№ 633
гр. Варна, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Наказателно дело от общ
характер № 20253100200411 по описа за 2025 година
и постъпила молба от адв. С. С. -защитник на подс. Д. А., намирам следното :
Делото е образувано на 20.03.2025г. по внесен от ВОП обвинителен акт против З. Н., Д.
А. и Ж. Х. за извършени престъпления съответно по чл.302 ал.1 и т.2 вр. чл.301 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.302 ал.1 и т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
ал.1 от НК и по чл.302 ал.1 и т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В хода на досъдебното производство при извършено претърсване и изземване , както и
при извършен личен обиск на подс. Д. А. са били намерени и иззети парични суми в лева и
румънски леи, синджир от жълт метал с висулка тип кръст и мобилен телефон.
На 03.04.2025г. в деловодството на съда е постъпило Постановление от 04.03.2025г. за
вземане на отношение на прокурор при ВОП, от съдържанието на което се установява, че е
издадено във връзка с постъпила молба за връщане на веществени доказателства, иззети от
подс. А.. С постановлението на основание чл.111 ал.2 от НПК е постановен отказ да се
върнат на А. поисканите вещи, тъй като същите са придобити чрез престъпление.
Срещу това постановление на 01. 04.2025г. е постъпила молба от адв. С.-упълномощен
защитник на подс. А., с която се иска подробно описаните в нея вещи да бъдат върнати, тъй
като са лична собственост на подсъдимия и нямат касателство по делото.
Съдът, след като се запозна с постановлението и молбата, намира, че не би могъл да се
произнесе по същата към настоящия момент, тъй като в случая не би могла да се приложи
процедурата по чл.111 ал.3 от НПК . Разпоредбата на чл.111 ал.1 от НПК сочи, че
веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство , като е
предвидена възможност за тяхно връщане на правоимащите със съответно разрешение. Тази
хипотеза обаче е приложима само в хода на неприключило досъдебно производство. В
случая разследването по делото е приключило , срещу подсъдимите е внесен обвинителен
акт и е насрочено разпоредително заседание . За съда безспорно е налице задължение да се
произнесе по веществените доказателства по делото, но това би могло да се осъществи едва
при постановяване на крайния съдебен акт или след това по реда на чл.306 от НПК. Поради
1
това и съдът намира, че молбата на адв. С. не следва да се разглежда по реда на чл.111 ал.3
от НПК , а да бъде докладвана в съдебно заседание.
С оглед на изложеното до тук, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Молбата на адв. С. срещу Постановление от 04.03.2025г. за вземане на отношение
по направени искания да се докладва в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2