№ 5134
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110154654 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК подадена от „ФИГ ЕООД
за обезпечение на бъдещия му иск за сумата от 15 500 лева, представляваща главница по
договор за заем от 01.05.2020г., сключен между молителя и „Строителна механизация“ АД.
Исканата обезпечителна мярка е запор върху вземанията на бъдещия ответник по банкови
сметки в посочените в молбата банки до размера на претенцията чрез преминаване от сметка
в сметка до достигане на общия размер.
Съдът като разгледа подадената молба и приложените към нея писмени
доказателства, намира следното. Молбата за обезпечение е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има
право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на
следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен
и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че бъдещият иск, така както е описан в
молбата за допускане на обезпечение, не отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба. Причина за това е обстоятелството, че в обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че молителят „ФИГ ЕООД като заемодател е сключил договор за паричен заем с
дружеството „Строителна механизация“ АД, превел е заетата сума на заемателя, а
последният не е изпълнил задължението си за връщане на уговорения падеж. С така
изложените твърдения молителят обосновава интерес от предявяване на бъдещ иск срещу
заемателя „Строителна механизация“ АД, респективно от допускане на обезпечение чрез
запор на вземанията на това дружество. Подобен извод следва и от приложените писмени
доказателства. В петитума на молбата, обаче, е посочено, че вследствие на така изложените
обстоятелства, молителят възнамерява да заведе бъдещ иск срещу ДЗЗД „Строителна
механизация – АБИ“, съответно моли съда да обезпечи бъдещия му иск чрез запор на
вземанията на този бъдещ ответник. Налице е несъответствие между обстоятелствената част
и петитума на молбата, което поражда неяснота по въпроса срещу кого ще бъде насочен
бъдещият иск и чии вземания се иска да бъдат запорирани. Съдът отчита, че е вероятно да се
касае за допусната техническа грешка, но установеният в чл. 395, ал. 2 ГПК срок за
произнасяне по съществото на молбата за допускане на обезпечение – в деня на подаването
– изключва възможността същата да бъде оставена без движение с даване на указания на
молителя. Същевременно нередовността препятства възможността за преценка на
допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск като предпоставки за допускане
на обезпечението. Затова молбата следва да бъде оставена без уважение, което не
1
преклудира правото на молителя да отправи ново искане за допускане на обезпечение след
влизане в сила на настоящото определение и след коригиране на молбата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ФИГ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бяло поле“ № 17, ет. 2, офис 5, за
обезпечение на бъдещия му иск за сумата от 15 500 лева, представляваща главница по
договор за заем от 01.05.2020г., сключен между молителя и „Строителна механизация“ АД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Препис от определението да не се връчва на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2