№ 3137
гр. *, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110118424 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от А. Т. Д., чрез адв. А.
срещу ЗАД „*” АД, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
429 КЗ за заплащане на сумата от 3093,50 лв., частичен иск от 4093,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. марка „*", с per. № *,
вследствие на ПТП от 26.05.2017 г., настъпило в гр. * на кръстовището между
бул. „*" по вина на водача на лек автомобил марка „*", с per. № *, управляван
от *, и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица,
издадена от ЗАД „*” АД, със срок на валидност от 27.01.2017 г. до 26.01.2018
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва в размер на 553,39лева за периода от
26.03.2020г. до 29.12. 2021г.
С протоколно определение от 23.09.2022 г. е допуснато изменение на
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ чрез неговото увеличаване като
същия се счита предявен за сумата 4599,10 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца л.а. марка „*", с per. № *, вследствие на
ПТП от 26.05.2017 г., настъпило в гр. * на кръстовището между бул. „*" по
вина на водача на лек автомобил марка „*", с per. № *, управляван от *, и
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица,
издадена от ЗАД „*” АД, със срок на валидност от 27.01.2017 г. до 26.01.2018
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
1
изплащане, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
Ищецът твърди, че на 26.05.2017 г., около 20:20ч. в гр. * на
кръстовището между бул. „*", собственият му л.а. „*", с per. № *, бил блъснат
от л.а. „*", с per. № *, управляван от *. Сочи се, че при преминаване от ищеца
през кръстовището с бул. „*" на зелен сигнал на светофарната уредба, водачът
на л.а. *, с ДК № *, движещ се по бул. „*" посока изхода на града, навлязъл в
кръстовището на неразрешаващ сигнал на светофара и го блъснал. За
настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които съставили Протокол
за ПТП с пострадали лица № 1197, в който било отбелязано, че виновен за
инцидента е 2 водачът *, управлявал л.а. *, с ДК № *, а като причина за
настъпване на произшествието- преминаване на неразрешаващ сигнал на
светофара. По случая било образувано ДП № 70/2017г. по описа на ОСлО -
ОП - *. Твърди се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от ЗАД „*", със срок на действие
27.01.2017г. - 26.01.2018г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Излага се, че поради сключена от ищеца застраховка „*", след
произшествието уведомил застрахователя си по застраховка „*" - ЗАД "*".
Представител на застрахователното дружество извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис по щета № *г. В
описа, като увредени детайли били посочени: Калник преден ляв, врата
предна лява, лайсна никел предна лява, лайсна PVC предна лява врата, лайсна
PVC долна предна лява врата, врата задна лява, лайсна никел задна лява
врата, лайсна PVC задна лява врата, лайсна PVC врата задна лява, панел ляв,
броня задна, лайсна лява задна броня, огледало ляво ел., аербег седалки
водач, завеса лява, челно стъкло и колан водач. Излага се, че поради
множеството увредени детайли, които не могли да се опишат при
първоначалния оглед, застрахователят изискал автомобилът да се разглоби, за
да може да се извърши допълнителен оглед. За разглобяване на автомобила
ищецът заплатил на фирма „*" ЕООД, сумата в размер на 218.00 лв., за което
му била издадена фактура № */21.06.2017г. Твърди се, че на 07.06.2017г. след
разглобяване на автомобила е извършен допълнителен оглед., при който се
описали следните повреди: конзола лява скоростна кутия, конзола тампон
дясна скоростна кутия, под купе лява част, праг ляв, тампон ляв маслен ДВГ,
амортисьор преден ляв, шенкел преден ляв, носач долен преден ляв, носач
долен заден ляв, кормилен накрайник вътрешен ляв, метален подкалник
преден десен калник, ел. инсталация датчик ABS, джанта предна лява 16 цола
алуминиева, стъклоповдигач метален предна лява врата, основа
стъклоповдигач механичен предна лява врата, каре външно ляв полувал,
подкалник PVC преден ляв, основа дръжка предна лява врата, брава предна
лява врата, водач ляв предна броня PVC, облицовка тапет предна лява врата,
тапицерия шофьорска седалка, челен панел стъкломат, кутия въздушен
филтър, капак ангренажен ремък, основа калник преден ляв, решетка ляв
халоген, колона „А" лява, основа арматурно табло, таван, колона „В" лява
комплект, PVC облицовка ляв праг, облицовка таван, колона „С" лява, PVC
2
облицовка вътрешен ляв праг и панти предна лява врата - 2 броя. Излага се, че
е налице „тотална щета", поради което застрахователят по * изискал да се
прекрати регистрацията на автомобила и изплатил обезщетение в размер на 4
054.93 лева, след удържане сумата в размер на 195.07 лева, представляваща
трета и четвърта премия по застраховката. Тъй като изплатеното обезщетение
не покривало претърпените вреди в пълен размер, на 26.03.2020г. уведомил
ответника, че следва да ми изплати остатъка в размер на 4 945.07 лв. Сочи се,
че на 10.07.2020г. получил Уведомление с изх. № */08.07.2020г., от
ответника за изплащане на обезщетение в размер на 656.50 лв. за
претърпените вреди, както и сумата в размер на 100.00 лв. заплатена от ищеца
за репатриране на автомобила. Излага се, че във връзка с настъпилото ПТП,
на виновния водач - *, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.343. ал.1, б „а", вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, за което е образувано НОХД
№ */2017г. по описа на ВРС, 28 състав, прекратено по искане на ищеца на
31.01.2018г. Твърди се, че за претърпените имуществени вреди получил
сумата в общ размер на 4 906.50 лв. Подчертава се, че предвид настъпилата
„тотална щета", на собственика се дължи обезщетение за действителната му
цена. Твърди се, че действителната стойност на автомобила към датата на
ПТП била в размер на 9 000.00 лв.. Получената сума обаче не покривала
щетите на увредения автомобил, което инвокира интереса му от предявяване
на иска. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
Претенцията се поддържа в съдебно заседание от процесуален
представител адв. А. в изменения размер. Настоява се за уважаване на
исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЗАД „*” АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се активната легитимация
на ищеца, поради съмнения, че същият не е собственик на автомобила
понастоящем. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение
към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение, като се твърди, че претендирания такъв намира
за завишен. Не се оспорва, че е налице тотална щета, но се оспорва
претендираната от ищеца сума да е действителната стойност на автомобила.
Не се оспорва, че от застрахователят по * е заплатена сумата от 4250лв., която
била и възстановена от ответника на този застраховател. Не се оспорва, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 756,10лв., която включва 100лв.
разход за репариране на увреденото МПС. Оспорва се дължимостта на
законна лихва от датата на уведомяване на ответника., като се настоява, че
такава се дължи от датата на представяне на доказателства за дерегистрация
на автомобила, които не били представени с исковата молба. Оспорва
ответникът да е изпаднал в забава на посочената в исковата молба,
позовавайки се на чл. 497 от КЗ. В този смисъл моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендират се и сторените разноски.
3
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка «Гражданска отговорност» по
застрахователна полица, издадена от ЗАД „*” АД, със срок на валидност от
27.01.2017 г. до 26.01.2018 г.; настъпило на 26.05.2017 г., около 20:20ч. в гр. *
на кръстовището между бул. „*", ПТП между собственият на ищеца л.а. „*", с
per. № *, и л.а. „*", с per. № *, управляван от * и настъпили вреди на
собствения на ищеца автомобил, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца по сключена застраховка „*“ с ЗАД "*" към
датата на настъпване на застрахователното събитие; че застрахователят ЗАД
"*" е заплатил обезщетение в размер на 4054,93 лв.; че ответникът ЗАД „*”
АД е уведомен на 26.03.2020 за настъпилото събитие и е заплатил сумата от
756,50лв.
Видно от представеното по делото свидетелство за регистрация част I,
собственият на ищеца А. Д. л.а. „*", с per. № *, е с прекратена регистрация,
поради тотална щета /л.5 от делото/, представено на застрахователя ЗАД "*"
на 28.07.2017 г. /л. 85 от делото/.
Приобщена е по делото застрахователната преписка на ЗАД "*", видно
от която за настъпилите увреждания застрахователят по „*“ е извършил
оценка и опис на щетите от настъпилото на 26.05.2017 г. ПТП и е заплатил на
А. Д. обезщетение в размер на 4054,93 лв.
Видно от приобщеното НОХД № */2017г. по описа на ВРС, 28 състав
срещу виновния водач - *, е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343. ал.1, б „а", вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, което е
прекратено по искане на ищеца на 31.01.2018г.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява механизма на настъпване на събитието, който не се оспорва от
страните. Вещото лице констатира, че в резултат на произшествието
настъпват материални щети по автомобилите, които за лек автомобил „*" с
peг. № * ударът е в предна част на автомобила-деформация предна част,
счупени фарове, предно панорамно стъкло, теч на охладителна течност, а за
лек автомобил „*“ с per. N: * ударът е в предна и странична лява част на
автомобила - деформирана лява странична част, предна лява ходова част, 2
броя въздушни възглавници. Съобразно експертното заключение
уврежданията на лек автомобил „*“ са следните: Калник преден ляв, Врата
предна лява, Лайстна никел предна лява, Лайстна PVC предна лява врата,
Лайстна PVC долна предна лява врата, Врата задна лява, Лайстна никел задна
лява врата, Лайстна PVC задна лява врата, Лайстна PVC врата задна лява,
Панел ляв, Броня една, Лайстна лява задна броня, Огледало ляво ел., Аербег
седалка водач, Завеса иша, Челно стъкло, Колан водач, Конзола лява
4
скоростна кутия, Конзола тампон дясна скоростна кутия, Под купе лява част,
Праг ляв, Тампон ляв /маслен/ ДВГ, Амортисьор преден ляв, Шенкел преден
ляв, Носач долен преден ляв, Носач долен гаден ляв, Кормилен накрайник
вътрешен ляв, Метален подкалник преден десен калник, Ел. инсталация
датчик ABS преден десен, Джанта предна лява 16" А1, стьклоповдигач
метален предна лява врата, Основа стьклоповдигащ механизъм предна лява
врата, Каре външно ляв полувал, Подкалник PVC преден ляв, Основа дръжка
предна лява врата, Брава предна лява врата, Водач ляв предна броня PVC,
Облицовка тапет предна лява врата, Тапицерия шофьорска седалка, Челен
панел лъкломат, Кутия въздушен филтър, Капак ангренажен ремък PVC,
Основа калник преден ляв, Решетка ляв халоген PVC, Колона „А" лява,
Основа арматурно табло, таван, Колона „В" лява комплект, PVC облицовка
ляв праг, Облицовка таван / текстил/, Колона „С" лява, PVC облицовка
вътрешен ляв праг, Панти предна лява зрата-2 бр.
Съобразно експертното заключение общата стойност на щетите на
автомобила по средни пазарни цени за части и труд към датата на събитието,
е в размер на 23 601.06 лв., като средна пазарна стойност на лек автомобил
„*" към датата на застрахователното събитие — 26.05.2017 г. е в размер на
10400 лв. Вещото лице заключва, че стойността на разходите за необходимия
ремонт, които са в размер на 23 601.06 лв., надвишават 70 на сто от
действителната му стойност, която е 10 400 лв. и са 226.93% от нея.
Детайлите, които е възможно да не са увредени са в размер на 8.6% от
пазарната стойност на автомобила или в размер на 894.40 лв.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от
водача на л.а. „*", с per. № *, управляван от *, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в
правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем. При
доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата
на оборима презумпция съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението или
правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на
претендираното обезщетение.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците и неоспорен от
страните, изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, се
установява фактът и механизма на настъпилото произшествие, а именно че
5
на 26.05.2017 г., около 20:20ч. в гр. * на кръстовището между бул. „*",
собственият на ищеца л.а. „*", с per. № *, е блъснат от л.а. „*", с per. № *,
управляван от *. При преминаване от ищеца през кръстовището с бул. „*" на
зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на л.а. *, с ДК № *, движещ се
по бул. „*" посока изхода на града, навлязъл в кръстовището на неразрешаващ
сигнал на светофара и го блъска, от което последва повреждане в предна и
странична лява част на автомобила л.а. „*“.
При тези данни съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент
на тази дата и участниците в произшествието.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се установява от
приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. съдебно-
автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно дадено и основано на специалните знания на вещото лице и от
което се установява описания по-горе механизъм на произшествието.
Застрахованият при ответника водач при управление на лек автомобил се
блъска в процесния лек автомобил, предприел спиране, и поради неспазване
на необходимата дистанция и причинява произшествието, нарушавайки по
този начин разпоредбата на чл.31. ал. 7, т. 1 от ППЗДП, чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 6, т.1 от ЗДвП. Правилата за движение регламентират
задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва
да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че
водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
предприемане на движение по този начин може с по-голяма вероятност да
причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената
връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – представените писмени доказателства
и САТЕ.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за
доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината
на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е активно
6
легитимиран да получи сумата, поради това, че не е собственик към датата на
предявяване на иска. Наличието на собственически права на ищеца по
отношение на процесното МПС към дата на инцидента е установено по
категоричен начин от представеното свидетелство за регистрация част I с
исковата молба, като твърденията последващо прехвърляне на автомобила са
недоказани от ответната страна, която твърди този факт.
Спорен момент в процеса е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика при определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество ( в този смисъл решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други).
В хипотезите на тотална щета от действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие се приспада стойността на запазените
части. Представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на
увреденото пътнотранспортно средство е ирелевантно за дължимостта
застрахователно обезщетение, като това обстоятелство е относимо единствено
към въпроса за поставянето в забава на застрахователя да изплати
застрахователното обезщетение (в този смисъл решение № 44/02.06.2015 г. по
т.д. № 775/2014 г. на ВКС, решение №59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г.
на ВКС и др.).
В случая определената от вещото лице пазарна стойност на
застрахования автомобил към момента на ПТП е 10400 лева. В отговора на
исковата молба се релевира възражение за приспадане на стойността на
запазените части, но не се съдържат конкретни твърдения относно кои точно
са те и тяхната стойност. Съобразно заключение по САТЕ детайлите, които
може да не са увредени в размер на 894,40лв. Ето защо, съдът намира, че от
посочената сума следва да се приспадне сумата от 894,40 лева,
представляваща цената, която може да се получи при реализиране чрез
продажба на запазените части.
По изложените съображения след приспадане на посочената по-горе
стойност, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от
9505,60 лева.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че застрахователят ЗАД "*" е заплатил
обезщетение в размер на 4054,93 лв., както и че ответникът ЗАД „*” АД е
заплатил сумата от 756,50лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от
4694,17лв.
7
По тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло в предявения размер от 4599,10лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 30.12.2021 г. до окончателното плащане
/така както е поискано и в хода на устните състезания/.
По отношение на претендираното обезщетение за забава, съдът намира
следното:
Както се коментира по-горе представянето на доказателства за
дерегистрация е относимо към поставяне на застрахователя в забава (така
решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС).
Възражението на ответника за липса на доказателства за прекратяване
на регистрацията на автомобила, е неоснователно.
Видно от представените по делото доказателства пред застрахователя
ЗАД "*" доказателства за дерегистрация на автомобила са представени на
28.07.2017 г. С уведомление от 26.03.2020 г. /л.43/ до застрахователя по
Гражданска отговорност ищецът го е уведомил за настъпилото събитие и че е
налице тотална щета, за което е представил доказателства за дерегистрация. В
случай че е било необходимо представяне отново на това удостоверение,
ответникът е следвало да го поиска, което не сторено. Още повече,
последният е изплатил част от обезщетението, факт, който не е спорен между
страните.
Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен
състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018
г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т.о.). Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1 и т. 2 от КЗ касае
собствената забава на застрахователя да определи и заплати дължимото
обезщетение по предявената пред него претенция и не е обвързана от
забавата, в която изпада деликвента за заплащане на обезщетение от
непозволено увреждане, заради което и законодателят е предвидил, че всички
дължими от застрахователя лихви по ал.1, както и присъдените срещу
застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят
застрахователната сума по чл.492 от КЗ.
В случая не е спорно между страните, че ищецът е заявил претенция за
обезвреда пред застрахователя на 26.03.2020г.
В контекста на коментираното по-горе разрешение съдът приема, че от
момента на уведомяване на застрахователя от пострадалото лице, в т.ч.
предявяване на претенцията пред него на същата дата, а именно от 26.03.2020
г. ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва от тази дата на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.
8
Изчислен с лихвен калкулатор размерът на аксесорното вземане за
лихва върху главницата от 4599,10лв. за претендирания период от 26.03.2020
г. до 29.12.2021 г. възлиза на сумата от 822,73 лева, поради което
предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 553,39
лв., считано от датата на уведомяването 26.03.2020 г. до 29.12.2021 г. е изцяло
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1088,96лв., от
които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на 233,96
лв., 150лв. заплатен депозит за САТЕ, и 705лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *, *, сумата 4599,10 лева /четири хиляди петстотин
деветдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищеца л.а. марка „*", с per. № *, вследствие на ПТП от
26.05.2017 г., настъпило в гр. * на кръстовището между бул. „*" по вина на
водача на лек автомобил марка „*", с per. № *, управляван от *, и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица, издадена
от ЗАД „*” АД, със срок на валидност от 27.01.2017 г. до 26.01.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, както и сумата от 553,39 лева
/петстотин петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.03.2020г. /датата на уведомяване на
застрахователя/ до 29.12.2021г., на основание чл. 429 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *, *, сумата от 1088,96лв. (хиляда осемдесет и осем
лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: *, с титуляр адвокат Й. К. А..
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
9
Съдия при Районен съд – *: _______________________
10