№ 21
гр. гр.Несебър , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20202150100763 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Ф. К. И., ЕГН
**********, живуща в гр. София, ул. „М.Г.“, № **, против „БГ Д.П.“ ЕООД, ЕИК ***
представлявано от Д.С.. Ищцата твърди, че на 28.01.2015 г. била сключила
предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение на ответното
дружество за изграждане на жилища и други обекти върху имот- собственост на
ищеца, а на 02.03.2016 г. и окончателен такъв, обективиран в н.а. № **, т.I, н.д.№
**/02.03.2016 г. на нотариус В.И. Съгласно чл.22 от предварителния договор,
ответникът се задължил в срок от 24 месеца от датата на издаване на протокол за
строителна линия и ниво да изгради договорената между страните сграда с протокол
образец 15. Сочи се, че протоколът за строителна линия и ниво бил издаден на
17.06.2016 г., поради което се счита, че сградата следвало да бъде изградена с акт
образец 15 в срок до 16.06.2018 г., което не било сторено. Позовавайки се на чл.42 от
предварителният договор, ищцата заявява, че ответникът й дължи неустойка в размер
на по 500 лв. за всеки месец забава, т.е. ** 000 лв. за 26 месеца. Въпреки изпратената
нотариална покана, сумата не била заплатена, поради което се моли да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от ** 000 лв., представляваща
неустойка за периода от 17.06.2018 г. до 16.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В срокът по чл.**1 от ГПК по делото не постъпи писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание представител на дружеството изрази становище, че действително
1
акт образец 15 не е издаден, въпреки че сградата била построена, но това не било по
вина на ответника. Заяви се, че лицето, осъществяващо строителни надзор отказвало да
подпише акта поради липса на достъп до имота.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените към делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че на 28.01.2015 г., между ищцата и М.В.Г.а от една
страна, и ответното дружество- от друга, бил сключен предварителен договор за
учредяване право на строеж срещу задължение на ответното дружество за изграждане
на жилища и други обекти върху имот- собственост на ищцата, находящ се в гр.
София, кв. Бояна, м.“Антовско“, представляващо имот с планоснимачен номер 820,
заснет през 1996 г., и нанесен в кадастрален лист № 592 по неодобрения кадастрален
план на гр. София, кв. Бояна, в.з. Бояна, с площ от 916 кв.м. Безспорно е и
обстоятелството, че е сключен и окончателен договор, обективиран в н.а. № **, т.I, н.д.
№ **/02.03.2016 г. на нотариус В.И. като в същия е отразено в т.10, че всички клаузи на
сключения предварителен договор, които не противоречат на този акт, оставали в сила.
Съгласно чл.22 от приложеният предварителен договор, ответникът се задължил
със свои средства, материали, организация и труд да изгради сградата върху имота, в
срок от 24 месеца от протокол за строителна линия и ниво, до акт 15. Твърди се, че с
протокол на 17.06.2016 г. е била открита строителната площадка, строителната линия и
ниво, поради което задължението на ответника било до 16.06.2018 г. да бъде изградена
сградата с акт образец 15. Не се спори по делото, че и понастоящем акт образец 15 за
сградата не е издаден.
Съгласно чл.42 от предварителният договор, при забава на приемателят-
изпълнител /ответното дружество/ за изграждане и предаване на сградата, включително
с разрешение за ползване, същия дължи на всеки един от собствениците /измежду
които е и ищцата/ неустойка в размер на 500 лв. за всеки просрочен месец, но не
повече от 25 000 лв. за всеки от собствениците.
Основният спор по делото е дали ответното дружество има вина за забавата и
съответно следва ли да носи отговорност, дължейки уговорената и претендирана
неустойка.
Съдът, като се запозна с представените от страните доказателства, намира, че
отговора на този въпрос следва да е положителен. Ответното дружество твърди, че
същото не следва да носи вина, тъй като акт образец 15 не бил издаден поради отказ на
лицето, осъществяващо строителния надзор, да подпише същия. Като доказателство в
2
тази връзка бе представено единствено Решение № 236/14.01.2021 г. по адм.д. №
7737/2017 г. по описа на Адм.С.- София- град, с което е отменено „решение,
обективирано в протокол № 18/22.03.2017 г. на Комисията, назначена от кмета на
район Витоша, със Заповед № РВТ17-РД91-20/21.03.2017 г.“. Видно от съдебният акт,
производството е инициирано и проведено между трети за настоящия спор лица, като
ответното дружество е посочено като заинтересовано лице. Съдът счита, че това
решение, какъвто и спор да решава, не може да бъде съотнесено по категоричен начин
към предмета на настоящото дело. На първо място решението не е отбелязано да е
влязло в сила. Само заявяването на представителя на ответната страна в тази връзка не
е достатъчно за да се приеме за безспорен този факт. На следващо място описаните в
него имоти не съвпадат с описаните в предварителния договор такива, като
представената извадка от АГКК не внася по- голяма яснота. В този смисъл липсват
доказателства, от които да се извежда извода, че съдебното решение касае именно
имота на ищцата. Неяснотата се задълбочава и от изложеното в обстоятелствената част
на съдебното решение, че имота е собственост на трети лица, а не на ищцата. Наред с
това по делото не се представиха доказателства, че действително причината за липса на
акт образец 15 е именно неподписването от страна на лицето, осъществяващо надзора,
и то във връзка с липсата на достъп до имота. Ето защо твърденията на ответното
дружество за липса на виновно поведение от негова страна остана недоказано.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира, че е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника на клаузите по договора, касаещи сроковете за
изграждане и предаване на сградата, включително със снабдяването с акт образец 15 и
разрешение за ползване, поради което следва да се активира клаузата, заложена в чл.42
от договора, която предвижда заплащане на неустойка от страна на виновното лице- в
случая ответника.
Съобразно уговореният размер в чл. 42 от договора и предвид периода, за който
се претендира неустойката, иска следва да бъде уважен в цялост. Видно от договорката
исканата сума не надвишава максималният размер на уговорената неустойка.
На основание чл.86 от ЗЗД, предвид уважаването на главната претенция, следва
да бъде уважена и акцесорната такава за заплащане на законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъда осъден да заплати
на ищците сторените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от
520 лв.- заплатена държавна такса, и 900 лв.- адвокатско възнаграждение. Исканите
пътни разноски, заложени в списъка на страната, в размер на 300 лв. не следва да бъдат
присъждани с оглед обстоятелството, че не са представени доказателства за
осъществени разходи от подобен характер, като не без значение е и обстоятелството, че
3
исковата молба и всяка друга документация по делото е подавана не лично, нито пък се
е явил представител на ищцата в съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БГ Д.П.“ ЕООД, ЕИК *** представлявано от Д.С., да заплати на Ф.
К. И., ЕГН **********, живуща в гр. София, ул. „М.Г.“, № **, сумата от **000 лв.
/тринадесет хиляди лева/, представляваща неустойка съобразно чл.42 от предварителен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение на ответното дружество за
изграждане на жилища и други обекти върху имот- собственост на ищеца, сключен на
28.01.2015 г., дължима за периода от 17.06.2018 г. до 16.08.2020 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
11.09.2020 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 1420 лв.- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4