№ 27
гр. *****, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100249 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****** срещу Г. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес с.*****,
общ.*****.
В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор
за кредит с номер CREX-14633921 сключен на 17.03.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Г. Д. Д. като кредитополучател.
Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за
срок от 24 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.03.2019 г.,
съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, с което ищеца
изпълнил задължението си по договора.
Въз основа на договора, за ответника възниквало задължението да
погаси заема на 24 месечни вноски - всяка по 152,61 лв., които вноски
съставлявали главницата по заема, ведно с възнаградителна лихва съгласно
годишния процент на разходите.
На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
1
погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година
плюс 10%.
Твърди се, че Г. Д. Д. преустановила редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 20.12.2017 година, към която дата били
заплатени 8 броя погасителни вноски.
На основание чл. 3 от договора, вземането на ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 20.01.2018г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер.
Предвид изложеното кредитора подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - *****
за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит
№ CREX-1463 3921 както следва:
2003.01 лева - главница;
438.75 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017г. до
20.03.2019 година;
769.77 лева - мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 16.12.2021
г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. По образуваното ч. гр. д. №
1791/2021 г. по описа на Районен съд – ***** била издадена Заповед по
чл.410 ГПК.
Със съобщение по ч. гр. д. № 1791/2021 г. по описа на Районен съд -
***** „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България била уведомена
за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 1791/2021
г. заповед вземане, което обуславяло правния интерес на „БНП Париба
2
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България от предявяване на настоящата
искова претенция.
Иска се признаването на установено в отношенията между страните, че
съществува вземане по договор CREX- 14633921, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1791/2021 по описа на Районен съд - *****, а именно: 2003.01 лева —
главница по договора за кредит, 438,75 лева възнаградителна лихва, 769.77
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.01.2018
до 16.12.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск и се иска да
бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на
ответника особен представител.
В него се твърди, че исковата молба била нередовна, тъй като не били
приложени доказателства, удостоверяващи по какъв начин и на каква база е
изчислена дължимата сума, общо в размер на 3 211.53 лева, от които 2003.01
лева - главница по договора за кредит, 438.75 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.12.2017 г. до 20,03.2019 г.
769.77 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за 20.01.2018 г. до
16.12.2021г. ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането, които са описани на
страница 3-та от исковата молба.
Нямало доказателства, че ответницата е получила лично срещу подпис
стоката - „Компакт диск / CD система“, марка „SONY“, модел „Shake Х7“ от
„Технополис България" ЕАД по процесния кредит, за да започне
изпълнението на договора и плащане на дължимите вноски по погасителния
план. Нямало доказателства каква била цената на закупената стока - „Компакт
диск / CD система“, марка „SONY“, модел „Shake Х7“ от „Технополис
България“ ЕАД и дали била същата, заявена в исковата молба. Нямало
извлечение от банковата сметка, по която се обслужвал отпуснатия
3
револвиращ потребителски кредит от 17.03.2017 г., за да се видело
извършения превод на сумата в размер на 2399.00 лева по договора за кредит
към „Технополис България“ ЕАД.
В исковата молба не била посочена банковата сметка, по която са
постъпвали погасителните вноски по отпуснатия револвиращ потребителски
кредит от 17.03.2017 г., Нямало приложено извлечение от тази банкова
сметка, за да се видят сумите от погасителните вноски и установи реалната
дължима сума по кредита. Не можело да се проследи дали е извършвано
погасяване на кредита, на кои дати и с каква сума, а от там и дължимата
(оставащата за погасяване) главница по погасителния план на кредита, тъй
като не са представени доказателства за това.
Липсвали доказателства дали процесния договор бил прекратен.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи доказателства относно:
начина и на каква база е изчислена дължимата сума от общо в размер на 3
211.53 лева, която е посочена на страница 3-та от исковата молба; извлечение
от банковата сметка, по която се обслужвал сключения Договор за
потребителски кредит от 17.03.2017 г. отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карга CREX-
14633921; доказателства извършения превод на сумата в размер на 2399.00
лева по договора за кредит към „Технополис България“ ЕАД; доказателства
за получаването от Г. Д. Д. срещу подпис на стоката - „Компакт диск / CD
система“, марка „SONY“, модел „Shake Х7“ от „Технополис България“ ЕАД
по договора за потребителски кредит.
Твърди се, че предявеният установителен иск бил недопустим, тъй
като нямало доказателства, че банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е направила фактическо обявление на
длъжника Г. Д. Д. за предсрочната изискуемост.
Твърди се, че на основание чл. 60, ал. 2, изр. 1 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е трябвало да обяви на
длъжника Г. Д. Д. за предсрочна изискуемост на кредита, независимо, че в т. 3
от Договора за потребителски кредит от 1 7.03.2017 г., отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-14633921 е записано, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Твърди се, че т. 3 от Договора за потребителски кредит от 17.03.2017 г.
е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на
4
потребителите, тъй като се изключват и ограничават правата на потребителя,
който не можел да подаде възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора,
който е трябвало на основание чл. 60, ал. 2, изр. 1 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/ да обяви на длъжника Г. Д. Д. настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Твърди се, че процесния договор е неоснователен поради липса на
горепосочените доказателства, липса на обявена предсрочна изискуемост на
кредита и че т.3 от договора представлява неравноправна клауза.
Оспорва начина на изчисляване на дължимите суми, като твърди, че
ищецът неправилно ги е определил. Оспорва, че се дължи сумата общо в
размер на 3 211.53 лева, от които 2 003.01 лева - главница по договора за
кредит. 438.75 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.12,2017 г. до 20.03.2019 г., 769.77 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за 20.01.2018 г. до 16.12.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Оспорва, че ответницата е получила лично срещу подпис стоката -
„Компакт диск / CD система“, марка „SONY“, модел „Shake Х7“ от
„Технополис България“ ЕАД по Договор за потребителски кредит от
17.03.2017 г,, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX- 14633921.
Оспорва, че сумата заявена като искова претенция в исковата молба е
цената на стоката - „Компакт диск / CD система“, марка „SONY“, модел
„Shake Х7“, за която е отпуснат револвиращ потребителски кредит от
17.03.2017 г, и същата да е дължима от Г. Д. Д..
Оспорва, че сумата в размер на 2 399.00 лева по договора за
потребителски кредит от 17.03.2017 г. и заявена като искова претенция в
исковата молба е предоставена на „Технополис България“ ЕАД.
Оспорва, че кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е направил фактическо
5
обявление на длъжника Г. Д. Д. за предсрочната изискуемост на отпуснатата
сума.
Оспорва, че посочената клауза в т. 3 от Договора за потребителски
кредит от 17.03.2017г. е равноправна.
Твърди, че предявения иск е недопустим, а в случай, че бъде разгледан
е неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен.
В проведените по делото открити съдебни заседания представител на
ищцовото дружество не се явява, в писмена молба поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване. Ответникът чрез особения си
представител поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото писмени доказателства Извлечение от основно
вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г.; Нотификация за
презгранично сливане,; Писмо от канцелария на търговския съд в Париж
/превод от френски Договор за потребителски кредит на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-
14633921 от 17.03.2017г.; Извлечение по кредит CREX-14633921, актуален
към 11.03.2022г. се установява, че на 17.03.2017г. между страните по делото
е сключен Договор за кредит № CREX-14633921, за закупуване на стоки и
услуги на изплащане – компакт диск CD система, марка Sony, модел Shake X7
с цена 2399 лева и застраховка сигурност на плащанията с премия 394,63
лева. Кредитът е следвало да се върне на 24 месечните погасителни вноски,
всяка в размер на 152,61лв., включваща главница и договорна лихва. Срокът
на договора е до 20.03.2019г., когато е падежна дата на последната вноска по
кредита. Уговорен е лихвен процент в размер на 29.17 %, ГПР 33.41 %. Общо
сумата, която е следвало да върне ответницата е в размер на 3712,64 лева.
Договорът е сключен при действието на общи условия, които са
връчени на ответницата. Според тях отношенията на кредитополучателя по
договора за кредит не зависят от отношенията му по повод покупко-
продажбата на стоките и услугите. При забава в изплащането на месечна
вноска длъжника дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие
6
на две или повече погасителни вноски считано от падежната дата на втората
непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер. Посочено е как се формира законната лихва за забава.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява, че Кредитът е усвоен съгласно
изискванията на точка 1 от условията по договора за кредит, а именно чрез
заплащане на сумата от 2 349.00 лева по сметката на упълномощения
търговски партньор „Технополис България“ ЕАД на 20.03.2017 г.
Размерът на задължението на ответника към датата на завеждане на
заявлението по чл.410 от ГПК според счетоводните записвания на кредитора е
както следва:
2 003.01 лв., представляваща дължима главница по процесния договор;
438.75 лв., представляващи възнаградителна лихва, начислена за периода
20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.;
769.77 лева лихва за забава върху непогасената главница, дължима от
20.01.2018 г. до 16.12.2021 г.;
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.12.2021 г. до окончателното плащане
на дължимите суми.
Или общо задължение към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда в размер на 3 211.53 лв. След датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда няма направени плащания по процесния договор и
задълженията по кредита към момента на изготвяне на заключението са
следните;
2 003.01 лв., преставляваща дължима главница по процесния договор;
438.75 лв., представляващи възнаградителна лихва, начислена за периода
20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.:
969.87 лева лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница, дължима от 20.01.2018 г. до 28.10.2022 г./датата на изготвяне
на заключението/;
Или общо задължение на ответника към датата на изготвяне на
настоящото заключение 28.10.2022 г. в размер на 3 411.63 лв.
От ч.гр.д. № 1791/2021 г. по описа на РС-***** е видно, че ищецът е
подал заявление по чл.410 ГПК срещу ответника и по него е издадена заповед
за изпълнение № 1299/30.12.2021 г. за следните суми: в размер на 2003.01
лева (две хиляди и три лева и 1 ст.), представляваща неиздължената главница
по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-14633921
от 17.03.2017 г. сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г.
Д. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.12.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението; в размер на 438.75 лева (четиристотин тридесет и осем лева и
75 ст.) – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.; в
7
размер на 769.77 (седемстотин шестдесет и девет лева и 77 ст.) – мораторна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 16.12.2021 г. както и сторените в
заповедното производство разноски в размер 104.50 лв. (сто и четири лева и
50 ст.), представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса – 54.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
50.00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като във
връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК е
предявен настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.4, ал.1 от Закона за потребителски кредит, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите описани в издадената Заповед № 1299/30.12.2021г. за
изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1791/2021 г. на
ПРС, а именно: в размер на 2003.01 лева (две хиляди и три лева и 1 ст.),
представляваща неиздължената главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-14633921 от 17.03.2017 г. сключен между
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г. Д. Д., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението; в размер на 438.75 лева
(четиристотин тридесет и осем лева и 75 ст.) – възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.; в размер на 769.77 (седемстотин
шестдесет и девет лева и 77 ст.) – мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г.
до 16.12.2021 г.
В условията на евентуалност, в случай, че съда отхвърли предявения
установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита се предявява осъдителен иск с правно основание чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: в размер на 2003.01 лева (две хиляди и три лева и 1 ст.),
представляваща неиздължената главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-14633921 от 17.03.2017 г. сключен между
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г. Д. Д., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението; в размер на 438.75 лева
8
(четиристотин тридесет и осем лева и 75 ст.) – възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.; в размер на 769.77 (седемстотин
шестдесет и девет лева и 77 ст.) – мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г.
до 16.12.2021 г.
Възражение за нищожност на чл.3 от процесния договор като
неравноправна клауза на основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗП.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответникът е бил
сключен процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е
изпълнил задълженията си по него като е заплатил на „Технополис България“
ЕАД цената на „Компакт диск / CD система“, марка „SONY“, модел „Shake
Х7“ в размер на 2399 лева, че е уведомил ответника за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита, размерът на заплатените и на незаплатените
погасителни вноски от ответницата.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за нищожност на
чл.3 от процесния договор като неравноправна клауза на основание чл.146 вр.
с чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗП.
По делото се доказа, че кредитът е предоставен от ищеца, като видно
от приетата по делото ССчЕ ищецът е заплатил на 20.03.2017 г. сума в размер
на 2 349 лева по сметката на упълномощения търговски партньор
„Технополис България“ ЕАД за закупения от ответника „Компакт диск / CD
система“, марка „SONY“, модел „Shake Х7. С това ищецът е изпълнил
задължението си да предостави кредита на ответницата.
По силата на сключения договор при действието на общи условия
кредитът е следвало да се върне на 24 месечните погасителни вноски, всяка в
размер на 152,61лв., включваща главница и договорна лихва. Срокът на
договора е до 20.03.2019г., когато е падежна дата на последната вноска по
кредита. Уговорен е лихвен процент в размер на 29.17 %, ГПР 33.41 %. Общо
сумата, която е следвало да върне ответницата е в размер на 3712,64 лева.
Общите условия по кредита са връчени на ответницата.
Договорът отговаря на изискванията на чл.10 от ЗПК, съдържа всички
9
необходими реквизити по чл.11 ЗПК. Уговорения договорен лихвен процент
и договорна лихва са съобразени с разпоредбата чл.19, ал.4 от ЗПК.
Спорният момент между страните е дали е настъпила предсрочна
изискуемост. Всъщност това обстоятелство е ирелевантно за правния спор,
тъй като заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.1791/2021г. на РС ***** е подадено на 23.12.2021 год. след
изтичане срока на договора на 20.03.2019г. Към момента на подаване на
заявлението процесните вземания са били изискуеми не поради настъпила
предсрочна изискуемост, а поради изтичане срока на договора.
За пълнота на изложението съдът ще изложи, че намира чл.3 от
процесния договор за неравноправна клауза на основание чл.146 вр. с чл.143,
ал.2, т.2 от ЗЗП, съответно за нищожен, тъй като дава права на ищцовото
дружество да обяви договора за предсрочно изискуем в ущърб на ответника
кредитополучател без да е необходимо същия да бъде уведомен. В
многобройната съдебна практика е застъпено становището, подкрепяно и от
настоящия състав, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора и това е така, защото се изменя уговорения начин и срок за
заплащане на паричното задължение. Задължително условие при настъпване
на основания за изменение на договора е уведомяване на насрещната страна.
От приетата по делото ССчЕ се доказа, че ответницата към момента на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.1791/2021г. на РС ***** на 23.12.2021 год. не е заплатила по процесния
кредит 2 003.01 лв., преставляваща дължима главница по процесния договор;
438.75 лв., представляващи възнаградителна лихва, начислена за периода
20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.; 769.77 лева лихва за забава върху непогасената
главница, дължима от 20.01.2018 г. до 16.12.2021 г. Тези суми не са заплатени
и към изготвяне на заключението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските
Ищецът е претендирал разноски, и такива му се дължат предвид
уважаването на предявените искове. Претендираните разноски според
списъка по чл.80 ГПК и доказателствата по делото са следните: 54,50 лева
държавна такса по заповедното производство, 50 лева юрисконсултско
10
възнаграждение в заповедното производство, 73,97 лева държавна такса в
исковото производство, депозит за особен представител – 454,8 лева,
възнаграждение за вещо лице – 250 лева. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК
вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, определя юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство в размер на 100 лева, предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А с
адрес на управление Франция, Париж, бул.“Осман“ №1 , чрез клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А, клон България ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******* към Г. Д. Д. с ЕГН **********, с
адрес с.*****, общ.*****, за което е издадена Заповед № 1299/30.12.2021г. за
изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1791/2021 г. на
ПРС, а именно: в размер на 2003.01 лева (две хиляди и три лева и 1 ст.),
представляваща неиздължената главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-14633921 от 17.03.2017 г., сключен между
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г. Д. Д., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението; в размер на 438.75 лева
(четиристотин тридесет и осем лева и 75 ст.) – възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2019 г.; в размер на 769.77 (седемстотин
шестдесет и девет лева и 77 ст.) – мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г.
до 16.12.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес с.*****, общ.***** да
заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А с адрес на управление
Франция, Париж, бул.“Осман“ №1 , чрез клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненсес“ С.А, клон България ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******* сумата от 104,50 лв., представляваща направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1791/2021г. на ПРС и
сума в размер на 878,77 лева разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
11
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
12