№ …………………………………………….. гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и първи състав състав, в закрито заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ХРИСТО КОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 560 по описа на Административен съд – Варна за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 203 от АПК.
Делото е образувано по искова молба на Н.А.К. срещу Българска Народна Банка, със седалище и адрес на управление гр. София, с цена на иска 3 710.91лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди – забава - от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностните лица в структурата на БНБ, свързани с отнетият лиценз на КТБ, за началната дата на изплащане на гарантираните депозити, за периода 30.06.2014г. – 04.12.2014г. Ищецът твърди, че по силата на чл. 1 § 3 т. i от Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2009г., "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Във връзка с изложеното, навежда доводи още, че посочената директива е с директен ефект, т.е. заинтересованите лица могат да се позовават пряко на нейните разпоредби, защото същата не е била правилно траспонирана в съответните закони.
Административен съд Варна, намира така подадената искова молба за недопустима поради наличието в специален закон на друг ред, който изключва приложението на ЗОДОВ. Съгласно чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съгласно чл. 79 ал. 8 от Закона за кредитните институции БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Тази норма определя специален начин на обезщетение само по отношение на действията и бездействията при упражняване на надзорни функции от Централната банка и нейните органи, какъвто несъмнено е УС по отношение на кредитните институции в страната. Посочената разпоредба на чл. 79 ал. 8 от ЗКИ урежда специална предпоставка за реализиране на отговорността, а именно действието, респ. бездействието да е умишлено, т. е. извън умишлените действия е недопустимо търсенето на такава отговорност. Така предвидената отговорност е диаметрално противоположна с постановката на ЗОДОВ в чл. 4 за липсата на виновност при обезщетяването на всички имуществени и неимуществени вреди. Фактическият състав на отговорността на ЗОДОВ е различен от този на отговорността на БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица по реда на чл. 79 ал. 8 от ЗКИ, поради което се реализира по различен процесуален ред. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Съгласно чл. 79 ал.8 от ЗКИ, Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Тази регламентация на отговорността на БНБ влиза в противоречие с обективната, безвиновна отговорност на Държавата по ЗОДОВ и по конкретно отговорността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ на административни органи при и по повод осъществяване на административна дейност. Доколкото в производството понастоящем ще следва да се изследва въпросът за вината по реда на чл. 45 във вр чл. 49 от ЗЗД с оглед нормата на чл. 79 ал.8 от ЗКИ, то и отговорността на ответника би могла да се реализира единствено по общия гражданско правен път - чрез иск за вреди от непозволено увреждане.
Следва да се има в предвид и това, че за да възникне право на искане за обезщетение по чл. 203 - 207 АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. вреда - имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза); 2. незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, като същите задължително трябва да бъдат при и по повод изпълнение на административна дейност; 3. изпълнение на административна дейност, т.е. вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Легалната дефиниция на понятието "административен орган" се съдържа в §1 т. 1 от допълнителната разпоредба на АПК, съгласно която "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. БНБ не принадлежи към системата на изпълнителната власт. Органите на изпълнителната власт са посочени в чл. 19 от Закона за администрацията, като сред тях не е посочена БНБ. Безспорно е, че дейността на Българската народна банка се регламентира със закон, но същата няма функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗБНБ, Българската народна банка има определени функции, които обаче нямат характера на такива, определящи я като орган на изпълнителната власт.
Незаконосъобразното действие или бездействието на БНБ, което се иска да бъде установено от ищеца от съда в настоящото производство е определено като неизпълнение на задължение, директно произтичащо от на чл. 1 § 3 т. i от Директива 94/19 ЕО. Посочено е, че според тази разпоредба БНБ е следвало да предприеме действия в петдневен срок, които да дадат възможност на вложителите в КТБ да получат достът до гарантираната част от депозитите си в тази банка. Според чл. 16 т. 15 от ЗБНБ, Управителният съвет на БНБ издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 23 от закона за гарантиране на влоговете в банките, фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка. Следователно, иска се установяване на незаконосъобразни действия или бездействие на БНБ, което бездействие от нейна страна е по отношение на друга търговска банка, но тези взаимоотношения по никакъв начин не биха могли да се определят като такива по повод изпълнение на административна дейност на БНБ и не биха могли да послужат като основание за претендиране на отговорността по БНБ по реда на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Неоснователно ищецът се позовава на чл. 1 § 3 т. i от Директива 94/19 ЕО, защото тази разпоредба дава единствено определение на понятието „неналичен депозит“. Не може да се приеме наличие на незаконосъобразни действия или бездействие за посоченият от ищецът период, от страна на БНБ по нейно задължение като административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт и свързано с нейната административна дейност. Вложителите, такъв какъвто е и жалбоподателя, както и другите кредитори на банката, не са адресати на решенията на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, респективно отнемането на лиценза й и в това си качество те нямат пряк, личен и правен интерес да оспорват съответните решения на БНБ. Предвид на това, жалбоподателят няма правен интерес да атакува незаконосъобразните действия или бездействие на БНБ да издаде акт за установяване на неналичност на депозити в КТБ, тъй като то не е по отношение на него, а на банката.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложимост на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, доколкото допустимостта за прилагането на посочения текст предполага липса на предвиден специален ред за обезщетяване на вредите и на следващо място изисква наличието на вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разглеждания казус е налице специалния ред по чл. 79 ал. 8 от ЗКИ и БНБ не е бездействала в качеството си на административен орган, във връзка със законово регламентирани задължения, отнасящи се до изпълнително-разпоредителната дейност.
Водим от горното и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Варна, двадесет и първи състав,
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Н.А.К. срещу Българска Народна Банка, гр. София, с цена на иска 3 710.91лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди – забава - от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностните лица в структурата на БНБ, свързани с отнетият лиценз на КТБ, за началната дата на изплащане на гарантираните депозити, за периода 30.06.2014г. – 04.12.2014г., и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 560 по описа на Административен съд –Варна за 2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :