РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Монтана, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20241600100137 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *със седалище и адрес
на управление гр.*, ул.»*» № *, представлявано от представлявано от Изпълнителния
директор Д.Н.[1]И. и Изпълнителния директор Б.С., чрез пълномощника им Х. П. -
Юрисконсулт против С. А., ЕГН **********.
Предявени са обективно съединени искове за установяване съществуването на
вземания на банката за следните суми: Главница-30 080,94 лв., Договорна лихва - 1835,50
лв. от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.; Лихвена надбавка за забава - 129,25 лв. от 20.10.2020 г.
до 03.10.2021 г.; Обезщетение след изискуемост - 133,69 лв. от 04.10.2021 г. до 19.10.2021
г.;разходи при изискуем кредит - 120,00лв.,ведно със законна лихва върху главницата от
21.10.2021 г.; , които вземания са присъдени със заповед за изпълнение №706 по чл. 417 от
ГПК от 22.10.2021 г., ,издадени по ч.гр.дело № 2433/2021г.
Ищецът твърди, че “Банка ДСК” АД е предоставила на С. А., ЕГН **********
кредит в размер на 35 000.00 лева, съгласно сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 09.01.2019 г. Определена е падежна дата за плащане на вноските по кредита
- 20-то число на месеца и срок на издължаване 120 месеца. Съгласно чл.8 от Договора,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора е 6,65 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент в
размер на 0,220% и надбавка в размер на 6,430%. Референтният лихвен процент
представлява индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, като при отрицателна стойност на
референтния лихвен процент ,същата се приема за стойност нула. При погасяване на кредита
са допуснати нередовности при плащането на дължими вноски за лихви и/или главници,
което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на 04.10.2021 г., на
основание чл.18.2 от Договора за кредит, поради невнасяне на дължимите суми за главници
и/или лихва над 90 дни. „Банка ДСК“ АД е уведомила съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 на
ОСГК на ВКС кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
1
с Нотариална покана чрез нотариус И.Ф. с изх.№*/04.08.2021г. на „Банка ДСК“ АД.
Изготвен е Констативен протокол от И.Ф.- нотариус с район на действие PC-Монтана, рег.
№*на НК. Съгласно Констативния протокол, връчителят е посетил адреса на 18.08.2021 г. в
19:00 ч.; на 28.08.2021 г. в 12:00 ч. и на 20.09.2021г. в 18:45 ч. При третото посещение, на
20.09.2021г., връчителят е залепил уведомление на входната врата на имота по реда на чл.47,
ал.1 от ГПК. След изтичане на двуседмичния срок за явяване на адресата в нотариалната
кантората, поканата се счита за редовно връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, което
представлява и датата на предсрочна изискуемост на задължението, след което е
начислявана единствено законната лихва върху главницата.Ищецът поддържа,че
непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на
изискуемост са 11 бр. вноски, съответно: 1. 20.11.2020г. - 397,30 лв.; 2. 20.12.2020 г. - 397,30
лв.; 3 . 20.01.2021 г.- 397,30 лв.; 4 . 20.02.2021 г. - 397,11 лв.; 5. 20.03.2021 г. - 397,11 лв.; 6.
20.04.2021г. - 397,11 лв.; 7 . 20.05.2021г. - 397,11 лв.; 8. 20.06.2021г. - 397,11 лв.; 9 . 20.07.2021
г.-397,11 лв.; 1 0 . 20.08.2021г. - 397,43 лв.; 11. 20.09.2021 г. - 397,43 лв.
На 20.10.2021 г., „Банка ДСК“ АД, в качеството си на кредитор е подала в Районен
съд - гр. Монтана Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 - извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД. Образувано е ЧГД № 2433 по описа за 2021 г. на
Районен съд - гр. Монтана срещу С.А., ЕГН **********,по което е издадена и Заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК . На 22.01.2024 г. „Банка ДСК“ АД е получила
Разпореждане №3490 от 29.12.2023 г. на Районен съд - гр. Монтана, постановено по ч.гр.д.
№2433/2021 г., с което съдът е указал, че следва да предявят иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението срещу длъжника.Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение,с което да признае по отношение на С.А.,
ЕГН **********,че същата дължи на ищеца посочените по-горе суми. Като алтернативно
искане е посочено,че в случай,че съдът не приеме настъпила предсрочна изискуемост на
твърдяната дата и на основание представената покана-уведомление,същата да се счита за
обявена с настоящата искова молба .
Ответникът С. А.,представляван от назначения особен представител адв.К. ,е
представил писмен отговор, в който са направени няколко основни възражения:
На първо място се твърди,че нe е налице валидно сключен договор между
страните,като в тази насока са развити подробни съображения .Поддържа също така,че
предсрочната изискуемост на задължението по договора не е обявена надлежно.Твърди,че
липсват данни и кредитът да е усвоен . Сочи се също така,че същият съдържа
неравноправни клаузи ,с оглед на което и на основание чл.22 ЗПК същият е недействителен.
Направено е възражение за погасяване по давност на исковете. Предвид гореизложеното
моли съда да отхвърли исковата претенция.
По делото са събрани писмени доказателства и са назначени и изслушани съдебно-
икономическа експертиза и графологическа . Приложено е и ч.гр.д № 2433/2021 г. по описа
на РС-Монтана.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, приема следното от фактическа страна:
Въз основа на извлечение от счетоводните книги „БАНКА ДСК“ е подала заявление
до РС-Монтана за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за дължимите суми по
Договор за кредит за текущо потребление от 09.01.2019 г. с кредитополучателя С. А. .
Въз основа на така подаденото заявление РС-Монтана е издал Заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК от 22.10.21 г. по ч. гр. д. № 2433/2021 г., с която е
2
разпоредено длъжникът С. А. да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“ следните суми :
Главница - 30 080,94 лв., Договорна лихва - 1835,50 лв. от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.;
Лихвена надбавка за забава - 129,25 лв. от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.; Обезщетение след
изискуемост - 133,69 лв. от 04.10.2021 г. до 19.10.2021 г.; разходи при изискуем кредит -
120,00лв.,ведно със законна лихва върху главницата от 21.10.2021 г., както и сумата 645,99
лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение и Изпълнителния лист „БАНКА
ДСК“ е подала молба до ЧСИ М. И. за образуване на изпълнително дело. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на С. А. по реда на чл.47 ГПК, поради което районен
съд Монтана с Разпореждане № 3490 от 29.12.2023 г. е спрял изпълнението на Заповедта за
незабавно изпълнение и указал на Заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
В законоустановения едномесечен срок ищецът „БАНКА ДСК“ предявил
претенцията си - исковата молба е заведена в деловодството на МРС , като впоследствие
образуваното дело е изпратено по компетентност на Окръжен съд-Монтана.
От представените писмени доказателства се установява, че на 09.01.2019 г. между
страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление ,с който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 35 000 лв. Определена е падежна дата за плащане на вноските
по кредита - 20-то число на месеца и срок на издължаване 120 месеца. Съгласно чл.8 от
Договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на Договора е 6,65 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент в
размер на 0,220% и надбавка в размер на 6,430%. Референтният лихвен процент
представлява индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, като при отрицателна стойност на
референтния лихвен процент ,същата се приема за стойност нула.Посочен е и ГПР в размер
на 7,95%,като същият може да бъде променян при предпоставките, посочени в Общите
условия .Кредитът е обезпечен със залог на вземания в лева .Към договора е изготвен и
погасителен план,който е подписан от двете страни.
В договора е посочен адрес за кореспонденция на длъжника гр.*,а именно
гр.*,ул.*№ *В т.16 е посочено,че всички съобщения ,уведомления и покани във връзка с
договора се считат за получени ,ако са изпратени на посочения адрес за кореспонденция ,ако
кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса и опитът за доставяне на
съобщението е удостоверен от пощенската служба.В общите условия, които са неразделна
част от договора съгласно т.19 ,са посочени :усвояването на кредита, олихвяване и разходи
,погасяване, задължения на страните,отговорност и санкции,други уговорки ,право на отказ
и прекратяване на договора.
На 18.08.2021 г.в нотариалната кантора на И.Ф.е приета нотариална покана, която
ДСК е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забавяне в плащанията . Тази покана
е връчена при условията на чл.47,ал.1 ГПК,като е съставен и констативен протокол.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл. 9 ЗПК,
чл.240 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК предоставя на кредитора възможност да предяви
иск за съществуване на вземането си, предявено в заповедното производство.
Предпоставките за предявяването му са нормативно установени в разпоредбата на чл.415
ГПК, която съдържа три различни хипотези, като в случая е налице втората, а именно:
3
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Районен
съд Монтана е указал на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като
видно от датата на входиране на исковата молба този срок е спазен, поради което
предявеният иск е допустим.
На следващо място, за да се уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже
съществуването на валидно договорно правоотношение, размерът на неизплатеното
задължение, както и настъпилата предсрочна изискуемост.
В отговора на исковата молба се твърди,че не е налице облигационно отношение
между страните, като договорът не е подписан от ответника.С оглед изясняване на този
въпрос е назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза, от която се установява,че
всички документи във връзка с отпускането и усвояването на кредита са подписани от
ответника.
Процесуалният представител на С. А. оспорва и факта,че отпуснатата сума е
получена от ответника. От заключението на вещото лице, извършило съдебно-счетоводната
експертиза, се установява,че усвояването на отпуснатия кредит е на 09.01.2019г.,на която
дата по сметка на ответника е преведена сумата 35000лв.
По делото е направена и възражение,че кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем по надлежния ред.
За да е налице предсрочна изискуемост , е необходимо да са налице две
предпоставки,а именно обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по икономическата експертиза се установява,че
последното плащане по договора е направено на 22.12.2020 г.,но към този момент вече
ответницата е била в забава, тъй като не е платила своевременно всички дължими
вноски.Към датата на подаване на заявлението общото незаплатена задължение е в размер
на 4 369,42лв./ неплатени вноски за 11 месеца/С оглед горното е установен обективния факт
на неплащането по кредита.
Съдът намира,че в случая кредиторът е изпълнил задължението си да обяви кредита
за предсрочно изискуем на длъжника.
Както бе изложено по-горе, в т.16 от договора е посочено,че всички съобщения
,уведомления и покани се считат за получени ,ако са изпратени на посочения адрес за
кореспонденция ,ако кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса и
опитът за доставяне на съобщението е удостоверен от пощенската служба.
Банка ДСК се е опитала да връчи нотариалната покана на ответника чрез
нотариалната кантора на И.Ф..Видно от Констативен протокол от 05.10.2021 г.адресът, сочен
като такъв за кореспонденция по делото на ответника, е посетен от призовкаря на 18.08.2021
г. в 19ч.,29.08.21 г. в 12ч. и на 20.09.21 г. в 18,45 ч.,като при последното посещение е залепил
Уведомление.В указания срок в уведомлението / до 04.10.21 г./ никой не се е явил,за да
получи документите.
Следва да се отбележи, че начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит
за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. В случая е приложим чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
който гласи, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37 - 58 от ГПК. Видно от
протокола е, че са извършени три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица.
4
Съответно ответникът не е могъл да бъде намерен на посочения от него адрес, а освен това
не е открито и друго лице, което да е съгласно да получи съобщението. Предвид изложеното,
съдът намира, че връчването по реда на чл.47, ал.5 ГПК е законосъобразно извършено,
съответно ответникът е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита на 13.02.2020 г. Следователно, кредиторът е обявил предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред МРС.
В отговора се твърди,че исковите претенции са погасени по давност.
Това твърдение е неоснователно , като съображенията за това са следните:
Съгласно ТР № 3/23 г. по т.дело № 3/23 г. на ОСГТК ,при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Видно от
извършената експертиза,последното плащане на ответника е 22.12.2020г.,като съгласно
погасителния план е следвало да заплати следващата вноска на 20.01.2021 г.,от който ден
става съответно и изискуема същата. От материалите по делото се установява,че
Заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК е входирано на 20.10.2021 г.,като на
22.10.2021 г. е издадена и заповедта. Непосредствено след снабдяване с изпълнителен лист
/2.12.21 г./ е образувано изпълнително дело № 2544 по описа на ЧСИ М.И. за 2021 г.
Действително,исковото производство е образувано на 22.02.2024г. Съгласно установената
трайна съдебна практика ,при спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето
действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна
на кредитора. В настоящата хипотеза предвид горното съдът намира,че давността е
прекъсната именно с подаване на Заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК,като се
има предвид факта,че действително кредиторът не е допуснал никакво забавяне .
Процесуалният представител твърди,че договорът съдържа нищожни клаузи на
основание чл.21 и чл.22 от ЗПК,като се сочи нарушение на чл.11,ал.1,т.10 и т.12 , чл.16 и
сл. от закона и чл.19 ЗПК.
Така изложените твърдения съдът намира за неоснователни .
Видно от материалите по делото, кредитът е обезпечен със Залог върху
вземания/л.56 от делото/,като Договорът е сключен на 09.01.2019г.
На второ място, не са допуснати и сочените нарушения на чл.11,ал.1,т.10 и 12 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
т. 9.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /които са
неразделна част от договора/ е посочено изрично какви разходи се включват в ГПР.В самият
договор в т.9 е отразено,че ГПР е в размер на 7,95%.
Съгласно т.12 на чл.11,ал.1 ЗПК кредиторът е посочил условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.Ответникът прави възражение,че в самия
договор не е посочена общата сума, дължима от кредитополучателя. Съгласно чл.7 от
Договора, общата сума се съдържа в погасителния план.Видно от същия,общата сума е в
5
размер на 49 875,80лв.Същият е изготвен в съответствие с посочената по-горе разпоредба,
като погасителният план е изготвен в табличен вид. Посочени са какво броя на вноските,
така и разпределението на всяка една от тях.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл.10 , ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20,и на ал.2,поради което и не е налице
хипотезата на чл.22 ЗПК. Предвид горното съдът намира,че процесният договор е
действителен ,поради което и същият е породил задължението на ответника за връщане на
дължимите суми.
Видно от заключението на вещото лице по икономическата експертиза, което съдът
възприема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, към датата на подаване на
заявлението дълга на ответника е както следва : 30 080,94 лв., Договорна лихва - 1835,50 лв.
от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.; Лихвена надбавка за забава - 129,25 лв. от 20.10.2020 г. до
03.10.2021 г.; Обезщетение след изискуемост - 133,69 лв. от 04.10.2021 г. до 19.10.2021
г.;разходи при изискуем кредит - 120,00лв .Процесуалният представител на ответника е
направил възражение,че това заключение се основава само на предоставените материали от
страна на банката, но в случая не е налице твърдяната необективност.Експертът е обосновал
заключението си, като подробно е анализирал движението по сметката на ответника .
Логично е,че информацията за кредита може да получи единствено от банката, още повече,
че самият ответник не може да бъде намерен и да обоснове някакви възражения във връзка
със заплащане на сумите.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни, поради
което и следва да бъдат уважени .
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски в общ размер на 3942 лв./ разноски в заповедното и исковото производство,
включващо и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78,
ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна
помощ/, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, че С. А., ЕГН
********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
р-н „*“, ул. „*“ № *сумата от 32 299,38 лв. ,която включва главница - 30 080,94 лв.,
Договорна лихва - 1835,50 лв. от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.; Лихвена надбавка за забава -
129,25 лв. от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.; Обезщетение след изискуемост - 133,69 лв. от
04.10.2021 г. до 19.10.2021 г.; разходи при изискуем кредит - 120,00лв.,ведно със законна
лихва върху главницата от 21.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата,която
произтича от сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от
09.01.2019 г. , за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ЧГД № 2433 /21 г. на Районен съд - гр. Монтана.
ОСЪЖДА С. А., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. *, р-н „*“, ул. „*“ № *направените в заповедното и
настоящото производство разноски в общ размер на на 3942 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок
6
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7