Р Е Ш Е Н И Е №260091/24.2.2021г.
гр. Ямбол, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3951/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.С.,
представлявано от адв.Ц., срещу М. Ф. Ъ. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните бил
сключен договор за мобилни услуги № *** от 29.08.2017 г.,ведно с декларация
съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице от 29.08.2017 г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен
телефонен номер ***,със стандартна месечна абонаментна такса от 30,99 лв. с
ДДС,или 25.82 лв. без ДДС. Към договора за мобилни услуги била приложена
декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице от
29.08.2017 г.,която била подписана от майката на М.Ъ.-***. Длъжника не изпълнил
свои парични задължения,начислени му в 3 бр.фактури в периода м.октомври 2017
г.-м.февруари 2018 г. Фактура № *** от 05.10.2017 г. била издадена за отчетен
период 05.09.2017 г.-04.10.2017 г. и включвала месечна абонаментна такса 25,82
лв.,видео-разговори на стойност 35,77 лв.,кратки текстови съобщения / SMS / на стойност 0,32 лв.,мултимедийни
съобщения / MMS/ на
стойност 1,71 лв.,разговори към „Грижа за клиента“ на стойност 0,02 лв. и роуминг
таксуване /общо/ на стойност 12,20 лв.,или в общ размер на 75,84 лв.без ДДС,или
91,01 лв. с вкл.ДДС. От общата сума по фактурата в размер на 91,01 лв. били
приспаднати надвнесено плащане на задължение от преходен отчетен период в
размер на 8,01 лв.,като претендираната сума по фактурата била в размер на 83,00
лв. По Фактура № ***/05.11.2017 г. била издадена за отчетен период 05.10.2017
г.-04.11.2017 г.,като включвала следните задължения-месечна абонаментна такса в
размер на 25,82 лв., кратки текстови съобщения / SMS / на стойност 0,64 лв. и роуминг
таксуване /общо/ в размер на 289,02 лв.,които след приспадане на други начисления и компенсации в размер на
185,41 лв. били в общ размер на 130,07 лв. без ДДС,или 156,08 лв. с ДДС,която
обща сума била начислена във посочената по-горе фактура.Фактура № ***/05.12.2017
г. била издадена за отчетен период 05.11.2017 г.-04.12.2017 г. и включвала
слените задължения- месечна абонаментна такса в размер на 25,82 лв. без
ДДС-30,98 лв. с ДДС, която обща сума била начислена във посочената по-горе
фактура.Посочените по-горе фактури били с настъпил падеж,който настъпвал 15 дни
след издаването на всяка една от тях. По посочените по-горе фактури нямало
извършени плащания и към настоящия момент,като задълженията не били погасени.Поради
това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 270,06
лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по
заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по
настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
Отговор на исковата молба е депозиран от ответника,чрез особения му
представител. Счита се,че исковете са
недопустими,като към момента на издаване на заповедта за изпълнение длъжника
бил непълнолетен,като процесуалната дееспособност била абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост,като се иска прекратяване на делото. Отделно от
това,се счита,че исковата молба е допустима,но неоснователна и недоказана по
основание и размер,с оглед на което се оспорва. Отделно от това в исковата
молба се сочили задължения по 4 бр.фактури,като за посочения период м.октомври
2017 г.-м.февруари 2018 г. били представени само три броя фактури. Също така се
твърди,че в исковата молба се посочвало,че по всяка фактура са начислени
вземания на оператора,произтичащи от различни договори,като представения
договор сключен между ищцовото дружество в качеството му на оператор и
ответника бил само един,със стандартна месечна абонаментна такса от 30,99
лв.,като видно от представените фактури на ответника са представени и други
услуги. Липсвали доказателства,че представените фактури били точно по договора
сключен с ответника,като в тях било посочено само ЕГН на потребителя и
клиентски номер,но не бил посочен номера на договора. Като доказателства били
представени и извлеченията от потреблението на ползвания номер,но тази
информация била също обобщаваща и недостатъчна,за да се провери правилното
отчитане и прилагане на договорните условия. Не било усно в първата фактура
защо са начислявани суми за роуминг,както небило ясно как и защо се приспада
надвнесената сума от 8,01 лв. Във втората фактура не било ясно откъде идва
общата сума в размер на 289,02 лв.,като били начислени други начисления и
компенсации,като небило ясно какви са и защо са. Твърди се,че след като не бил
достигнат лимита на пакетната услуга се начислявали услуги извън пакета.
Въпреки предоставената ценова листа,действаща от 29.08.2017 г.,не ставало ясно как
е тарифирано за изходящо и входящо обаждане,нито с коя държава е
комуникирано,за да ставало ясно коя ценова листа следвало да се приложи. Било
явно,че са предоставени различни услуги и обобщената им ценова равностойност не бил достатъчен факт,за индивидуализиране
на претенцията. Също така се твърди,че приложените фактури не били подписани от
ответника,като липсвали доказателства за тяхното връчване. Липсвало и покана за
доброволно изпълнение,както и доказателства дали ответника бил узнал за
задълженията си.Не било ясно дали имало заплатен при сключването на договора
депозит от ответника,който би следвало да се ползва именно за заплащане на
такива незаплатени услуги. Съгласно представения договор,клаузата за съгласие с
ОУ на ищеца и деклариране за запознаване с тях,включена в индивидуалния договор
не било доказателства за действително приемане на ОУ и получаване на екземпляр
от потребителя,като в настоящото дело не бил представен екземпляр от
същите,които да са подписани от потребителя,като същия не бил запознат с
пространството за съхранение в ***,достъп до *** Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен
представител,който моли за прекратяване на делото или за отхвърляне на
исковете,като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описания в исковата молба Договор за
мобилни услуги договор
за мобилни услуги № *** от 29.08.2017 г., представен по делото. Представени са
и издадените 3 броя фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж.
Представена е и
декларация съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от
29.08.2017 г. и декларация-съгласие към договора за мобилни услуги,в които ответника
декларирал,че получил подписан от представител на оператора ОУ на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребители на фиксирани телефонни
услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да ги спазва,като същите били
приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от потребителя към момента на
подписването на тези декларации,както и за в бъдеще такива. Също така
декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията по чл.4,ал.1 ЗЗП.
Също така е представена приложение-ценова листа за абонаментните планове за
чатни лица от 29.08.2017 г. подписана от абоната.
До ответника М.Ъ. е
изпратена покана за доброволно плащане от 06.01.2018 г.,с която е приканена в
срок от 10 дни от датата на писмото, с която е уведомен,че общата стойност на
задълженията му за предоставените услуги по сключения договор с Теленор
възлизали на 270,06 лв. с ДДС,като при неплащане на дължимата сума,се предвиждало
прекратяване на договора и ползването на съответния мобилен/фиксиран номер
нямало да бъде възможно.Също така от страна на ищцовото дружество е представено
удостоверение от „Тип-Топ Куриер“ ЕАД от което се установява,че предупредителното
писмо на клиент М.Ъ. е предадено за доставка на 09.01.2018 г.,като обявения
начин на доставка е до пощенската кутия. Предупредителното писмо било доставено
на адреса на доставката в гр.Я. на 15.01.2018 г. Представени са и общите
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги с последно изменение от 30.06.2017 г.
От заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че от получените справки които се
прилагат към експертизата било видно,че за процесния период,абонаментен номер ***
на М. Ф. Ъ.,ЕГН ****** бил ползвал интернет трафик и изходящи обаждания,което
доказвало,че „Теленор“ е осигурил достъп до електронната си съобщителна наземна
мрежа. В справката подробно били разписано потреблението,включващо и услуги
извън договорения месечен абонамент. За посочения период били използвани
входящи и изходящи телефонни обаждания в страната и чужбина,интернет
трафик,текстови съобщения SMS,мултимедийни съобщения MMS и видео разговори. Времето и
обема на ползваните услуги били видни от приложението към заключението
фактури,като са посочени ползвания мобилен интернет,разговори, SMS, MMS,роуминг.За фактура № ***/05.12.2017
г. нямало потребление за ползване на услуги към абонаментния план. Тарифирането
на услугите се извършвало автоматично според абонаментния план и ценовата листа
на оператора за съответния период от 29.08.2017 г.
Експертизата е
приета като неоспорена от страните,като съдът счита,че същата е обективно
изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
В тази насока настоящия съдебен състав не споделя възраженията на особения
представител на ответника,че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против процесуално недееспособен непълнолетен
длъжник,без съгласието на родителя и законен представител по смисъла на
чл.28,ал.2 ГПК,се явява процесуално недопустима и незаконосъобразна. По делото
не се спори,че към момента на подписване на договора за мобилни услуги,така и
към издаването на заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 02.09.2019 г. длъжника М. Ф. Ъ. е нъполнолетен. В разпоредбата на чл.4,ал.2
Закона за лицата и семейството е предвидено,че непълнолетните лица могат да
извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители. При изследване на
договора за мобилни услуги настоящия съдебен състав установи,че същия е сключен
от ответника,със съгласието на майка си Д. Ж. Ъ. за което е представена
декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице. Ето защо
съдът намира,че ответника не доказа възражението си,че процесната заповед по
ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС е процесуално недопустима и
незаконосъобразна.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от
сключени между страните договор за предоставяне на
услуги. Същия е валиден и
поражда правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответника ищецът установява с представените
фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, брой смс- и,
използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани
автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не
се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното
потребление,като това обстоятелство се установява и от изслушената СТЕ неоспорена от
страните. Въпреки
така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на
поетите от него договорни
задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема
предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури за
дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил
доказателства, че сумите са недължими. Неоснователно е
възражението на особения представител на ответника,че посочените фактури не са
правилно отчитани и същите не били подписани от него и ,че не са му връчени.Не са
представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги,
нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно
възникналото вземане не е погасено. По отношение размерът на претенцията, съдът
приема, че от представените писмени доказателства – фактури и заключението на СТЕ се установи, че за исковия период ответника е
потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност общо 270, 06
лв. Също така съдът
приема за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника,че на същия са начислявани различни услуги и обобщената им ценова
равностойност не била достатъчно,за индивидуализиране на претенцията. В тази
насока следва да се отбележи,че извършените и фактурирани разговори са
осъществени с абонати,които не попадат в посочените в зона 1,2 и Балкани.Поради това исковете са
основателни и следва да се уважат.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ф. Ъ. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК ***
гр.С., район Младост, жк
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 270,06 лв., представляваща дължими и незаплатени задължения за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги № *** от 29.08.2017 г.,ведно с Декларация за съгласие за
подписване на документ от непълнолетно лице от 29.08.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 22.07.2019 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М. Ф. Ъ.,ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД -гр.С. направените по делото разноски в размер на 985,00 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: