№ / .08.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1672 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Ойро 25“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № 117-ФК от 30.04.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект : бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 87 за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да намали срока на ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 30.07.2020 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.04.2020 година служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите са извършили проверка в обект – бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 87, стопанисван от „Ойро 25“ ЕООД гр. Варна, обективирана в Протокол № 0357137 от същата дата. В протокола е отбелязано, че търговецът не съхранява в обекта свидетелството на фискалното устройство.
Въз основа на удостоверителната сила на официалния свидетелстващ документ, неопровергана от жалбоподателя, съдът приема, че на 25.04.2020 година в обект – бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 87 свидетелството на фискалното устройство не е в обекта.
С Акт за установяване на административно нарушение № F545001 от 04.05.2020 година е започнало административнонаказателно производство срещу „Ойро 25“ ЕООД гр. Варна за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. Изм. ДВ бр. 80/2018 година) (Наредбата) затова, че на 25.04.2020 година, в търговски обект – бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 87, „Ойро 25“ ЕООД гр. Варна не съхранява свидетелството на фискалното устройство.
Със Заповед № 117-ФК/30.04.2020 година началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат административният орган е приел, че жалбоподателят не е съхранявал свидетелството на фискалното устройство. Срокът на наложената принудителна административна мярка е мотивиран с тежестта на нарушението, местоположението на търговски обект, неплатените публични задължения към 27.04.2020 година в размер на 2 400 лева, както и че е необходимо да се осигури защита на обществения интерес и да се предотврати извършването на други нарушения.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция за приходи.
Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 17.11.2019 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
В оспорената заповед се съдържа описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта.
В мотивите на Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 година, постановено по тълкувателно дело ТР № 4/2002 година на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов е прието, че „въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.“.
В случая определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 7 дни е обоснована с цел „тежестта на нарушението и последиците от същото, , местоположението на обекта, непогасени публични задължения в размер на 2 400 лева, за защита на обществения интерес и за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения“.
Изложените от административния орган мотиви са общи и неотносими към конкретния случай.
В акта не са изложени конкретни мотиви, които съдът да анализира и въз основа на тях да изведе извод за правилното приложение на материалния закон, както и за съответствието на акта с целта на закона. Макар и нарушението да е установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност, като мотивира и/или определи продължителността на срока на мярката. Мотивите за налагане на принудителна административна мярка за срок от 7 дни в защита на обществения интерес и за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения са общи. Мотивът за предотвратяване извършването на други нарушения е цел на принудителната административна мярка, арг. чл. 22 от Закона за административните нарушения, поради което при липсата на конкретно изложени факти мотивът е лишен от съдържание, респективно означава липса на мотиви. Отделно от това в обекта е наличен касов апарат, жалбоподателят е представил свидетелството, поради което не може да се изведе извод, че жалбоподателят ще продължи да не съхранява документа в обекта. Защита на обществения интерес е цел на предварителното изпълнение, поради което с нея не може да се обосновава срокът на принудителната административна мярка.
С оглед на изложеното съдът намира, че административният акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което подлежи на отмяна.
Дори и да се приеме, че актът е мотивиран, съдът намира, че определеният срок не съответства на извършеното нарушение.
Предвиденият в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок за налагане на мярката е до 30 дни.
Органът се е позовал на наличието на задължения на жалбоподателя за публични държавни вземания. Съдът намира, че този критерий не може да се използва при определяне на срока на мярката, тъй като задълженията не произтичат от конкретното нарушение.
В резултат на така използваните критерии за определяне на срока на наложената принудителната административна мярка съдът извежда извод за материална незаконосъобразност на акта.
Макар и нарушението да е установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност, като определи продължителността на срока на мярката, поради което акта, с който е наложена принудителна административна мярка следва да се отмени.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 117-ФК от 30.04.2020 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект : бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 87, за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, по жалбата на „Ойро 25“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София - началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централното управление на ДА ЗАПЛАТИ НА „Ойро 25“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: