Решение по дело №9958/2011 на Районен съд - Варна

                            Р Е Ш Е Н И Е

                                                          № 323

                                             06.02.2012г. гр.Варна

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета  година, в състав:

                                    

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Г.Д.  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9958  по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният от ищеца  иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 ал. 1 от  СК. Ищеца   претендира от съда да прекрати гражданския  брак, сключен, между него  и ответницата  на **.**.****год., поради настъпило в брачните отношения между страните  дълбоко и непоправимо разстройство. Излага, че от брака си с ответницата  имат  родено едно дете – А. А.И., роден на ***год., ЕГН **********. Твърди, че  в началото отношенията между него и ответницата вървят нормално. След известен период от време откриват несходства в характерите си, в битовите си навици и между тях настъпва постепенно отчуждение. Бракът между съпрузите съществува само формално, изчерпан е от съдържание, предвид следните твърдения: От около две години в отношенията им настъпват трайни и сериозни проблеми. Той работи в туризма и през лятото е често извън града и страната. В този период майката на ответницата, която живее в Т. , посещава домът на семейството  на съпрузите.  Същата с поведението си настройва ответницата срещу ищеца. Сериозен конфликт между съпрузите, ищеца намира за станал през месец декември 2009год., когато съпрузите отиват в Т. на рожден ден. Сутринта без никакви видими причини съпругата заявява, че не желае да се връща в България и тя и нейната майка изгонват ищеца, който се връща в България. Тъй като ищеца е изключително привързан към детето, а и то към него, ищеца полага максимални усилия и с много молби успява да накара съпругата да се върне с детето в България. Въпреки, че е изцяло задоволена, включително и финансово, конфликтите между съпрузите не спират и съпругата често изявява желание да си замине в Т. при майка си. През последните две години тя многократно ходи и се връща, което показва непостоянството в характера й. Условията, които ищеца създава за живот на семейството/построена от него къща, осигурен лек автомобил за съпругата, помощ от родителите на съпруга за отглеждането на детето/ не са достатъчни за нея и за майка й. Съпругата проявява малодушие и слуша майка си, което довежда до все по-дълбок разрив в отношенията между съпрузите. Ищеца намира, че не е за пренебрегване и факта, че моралът от страна на съпругата и майка й не е на желаното ниво. Сочи, че тъща му има 3 брака и 3 развода, 3 деца от различните бракове, като последното е на възрастта на сина му. Стига се до там, че ищеца случайно дочува разговор между ответницата и майка й, в който се изразява желание за увреждане здравословното състояние на ищеца. Намира, че не по-малка заплаха за него и детето е и факта, че съпругата му има близък роднина, който излежава различни присъди, включително и убийство ,  и който от скоро е освободен. От около средата на м.юни 2011год., ответницата си събира багажа без знанието на ищеца и го скрива в съседите. След връщането на ищеца от работа той вижда празния гардероб и пита ответницата дали заминава някъде. Отговорът който получава е, че не го интересува. Вечерта съпругата излиза, като казва на детето, че отива до магазина и ще се върне. За съжаление и най-вече за детето тя не се връща. Заминава без дори да се сбогува с него. Впоследствие от съседите и от получен от нея имейл,  ищеца разбира, че е в Т. при майка си и си търси нов мъж. Оттогава до момента на подаване на иска ответницата не се е обаждала на детето, нито е проявила някакво желание и загриженост за неговата издръжка. Това поведение на ответницата, ищеца намира, че говори за пълната дезинтересираност на ответницата към детето, без мисъл за неговото духовно спокойствие и развитие. Излага също, че по време на съжителството между съпрузите  той е този, който се грижи за нормалното съществуване на семейството им, като полага изключителни грижи, относно възпитанието и отглеждането на детето, както и изпълнява голяма  част  от семейните задължения. С детето общува нормално и то е изключително привързано към него.С оглед изложеното, което безспорно установява незагрижеността на майката към детето, нежеланието й да се грижи за него, както и невъзможността й да прави това самостоятелно / същата няма доходи, както и жилището, където да отглежда детето./ В същото време ищеца продължава да се грижи за детето, като добър баща и прави всичко, което е в негов интерес. Предвид изложената фактическа обстановка, аргументира интерес от предявеният иск, с който на основание чл.49,ал.1 от СК,  моли брака между страните да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.  На основание чл.49,ал.3 от СК ,  моли виновността за разстройството на брака да бъде обявена за ответницата. На основание чл.59 от СК моли на него да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето А.. Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 40.00лв. /четиридесет лева/, считано от датата на завеждане на иска с падеж на плащане всяко пето число на месеца за който се дължи, до настъпване на законните основание за нейното изменение или прекратяване. Моли съда да определи за ответницата следния режим на лични отношения с  детето А., а именно: всяка първа и трета събота на месеца от 09.00часа до 18.00часа, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. С оглед наведените в исковата молба твърдения  в следния смисъл: нестабилното психическо състояние на майката, нездравата среда, възможността детето да бъде изведено незаконно ,  извън страната , както и наличието на близки с криминални прояви около майката , моли съда да постанови свижданията между майката и детето да стават в негово присъствие, тъй като се притеснява за живота, здравето и психическата стабилност на детето от една страна , като от друга страна не иска категорично да го лишава от възможността да вижда майка си. На основание чл.56 от СК моли семейното жилище, собственост на родителите му, да  бъде предоставено за ползване на него и детето. След развода желае ответницата да носи предбрачното си фамилно име И.- чл.53 от СК. В съдебно заседание исковете се поддържат .

ОТВЕТНИЦАТА  в срока за отговор не  е депозирала  писмен  отговор. За съдебно заседание редовно призована не се явява и не изпраща  представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак/л.7/ А.И.А.,  ЕГН********** и С.И. И. , ЕГН**********   са сключили граждански брак на **.**.****год. , за което е бил съставен акт за граждански брак № ****  от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела след брака да носи фамилното име  А. .

От приетото по делото удостоверение за раждане  , издадено от Община Варна /л.8/ се установява , че детето А. А.И.  е родено на  ***год., ЕГН**********  и  негови родители са С.И.А., ЕГН **********   и  А.И.А., ЕГН **********.

В качеството  на свидетели  в полза на ищцовата страна по делото са разпитани лицата: М. Я. Ю.-без родство и дела със страните и С. И. А. –без родство и дела със страните. Позаканията на свидетелите , съдът кредита в частта , съдържаща данни за наведени от ищеца обстоятелства  и съвкупно преценени с останалите по делото доказателства  тези данни са непротиворечиви.

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните

правни изводи:  В   брачните отношения на съпрузите е настъпило   дълбоко и непоправимо разстройство ,  което  състояние на брачната връзка е проявено , постоянно ,  след  напускането на семейното жилище от страна на ответницата и водещо до окончателно  прекъсване на брачната връзка между страните . Момента на отпочналата  фактическа раздяла  безспорно се установява  от събраните по делото гласни доказателства . И двамата разпитани в хода на производството свидетели , заявяват пред съда, че ответницата е напуснала съпрутъг си през юни 2011год. Св. Ю. е категорична, че ответницата е напуснала съпруга си през юни 2011год., а св. А. твърди, че ответницата е напуснала съпруга си юни или юли 2011год. След напускането на семейното жилище, ответницата се е дезинтересирала напълно от съпруга и роденото от брака дете. Факта на доказана фактическа раздяла , предизвикана от поведението на ответницата , с оглед безпричинното й напускане от семейното жилище , установява, че  между съпрузите са изчезнали любовта , взаимността , разбирателството , топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото . От събраните по делото доказателства се установява , че брачната връзка между съпрузите е била разклатена и преди ответницата да напусне  семейното жилище. И двамата разпитани в хода на производството свидетели , заявяват пред съда, че ответницата не е проявявала дължимата грижа към детето и съпруга си. Детето почти през цялото време е отглеждано от свекърва й, като ответницата не е полагала и грижи за поддръжка на домакинството и не е работела никъде.  Същата по цял ден пиела кафе и разговаряла с майка си . По желание на ответницата , съпрузите отиват на гости при майката на ответницата в Т. , от където ищецът е изгонен./ в тази насока са показанията на св.А./ . Впоследствие ищецът отива и прибира ответницата и детето от Т. и съпрузите , отново заживяват заедно. Отношенията между ответницата и майка й , създават съмнения у ищецът , които съмнения , също се отразяват на брачната връзка , вкарвайки в нейното съдържание недоверието и липсата на сигурност в партньора и неговите намерия/ в тази насока са показанията на св.А./ . С оглед така събраните по делото доказателства и отчитайки пасивното процесуално поведение на ответницата , съдът намира,            че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв, следва да бъде прекратен на соченото от ищеца правно основание - чл.49, ал.1 от СК, тъй като с оглед доказаното негово състояние, същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална  вързка , съществувава формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения.  Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна  за съпрузите , роденото от брака дете и обществото, предвид на което  и  на основание чл.49,ал.1 от СК , следва да се допусне прекратяване на брака с развод.

Законовата уредба не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и др. С оглед доказаността на фактите, че ответницата не е проявявала необходимата грижа за семейството и роденото от брака дете, не е работела , не се е грижела за домакинството , ръководела се е в брачния си живот от своята майка  и е напуснала доброволно и без конкретна причина семейното жилище, след което напълно се е дезинтересирала от съпруга и детето , съдът приема , че извеждат извод , че виновност за разстройството на брака носи ответницата , предвид на което  и  на основание чл.49,ал.3 от СК,  виновността за разстройството на брака , следва да бъде обявена за  съпругата .

По отношение предявеният  от ищецът   небрачен  иск , относно упражняването на родителските права по отношение на роденото  от брака малолетно дете  А. , съдът намира следното: Безспорно в хода на производството  от събраните по делото доказателства се установи, че след фактическата раздяла между съпрузите , пряката грижа за отглеждане и възпитание  на детето  е поета от неговият баща , при когото  детето е установено да живее . С оглед процесуалното поведението на ответницата, съдът приема , че  спор между страните, относно упражняването на родителските права по отношение на детето А. няма. От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на детето е добър родител, който с помощта на своята майка се справя добре с отглеждането на детето и задоволява изцяло неговите нужди. В същото време се установи, че след фактическата раздяла , майката на детето напълно се е дезинтересирала от него . Ответницата не е проявявала достатъчно грижи , според  гласните доказателства, черпени от показанията на разпитаните свидетели и по времето , когато съпрузите са живяли заедно, като детето почти през цялото време е отглеждано от свекърва й. Пребиваването на детето с ответницата в Т. , преди време, според свидетелите се отразява негативно на детето, което след завръщането му в България се чувства неспокойно . Впоследствие детето подобрява своето състояние , чувства се спокойно и добре . За детето  бащата  е създал добри жилищни условия , като е гарантирана неговата  сигурност и обезпечено нормалното му отглеждане. Предвид на това съдът намира, че интереса на детето  ще бъде  добре защитен, ако родителските права се предоставят на ищеца . За ответницата, като майка  на детето , следва да бъде определен режим на лични отношения.  Режима на лични отношения между този родител и детето , следва да бъде установен , съобразно възрастта на детето ,  да е реално изпълним , да запази съществуващата връзка между майката  и детето  и да не нарушава интереса на детето  с оглед обезпечеността на неговото  спокойно  и нормално отглеждане. Такъв адекватен режим , съдът определя в следните параметри: всяка първа и трета седмица от месеца , от 9.00часа в събота до 18.00часа в неделя , един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Съдът намира искането на ищеца за осъществяване на режима на лични отношения между  детето и ответницата в негово присъствие за неоснователно,  по следните съображение: Не се установи в хода на производството по делото , че с поведението си майката  е  създала някаква заплаха, несигурност или опасност за детето. Детето е във възраст , в която има ясно съзнание за своята майка и в която осъществяването на режима в отсъствието на бащата в горепосочените параметри не би нарушило неговото спокойствие и  нормално развитие. Напротив осъществяването на този режим би съдействал за укрепване на връзката между детето и неговата майка, което обстоятелство би могло да има само положително отражение  , по отношение пълноценното израстване и възпитание на детето. Твърденията на ищецът за престъпната среда , в която ответницата е обкръжена и възможността детето да бъде изведено , извън страната са голословни , недоказани по никакъв начин и не кредитирани от съда при определяне на подходящия режим между ответницата и роденето от брака  между страните дете А..  По отношение  издръжката , която майката следва да заплаща в полза на детето , съдът намира следното : Безспорно в хода на производството се установи, че двамата родители са работоспособни , като доходите на нито един от родителите в хода на приозвдоството не бяха установени. Отчитайки факта , че родителите са в работоспособна възраст и факта , че бащата претендира за присъждане , издръжка под минимума , определен в закона, т.е. същия разполага с възможности за финансово осигуряване на детето, отчитайки  възрастта на детето  и границите на минимално определената издръжка за непълнолетен ,  общо икономическите условия на живот в страната ,  съдът счита,че ответницата , следва да бъде ангажирана с издръжка в полза на детето в размер от 68лв./шестдесет и осем лева/. Издръжката , следва да бъде присъдена , считано от завеждане на исковата молба -30.06.2011год., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства , обосноваващи нейното изменяване или прекратяване, с падеж  до пето число на текущия месец , за който се дължи .  

По отношение на семейното жилище , съдът съобрази следното: Поддържано искане за ползване на семейното жилище към момента на произнасянето на съда има само от ищеца. Няма спор между страните, че семейното жилище, находящо се в село Б. е собственост на родителите на ищеца . При тази фактическа обстановка , отчитайки факта, че непълнолетното дете А.  е установено при своя баща , съдът намира, че следва да уважи искането на ищеца , като предостави на него ползването на семейното жилище, находящо се в село Б., ул.*,том *.

По отношение на  фамилното  име на съпругата след прекратяване на брака. Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК , съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака , като няма установено в закона изискване при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. Съпругата не е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име , предвид на това не кредитирайки  , противопоставянето  на съпруга , чието име се запазва за носене от другия съпруг, съдът намира , че след развода, съпругата , следва да се именува с брачното си  фамилното име  А..

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. , на основание  чл.6,т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК. Съгласно чл.329, ал.1  ГПК, същата е вносима от ответницата .  Ответницата  ,  следва да бъде осъдена да заплати  държавна такса  за определена издръжка по чл.143,ал.2 от СК в размер от 97.92лв., на основание чл. 69 ал.1, т.6 от ГПК .

С оглед приетата от съда виновност за разстройството на брака за ответницата, при липса на заявено от страна на ищеца, искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива .  

Воден от горното, съдът

 

                            Р Е Ш И :

 

 

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между  А.И.А., ЕГН **********  и  С.И.А. , ЕГН ********** , сключен на **.**.**** г., с акт за граждански брак №****  пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.

 

 ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има СЪПРУГАТА, на основание чл.49,ал.3 от СК.

 

     ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото  от брака между страните малолетно дете   А. А.И., ЕГН**********  на бащата А.И.А., ЕГН **********  и определя местоживеене на детето при бащата, на административен адрес: село Б., ул.*, №*  ,основание чл.59,ал.2 от СК .

            

      ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката С.И.А., ЕГН **********  с детето   А. А.И., ЕГН  **********  , както следва :  всяка първа и трета седмица от месеца , от 9.00часа в събота до 18.00часа в неделя , един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, когата майката ще може да взема детето при себе си, на основание чл.59, ал.3 от СК.

 

       ОСЪЖДА  майката С.И.А., ЕГН ********** ******  да заплаща месечна издръжка в полза на детето А. А.И., ЕГН  **********    ,  действащо чрез законния си представител и баща  А.И.А., ЕГН **********,***  в размер на 68лв./шестдесет и осем лева/, считано от  30.06.2011год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж  до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.59, ал.5  във вр. с чл.143,ал.2  от СК.

              

             ПРЕДОСТАВЯНЕ  ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в   село Б., ул.* , №*   на А.И.А., ЕГН **********  , на основание чл.56 от СК.

 

    ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата  да носи  брачното си    фамилно  име  А.  .

 

    ОСЪЖДА  С.И.А., ЕГН ********** ******   да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 50.00лв. /петдесет лева/,  на основание   чл.329, ал.1  от ГПК, определена , съгласно Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК , 97.92лв./деветдесет и седем лева, деветдесет и две ст./   , на основание  чл.78,ал.6 от ГПК във вр. с чл. 69 ал.1, т.6 от ГПК  , определена  по  Тарифа за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК и 5лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

    

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен  срок , считан от  момента на съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

        

 

 

Районен съдиЯ:

     /Р.Христова/