Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 25.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретаря Л. П., като разгледа
докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 439 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от СИНДИКАЛЕН
РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ на КТ „ПОДКРЕПА” гр.Лом, Площад „Свобода” № 6, с ЕИК ….., чрез
председателя си Е.И.М., с адрес за призоваване чрез адв.Н.А. *** против
„МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК ……, адрес на управление: гр.София,район „Илинден”,
ул.”Кукуш” № 1.
В
Исковата молба се твърди, че с Решение по ч.гр.д. № 1083/09г. по описа на ЛРС,
СРС на КТ «Подкрепа» гр.Лом е осъден да плати на ответника сума в размер на 3
906,40лв за предоставени и таксувани услуги по договорно задължение,
произтичащо от договор № С 0539794 от 24.12.2004г. с лихви върху тази сума,
считано от 10.08.2009г. и разноски в размер на 65лв.
Твръди се, че решението е влязло в законна сила и на 19.10.2010г. на
ответника е издаден ИЛ за дължимата сума, като от този момент в продължение на
повече от 7г. от страна на ответника не са предприети каквито и да е действия
против СРС на КТ «Подкрепа» Лом, насочени към събиране на това вземане. Такива са предприети през 2017г. когато е
депозирано искане за образуване на изп.дело през ЧСИ м.И. рег.№ 748 и район на
действие МОС, и е образувано изп.д. № 20177480401060 по описа на ЧСИ М.И..
В ИМ
се твърди, че правото на принудително изпълнение на ответника е започнало да
тече от 19.10.2009г. и се е погасило по правилата за обща погасителна давност
на 20.10.2014г., вследствие на което предприетите действия по принудително
събиране на вземането извършени през 2017г. са направени след като това право е
било погасено по давност.
Иска
се: съда да признае за установено на осн. чл.439, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК
по отношение на ответника, че правото му на принудително събиране спрямо ищеца
на сумите присъдени с решение № 1083 постановено по ч.гр.д. № 1083/2009г. по
описа на съда в размер на 3 906,40лв, със законните лихви върху тази сума,
считано от 10.08.2009г. и разноски в размер на 65лв е погасено по давност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който чрез юрисконсулт
Я.З. ищцовото дружество взема становище, че иска е недопустим, поради липса на
правен интерес от така търсената защита, както и че е предявен от ненадлежна
страна, без представителна власт. На второ място счита, че е налице дължимо и
изискуемо вземане, потвърдено със сила на присъдено нещо, за което е издаден
ИЛ, приложен към ИМ, по което не е настъпила погасителна давност и правата на
принудително събиране не е погасено.
Като
алтернативно искане, моли съда да постанови решение при признание, че
оспорените вземания са погасени по давност, с искане за приложение на чл.78,
ал.2 от ГПК и възлагане на разноските на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Н.А. от МАК, редовно
упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в
насока, че същата е доказана по основание и размер, като моли съда да уважи
предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество редовно призовано
не се явява, не се представлява.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.09.2009г. по ч.гр.д.
№ 1083/09г. по описа на ЛРС, влязла в законна сила, ищеца по делото СРС на КТ
„Подкрепа“ гр.Лом е осъден да плати на ответника „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК … с
предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД сума в размер на 3 906,40лв за
предоставени и таксувани услуги по договорно задължение, произтичащо от договор
№ С 0539794 от 24.12.2004г. с лихви върху тази сума, считано от 10.08.2009г. и
разноски в размер на 65лв, както и че възоснова на същата на 19.10.2019г. е
издаден Изпълнителен лист срещу ищеца.
Възоснова на така издадения
Изпълнителен лист седем години по-късно по Молба на ответника от 13.11.2017г. е
образувано изп.д.
№ 20177480401060 по описа на ЧСИ М. И. рег.№ 748 КЧСИ, като призовката за
доброволно изпълнение до ищеца е изпратена на 19.01.2018г. от ЧСИ М. И..
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда
предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че правото
му на принудително събиране спрямо ищеца на сумите присъдени с решение № 1083
постановено по ч.гр.д. № 1083/2009г. по описа на съда в размер на 3 906,40лв,
със законните лихви върху тази сума, считано от 10.08.2009г. и разноски в
размер на 65лв е погасено по давност.
Предявеният
отрицателен установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес
от търсената с него защита. Не отговаря на истината твърдението, че последният
е предявен от ненадлежна страна - адв.А.. самата ИМ е депозирана от СРС на КТ
„Подкрепа“ гр.Лом, чрез председателя си Е.И.М., който е подписал последната.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност).
По принцип, в тежест на ищеца оспорващ
дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на
пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи
факти и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава
на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател
по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
По същество между страните няма спор по
фактите. Спорът се свежда до това дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната
погасителна давност.
Установено
е по делото, че вземането е установено със съдебно решение, а давността за
съдебно потвърденото вземане е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретния случай Изпълнителният лист срещу ищеца е издаден на 19.10.2009г., а
подадената молба за образуване на изп.дело възоснова на така издадения ИЛ е седем години
по-късно, а именно на от 13.11.2017г., или след изтичане на повече от пет
години от издаването му, което налага извода, че Петгодишната погасителна
давност е била изтекла към момента на
предприемане действията по принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие на
ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан.
В подаденият отговор на ИМ, като
алтернативно искане процесуалният представител на ответното дружество прави
искане, съдът да постанови решение при признаване на иска, а именно, че
оспорените вземания са погасени по давност и да приложи разпоредбата на чл.78а,
ал.2 от ГПК като възложи разноските на ищеца.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на
иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в отговора на ИМ процесуалният
представител на ответното дружество е направил изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.439, ал.1 във връзка с чл.124,
ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че същият следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Страните претендират разноски.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца разноските
по водене на делото в размер на 658,85лв /шестстотин петдесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/, от които платена държавна такса в размер на 158,85лв
/сто петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, както и 500лв /петстотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
В
случая съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като за нейното приложение законодателят
е предвидил две кумулативни предпоставки, на първо място ответника с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и на второ място последният
да признае иска. В случая въпреки, че е налице втората предпоставка –
признаване на иска, съдът намира, че не е налице първата от тях –тъй като
безспорно с подаването на молба до ЧСИ М.И. за образуване на изпълнително дело
срещу ищеца, с поведението си ответното дружество безспорно е станал причина за
завеждане на настоящето дело.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439,
ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК по отношение на ответника – „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК .., адрес на управление: гр.София,
район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, че правото му на принудително събиране спрямо
ищеца - СИНДИКАЛЕН РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ на КТ
„ПОДКРЕПА” гр.Лом, Площад „Свобода” № 6, с ЕИК …., чрез председателя си Е.И.М.,
с адрес за призоваване чрез адв.Н.А. ***, на сумите присъдени с решение № 1083
постановено по ч.гр.д. № 1083/2009г. по описа на съда в размер на 3 906,40лв
/три хиляди деветстотин и шест лева и четиридесет стотинки/, със законните
лихви върху тази сума, считано от 10.08.2009г. и разноски в размер на 65лв
/шестдесет и пет лева/ е погасено по давност.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА “А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК …., адрес на
управление: гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ДА ЗАПАЛТИ на СИНДИКАЛЕН
РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ на КТ „ПОДКРЕПА” гр.Лом, Площад „Свобода” № 6, с ЕИК …, чрез
председателя си Е.И.М., с адрес за призоваване чрез адв.Н.А. *** разноските по
водене на делото в размер на 658,85лв /шестстотин петдесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/, от които платена държавна такса в размер на 158,85лв
/сто петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, както и 500лв /петстотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :