.09.2001г. българско СУМПС
№*********, издадено на 18.04.2000г. от МВР Пазарджик на името на С.Д.С. било
подменено с френски образец СУМПС, поради което следва статуса на СУМПС
№********* да бъде променен на „Невалиден”.
От извършената проверка в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Пазарджик се установило, че на 24.02.2014г. обв.С. бил
декларирал пред сектора в писмена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи, че СУМПС №********* го бил изгубил през
2010г. в гр.София, а не, че е било подменено през 2001г. в Р. Франция.
Поради тази причина материалите от
извършената проверка в сектор „Пътна полиция” били изпратени в сектор „ПИП” при
ОДМВР Пазарджик, поради което било образувано настоящото наказателно
производство.
От заключението на извършената по
делото в ДП почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно, е видно, че подписът в графа „Декларатор” и ръкописния текст в
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи
от 24.02.2014г. е положен/написан от обв. С.С.. Подписът в графа „Подпис” и
ръкописния текст в декларация от 24.02.2014г. по чл.13, т.6 от Наредба №І-157 на
МВР от 2002г. е положен/написан от обв.С.С..
Видно от справката за съдимост на обвиняемият
той не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VІІІ, раздле ІV от общата част на НК, т.е. на основание чл.78а ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от събраните в ДП доказателства, които съдът прецени при
условията на чл.378 ал.2 от НПК, като правно валидни, а именно показанията на
св.Стефанова, заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени
по-горе гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, кореспондират на приобщените писмени доказателства и заключението
на експертизата, като безпротиворечиво очертават гореописаната фактическа
обстановка. Непротиворечивостта на доказателствата не изисква техния подробен
анализ.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че обв.С.
е осъществил от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.313 ал.1
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като на 24.02.2014 г. в гр.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, пред Р.М.С.- системен оператор в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Пазарджик е потвърдил неистина в писмени декларации,
които по силата на закон се дават пред орган на властта, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно:
- в писмена
декларация от 24.02.2014 г., която по силата на чл.8, ал.2 от Закона за
българските лични документи и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, се дава пред орган на власт - Началник сектор „ПП”
при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че е изгубил през 2010г.в гр.София СУМПС №*********, издадено на
18.04.2000г. от сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, а в действителност същото е
било подменено на 28.09.2001г. с френски образец СУМПС;
- в писмена декларация от
24.02.2014 г., която по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движенето по
пътищата и чл.13, т.6 от Наредба І-157 на МВР от 2002 г. за реда и условията за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган
на власт - Началник сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е
в друга държава, членка на ЕС.
Обвиняемият е имал представи за всички
обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че процесните
декларации се подават въз основа на закон – съответно чл. 8, ал.2 от Закона за
българските лични документи и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, както и чл.151 ал.5 от Закона за движенето по
пътищата и чл.13, т.6 от горецитираната Наредба І-157 на МВР от 2002 г. Съзнавал
е, че декларациите се дават пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК –
Началник сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, натоварен с осъществяване на
властнически функции.
Съзнавал е още, че
вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, за които се
съставят декларациите, той декларира неистини: - че е изгубил през 2010г.в
гр.София СУМПС №*********, издадено на 18.04.2000г. от сектор „ПП” при ОДМВР
Пазарджик, а в действителност същото е било подменено на 28.09.2001г. с френски
образец СУМПС; - че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на
ЕС, а всъщност е било в Р Франция.
Обвиняемият е
предвиждал конкретно настъпването на общественооопасните последици от деянието
си и е искал тяхното настъпване, доколкото в резултат на лъжливото деклариране
се е стигнало до издаване на българско СУМПС, при наличие на валидно френско
такова, което е недопустимо според българското /чл.151 ал.7 от ЗДвП/ и
френското законодателство, т. к. в такава една хипотеза по принцип е възможно
един водач да се афишира като правоспособен пред съответните контролни органи с
онова СУМПС, с което той избере и ако бъде санкциониран за нарушаване на
правилата свързани с безопасността на движението, респ. бъде наказан с лишаване
от правоуправелние за определен срок, то хипотетично той би могъл да предаде за
изпълнение на наказанието едното си СУМПС, а другото да остане в него и да
продължи да шофира дори в срока на изтърпяване на наказанието, при което то
няма да бъде реално търпяно.
Деянието е извършено
от обвиняеми при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК, т. к. двете декларации са подадени на два пъти, т.е. с две отделни
деяния той е декларирал две различни неистини. Всяко от деянията осъществява
поотделно един и същ състав на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, извършени се
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност
на вината, като последващото деяние се явява продължение на предшестващото.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание лишаване
от свобода до три години, както и фактът, че обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел
ІV от общата част на НК, а от престъплението няма настъпили съставомерни
материални щети, които да не са възстановени.
При това
положение съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК относно вида на
отговорността и вида и размера на наказанието, като обв.С. бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване на
деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в недостатъчното
правосъзнание и култура.
Обществената
опасност на деянието е висока предвид факта, че е извършено при условията на
продължавано престъпление, което заслужава по-високата социална, морална и
правна укоримост. Деецът е ниска степен на обществена опасност, т.к. не е
осъждан и криминално проявен, а деянието е инцидентно в неговия живот.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха – оказаното съдействие на полицейските органи в хода
на извършената полицейска проверка, непосредствено след разкриване на деянието,
добрите характеристични данни по местоживеене и липсата на други криминални
или противообществени прояви от страна на обвиняемия. Чистото съдебно минало не
се отчете, т.к. то е обективна предпоставка за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи обстоятелства – фактът, че в
резултат на престъплението на обвиняемият е било издадено българско СУМПС, при
наличие на френско такова, в нарушение на императивната норма на чл.151 ал.7 от ЗДвП.
С оглед на изложеното и на основание
чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност обвиняемия, като
му наложи административно наказание глоба в размер близък до минимума, а именно
1500 лева, платими в полза на бюджета на СВ по сметка на ПзРС.
За да определи този размер на глобата
съдът изходи от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно тяхната относителна тежест, като даде превес на първите, както и от семейното,
материално положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента на
вината му.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обвиняемия С. да заплати сторените по делото разноски в размер на 110.64
лв. за почеркова експертиза, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По тези съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: