№ 23345
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110151736 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,подадена от Е. Г. срещу ЧСИ е М. А. Г. - ......,
ЕГН ********** с искане да се осъди ответницата да плати на ищцата сумата от 2397,55 /две
хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на главницата, получена от ответника при липса на правно основание, респективно на
отпаднало основание по изп.д.№ 48/2016 г. по описа на ЧСИ М. Г., както и да се осъди
ответника да заплати на ищцата обезщетение за забава в размер на 724,65 лв. върху главница
от 2397,55 лв. за периода на забавата от 09.09.2018 г. до 31.08.2021 г., при условията на
евентуалност се иска осъждане на ответника М. А. Г. - ......, ЕГН ********** да плати на
ищцата сумата от 2397,5 лв. /две хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки/ лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на главницата, представляваща имуществени вреди,
причинени при и по повод изп.д.№ 48/2016 г. по описа на ЧСИ М. Г., както и да се осъди
ответника да заплати на доверителя ми обезщетение за забава в размер на 724,65 лв. върху
главница от 2397,55 лв. за периода на забавата от 09.09.2018 г. до 31.08.2021 г. / съгласно
молба уточнение от 23.05.2024г., неразделна част от Искова молба.
Ищцата твърди ,че процесната сума от 2397,55 лева е получена от ответника на правно
основание - наложен запор върху трудово възнаграждение и банкова сметка на ищцата.Тъй
като по изпълнителното производство са били извършвани множество изпълнителни
действия, довели до удовлетворяване на дълга, с наложения запор върху трудовото
възнаграждение и банковата сметка на ищцата по сметка на ЧСИ М. Г. са постъпили суми в
по-висок размер от реално дължимия по изпълнителното дело. Ето защо и счита, че след
1
удовлетворяване на дълга, за разликата до пълния размер на събраната по изпълнителното
дело сума не е налице правно основание за ЧСИ да задържи сумата, респективно правното
основание е отпаднало.
В условията на евентуалност, счита, че сумата е дължима като обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия и превишаване на
правомощията на съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело. Процесната сума
е надвнесена - обстоятелство, което съдебният изпълнител е бил признал в нарочно
съобщение по изпълнителното дело. По изпълнителното дело са били подадени няколко
молби с искане за възстановяване на сумата, като е посочен и способ - по банков път по
банкова сметка на ищцата.
До подаване на искова молба, сумата не е била възстановена, поради което и ЧСИ е
допуснал нарушение на закона, ответникът превишил е правомощията си и е причинил
имуществени вреди на ищеца в размер на неправомерно задържаната надвнесена сума по
изпълнителното дело.
В законоустановения срок е постъпи отговор на искова молба, в който иска се оспорва като
като недопустим, а при условията на евентуалност неоснователен. Твърди сумите да са
задържани по сметка на ЧСИ, поради това, че ищцата като взискател дължала такси на ЧСИ
М. Г. по други изпълнителни производства - ИД№ 11/12 или 12/12 или 12/11г. по описа на
ЧСИ М. Г. /на три места в отговора делото е посочено с различни номера/ и ИД № 48/16г. по
описа на ЧСИ М. Г.. НЕ СЕ ПРАВЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИя.
По иск с правна квалификация чл. 55,ал 1, пр. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже че
ответникът е получил сумата, а в тежест на ответника е да докаже, че има основание да
задържи същата. По евентуален иск с правно основание чл. 55, ла. 1, пр. 3 ЗЗД - в тежест на
ищеца е да докаже че ответникът е получил сумата, основанието е отпаднало, а в тежест на
ответника е да докаже, че има основание да задържи същата. По евентуален иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи деяние - действие или
бездействие, което да е противоправно, настъпване на описаните в исковата молба
имуществени вреди, причинно – следствена връзка между деянието и причинените вреди,
които да възлизат на претендирания размер. Вината се предполага до доказване на
противното.
По иска за лихва по чл. 86, ал. - при доказаност на главния иск - в тежест на ищеца е докаже,
че ответникът е изпаднал в забава. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е
изпълнил задълженията си по закон, както и при доказване на горното - да обори
презумпцията за вина, както и че сумата в заплатена на ищеца.
В първо открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2024г. , съдът е допълнил доклада
като отделил за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че ответникът е получил сумата от 9510лв. по ИД № 48/2016г. по
описа на ЧСИ М. Г. – ......, като е указал на ответника, че не сочи доказателства и не е
направил доказателствени искания за установяване на факти и обстоятелства, възложени в
2
негова доказателствена тежест, а именно да посочи правното основание да получи сумата,
както и да я задържи.
В отговор на искова молба ответницата не оспорва да са надвзети суми по посоченото и
процесно ИД 48/ 16г. по опис ана ЧСИ М. Г.. Твърди обаче , че имала вземане по отношение
на ищцата - която е взискател по друго изпълнително дело по опис ана нейната кантора, а
именно: ...... и посочва правно основание да задържи сумата вземане за разноски по ИД
11/2012г, в размер на 3151 лв. с ДДС. Направеният от ответницата запор частично
покривал тази сума.
За горното не са представени никакви доказателства. Не се представят доказателства за
твърдяното правно основание за задържане на сумата, която не се оспорва да е надвнесена
от длъжника по ИД 48/16 г., макар съдът изрично да е указал на ответника за това. В
Отговор на искова молба съдържа молба да се приемат доказателства, заверени от нея -
преписи от ИД, които обаче не представя, което изрично е записано в доклада, получен от
ответницата.
Освен горното, макар ответницата да твърди реализирано право извънсъдебно прихващане,
не са представени доказателства, такова действително да е реализирано. Не е направено и
искане за съдебно прихващане.
С оглед горното, доколкото по делото е отделено за безспорно и ненужно за доказване, че
ответникът е получил сумата от 9510лв. по ИД № 48/2016г. по описа на ЧСИ М. Г. – ......,
както и ответникът не оспорва сумата да надвишава със сочения от ищцата размер
вземането по ИД 48/16 г., съдът счита, за установено и доказано: че ответникът е получил
процесната сума, като елемент от състава на чл. 55,ал . 1 ЗЗД. Доколкото не се изпълниха
указанията на съда, счита,че ответникът не е провел пълно и и главно доказване на факти и
обстоятелства, че има правно основание да задържи процесната сума, поради което искът е
изцяло основателен.
По иска за лихва, доколкото основателен е главния иск, основателен и иска за лихва.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно,
може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г.
Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но
автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното
задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение В обобщение, при
връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на
имущественото благо, вземането е изискуемо, 4 но длъжникът ще изпадне в забава и ще
дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато
кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок. /Така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2017 от 21.11.2019 год. по
тълкувателно дело № 5 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
3
По делото с искова молба са представени писмени доказателства, приети и не оспорени от
ответника по делото, че ищцата е поканила ответницата да заплати считана от нея за
надвнесена сума, процесната сума, както и разписка за получаване, като документите и
факта на получаване не са оспорени от ответника.
С оглед горното, съдът счита, че искът за лихва в размер на 724.65 лв. изчислен върху
главницата в размер на 2397.55лв. за периода от 09.0.9.2018г. - денят след получаване на
поканата до 31.08.2021г. е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има ищцата.
На същата следва да се възложи сумата в размер на 145.9 лв. държавна такса. претендира се
възнаграждение за предоставена правна помощ от адв. Т., която съдът счита, че следва да се
определи в размер на 250 лв. с включено ДДС.
Горното съдът определи, след като взе предвид че с Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият
съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща
към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер
не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно
адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС. Правото
на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36,
ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски
услуги ( pro bono) на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Разпоредбата на чл.36,
ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-
нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗА, за съответния вид
работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита
(чл.38, ал.2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл.78, ал.5 ГПК) е
4
ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.
По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се
гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява
свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл.3 във връзка с чл.22 и чл.23 ЗПП.
Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл.2 ЗПП) и трябва да отговаря
същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за
предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА. Възмездяването на правната
помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл.37 ЗПП. Това е Наредбата за
заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет. Към прилагането на
размерите на възнагражденията по тази наредба препраща и нормата на чл.78, ал.8 ГПК, в
случаите, когато юридически лица или еднолични търговци са защитавани пред съда от
юрисконсулт. Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата
от гледна точка на законовата делегация за определяне на размерите на възнагражденията е,
че наредбата по ЗПП се приема от държавен орган - Министерски съвет по предложение на
Националното бюро за правна помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а
наредбата по ЗА - от съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито
членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било
последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на определените
възнаграждения. Правната помощ, включително процесуално представителство по
граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на
икономическото, семейното или друго особено положение, а представителството по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално
затруднени. Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на адвоката,
като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед вида и количеството на
извършваната дейност и се определя от НБПП (чл.38 ЗПП) в границите на посочени
минимален и максимален размери, докато с нормата на чл.38, ал.2 ЗА е вменено задължение
на съда да присъди минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация,
без възможност да го намалява под определения размер. Възнагражденията, предвидени в
наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и
същи вид работа. Конкретно: по НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. и може да бъде увеличено с 50% при интерес над
10000 лв., съответно по Наредба № 1/2004 г. – минималното възнаграждение при интерес от
1000 лв. до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % върху сумата над 1000 лв. При така посочените
особености в правната уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице
непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално
затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи
различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се
изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно
процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка от съда
на икономическото им състояние), като въпреки това насрещната страна е задължена да
5
възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от
съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната
помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга, независимо
че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в обществен
интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би
могъл да договаря дори и в общия случай. Несъразмерност има и при възмездяване на
процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК и това
на адвокат по чл.38, ал.2 ЗА, като и в двете хипотези възнаграждението не е уговорено в
договор за правна защита по конкретно дело, а се определя от съда, който е обвързан от
размерите по две различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от
правоспособни юристи. Действително при определяне на възнаграждение от съда по НЗПП
съществува възможност за преценка на фактическата и правна сложност на делото предвид
посочените минимални и максимални размери, а ограничението до максималния размер по
чл.78, ал.8 ГПК отразява обстоятелство, че юрисконсултът работи по договор с
представлявания. Независимо от това насрещната страна понася в различен размер
отговорността за разноските в зависимост от избора на доверителя – дали да се представлява
от юрисконсулт или от адвокат. Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на
наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява
съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните
цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане
на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да
бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е
значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда
да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския
процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По
изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото./ Така О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50015 от 16.02.2024 година на ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение, по т.д. №
1908 по описа за 2022 г./ Настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. Т. следва да
се присъди сумата в размер на 250 лв. с вкл. ДДС, като съдът взе предвид предявените
обективно кумулативни искове, правната сложност и фактическа на делото- които не са от
6
висока степен, проведеното едно съдебно заседание, липсата на проведи процесуално -
следствени действия в съдебното дирене - липса на разпити на свидетели, изготвяне на
съдебни експертизи и други. Представени са единствено писмени доказателства и не са
направени доказателствени искания за събиране на други.
С оглед горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Г. - ......, ЕГН ********** да заплати на Е. Г. Г. с ЕГН: ********** сумата
от 2397,55 /две хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.09.2021г.
до окончателно изплащане на главницата, получена от ответника при липса на правно
основание - по принудителен ред посредством осъществен запор и превод по сметка на ЧСИ
Г., осъществен по изп.д.№ 48/2016 г. по описа на ЧСИ М. Г., както и обезщетение за забава в
размер на 724,65 лв. върху главница от 2397,55 лв. за периода на забавата от 09.09.2018 г. до
31.08.2021 г., получени суми без правно основание.
ОСЪЖДА М. А. Г. - ......, ЕГН ********** да заплати на Е. Г. Г. с ЕГН: ********** сумата
в размер на 145.9 лв. държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА М. А. Г. - ......, ЕГН ********** да заплати на адвоката В. В. Т. с ЛН .......... сумата
в размер на 250 лв. с вкл. ДДС - възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
получаване на преписи.
Да се връчат преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7