Решение по дело №20478/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1622
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330120478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1622
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330120478 по описа за 2021 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 във връзка с чл.245,
ал.1 и ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Р. Т. О. от с. *** моли съдът да постанови решение при условията на признание на
иска, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата 1 319 лева, представляваща
неизплатено й нетно трудово възнаграждение за месеците юли, септември и октомври 2021
г., заедно със законната лихва върху тази сума. Претендира разноски.
Ответникът *** - гр. ***, признава обективно съединените искове по основание и по размер
- включително и претенциите за законна лихва и разноски, по изложените в отговора на
исковата молба съображения
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение
като *** от 11.03.2021 г. до 15.10.2021 г., считано от която дата трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно
съгласие.
При така установената фактическа обстановка, предвид направеното от ответника признание
на исковете - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани
по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва от
1
29.12.2021 г. - датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски
за производството по делото в размер на 330 лева – платено адвокатско възнаграждение, а
на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда -
52, 76 лева ДТ.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от*** Н.
К., със съдебен адрес: ***, ** Т.К., ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Т. О., ЕГН **********, от *** със
съдебен адрес: ****, ***“, **. И.М., СУМАТА 1 319 лева, представляваща неизплатено й
нетно трудово възнаграждение за месеците юли, септември и октомври 2021 г., ЗАЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 19.12.2021 г., до окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
330 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив
– 52, 76 лева ДТ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 18.05.2022 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2